English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Мишел Барние: Обмисляме да заменим някои национални данъци с общ европейски данък

публикувано на , , София
Последна промяна на:

Кризата в еврозоната, банковите стрес- тестове и финансовата регулация, пенсионната реформа и рестартирането на единния пазар - с тези въпроси се обърнахме към европейския комисар за вътрешния пазар и услугите Мишел Барние по време на неколкочасовото му посещение в София. В рамките на кратката си и натоварена визита, г-н Барние отдели половин час, за да разговаря с euinside.

Най-интересната тема за нас, разбира се, беше положението в еврозоната. Много анализатори смятат, че проблемите в банковия сектор на Ирландия и Испания в момента са доказали тезата за недостатъчната строгост на стрес-тестовете, проведени през лятото. Тогава европейските институции бяха силно критикувани, че стрес-тестовете са били умишлено „леки”, а резултатите - представени така, че да се демонстрират общата стабилност на европейската банкова система. Според еврокомисаря Барние, тестовете са показали устойчивост на банковата система по отношение на суверенния дълг:

„Ние искахме да се опитаме да превъзмогнем проблемите, които съществуваха по отношение на ликвидността, надзора, управлението на банките, където имаше подчертани слабости. Ето защо предприехме тези тестове [...], с които да преценим устойчивостта на банките. За да илюстрирам с пример - все едно искате да проверите дали вашата къща е достатъчно устойчива против земетресение. В този случай ние избрахме определени елементи и се вижда сериозен напредък по тези тестове за устойчивост. Тази година те бяха публично оповестени и се отнасяха най-вече за устойчивостта на банките по отношение на суверенния дълг. Разбира се, ние ще продължим с различни други видове тестове.”

Испания е следващата страна, към която са насочени погледите в момента. Подобно на Ирландия, Испания има сериозни проблеми с банковата система, особено с регионалните спестовни каси, т.нар. cajas. Дали обаче проблемът е толкова сериозен, че да се наложи страната да поиска финансиране от EFSF и МВФ? Еврокомисарят деликатно заобиколи въпроса, подчертавайки, че Европа е готова да действа солидарно:

„Испанското правителство положи големи усилия - имаше голямо преструктуриране в банковия сектор и властите полагат необходимите усилия. Също така мога да кажа, че след като видяхме трудностите в Гърция преди известно време и в последно време в Ирландия, видяхте как реагираха европейците - всички заедно проявиха желание за едно ново управление, проявиха солидарност и поеха ангажименти за определена дисциплина. Така че, това е шансът за Европа, именно по този начин Европа ще прогресира заедно.”

Една от най-честите критики към европейските институции и правителства в момента, е че всъщност не се „спасяват” държавите, а техните кредитори - големите финансови институции и така за пореден път данъкоплатците плащат нечии неразумни инвестиции. Според Мишел Барние, работата на европейските институции е именно в посока това да не се случва повече:

„Днес, когато говорим за новите фондове за преструктуриране на банките, това го правим именно, за да не се налага данъкоплатецът да плаща, а банките да плащат за банките, когато има криза. Ето защо призовах всички към солидарност, за да можем по този начин да дадем възможност на предприятията и работещите. Сутринта говорих с вашия министър-председател и именно с него също обсъдихме проблема с тези фондове за преструктуриране на банките и от българската страна действително получихме сериозна подкрепа.”

В резултат на кризата, ЕС реши да създаде нови институции за общ финансов надзор: Европейският борд за системен риск (който г-н Барние отново определи с любимата си метафора за „контрлолната кула” и Европейските надзорни органи: Европейският банков орган, Европейският орган за пазарите и ценните книжа и Европейският орган за застраховането и задължителното пенсионно осигуряване). Новите органи трябва да започват работа от началото на следващата година. Това, обаче, е под въпрос заради провала в преговорите за бюджет 2011 между Съвета на ЕС и Европейския парламент. Въпреки всичко, еврокомисарят е оптимист: „Решението, което беше прието единодушно от съвета на министрите, получи широка подкрепа от евродепутатите от всички групи, включително и българските евродепутати. Ето защо съм изпълнен с доверие, че от първи януари тези три механизма ще могат да започнат да функционират.”

Когато става дума за бюджета на ЕС, една от най-обсъжданите теми в момента е дали да бъде въведен нов собствен източник на приходи. Една от идеите е това да бъде банков данък (върху финансовите транзакции или върху финансовите дейности). Въпросът, обаче, е обект на много спорове, както по отношение на обекта на облагане, така и дали изобщо е моментът за въвеждането на общ евроданък. Според еврокомисаря Барние, не става дума за допълнително увеличаване на данъчната тежест върху европейците, а по-скоро за заместването на някои национални данъци с един общ европейски:

„Аз, както и други мои колеги комисари обмисляме дали няма възможност да имаме собствен ресурс за формиране на този бюджет. Не става въпрос да има нови данъци, нито да се увеличават данъците - по-скоро, може би, някои от националните данъци да се внасят в един фонд, който да формира този бюджет. Но това разбира се, все още се обсъжда и може да бъде решено на среща на върха на ЕС по-нататък, в бъдеще, да имаме собствени ресурси без да налагаме нови данъци. По-скоро обмисляме заместването на национални данъци с един общ европейски. Всичко е в процес на преговори, които не са никак леки.”

Пенсионните реформи в страните-членки също са тема, с която Мишел Барние е ангажиран. Повежданите реформи са въпрос на решение на всяка отделна страна, но се следят зорко от ЕК, защото „вече виждаме, че хората живеят повече години, дълголетието настъпва и това може да доведе до бюджетни проблеми в някои страни-членки. Търсят се по-справедливи системи за пенсиониране. Много страни предприеха реформи като Испания, Франция, Португалия, Германия.” По повод искането на 9 европейски страни разходите за пенсионни реформи да се извадят от бюджетния дефицит, Мишел Барние обясни, че първо трябва да се определи реалният дефицит в страните членки, както и да се отчете връзката със задлъжнялостта:

„Европейската комисия все още няма категорично становище, защото се правят на този етап все още анализи за реалния дефицит в държавите-членки. Трябва да се разгледа и проблема със задлъжнялостта и едва когато имаме допълнителни елементи, може би ЕК ще може да каже нещо по-категорично.”

Наскоро Мишел Барние представи т.нар. Акт за единния пазар, който включва 50 предложения за рестартиране на единния пазар в различни области. В момента текат обществени консултации, които ще продължат до февруари 2011 г. Тогава ЕК ще представи по-конкретни инициативи, които се очаква да бъдат приети до края на 2011 година. Според г-н Барние, целта е вътрешният пазар „да бъде в интерес най-вече на малките и средни предприятия, но също и от общия пазар да имат полза спестителите, занаятчиите, предприятията, бизнеса. Така че, не става въпрос за някаква дива конкуренция, а за овладяна конкуренция, при която обществените услуги няма да бъдат заличени, те ще бъдат гарантирани от всяка една държава-членка за най-уязвимата част от населението.”

Целта на визитата на г-н Барние в България е била именно да се запознае с прилагането на законодателството на ЕС в областта на вътрешния пазар. Според правителствения пресцентър, „забележките на еврокомисаря към България са единствено по отношение на Закона за обществените поръчки.” На брифинг в Министерския съвет Мишел Барние заяви: „Държа всички правила за обществените поръчки да се спазват. Ще се боря безкомпромисно за това... Лично аз имам доверие в работата в България, но трябва да има прозрачност във всички действия. Всичко в Европейския съюз трябва да бъде прилагано и контролирано с очакваната дисциплина”.

Обществените поръчки бяха обект на едни от най-острите забележки в мониторинговия доклад на ЕК през юли. Според данните, предоставени на Брюксел от българските власти, нередности има при 60% от всички проверени търгове и „при почти 100% от мащабни проекти за публични инфраструктури, за които органите са задължени да извършват предварителен контрол.” Причините, според Комисията, са честите промени в законовата база и прилаганите процедури през последната година в конфликта на интереси, фаворизирането на местно ниво и честото заобикаляне на процедурата и сключване на договор без търг. Комисията припомня, че нееднократно е посочвала тези слабости и е направила конкретни предложения за коригиращи действия.

Тогава (21 юли) премиерът Бойко Борисов се ангажира до 3 месеца да има изцяло нов закон за обществените поръчки. Законът, обаче, все още не е факт, въпреки че според министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев той е „свръх-приоритет” за държавата. „Днес от Вашия министър-председател разбрах, че България вече има такъв закон и изготвя някои промени за обществените поръчки”, каза Барние пред euinside, без да уточни дали става дума за изцяло нов закон. Според правителствената пресслужба, Мишел Барние е получил уверенията на премиера Бойко Борисов, че се готви нова нормативна уредба в тази сфера. Очаква се концепцията за новия закон за обществените почъки да е готова до 15-и декември.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.