English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

България 2020 - в търсене на нов икономически двигател

публикувано на , , София

В анализа на euinside, посветен на образованието като приоритет в стратегическата рамка на Националната програма за развитие България 2020, стана ясно, че, за да развива икономика с висока добавена стойност и да увеличи конкурентоспособността си страната ни има нужда от качествено образование. Да видим обаче накъде се е запътила българската икономика, според стратегията България 2020.

Българите често се оплакват, че заплатите им са много по-ниски от европейските. Брюксел твърди, че даже са високи, измерени спрямо производителността на труда. Защо е така? Според анализа към стратегията, „промишлеността и услугите в областта на компютърните технологии са двигателя на икономическото развитие, защото те се конкурират на един глобализиран пазар и от тяхната конкурентоспособност зависят обслужващите отрасли като търговия, енергетика, транспорт, строителство, здравеопазване, образование и други.”

Близо половината от заетостта в промишлеността обаче е в секторите, зависими от евтина работна ръка (най-вече производство на текстил и облекло), а секторите, свързани с използването на природни ресурси формират най-голям дял в брутната добавена стойност на промишлеността. И двата вида сектори имат значителен дял от българския износ, но нямат потенциал за развитие, нито възможности за увеличение на доходите на заетите в тях. Но дори и в секторите с евтина работна ръка, производителността в България е много по-ниска от средната за ЕС - годишната добавената стойност на един зает у нас е между 2.5 и 6 хил. евро, докато стойностите в ЕС са между 15 и 40 хил. евро.

Капиталоинтензивният сектор формира 48% от износа, най-вече от секторите благородни и цветни метали, рафинирани нефтопродукти, черни метали и основни химични вещества. Тези сектори позволяват висока производителност, тъй като са технологизирани, но не могат да осигурят допълнителна заетост, а поради липсата на сериозен местен капитал могат да разчитат само на чуждестранни инвестиции. Затова България трябва да разчита на сектори, свързани с иновации, в които има потенциал и традиции - компютърни технологии, машиностроене, производството на лекарства и технологии свързани със здравето. Тук именно идва ролята на образованието, което трябва да осигури висококвалифицирана работна ръка. „Секторът на информационните технологии се характеризира с високи темпове на растеж, но към настоящия момент той страда от липсата на достатъчно добре подготвени кадри, завършили технически специалности.”

В стратегията има отделен приоритет, насочен към подкрепа за развитие на високопроизводителна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура, стимулиране на иновативната активност и научните изследвания. Конкретните цели в рамките на този приоритет са повишаване производителността на труда, броя на заетите в перспективни отрасли, намаляване на ресурсоемкостта в производствените процеси, нарастване износа на високотехнологичните продукти, както и привличане на инвестиции в отрасли с висока добавена стойност. В това отношение важна стъпка е приемането на Закона за иновациите и разработването на Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2013 – 2020 г., която е едно от задължителните предварителни условия за планиране на средствата по оперативните програми за следващия програмен период 2014-2020 г.

Реформата на публичната администрация също е важен елемент в търсенето на конкурентоспособността на икономиката - от една страна, за да се управляват по-ефективно публичните средства, а от друга, за да се създаде по-благоприятна бизнес среда. Предвижда се сегашните 28 области да станат не повече от 12, а областната администрация да осъществява държавно управление по места, да провежда регионална политика и да участва по-активно в процеса на планиране и усвояване на средствата от ЕС. Като част от административната реформа се предвижда държавният бюджет да стане „резултатно ориентиран” - планирането и изпълнението му да става на базата на отделни програми, насочени към конкретни резултати. Това също е отколешно обещание на не едно българско правителство, което досега не е видяло бял свят. Стратегията стига дори до смели мечти като „провеждане на ежегодни прегледи на ефективността и ефикасността на всяка програма от страна на Министерство на финансите и публикуване на резултатите от тези прегледи в интернет”.

Електронното правителство е дежурен приоритет във всички български стратегически и програмни документи. Анализът към стратегията цитира данни на Евростат от 2009 г., че само 40% от 20-те основни публични услуги се предлагат online. Това е най-лошият резултат в целия ЕС при средно за съюза 73.8%. През 2010 г. едва 15% от населението между 16 и 74 г. използва Интернет за комуникация с органите на властта и близо 60% от предприятията (само в Румъния този процент е но-нисък). Затова не е чудно, че стратегията предвижда през 2020 година 21-и век най-после да е дошъл и в България: администрациите да прилагат единен информационен модел и да подържат комуникационна свързаност, между информационните системи в държавната администрация да има оперативна съвместимост, е-правителството да функционира реално, администрацията да премине изцяло към електронни регистри.

И за да се приземим рязко в настоящето, да видим приоритет 7: Изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, подкрепа за повишаване на ресурсната ефективност и намаляване на енергийната зависимост. За пореден път се отчита, че „зависимостта от внос на природен газ, суров нефт и ядрено гориво е практически пълна и има традиционно едностранна насоченост към Руската Федерация.” И за пореден път, в пореден документ е записана нуждата от разнообразяване на източниците и маршрутите на доставка на природен газ, на първо място чрез изграждане на междусистемни газови връзки със съседните страни. Пари за такива връзки ЕК отпусна на България още след газовата криза през 2009 г. Интересно е, че участието в руския проект „Южен поток” фигурира сред формите за диверсификация на газовите доставки, наред с европейския газопровод „Набуко“. Правителството се ангажира също да насърчава „геоложки проучвания за нови конвенционални и неконвенционални находища на нефт и газ.”

В стратегията са записани всички цели и задачи в областта на енергетиката, които България има по силата на европейското си членство, като достигане на 16% на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление и създаване на интегриран вътрешен пазар на енергия. Отделено е много място на енергийната ефективност, предвидени са рехабилитация и модернизация на електрическите, газови и топлопреносни мрежи.

Селското стопанство също трябва да бъде модернизирано и да постигне по-висока ефективност и производителност, защото в аграрния сектор „производителността на труда е около 4 пъти по-ниска от общата за икономиката, което допринася съществено за ниските доходи в селското стопанство (около 40% под средните за страната).”

По отношение на европейското финансиране България ще продължи да разчита на системата за директни плащания и през следващия програмен период. Тютюнопроизводителите ще бъдат насърчавани да комбинират тютюна с отглеждане на животни или трайни насаждения. Записано е и „насърчаване развитието на биологичното земеделие” чрез ефективно използване на европейските земеделски фондове по Първи и Втори стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП). Земеделските производители ще бъдат насърчавани да предоставят екологични и услуги свързани с климата, което е важно, предвид предложението на ЕК 30% от парите за фермерите да са обвързани с мерки за опазване на околната среда.

В стратегията е заложен още един приоритет, върху който се акцентира и на европейско ниво: постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал. В него са включени мерки в подкрепа на малкия и среден бизнес, насърчаване на регионалното и трансграничното сътрудничество, интегрирано устойчиво градско развитие, подобряване качеството на живот в селските райони, развитие на устойчив туризъм.

Както обясни министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев в интервю за euinside, въз основа на стратегията "България 2020", след като бъде обсъдена и окончателно приета, ще бъдат подготвяни текстовете на оперативните програми, областни и общински стратегии, регионални планове за развитие, които в крайна сметка трябва да се материализират в конкретни проекти в следващия седемгодишен европейски бюджет.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.