English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Дариуш Росати: ЕС трябва да смени социалния си модел

Published on , , Страсбург, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Делът на ЕС в населението на света е 7%. Съюзът произвежда 20% от глобалния брутен вътрешен продукт, но харчи 50% от глобалните разходи за социални нужди. Преди 10-15 и дори 20 години Европа не беше заплашена от конкуренти отвън, но сега европейският социален модел трябва да бъде изграден наново. Това каза в интервю за euinside евродепутатът Дариуш Росати (Полша, ЕНП), докладчик по Европейския семестър. Европа е неконкурентна на международно ниво, именно защото не се провеждат структурни реформи. Икономиката е свръхрегулирана, с твърде голяма данъчна тежест и не е достатъчно конкурентна, че да посрещне конкуренцията не само от страна на Китай, Индия или Бразилия, но също и по отношение на САЩ. Ще трябва да се научим да работим повече, да придобиваме нови способности, да бъдем по-гъвкави по отношение на работното време, изобщо да се модернизираме, добави евродепутатът.

Има ли проблем с Европейския семестър?

Разговарях с Дариуш Росати в Страсбург по време на пленарната сесия на Европейския парламент в края на април. Тогава от дневния ред отпадна разглеждането на един от ключовите доклади на икономическата комисия за бъдещите промени на европейското икономическо управление, но въпреки това полският евродепутат се съгласи да разговаря с euinside за очакваните промени и за това какво не е наред със сегашното устройство, което беше сериозно реформирано преди 4 години. Съществуващите правила не се спазват от страните-членки, което доведе до акумулиране на неустойчиви равнища на публичния дълг. Реформата от 2011-а година обаче не донесе желаната промяна, защото рамката не налага сериозни задължения на страните-членки да следват правилата. Ако една страна-членка на Съюза се държи неподобаващо, щетите от това се разпространяват из целия съюз и всеки страда. 

Въпреки това обаче, страните-членки продължават упорито да не се придържат към правилата. А с тазгодишния Европейски семестър, Европейската комисия вдигна ръце и отпусна значително коланите. Полският евродепутат си обяснява това с факта, че повечето от точките, включвани досега в конкретните национални препоръки попадат в компетенциите на националните правителства. На практика Комисията не може да наложи нищо на никоя страна, въпреки че, когато страните-членки договориха общата рамка на семестъра, те поеха ангажимент да следват препоръките. Но тъй като много от тях се отнасят до сфери, в които европейските договори не дават никакви компетенции на ЕС по въпроси като пенсионната реформа или реформата на пазара на труда, няма силна правна база за налагане на задължения на страните-членки. 

В момента в ЕС има твърде много документи и процедури, които произвеждат страните-членки и Комисията. Цялата регулаторна рамка е твърде усложнена. Трябва да се опрости. Важното е страните-членки да имат "собственост" върху реформите, за да бъдат отговорни. Не бива нищо да им се налага отвън, от Брюксел. "Не можем да продължим със ситуацията, когато националните политици сочат с пръст към Брюксел и казват, че всички злини идват оттам. Това е несправедливо и невярно", посочи Дариуш Росати. Две седмици след нашия разговор Европейската комисия използва почти същите думи, за да обясни, че страните-членки трябва да възприемат реформите като свои. 

Г-н Росати изрази силни съмнения по отношение на решението на ЕК да даде допълнително време на Франция да коригира бюджетния си дефицит. Според него, това решение няма правна база. "Все още не знаем коя разпоредба от Договора или Пакта за стабилност и растеж позволява на ЕК да даде тази отсрочка". Това решение (потвърдено по-късно и при представянето на конкретните препоръки за Франция) се взима на фона на жертвите и усилията, които направиха други държави, за да изпълнят условията в техен собствен интерес, но и в интерес на цялата общност. Сега те чувстват, че принципът на равно третиране не се прилага изцяло в ЕС и че някои държави, особено големите, се радват на префернциално отношение, каза бившият външен министър на Полша (1995-1997).

Това решение е много рисковано, тъй като подрива доверието в Пакта за стабилност и растеж. "Остава само да се надяваме, че Франция наистина ще направи реформите, които поне биха оправдали тази отсрочка, защото оправданието да се даде на Франция повече време е именно, че Франция е ангажирана с истински реформи. Усещането ми е обаче, че Франция е мудна в това отношение. Това е страна, която силно се нуждае от реформи". Възможно е, допусна все пак г-н Росати, отсрочката да послужи като стимул. 

А Гърция?

Как звучат компромисите за Франция на фона на ситуацията с Гърция? Това е напълно различен случай, смята полският евродепутат. "Това е фалирала държава. Тази страна никога не е изпълнявала фискалните правила от самото създаване на Пакта за стабилност и растеж, който съществува от 15-16 години. Гърция никога не е имала дефицит по-малък от 3%. Това е невероятно постижение, трябва да кажа, невероятно в отрицателен смисъл". Спасителната програма на Гърция със сигурност е болезнена, продължи полякът, икономист по образование, но в края на краищата гръцкият народ трябва да разбере, че е живял на заеми в продължение на 15 години. За съжаление, каза той, жизненият им стандарт трябва да се намали за известно време, те трябва да работят по-усилено и да се опитат да овладеят публичните си финанси. В противен случай, предупреди г-н Росати, помощта отпусната на Гърция, финансирана от данъкоплатците в други страни-членки, ще бъде просто прахосана.

Това ще бъде дълбоко несправедливо спрямо други страни-членки и особено хората в страните, които също преминаха през трудни времена като Испания, Португалия или Ирландия. Дори Италия в известна степен. Тези страни също са съфинансирали помощта за Гърция и сега научават чрез гръцкото правителство, че то няма намерение да плаща, заключи докладчикът. Той очаква във втория доклад на четиримата президенти за бъдещето на еврозоната да се подсили механизма за координация на фискалните политики. Възможно е също да се предвиди специален бюджет за еврозоната, който ще е по-голям като размер от европейския бюджет. Засега обаче това са само слухове, предупреди той. Окончателният доклад ще бъде представен на срещата на върха на ЕС през юни. А как върви писането на черновата ще разберете в следващите дни на euinside

*Видеото е на английски език

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required