English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Юнкер: Кризата в еврозоната още не е приключила

Published on , , Брюксел, Twitter: @euinside
Last change on

Темата за бъдещето на еврозоната отново се връща в дневния ред на лидерите на 28-е страни-членки на ЕС. Този път обаче се очаква да бъдат взети по-конкретни решения. Докладът на петимата председатели ще бъде подробно обсъден във втория ден от декемврийския Европейски съвет - в петък сутринта (18 декември) - като в разговорите ще се включи и гуверньорът на ЕЦБ Марио Драги. В проектозаключенията, с които euinside разполага, лидерите дават съгласието си да започне спешно работа по първата фаза от доклада на петимата президенти и по-специално по създаването на по-ефективно икономическо и фискално управление, стимулиране на конкурентоспособността, икономическото сближаване и устойчивостта. Лидерите дават карт бланш на министрите да започнат работа по създаването на общо външно представителство на еврозоната в международните финансови институции и по банковия съюз

Що се отнася до втората фаза, която предвижда промени в устройствените договори на ЕС, лидерите заявяват кратко и ясно, че е необходимо още време, за да се проучат "правните, икономическите и политическите аспекти на по-дългосрочните мерки, съдържащи се в доклада". Поставя се и конкретен срок - не по-късно от края на 2017-а година. Дотогава трябва да е приключил референдумът за членството на Великобритания в ЕС и президентските избори във Франция. 

През октомври ЕК представи първите си конкретни предложения в изпълнение на първата фаза на доклада на петимата президенти. Става дума за създаването на система от национални бордове по конкурентоспособност, общоевропейски консултативен орган по фискалните въпроси, единно представителство на еврозоната и европейска схема за застраховане на депозитите. Първите три мерки са чисто бюрократични и едва ли ще има проблеми в Съвета да бъдат одобрени, но последната тема вече беше обсъдена за първи път в Съвета на икономическите и финансовите министри и претърпя провал, заради съпротивата на Германия. Проектозаключенията за утрешната среща на върха не споменават конкретно тази схема. Говори се общо за банковия съюз, но предложението на ЕК за обща гаранционна схема на влоговете, която трябва да се осъществи на три етапа, е третият стълб на банковия съюз. 

Дайселблум срещу Юнкер в Европарламента

В навечерието на срещата на върха и обсъждането на темата за бъдещето на еврозоната в Европарламента се състоя първото изслушване в пленарната зала на шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи), който е и един от съавторите на доклада на петимата президенти. С него в пленарната зала в Страсбург беше и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Г-н Дайселблум преповтори голяма част от прословутата си реч [на английски език] в Словакия преди месец и половина, само че има някои осезаеми разлики. На 4 ноември по време на среща на върха в Татра холандският министър на финансите заяви, че преди да се мисли за създаването на нови инструменти трябва да бъде постигнато съгласие за проблемите, пред които е изправена зоната на общата валута. Освен това, каза той тогава, трябва да се вземе предвид и политическият контекст, който "е предизвикателен". Едва след това трябва да се чертае пътят напред. 

Той каза обаче, че не може да има спор относно необходимостта да се споделя суверенитет в Икономическия и паричен съюз (ИПС). "Големите въпроси за нашето общо бъдеще са: къде искаме да споделяме суверенитет, колко да споделяме и къде можем да отидем сами? За да се отговори на тези въпроси, трябва първо да се концентрираме върху проблема, а не да скачаме към възможни решения", заяви Йерун Дайселблум в Словакия като отбеляза, че в сегашния дебат е приет обратния подход. Той даде за пример предложението за създаване на фискален капацитет, което се тълкува по най-различни начини, откакто за първи път се появи като идея в първия президентски доклад, написан под ръководството на тогавашния председател на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Някои разбират това като бюджет на еврозоната, други като средство за стимулиране на публичните инвестиции. 

В изказването си пред евродепутатите Йерун Дайселблум доразви речта си от Татра, като започна с анализ на причините за кризата. Един от уроците, по неговите думи, е че страните-членки на еврозоната трябва да са особено внимателни по отношение на възможни преливания както положителни, така и отрицателни на вътрешната политика върху други държави от ИПС. В този смисъл той напомни, че ефектът от ниските цени на петрола и политиката на облекчение на ЕЦБ скоро ще се изчерпи. Затова е важно правителствата да се съсредоточат върху инвестициите, структурните реформи и фискалните политики. Най-важното е препоръките на ЕК както общата за еврозоната, така и конкретните национални препоръки да се изпълняват на национално ниво. За целта е необходимо да се следи напредъкът. 

Йерун Дайселблум отиде по-далече от словашката си реч по време на дебата в Европарламента като заяви, че задълбочаването на еврозоната означава всъщност споделяне на риска. Необходимо е обаче първо да се направи необходимото за намаляването на риска, а това означава да се изчистят икономическите и фискални дисбаланси чрез "постоянно и предано прилагане на инструменти като Пакта за стабилност и растеж и Процедурата по макроикономическите дисбаланси". Междувременно трябва да се работи и за създаване на капацитет за поемане на икономическите рискове. Виждането му по отношение на частния риск беше значително смекчено във вторник сутринта в сравнение с 4 ноември. В Словакия той заяви предпочитание за частни механизми за абсорбция на риска, вместо това да се прави с бюджетни средства. "Вярвам силно в частния буфер за риск, вместо публичен буфер за риск". 

На 15 декември той вече изравни двата буфера по важност като заяви, че за него частната подялба на риска е също толкова важна, колкото и публичното споделяне. Това трябва да върви заедно с укрепване на банковата система като например се премахнат над 150-те национални опции и изключения, като се намалят суверенните рискове и започне прилагането на правилата за вътрешнобанково спасяване. Дайселблум обясни, че е важно да се постигне напредък и по предложението на ЕК за създаване на обща схема за застраховка на депозитите. 

Спазването на правилата е най-съществено, стана ясно от изказването му. В този смисъл е много важно, каза той, да се прави технически анализ на бюджетните планове на страните-членки, а не политически. Той призова за създаването на орган извън ЕК, който да прави тази оценка. Идеята беше лансирана първоначално от Германия. Срещу това остро възрази председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, който също произнесе дълга и визионерска реч: "Както знаете, някои желаят да отслабят ролята на Комисията в управлението на нашите общи икономически и фискални правила. Някои дори призовават за прехвърлянето на задачите, които имаме по Договор на агенция от технократи. Сигурен съм, че мога да разчитам на този парламент да се съгласи с мен, че решенията по бюджетните приоритети, баланса между приходите и разходите, нивото на облагане, представянето на публичните администрации и социалните системи, това са все политически решения, които изискват политическа Комисия, която може да се отчита за ролята си и на действията си пред този парламент". 

Ветеранът на европейската политика от Люксембург предложи на ЕП в замяна ново междуинституционално споразумение, с което да се бетонира ролята на евродепутатите при определянето на бъдещето на еврозоната. Последвалите дебати, продължили три часа, показаха, че все още няма съгласие по анализа на причините за кризата. Депутати от различни политически групи и държави имаха различно виждане за корените на кризата, които вървяха в комбинация с евроскептичните изказвания на британските депутати от групата на Найджъл Фараж. Дебатът показа, че наистина вече няма табута в разговорите за еврозоната. Елиса Ферейра (Социалисти и демократи, Португалия), която е виден член на икономическата комисия на ЕП, заяви, че 7 години след кризата, въпреки масовото количествено облекчение на ЕЦБ и "все по-интелигентното прилагане на правилата за управлението от ЕК, икономиката на еврозоната е стагнираща, на практика мъртва, със силни вътрешни различия и тревожни нива на бедност и безработица". 

Разногласия в ЕП относно причините за кризата

Според нея това потвърждава, че фискалната политика от последните години се  е провалила и призова ЕК най-сетне да признае това. Тя остро разкритикува ЕК и Еврогрупата, че определят фискалната политика като неутрална, вместо тя да бъде експанзионистична. Елиса Ферейра призова за създаването на бюджет на еврозоната, защото без него паричният съюз не може да съществува. Йерун Дайселблум й отговори, че неутралната позиция за еврозоната в момента е най-разумният подход, но някои страни може и трябва да направят повече. С тезата на Елиса Ферейра не се съгласи и полският евродепутат Дариуш Розати (ЕНП), според когото еврото не е причина за проблемите на някои страни-членки, а лошото им управление в последните години. Според него, в момента политическият климат не е подходящ за разговори за задълбочаване на интеграцията.

Филип Ламберц (Зелени/ЕСА, Белгия) призова за създаването на механизъм за ребалансиране на еврозоната, а либералният евродепутат Рамон Тремоса (Испания) подкрепи политическия облик на Комисията и призова европейското законодателство да еволюира към повече регламенти и по-малко директиви. Регламентите са законодателство със задължителен характер, което страните-членки са длъжни да приложат без промени в националното си законодателство, докато директивите допускат видоизменения в национален план. Логиката на Рамон Тремоса е, че не може да се разчита на добрата воля на националните правителства да бъдат отговорни и затова е необходимо да се приемат повече правно-обвързващи регламенти. "Ако искаме силна и по-интегрирана еврозона, най-напред трябва да се прилагат собствените ни правила", каза испанският евродепутат.

Бернд Луке (ЕКР, Германия) обаче настоя, че е крайно време да се помисли дали всъщност общата валута не е проблемът. На всеки проблем институциите отговарят, че не знаят на какво се дължи, но са сигурни, че еврото не е проблем. Време е да се погледне назад и да се види дали наистина общата валута не е причината, призова депутатът. Силви Гулар заяви обаче, че всъщност е дошло време да се заяви ясно принадлежността. Еврото е валутата на целия ЕС. Легитимно ли е да продължаваме като Съюз, в който някои държави не са членки на еврозоната, попита тя и призова всеки да заяви дали иска да е част от общия проет. 

Фабио Де Мази от крайната левица пък посочи, че в сегашния си вид с висока безработица еврозоната на практика работи в услуга на хора като Марин Льо Пен, докато британските политици поставяха реторичния въпрос защо единствената алтернатива е задълбочаването на еврозоната, след като съществува и избор да не си част от общата валута. Това обаче важи само за държави, които имат изключение, като Великобритания, Дания и Швеция. Всички останали са задължени чрез договорите си за присъединяване да приемат едината валута, когато изпълнят условията за това. Въпреки разногласията по ключови въпроси, от юни досега има голяма промяна в настроенията по отношение на бъдещето на еврозоната. Отново се прибягва до политиката на малката крачка, което изглежда е по-добрия вариант от това да не се прави нищо и да се чака да се види как ще се развият дезинтеграционните процеси.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
Йерун Дайселблум
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside