English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Голямата реформа на еврозоната започва след референдума във Великобритания

Published on , , Брюксел, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Новият доклад (на английски език) на петимата президенти - шефовете на Еврогрупата, ЕЦБ, Европейския съвет, ЕК и ЕП - притопля някои стари манджи, но има и нови идеи. Най-важните промени, изискващи отваряне на устройствените договори, се предлага да се направят след 2017-а година, когато е крайният срок Великобритания да проведе референдум за членството си в ЕС. Както се очакваше, докладът съдържа основно две фази. Първата е какво може да се направи без промени в договорите, като се започне още от 1 юли тази година, а втората предвижда през 2017-а тепърва да започнат обсъждания какви промени да се направят в устройствените договори. Поставен е краен срок за задълбочаване на интеграцията в зоната на общата валута - 2025-а година, като тази интеграция ще стъпва на четири стълба - икономически, финансов, фискален и политически съюз. 

Към двускоростна еврозона

В първата фаза на задълбочаване на интеграцията в Икономическия и паричен съюз е предвидено да се използват максимално съществуващите инструменти, така че да се постигне структурно изравняване, да се стимулира конкурентоспособността и да се засили демократичната отчетност. Посочва се, че в еврозоната трябва да се установи сходна скорост на движение, но във втората фаза е предвидено на практика създаването на двускоростна еврозона. Това означава, че страните-членки ще трябва да поемат ангажимент да прилагат със сходна скорост договорените правила, което, според петимата съавтори, не означава всички да станат еднакви или да следват едни и същи политики. Важен е резултатът, а именно всички страни-членки в еврозоната да провеждат стабилни политики, които им позволяват да се възстановяват бързо от краткосрочни шокове, да се възползват от единния пазар, да привличат инвестиции и да поддържат устойчиви нива на растеж и заетост.

Във втората фаза се набляга много сериозно на икономическото изравняване между страните-членки от еврозоната. Това е и голямата новост във втория доклад на президентите, за която се говореше от известно време насам. Изравняването ще се осъществява чрез структурни реформи, които ще се базират на общи правнообвързващи стандарти, засягащи пазара на труда, конкуренцията, бизнес-средата, публичната администрация и някои аспекти на данъчната политика. По-конкретно основата на корпоративния данък. Това означава, че суверенитета над политиките в тези области ще бъде споделен и ще се създаде общ процес на взимане на решения в еврозоната. Страните, които не спазват общите стандарти, няма да могат да се възползват от новите инструменти, които задълбочаването на съюза ще създаде. Става дума основно за общ бюджет на еврозоната. По този начин се създава възможността от двускоростна еврозона. 

Процесът на икономическо сближаване ще бъде редовно следен и ще бъде условие за възползване от механизма за абсорбиране на шокове (един от синонимите на общия бюджет), пише в доклада. Този процес е част от опита за съживяване на пакта "Евро+". Това беше първият междуправителствен документ, сключен от страните-членки веднага след началото на кризата. Пакт, който беше насочен именно към по-силна икономическа координация и сближаване, но изпадна в забвение. Част от него беше включена като отделна глава във фискалния пакт, но някои страни (като България например) отказаха да я приемат. С цел постигане на икономическо изравняване се предвижда създаването на система от органи по конкурентоспособността в еврозоната. Такива органи има вече в две страни-членки - Холандия и Белгия. Те трябва да бъдат независими и да следят доколко нивото на заплатите се движи съобразно с ръста на производителността, за да се избегне гръцката аномалия - изпреварващ ръст на заплатите, като при криза се налага болезнен спад на стандарта на живот. 

Органите ще бъдат създадени върху обща рамка, но от тях се очаква да са демократично отчетни и да са операционно независими. В тях е добре да участват и социалните партньори. Освен създаването на тази система от органи по конкурентоспособността се предвижда още и засилване на процедурата по макроикономическите баланси, която е част от Европейския семестър, реформа на самия семестър, който трябва да се концентрира повече върху социалния аспект и по-силна координация на икономическите политики в рамките на семестъра. В този смисъл се препоръчва задълбочаване на интеграцията на националните пазари на труда чрез улесняването на географската и професионална мобилност, включително и чрез по-добро признаване на квалификациите, по-лесен достъп до работни места в публичния сектор за чужди граждани и по-добра координация между системите за социално осигуряване.

За собствеността върху реформите

Една от най-повтаряните нищо-неказващи думи през последните месеци около подготовката на втория президентски доклад беше "собственост" върху процеса на реформи. Под това се подразбираше да се направи така, че страните-членки да припознаят реформите, които ЕК им препоръчва в рамките на Европейския семестър като свои, за да се сложи край на постоянните оправдания "Брюксел каза". Уви, през всички тези месеци не стана изобщо ясно как да стане това. Докладът не допринася особено за изясняване на този въпрос, въпреки че предвижда конкретните национални препоръки да бъдат по-ясно формулирани и да си поставят за приоритет увеличаването на растежа, създаването на работни места и възползването от единния пазар.

За да получат страните-членки "собственост" върху реформите, трябва да им се даде свобода по отношение на конкретните мерки. Националните програми за реформи трябва да служат за основа за обсъждане на реформите. И в момента те служат за основа.  Процедурата е страните да представят своите програми за реформи, които ЕК оценява и на базата на тях формулира конкретни препоръки. Докладът не обяснява подробно какво точно ще се промени. Предвижда се обаче да се търси отговорност от страните-членки за изпълнението на обещанията им чрез периодични доклади, прегледи и обяснения защо нещо не е направено. Авторите на доклада смятат, че Еврогрупата е подходяща да поеме функцията на координатор в това отношение. 

Нова идея, но не особено ясна, е да се създадат две измерения на Европейския семестър - национално и европейско. Това означава всичко, което засяга еврозоната като цяло, да се прави най-напред, още преди публикуването на конкретните национални препоръки, за да може общите предизвикателства да бъдат отразени в тях. Освен това се препоръчва годишният цикъл на Европейския семестър да върви паралелно с по-силен многогодишен подход, съобразен с процеса на икономическо сближаване. 

Към финансов съюз

Няколко нови идеи има по отношение на довършването на банковия съюз като част от създаването на финансов съюз. Философията, върху която петимата президенти стъпват, е, че голяма част от парите в еврозоната представлява банкови депозити. В този смисъл парите не могат да бъдат наистина единни, ако доверието в сигурността на влоговете не е еднаква без значение за коя членка става дума. Вече е създаден общ банков надзор, както и система за преструктуриране на закъсали банки, но все още липсва единна гаранция на влоговете. Освен това докладът притопля и една стара идея за създаването на финансова опора (backstop) за единния фонд за преобразуване, който да запълни преходния период до създаването и запълването на фонда. Тази финансова опора може да бъде кредитна линия, отпусната от постоянния спасителен фонд на еврозоната - Европейския механизъм за стабилност. 

Препоръчва се и по-пряк достъп до механизма за пряка банкова рекапитализация, защото това ще стимулира доверието на вложителите. В доклада се призовава да се направи преглед на изложеността на банките към суверенен дълг, за да се прекъсне връзката между финансовата стабилност и публичните финанси. Това обаче се препоръчва да се прави паралелно със сходни действия на глобално ниво. 

Неразделна част от финансовия съюз е и създаването на капиталов пазар, който все още е в ранна фаза на изграждане. Авторите на доклада препоръчват създаването на единен европейски надзор на капиталовите пазари, защото те смятат, че падането на националните бариери ще създаде нови рискове за финансовата система. В дългосрочен план се препоръчва създаването на общи фискални стабилизатори в еврозоната, като се посочва, че това изисква значително ниво на икономическо сближаване, финансова интеграция и обединяване на на процеса на взимане на решения. 

Още в краткосрочен план, тоест в първата фаза на задълбочаването на интеграцията, се предвижда създаването на консултативен Европейски фискален борд, който да се грижи за по-доброто изпълнение на общите фискални правила, да прави дебата по темата за фискалната дисциплина по-информиран и да гарантира по-силна координация на националните фаскални политики. От документа не става ясно как този борд ще реши проблема с вече постоянния конфликт между остеристи и харчисти. Докладът не е особено подробен по отношение на дългосрочното бъдеще, като се посочва, че работата по някои подробности трябва да продължи в експертни групи. 

Има риск за страните извън еврозоната

Въпреки че има някои нови идеи, докладът на петимата президенти по-скоро притопля стари и води до единствения възможен извод - каквото и да се прави, то зависи от изпълнението в страните-членки. Това и до момента е най-голямото предизвикателство. Липсата на амбиция и визионерство във втория доклад е обяснима, предвид сегашните неясноти около Гърция и предстоящия референдум за членството на Великобритания в ЕС. Макар и да му липсва достатъчна амбиция, докладът на Марио Драги, Доналд Туск, Йерун Дайселблум, Жан-Клод Юнкер и Мартин Шулц създава предпоставки за засилване на центростремителните сили в еврозоната и за разхлабване с периферията. Отделно от това, възможността от създаване на двускоростна еврозона допълнително подсказва, че всички оставащи извън валутния блок ще бъдат обречени на забвение. 

Самият факт, че в доклада се говори основно за еврозоната дори и в контекста на Европейския семестър, който покрива всички страни-членки на ЕС, е доста показателен. В този смисъл трябва да се припомни и категоричната позиция на един от авторите на доклада - шефа на ЕЦБ Марио Драги - изразена по време на изслушването му в икономическата комисия на Европарламента миналата седмица. Попитан от испанския евродепутат Хонас Фернандес (Социалисти и демократи) за присъединяването на петте страни-членки на ЕС, които по договор трябва да се присъединят, когато изпълнят условията - България, Румъния, Чехия, Швеция, Полша - Марио Драги заяви, че допреди 3-4 години някои страни се присъединяваха, докато у други нямаше воля за това. И това трябва да се уважава, каза той.

"Първоначално вярвахме, че по-широк съюз трябва да е нашата амбиция (продължава да е наша амбиция). Но днес, ако трябва да избираме между това да изразходваме енергията си за разширяване на съюза и да изразходваме енергията си да го направим по-силен, така че да се разрасне във фискален, икономически, политически съюз, то аз със сигурност бих избрал второто", каза Марио Драги. Това не е безобидна реплика от страна на шефа на централната банка на ЕС. Тя показва, че оттук насетне дори и страните, които не са проявили воля преди няколко години, сред които и България, вече остават на заден план. Това е и намек, че евентуалното им присъединяване е възможно да става по други критерии. Изводът за България е, че тя изпусна важна стъпка в своята европейска интеграция. Стъпка, която визионерски направиха две от балтийските държави - Литва и Латвия, които се присъединиха още преди кризата в еврозоната да е завършила с пълното убеждение, че това ще сложи край на евроинтеграцията им. 

Докладът засега се приема добре от групата на либералите в Европарламента, които заявиха, че той върви в правилната посока. Според координаторката на групата в икономическата комисия Силви Гулар (Франция), недостатък на доклада са предвидените срокове. "Заради изборите във Франция и Германия през 2017-а година, няма да бъде постигнат никакъв голям напредък през следващите две години. Завървшването на финалната фаза е предвидено за 2025-а година", изрази разочарованието си тя. Най-голямата фракция в Европарламента - на ЕНП - разпространи в Туитър позицията си от 16 юни, когато беше гласуван доклада на Европарламента по темата. Позицията на групата е, че нещо, което работи, не бива да се променя. Според тях, сегашната рамка за икономическо управление работи добре, като може да се наблегне на повече демократичност и дебати. 

Докладът на Европарламента беше гласуван след постигнато споразумение между групата на ЕНП и на Социалистите и демократите, което предизвика недоволството на либералите. Социалистите и демократите не коментираха днес доклада, който ще бъде основна точка в дневния ред на срещата на върха на ЕС в четвъртък и петък. Недоволство от доклада изразиха от групата на Зелените и Европейския свободен алианс. Икономическият говорител на групата Свен Гиголд (Германия) заяви, че призивът на Марио Драги за повече общи политики са останали нечути. "Шефовете на институциите знаят какво се иска, но нямат желание да направят отдавна необходимата крачка към повече интеграция от страх, че ще бъде отхвърлена от лидерите".

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
Марио Драги
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside