Мишел Барние: САЩ да си изпълнят обещанията

Аделина Марини, June 6, 2011

В момент, когато съдбите на много страни в еврозоната, а също и на Съединените щати и Япония се определят от действията на агенциите за кредитен рейтинг; в момент, когато развитият свят не е напълно сигурен в излизането от икономическата криза, докато нововъзникващите икономики печелят успех след успех; и в момент, когато има валутно напрежение между големи икономически сили, се случи нещо, което може да бъде раззглеждано и двузначно. Еврокомисарят на вътрешния пазар, французинът Мишел Барние* направи специално посещение във Вашингтон, където отправи сериозно послание - необходима е последователност и координация в действията от двете страни на Атлантическия океан.

От една страна визитата на г-н Барние може да се разглежда като озъбване от страна на Европа, но може да се разглежда и като приятелско сдрусване в момент на обща беда.

Контекстът

В момента Съединените щати са в изключително тежка ситуация, тъй като бюджетната дупка расте, дългът също е достигнал космически измерения, а в Конгреса липсва съгласие по параметрите на бюджета за следващата година. Това доведе до двукратно и твърде директно предупреждение от страна на агенцията за кредитен рейтинг Moody's, че е възможно да се стигне до сваляне на рейтинга (в момента тройно А), ако не бъде постигнато съгласие по бюджета и не бъдат предприети мерки за устойчиво намаляване на дълга. И тъй като всичко това се случва на фона на вече започналата предизборна кампания за президентските избори догодина, толкова важен проблем като бюджета на САЩ стана заложник на предизборната дискусия.

Разбира се, републиканците водят в говоренето и блокирането на всяко ново предложение на Белия дом, независимо, че именно техният президент (Джордж Уокър Буш) натрупа наистина гигантския дълг по време на двата си мандата, заради войните в Афганистан и Ирак, без изобщо да подозира за напрежението, което зрееше на ипотечния пазар, довело до добре познатата криза, обявена официално с фалита на Лимън Брадърс през горещата есен на 2009 г.

На източния бряг на Атлантическия океан, Европейският съюз също се бори да спаси еврозоната, заради проблемите на три членки на валутния съюз, чиято съдба продължава да е заложник на агенциите за кредитен рейтинг. Най-застрашена в момента е Гърция, която за малко беше слязла от първите страници на вестниците, но стана ясно, че проблемите й съвсем не са отминали, дори напротив.

Довършете финансовата реформа!

В общи линии това беше посланието на еврокомисаря Барние, казано не някъде другаде, а пред особено влиятелния мозъчен тръст The Brookings Institution, като аудиторията на срещата с комисаря се състоеше предимно от банкери от големите финансови институции, енергийни фирми и лобита. И макар тонът му да беше недвусмислен, Мишел Барние все пак спечели публиката като изчете речта си на твърде добър английски език, за което беше похвален и след това не съвсем без повод обясни, че я е писал сам в продължение на две седмици. С това той очевидно искаше да покаже, че позицията еврокомисар не е просто протоколна и че когато еврокомисарят говори, това означава, че говори от името на целия ЕС.

Той напомни на аудиторията, че икономиките на Европа и САЩ са взаимосвързани и каквото става в САЩ има значение за Европа. Затова е изключително важно да се постигне последователност в действията. Г-н Барние очерта три области, където очевидно тази последователност и координация липсват: регулацията на дериватите; прилагането на новите правила за банкова регулация Базел ІІІ; и счетоводните стандарти. Всички тези теми са договорени на ниво Г20, припомни еврокомисарят и сега е време за действия. "Отлагането не е отговор. Европа е готова. Ние ще си изпълним ангажиментите. И призовавам Съединените щати да направят същото", каза още Мишел Барние.

Нещо повече, той отправи и доста по-сериозното предупреждение: "Но, нали разбирате, че Европа не може да бъде наивна. И ние няма да бъдем. Равнопоставеност и реципрочност не са просто оправдани, те са също така и необходимост".

Според еврокомисаря, непоследователността и липсата на координация между правилата за регулация на пазара на деривати ще има отрицателни последици за пазарите. "Финансовата система по природа е глобална. Различията може да доведат до арбитраж. Търговията ще се измести там, където правилата са по-хлабави. Това ще изложи всички ни на риск", предупреди еврокомисарят.

Банковите правила, договорени през септември миналата година в навечерието на срещата на върха на Г20 в Сеул, трябва да бъдат приложени, подчерта още еврокомисарят. Той отбеляза, че новите правила ще бъдат приложени върху 8232 банки в Европа, докато в САЩ те засягат по-малко от 20. "Ние ще се придържаме изкъсо към договореното в Базел. Призовавам и всички останали юрисдикции да направят същото. Време е да изпълним ангажиментите си в Г20". Нещо повече, той заплаши, че "регулаторите на ЕС няма да приемат глобална регулаторна надпревара към дъното".

Мишел Барние не коментира по същество реформите, извършени в САЩ с приемането на закона Дод-Франк, чиято основна цел беше именно засилване на регулацията във финансовия сектор. Съединените щати обаче все още не са приложили правилата Базел ІІ, за което еврокомисарят напомни, предизвиквайки хумористичната забележка на водещия в The Brookings Institution, че еврокомисарят е успял да се сдържи цели 20 минути преди да спомене, че Европа е приложила Базел ІІ, а САЩ не са. В отговор Мишел Барние подхвърли, че това идва да покаже, че французите не са толкова арогантни хора.

И още нещо важно от речта на еврокомисаря на вътрешния пазар. Той заяви, че Европа си няма Федерална комисия за застраховка на депозитите, създадена именно със закона Дод-Франк миналата година, затова ще предложи през есента създаването на европейска рамка за управление на банкови кризи. "Винаги съм бил убеден, че е по-добре и по-евтино да се предотвратяват, вместо да се ремонтира", каза той като добави, че парите на данъкоплатците вече не са решение. По време на сесията с въпроси и отговори Мишел Барние използва случая, за да припомни, че вече много банкери демонстрират убеждението, че кризата е отминала и няма нужда от предпазни мерки.

"Никой няма право на къса памет. Вероятно някои банкери мислят, че тяхната криза е приключила. Кризата може и да е приключила, но не и за гражданите и бюджетите, както и за политическите последици. Като публични власти ние нямаме право да имаме къса памет. Никога".

Писмо до Тимъти Гайтнър

За съжаление един от основните въпроси, възникнали около визитата на г-н Барние във Вашингтон не получи отговор. Още преди отпътуването му, вестник "Файненшъл таймс" писа, че Мишел Барние е изпратил писмо на американския министър на финансите Тимъти Гайтнър, в което го предупреждава Съединените щати да догонят европейските усилия в реформата на банковата система. Според изданието, еврокомисарят пише в писмото си, че ЕС е напред в много отношения - включително капиталовите изисквания за банките (правилата от Базел) и ограничаване на бонусите на финансовите мениджъри. Макар водещият дискусията в The Brookings Institution да започна именно с това писмо, той не зададе този въпрос.

Всъщност, изказването на Мишел Барние в мозъчния тръст беше единствената му публична изява във Вашингтон, въпреки многото му срещи както със самия Гайтнър, така и с шефа на Федералния резерв Бен Бернанке и с водещи представители на Конгреса, пряко свързани с финансовата регулация в САЩ. Засега не е ясно как се възприема посланието на еврокомисарят Барние във Вашингтон, но е хубаво да обърнат внимание на още една важна част от него:

"Аз силно вярвам, че Европа се нуждае от Съединените щати. И Съединените щати се нуждаят от Европа. В интерес на САЩ е Европа да е силна. Да бъде глобална сила. Това означава икономика, валута, външна политика и политика на отбрана. ЕС може само да бъде верен и полезен съюзник, ако преди това е глобална сила. Европа, която е политически и военно слаба, е слаб съюзник".

Доскоро поколения американски политици разглеждаха Европа като по-малкия брат, на когото трябва да се помага. Сега вече, под тежестта на дълговете и сериозните вътрешни проблеми, САЩ не може да бъде навсякъде. Това стана особено ясно около Арабската пролет. Дали обаче Вашингтон ще започне да възприема Европа като равностоен партньор е въпрос, който все още няма отговор. Особено показателно е обвинението, което Мит Ромни (борещ се да бъде кандидат на републиканците за президент) отправи срещу Барак Обама - че е европейски президент, защото обръща прекалено много внимание на европейските проблеми, вместо да се съсредоточи върху Америка.

*Мишел Барние е дългогодишен опитен френски политик. Бил е по различно време министър на околната среда, на селското стопанство и риболова, на външните работи. Той е бил и няколко пъти избиран за депутат и в двете камари на френския парламент - Националното събрание и Сената.

Трансатлантически отношения