Като цяло, евродепутатите от различни парламентарни групи оценяват положително решенията, взети на извънредната среща на лидерите на страните от еврозоната на 21 юли. Особено положителна стъпка, според тях, е облекчаването на условията по заемите за Гърция, Ирландия и Португалия. Евродепутите от тези страни изразиха подобно желание още през май по време на дебат с еврокомисаря Оли Рен.
Добро решение, според Парламента, е и промяната във функциите на спасителния фонд за еврозоната (EFSF), който вече ще може да изкупува дълг на вторичните пазари, да отпуска кредитни линии и да рекапитализира банки, включително в страни без спасителни програми. Председателят на 
икономическата комисия Шарън Боулс (АЛДЕ, Великобритания) обаче смята, че фондът трябва да е много по-голям: „Преди аз казах 2 трилиона евро; други коментатори казват до 1 трилион евро”. Лидерът на групата на либералите в Европарламента Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия) отбелязва, че новата гъвкавост на спасителния фонд „de facto е стъпка към превръщането му в истински Европейски валутен фонд. Това беше дългоочаквано”.
Също очаквано, Ги Верховстад критикува страните-членки, че „отново не показаха куража да предприемат по-дългосрочна стъпка, за да отговорят на неизбежното - а именно да създадат пазар на еврооблигации”. Идеята за създаването на еврооблигациите беше лансирана в края на миналата година и от премиера на Люксембург и председател на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и финансовия министър на Италия Джулио Тремонти. Досега тя среща твърд отпор от някои страни-членки, най-вече Германия, но се ползва с широка подкрепа в Европейския парламент. Под неговия натиск и в контекста на трудните преговори по пакета за икономическото управление на ЕК, Комисията се ангажира да излезе с доклад и даже законодателни предложения за създаването на еврооблигации още тази есен.
Съпредседателят на групата на Зелените/ЕСА в ЕП Ребека Хармс също 
коментира, че само увеличаването на функциите, но не и на финансовия капацитет на спасителния фонд не е достатъчно. Рискът дълговата криза да продължи и да се разпространи към Испания и Италия остава, защото страните-членки не са осигурили достатъчно средства на EFSF, което според г-жа Хармс трябва да стане чрез разширяването на гаранциите и създаване на еврооблигации.
Зелените смятат също, че „заключенията от срещата изглежда преувеличават размера на участието на частния сектор в преструктурирането на гръцкия дълг” и че това решение трябва да се приложи и за други страни, освен за Гърция. Точно обратната логика застъпват лидерите на еврозоната и ЕЦБ в решенията си - че именно гаранцията частният сектор да не бъде заплашен от нови загуби е ключова за овладяването на дълговата криза.
Както обикновено, Зелените критикуват междуправителствения подход, наречен „ахилесовата пета” на кризисния отговор и настояват за участие на Европейския парламент в процеса на взимане на тези решения. Другият съпредседател на групата на Зелените/ЕСА Даниел Кон-Бендит критикува лидерите на еврозоната, че отново са „няколко стъпки по-назад от сроковете за взимане на необходимите решения” и призовава страните–членки не просто да спасяват затруднените държави и да им налагат ограничителни мерки, а да ги подкрепят да инвестират за съживяване на икономиките си.
Добра новина за ЕП от срещата на евро-лидерите е ангажиментът да се постигне бързо съгласие между Парламента и Съвета в преговорите по пакета за икономическото управление на ЕС и по-специално по спорния момент за правилата на гласуване в Съвета. Както euinside неведнъж е обяснявал, Парламентът настоява предложенията на Еврокомисията не само за наказателни процедури, но и за санкции срещу страните-членки по Пакта за стабилност да се смятат за приети, освен ако не бъдат отхвърлени с квалифицирано мнозинство от Съвета. Това според ЕП ще намали възможността за политически пазарлъци между страните-членки и ще засили ролята на Комисията в икономическото управление на ЕС.
Коментарът на Ги Верхофстад в това отношение красноречиво показва очакванията на Парламента: надяваме се, че призивът за постигане на споразумение означава подкрепа за позицията на Парламента. Както знаете, икономическото управление беше темата на дискусия, организирана от euinside с евродепутати в Брюксел. Разговорът беше продължен в София, с участието на представители на Европейския и националния парламент, Европейската комисия, икономисти, политолози и граждани.
Евродепутатите вече подкрепиха с политическо решение пакета от 6-те законодателни предложения през юни. Законодателното им приемане обаче може да стане факт едва след постигане на споразумение в преговорите със Съвета.
Изпълнениетона досегашни указания от експерти на Европейския съюз и Международния валутенфонд за подпомагане на гръцката държава (стотици милиарди евро помощи,приватизационни програми, повишени задължения за данъкоплатци, намаление на полезнидържавни разходи и други) е непълноценно, защото запазва особено важна причиназа стопанска криза.
Европейският проблем, койтополитиците от еврозоната удължават е - при запазване на сегашна държавнафинансова „Грешка на Джон Лоу” е невъзможно пълноценно обществено развитие в Р.Гърция и правителството на тази страна е с подсигурен управленски провал.
Главното влияние на представения управленски недъг е ненужно завишени държавниразходи и ограничени бюджетни приходи.
При условия на продълженонепълноценно държавно финансово управление – всяко правителство страда отсобствено съгласие за наличие на разкрита държавна финансова грешка и колкотоповече работи – толкова по-лоши управленски резултати постига.