English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Мултилатерализмът е мъртъв. Да живее мултилатерализмът!

Published on , , Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Решението на американския президент Доналд Тръмп да извади Съединените щати от парижкото климатично споразумение, от Тихоокеанското търговско партньорство, предоговарянето на Северноамериканското споразумение за свободна търговия, след това въвеждането на мита върху алуминия и стоманата, включително и спрямо доскорошните съюзници ЕС и Канада, изтеглянето от Съвета по човешките права на ООН, провалът на последната среща на върха на Г7 са все прояви на системно разрушаване на световния ред, създаден след Втората световна война на базата на мултилатерализма. Всеки се пита с притеснение дали следващата стъпка не е напускането на НАТО. Някои анализатори, основно в Съединените щати, виждат действията на г-н Тръмп като американски изолационизъм, но всъщност става дума за доста по-глобален и много опасен процес. 

Какво е мултилатерализмът? 

Най-общо казано, това е форма на глобално управление, базирано на създаването на общи правила, чиято цел е да се избегнат двустранните и съответно дискриминационни спрямо останалите споразумения. А светът има доста лош опит с билатерализма, най-известен представител на който е била Нацистка Германия. Нейната търговска политика се е свеждала до сключването на двустранни споразумения с други държави, в които се определят конкретните стоки и услуги, които ще бъдат търгувани, цената им и квотите. Светът излиза от Втората световна война с амбицията да създаде нов световен ред, който ще се контролира от международни организации, за да се гарантира, че нито една държава няма да злоупотреби с останалите. 

Така се поставят основите на Организацията на обединените нации, Международния валутен фонд, Световната банка, НАТО, Световната търговска организация и ad hoc форматите като Групата на най-развитите индустриални държави (Г7, по-късно и Г20), зоните за свободна търговия. Основателите на следвоенната международна икономическа система са стигнали до извода, че мултилателаризмът е за предпочитане, не само защото намалява и елиминира възможността от повторение на Голямата депресия от 30-те години на 20-ти век, но и защото са се надявали, че това ще помогне за премахването на дискриминацията в международните отношения, обяснява в статия [на английски език], посветена на темата Ан Крюгер още през 2006-та година. Тогава тя е била специален съветник на управителния директор на МВФ.

Статията й, макар и отпреди 12 години, е далеч по-актуална днес, отколкото е била тогава. Тя припомня, че преди мултилатерализма държавите са налагали мита с надеждата да стимулират собствената си икономическа дейност чрез намаляване на вноса. Познато, нали? Тази система се проваля, тъй като за да имат смисъл подобни мерки, другите държави не трябва да отговарят реципрочно. В резултат на масовото въвеждане на мита обемът на световната търговия се свил значително, припомня Ан Крюгер. В първите 25 години от въвеждането на мултилатерализма в търговските отношения глобалната икономика расте с много бързи темпове, несравними с предишни периоди. Повечето европейски държави успяват да възвърнат предвоенното си икономическо състояние още в началото на 50-те години на 20-ти век. 

Една от причините за силния ръст е следвоенното възстановяване, но друга не по-малко важна причина е поетапното намаляване на митата, комбинирано с други либерализиращи мерки. Според Ан Крюгер, до края на 20-ти век митата върху производствените стоки между развитите държави са спаднали от над 40% в края на 1940-те години до по-малко от 5%. Всичко това, казва тя, става възможно благодарение на МВФ, Световната банка и предшественика на Световната търговска организация, които успешно се справят с възникващите междувременно кризи. За нея най-силният пример за успеха на премахването на търговските бариери е европейският единен пазар. Тя пише, че европейският успех е най-силният коз в защита на мултилатерализма. 

Поведението на Доналд Тръмп на международната сцена, неговата непридвидимост, ирационалност и отдадеността му на принципа да се казва "не" на всичко превърнаха мултилатерализма в най-важната мисия за Европейския съюз. Без него оцеляването на Съюза е силно застрашено не само заради ставащото в глобален план, но и заради вътрешните проблеми, тъй като самият той е изграден на базата на многостранното сътрудничество. Затова и думата "мултилатерализъм" е всеприсъстваща в изказванията на френския президент Еманюел Макрон, германската канцлерка Ангела Меркел, европейските институционални лидери, канадския премиер и много други, за които той е гаранция, че няма да се върне диктатът на големите държави върху малките. 

Нов култ към националната държава

Глобалната финансова криза, прераснала в тежка дългова криза в еврозоната постави под въпрос ползите от либерализирането на икономиките и създаде плодородна почва за популисти и евроскептици, които постепенно започнаха да трупат подкрепа с идеи за завръщане към националната държава като единствена защита срещу глобалните процеси. Въпреки че ЕС излезе от кризата след уникално по рода си многостранно сътрудничество, изразяващо се в много по-дълбока интеграция в еврозоната, координация на икономическите и фискалните политики, споделяне на риска и общи усилия в борбата с безработицата, евроскептиците разширяваха подкрепата си с обещания за излизане от еврозоната, за напускане на ЕС, за връщане на националния суверенитет. А след бежанската криза от 2015-та година, вече се говори (и работи) за затваряне на външни и вътрешни граници, за национална и религиозна идентичност (подразбира се чистота). 

Бризходът първи събори защитната стена на мултилатерализма. Референдумът за излизането на Великобритания от Европейския съюз беше базиран изцяло на твърдението, че националната държава ще просперира повече самостоятелно, отколкото ако е част от някакъв многостранен формат. "Многостранните организации са единствено ефективни, когато задължават членуващите държави да отдадат част от своя национален суверенитет в името на колективни цели", написа [на английски език] в списание Foreign Affairs Кристофър Сабатини през 2014-та година. Застъпниците на напускането на ЕС обещаваха мед и масло за Великобритания, сключването на множество далеч по-изгодни двустранни търговски споразумения с великите глобални сили от европейските широкообхватни търговски сделки. 

Две години, откакто британците казаха "да" на излизането от ЕС, Великобритания се намира в лабиринт, от който трудно ще излезе. Преговорите вървят мъчително, основно защото в британското управление, а и в обществото няма консенсус как точно да стане това. Дилемата е невъзможна - как вълкът да бъде сит и агнето да остане цяло. Сблъсъкът с реалността показва, че Великобритания не може да живее стерилно в силно интегрирана глобална среда, в която потоците капитали и стоки се движат по-бързо и безпрепятствено от всякога. Нещо повече, времето на отделните държави приключи. Сега светът се движи от блокове и съюзи, конкуренцията между които изисква солидна преговорна мощ, каквато дори и най-големите държави трудно могат да упражнят, ако нямат подкрепата на още някой голям съюзник. 

Германия, Франция, Италия, а дори и Великобритания може и да седят в Г7 или Г20 като отделни държави, които някога поотделно представляваха огромна мощ на фона на така наречения Трети свят, състоящ се от бедни и едва развиващи се държави, но преговорната им позиция днес нямаше да е толкова силна, ако зад тях не стоеше пазарът на ЕС с над 500 милиона потребители и обединяващ държави с динамично развиващ се брутен вътрешен продукт. Новата реалност е, че много държави от бившия развиващ се свят са вече сред най-силните икономики в света. И това са все големи държави. 

Въодушевлението от Бризхода наля много вода в мелницата на Доналд Тръмп, който спечели изборите с обещание Америка да бъде на първо място. В момента той се позиционира като лидер на националистичното движение, залагащ на двустранни сделки във всяка една сфера - от търговията през сигурността до външната политика. 

Този подход окрилява националистичните движения в Европа, които преди това бяха доста слаби. Един от ярките привърженици на това движение на Стария континент е унгарският премиер Виктор Орбан. В началото той беше сам и изолиран, но вече има свои привърженици. Не всички са съгласни с него по всички теми, но е въпрос на време да започнат да се съгласяват, ако европейският мултилатерализъм продължи да ерозира. Най-големият риск за Европа в момента е Германия. Ако правителството в Берлин падне под натиска на малкия, но гласовит коалиционен партньор под ръководството на Хорст Зеехофер, това може да донесе продължителна нестабилност в Германия, която досега беше един от най-мощните гаранти на мултилатерализма.

Без Ангела Меркел (или друг германски лидер, застъпващ се за мултилатерализма) френският президент Еманюел Макрон ще бъде самотен глас в една постоянно увеличаваща се какофония от разпоносочни интереси. Подкопаването на мултилатерализма в ЕС е сериозен риск за мира на континента. Затова е много важно да се направи всичко възможно той да бъде запазен вътре в Съюза и паралелно с това отвън. Проблемът е, че ЕС в момента няма достатъчно силни съюзници. Брюксел трябва да забрави за Вашингтон. Докато Доналд Тръмп е на власт, САЩ не е съюзник и приятел, а противник. Това изисква нов подход към мултилатерализма. И без действията на Доналд Тръмп Г7 се беше превърнала в група, която съществува по инерция. Тя вече съвсем не е представителна извадка за най-мощните икономики в света.  

Друг проблем е, че вече има алтернатива на диктувания от Запада мултилатерализъм, стъпващ на много по-широка основа от търговията, която включва още свобода, демокрация, човешки права. С резкия възход на авторитаризма тази гама ще бъде драматично свита. Френският президент Еманюел Макрон, а също и германската канцлерка показаха от началото на годината, че са наясно, че оттук нататък бъдещето е на ad hoc съюзите по отделни въпроси. Клубовете по интереси ще бъдат динамични и членовете им постоянно ще се сменят в зависимост от интересите. ЕС се опитва да работи с Русия за прекратяване на войната в Сирия и за спасяване на ядрената сделка с Иран, докато в същото време поддържа санкциите срещу Москва заради анексирането на Крим. 

Съюзът също има проблеми с митата с Китай, но работи с него на различни фронтове. Брюксел е в процес на отваряне на нови и нови преговори за сключване на търговски споразумения, които на практика също подкопават мултилатерализма от 20-ти век, но в същото време създават рамка от правила за мултилатерализма на 21-ви век. За да може ЕС да бъде адекватен събеседник на големите икономики в света в момента, обединени в алтернативни организации като Шанхайското сътрудничество, Асоциацията на южноазиатските държави, групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай), той трябва да бъде единен. Само че именно това е голямото предизвикателство пред него.

Оттеглянето на САЩ от Европа със сигурност ще внесе нестабилност и нарушения в гравитацията, но е и шанс за Съюза да се еманципира от зависимостта си от външни гаранти на своята сигурност и единство. Все по-сериозните проблеми за Великобритания, произтичащи от Бризхода, икономическите последици от политиката на Доналд Тръмп за САЩ може да се окажат добър стимул за възстановяването на доверието в мултилатерализма като инструмент за равновесие между глобални крайности. За да може ЕС да бъде негов проводник обаче, трябва да се сложи край на соловите акции. Провалът на Еманюел Макрон в опитите му да опитоми Доналд Тръмп и да го върне в "стадото" на Запада, както и на Ангела Меркел, която разчиташе, че в един ирационален ум ще надделее рационалността, са силно отрезвяващи събития. 

Предстоящата догодина подмяна на шефовете на европейските институции е добър повод ЕС да преизпита подхода си към света и да заложи на силни личности, особено на поста на върховния представител за външната политика и сигурността. Наследникът на Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) трябва да има повече доверие от страна на страните-членки и да му се даде по-широк мандат за действие от името на Съюза. В противен случай ЕС рискува да изпусне юздите на мултилатерализма, които ще бъдат поети от играчи като Китай. А това означава тези, по своята същност антилиберални играчи, да налагат правилата на световната търговия и своето виждане за световен ред, което ще има огромни и потенциално отрицателни последици за ЕС. 

Решението на днешните проблеми не може да бъде намерено в миналото, както чудесно показа кризата в еврозоната. Учебниците по икономика, изследвали минали големи кризи, не бяха адекватен източник на отговори. По същия начин завръщането към национализма и двустранните договорки от началото на 20-ти век не са отговор на предизвикателствата на съвременния глобализиран свят. Нужни са новаторски решения, а не изпробване на стари и при това провалени рецепти, довели до разруха и унищожение. В този смисъл ЕС има историческа мисия. Дано не се провали. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required