English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

България 2020: транспорт, малки и средни предприятия, иновации и образование

публикувано на , , София

Макар да остават още почти две години от настоящия седемгодишен европейски бюджет, дебатите по следващия са в разгара си. На този етап въпросите около многогодишната финансова рамка (МФР) 2014-2020 са предимно принципни, изгражда се философията на бюджета, определят се правилата преди да се стигне до конкретните цифри. Сега е моментът всяка страна-членка да защити своя интерес в синхрон с общия европейски интерес. Неслучайно беше сформирана и група страни, наречена „Приятели на кохезионната политика”, които да отстояват заедно приоритетите си по време на дебатите. еuinside редовно следи обсъжданията по темата и сме ви представяли неведнъж българската позиция по различни аспекти. За да обобщим българската гледна точка в тези наистина динамични обсъждания разговаряхме с министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.

Той напълно подкрепя промените, които Европейската комисия предлага по отношение на Кохезионната политика - фокусът върху резултатите, връзката със стратегията Европа 2020, въвеждането на макроикономически условия: "Не може Европа (или поне една част от нея) да се тресе от финансова криза, не може да се оказва, че страни, които дълго време са получавали щедра подкрепа по линия на Кохезионната политика в момента да бъдат сред проблемните държави и това да не доведе до изменения в кройката или в правилата на Кохезионната политика." Макроикономическите условности са добър инструмент за постигането на бюджетна дисциплина и България не се чувства заплашена от този механизъм, каза министър Дончев. Според него предварителните условия за получаване на средства по кохезионната политика пък са "много добър механизъм за мотивация и за натиск за провеждане на реформи".

Но най-важното е преосмислянето на политиката на сближаване, която вече не е просто инструмент новите страни да се доближат до старите, а "Европа като цяло да бъде по-свързана, по-координирана и най-сетне по-конкурентоспособна", коментира министър Дончев. България подкрепя тези промени, защото приравняването на кохезионната политика "до нещо подобно на благотворителност не носи нищо добро и на тези, които получават средства, а разбира се и на тези, които дават."

В този смисъл България поиска да получи намаляване на националното съфинансиране подобно на страните със спасителни програми. Става дума за настоящия програмен период, но подобна възможност е предвидена и за следващия. "Ние никога не сме били против солидарността и да се оказва помощ на тези, които имат нужда – нека да сме наясно. Но, наред с това считаме, че една публична политика, каквито са европейските политики, трябва да се базира на ясни принципи и да предполага освен ограничения, освен дори наказания тя трябва да предполага и стимули", е българският аргумент. Според министър Дончев има противоречие между предложението да се намали националното съфинансиране на страни с проблеми и това да се спира европейското финансиране на страни, ако нарушат правилото за дефицит до 3% от БВП.

Що се отнася до предложението на министър Дончев България да намали с 5% националното съфинансиране по Кохезионния фонд, според него това е напълно реалистично и ще бъде одобрено от ЕК. България е започнала програмния период 2007–2013 със съфинансиране от 20% при задължително съфинансиране 15%, затова има възможност да го намали с 5%. Това няма да може да стане по оперативна програма “Транспорт”, защото там проектите са напреднали и почти 100% от ресурса е договорен. Но по отношение на ОП “Околна среда”, подобна мярка би освободила ресурс от около 147 милиона лева, които да се вложат във водоснабдителните съоръжения. Това вече е обсъдено и на експертно, и на ниво комисар с ЕК, така че ако България направи подобно предложение, смятам, че то ще бъде одобрено бързо от Брюксел, каза министър Дончев.

В края на миналата година полското председателство на ЕС организира специален съвет за бъдещето на кохезионната политика. Тогава стана ясно, че новите страни-членки имат приоритети, различни от т.нар. тематични цели, определени от Европейската комисия. В това отношение, министър Дончев споделя опасенията на колегите си: "Но аз съм силно притеснен, предвид това, че виждам ограничена възможност да се инвестира в тежка инфраструктура – говоря за транспортна инфраструктура, говоря за сектора “Води” и в сектора “Отпадъци”. Всички знаем, че новите страни-членки имат огромни разходи, свързани с покриване на нормите на националното и европейското законодателство, а без транспортна свързаност трудно бихме могли да говорим за кохезия или за сближаване." Според него обаче, аргументите на новите членки са чути и във финалния вариант той очаква да се запази възможността 30% от цялата финансова рамка да бъде ресурс от Кохезионния фонд, който да финансира пътния и жп сектора, когато става дума за част от европейски транспортни коридори, както сектора “Води”.

Що се отнася до друго искане на новите държави-членки - за увеличение на тавана от 2.5% от БВП за средствата по Кохезионната политика, министър Дончев заяви: "Дори при таван от 2.5% България за следващия програмен период, дори и при този таван ще получи повече средства, отколкото през този. Аз очаквам едно увеличение с поне 15%, но би могло да бъде и 20%." Размерът на средствата няма да зависи от усвояемостта, която България има в момента. Съществува възможност това да се използва като политически аргумент, но България няма основания за притеснения, смята министър Дончев и се аргументира така: "контролната система в България по последни данни е една от най-добрите в момента в Европа", а ръстът в плащанията дава на страната по-добра позиция в преговорите.

По повод бюджет 2012 блогъри коментираха на този сайт, че в бюджета е заложен като буфер много голям процент на европейските средства и това крие риск. Министър Дончев, обаче, смята, че рискът е добре преценен. "Факт е, че заложеният обем средства и като приход, и като разход от европейските фондове е много по-голям, отколкото във всички останали бюджети, включително и този за 2011 г." Но България е демонстрирала, че може да усвоява все повече европейски средства: "2010 година започнахме с плащания от 400 милиона, приключихме с плащания от 1.5 милиарда. 2011 г. започнахме с 1.5 милиарда плащания [...] и приключихме с 3 милиарда." В момента са договорени над 10.5 милиарда лева или почти 68–69% от цялата финансова рамка, така че България разчита на достатъчно договори, по които ще се извършват плащания.

До средата на годината се очаква да е готова стратегията България 2020, която министър Томислав Дончев определя като „конституцията на програмирането и планирането в следващия период”. В нея трябва да бъде отразен микс от политики и инвестиции в няколко сфери: "Би било нелепо да кажем, че на България най-големият й приоритет са пътните инвестиции или инвестициите в железопътна инфраструктура. Ясно е, че това е важно, но това не може да бъде единственият фактор, който да донесе растеж." Затова приоритет са и енергийната ефективност, малките и средните предприятия, иновациите, образованието и науката.

коментари
Комитата
17 февруари 2012 17:16
Аз пък се надявам да доживея някоя медия или нпо да направи анализ всичките тези програми за стимулиране на малки и средни предприятия, колко пари са вкарани и какъв е реалният ефект за икономиката. В САЩ не съм чувал за такива програми, а не изглежда малкият и средният им бизнес да са на умирачка.
Adelina Marini
17 февруари 2012 17:47
Програмите очевидно са насочени към това да помогнат на МСП-тата да се борят с иначе отчайващите условия, при които ги поставят местните администрации. Моето тълкуване е това. Но иначе, добър въпрос.
Йордан Матеев
17 февруари 2012 20:38
Цялата тази философия на преразпределяне от богати към бедни, както на микро ниво, така и на ниво ЕС, е тотално сбъркана и дългосрочно вреди на всички - и на даващите, и на взимащите. Преразпределянето чрез фондовете на ЕС си е чист социализъм. Подава грешни сигнали, изкривява стимулите, създава нелоялна конкуренция, бюрокрация и корупция. Има много по-смислени неща, които една страна може да направи, за да догони най-развитите. И те не струват никакви пари.
Но ако все пак приемем фондовете за даденост, трябва преди да почнат каквито и да било дискусии някое свестно икономическо NGO като ИПИ да направи анализи на ползите и разходите на всички алтернативи. И тогава дискусиите ще имат някаква основа. Иначе ще стане като дебата за бюджет 2007-2013 - всеки дърпа накъдето му е изгодно и накрая правителството намира някакъв компромис, който е далеч от оптималното решение за обществото.
Важно е също не само в коя сфера отиват парите, а и как точно се използват, защото изливането на пари само по себе си не води до по-добри резултати. Тук също икономистите могат да помогнат, но не тези от БАН. 
Elitsa Zlateva
17 февруари 2012 21:40
Истината не е черно-бяла. От една страна, е вярно, че държавата омаломощава МСП с безумна или липсваща политика към тях. Вярно е също така, че банковата политика допълнително ги обрича заради високи лихви по кредитите и гигантски изисквания за обезпечаване. Вярно е също така, че по вина на държавата, европейските пари за българските предприятия станаха достъпни не през 2007 г., както трябваше да бъде, а едва през 2011. Това прави 4 години време, в което българските предприятия трябваше да се справят практически на мускули с натиска от пълното отваряне към вътрешния пазар. Да не отваряме дума пък за липсата на адекватни действия МСП да бъдат запознати с възможностите за еврофинансиране.
Медалът обаче има и обратна страна и тя е тоталната незаинтересованост на по-голямата част от МСП към кандидатстване по европроекти. Тук не става дума само за липса на средства за съфинансиране и кадрови капацитет. Не става дума дори за това, че голяма част от МСП живеят в сивия сектор, защото за всичко това бихме могли отново да обвиним държавата и създадените от нея условия.
Само МСП обаче са си виновни за това, че много от тях работят без планове за развитие, без спазване на стандарти,  без интерес към иновации. Много от тях смятат, че изискванията на ЕС не ги засягат и после недоволстват, когато завалят санкциите.
Така че, ОК, има заделени 1 млрд. евро за българските предприятия, обаче съм съгласна с Йордан Матеев, че от раздаване "на калпак" няма смисъл, докато те самите не осъзнаят, че оцеляването във висококонкурентен свят не е въпрос само на пари, ами и на идеи.
 
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.