English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕП и ЕК се карат за бъдещето на еврозоната, Съветът е безразличен

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Дългоочакваните конкретни законодателни предложения на Европейската комисия за задълбочаване на интеграцията в еврозоната по модела, изложен в доклада на петимата президенти през юни тази година, се оказаха нищо повече от намерения ЕС да бъде залят от още бумащина под формата на анализи без никаква правна сила. Това обаче не попречи на Европейския парламент да реагира остро, че с предложенията си от 21 октомври ЕК се опитва да сведе трудно извоюваната роля на Европейския парламент в икономическото управление на Съюза до минимум. Всичко това само седмица, след като лидерите на 28-те страни-членки показаха недвусмислено нежеланието си да се работи по надграждането на конструкцията на еврозоната на този етап. 

Какво предлага ЕК?

Съществена част от визията на шефовете на Европейската комисия, Европейския съвет, Еврогрупата, Европейската централна банка и Европейския парламент беше концентрирана върху това какво може да се направи без да се променят устройствените договори на ЕС - така наречената първа фаза. Значителен фокус в документа, представен на лидерите на юнската им среща на върха, е пълното прилагане на приетото до момента вторично законодателство и усърдна работа за постигане на икономическо изравняване между страните-членки, споделящи общата европейска валута. Сближаването на икономиките на евространите значително пострада по време на близо петгодишната криза в еврозоната, като в някои случаи буквално изтри постигнатото през десетилетието преди кризата. Икономическите различия между страните във валутния клуб е причина за продължаващото напрежение и слаб растеж в клуба, както и за възникването на макроикономически дисбаланси.

Сред петимата президенти има съгласие, че един от основните пътища за справяне със задачата е завръщане към проблема с конкурентоспособността и адекватното му решаване. Още преди началото на кризата ниската конкурентоспособност беше сериозен проблем в отношенията между страните от еврозоната, който значително се изостри по време на кризата. През последните 3-4 години нивото на конкурентоспособност на всички икономики в ЕС, не само тези в еврозоната, се следи през Европейския семестър, който беше създаден в началото на кризата с голямата реформа на икономическото управление на ЕС. В рамките на семестъра ЕК, чрез своите аналитични звена, анализира проблемите във всяка отделна страна-членка на ЕС, но и в еврозоната като цяло, и предлага конкретни препоръки. Неспазването на правилата е предвидено, според законодателството, да се наказва, въпреки че към този момент това все още не е направено, но не защото липсват случаи, а по политически причини.

Отделно от това, ЕК подлага на анализ и бюджетните планове на страните от еврозоната, като също издава препоръки и може да налага санкции за неспазване на тези препоръки. Нещо, което също до момента не е използвано и дори е заобикаляно, както беше в случая с Франция в тазгодишния цикъл. Със сключването на фискалния пакт страните-членки се задължиха да създадат национални фискални органи, които независимо от правителството да следят изпълнението на фискалната дисциплина. 

Сега ЕК предлага създаването на още системи за анализи и препоръки. Първата е система [на английски език] от национални органи за конкурентоспособност. Всяка страна-членка трябва да създаде такъв орган, който да следи изпълнението на политиката в областта на конкурентоспособността. Националните бордове ще следят конкурентоспособността в най-широкия смисъл на тази дума, така че да включва не само ценовия й аспект, но и фактори като производителност, квалификация, привлекателност на бизнес-средата, иновации. Тяхната задача ще бъде да "предоставят информация и експертиза" за механизмите за определяне на заплатите, без обаче да имат реална възможност да определят заплатите или да се месят в работата на социалните партньори. Изпреварващият ръст на заплатите спрямо производителността беше един от проблемите, за които ЕК предупреждаваше още преди кризата, а по време на кризата се наложи в най-тежко засегнатите да се намаляват заплати, за да се върне баланса. 

Бордовете ще дават съвети като ги поставят в по-широк контекст - еврозоната и ЕС. Ще информират ЕК и страните-членки за откритията си и ще публикуват годишни доклади. Те ще консултират правителствата и относно изпълнението на конкретните национални препоръки. Ако желаят, страните извън еврозоната също са свободни да създадат такива органи. Те трябва да бъдат напълно независими. ЕК си ги представя или като отделна институция или като част от вече съществуващи органи. Минималните изисквания са независимост от правителството, капацитет за "висококачествени икономически анализи", липса на идеологически или други пристрастия. ЕК ще играе ролята на посредник в системата, като ще координира работата им и ще обменя мнения. 

За да се гарантира независимостта им, в проекторешението на ЕК, което трябва да бъде одобрено от Съвета, страните-членки трябва да осигурят на бордовете за конкурентоспособност специални режими в националното законодателство, чрез регламенти или обвързващи административни разпоредби. Страните-членки трябва да създадат тези органи до шест месеца след приемането на препоръката на ЕК, а на първата година от приемането й ЕК трябва да подготви и първия си доклад за работата на тези бордове. 

ЕК обаче няма да скучае, докато страните-членки работят по създаването на поредния национален консултантски орган. Тя също ще създаде консултативен борд [на английски език], само че по отношение на фискалната политика. Неговата цел ще е да координира работата на националните фискални органи. И той ще бъде без инструменти. Ролята му ще е да раздава експертиза по фискални въпроси. Бордът ще се състои от петима световно признати международни експерти, специалисти по макроикономика и практическо бюджетиране. Експертите ще бъдат назначавани от Комисията след консултация с ЕЦБ, работната група на Еврогрупата и националните фискални органи. Решението за създаването на поредния борд влиза в сила на 1 ноември. ЕК твърди, че европейският фискален борд не дублира работата на другите аналитични звена под нейно командване и че работата му ще бъде напълно автономна. Той отново ще произвежда доклади и препоръки. 

Като се има предвид, че настоящата Европейска комисия обяви курс към политизиране и засега се справя успешно, донякъде може да се обясни нуждата от деполитизиран аналитичен орган, който обаче няма да има никакви правомощия. Решенията дали една страна е нарушила правилата и дали да й се наложаг санкции си остава отново в ръцете на ЕК. 

Ремонт на Европейския семестър

Нещото, което всъщност скандализира Европейския парламент, е странното предложение  [на английски език] на ЕК за ремонт на Европейския семестър. Странно, защото ЕК продължава да настоява на мнението си от миналата година, че Европейският семестър няма нужда от ремонт, но същевременно на 21 октомври едно от предложенията е за "Един ремонтиран Европейски семестър". На практика не се предвиждат нови законодателни мерки, а просто се реорганизира работата по него. Новото (донякъде) е, че се обръща повече внимание на еврозоната. И сега ЕК има специална конкретна препоръка, която се отнася до цялата еврозона, и следи развитието й отделно. С предложението от сряда се предвижда Европейският семестър да започва първо с еврозоната, преди да се говори за отделните страни. Това трябва да става по новия календар най-късно до средата на януари. 

Предвиждат се много повече консултации с националните власти, визити на място, така наречените мисии за установяване на фактите, преговори и чак тогава издаване на конкретни препоръки. ЕК обещава засилен диалог с правителствата, парламентите и социалните партньори, както и с Европейския парламент. Още веднага след публикуването на предложенията ключови членове на икономическата комисия на Европейския парламент реагираха изключително остро, с излючение на десните евродепутати. Според една от съавторките на сегашното икономическо управление на ЕС и докладчик по едни от най-важните досиета в Европарламента Елиса Ферейра (Социалисти и демократи, Португалия), "отвратително е, че Комисията е напълно неспособна да си извлече поуки от начина, по който беше управлявана кризата, особено в еврозоната. Няма критична оценка нито на правните инструменти, създадени за икономическото управление - пакета от 6, пакета от 2 и фискалния пакт - нито на оромния проблем, създаден чрез управлението на кризата с преминаването от общностния подход към междуправителствен на базата на Еврогрупата". 

Тя е възмутена и от това, че ЕК планира да промени интерпретацията и съдържанието на тези инструменти без предварителна оценка какво не е сработило. Друга членка на най-мощната парламентарна комисия, също социалистка, Перванш Берес (Франция) смята за неприемливо, че ЕК с новите си предложения ще направи по-трудно за Европарламента да влияе върху процеса на приемане на препоръките за еврозоната, тъй като сроковете са съкратени. "Това не може да се превръща просто в сделка между Комисията и Съвета", смята тя. Шефът на икономическата комисия, социалиста Роберто Гуалтиери (Италия), се възмути от липсата на амбиция в предложенията на ЕК предвид предизвикателствата, пред които е изправена еврозоната. Той също вижда заобикаляне на Европейския парламент и стремеж към договаряне между Берлемон и Консилиума. 

Лидерът на групата на ЕНП Манфред Вебер обаче посочи, че няма нужда да се пипа нищо по икономическото управление на ЕС. Нужно е само да се изпълняват вече договорените неща. "Ролята на ЕК е да направи необходимото правилата да се спазват, но най-вече отговорност на страните-членки е да свършат работата си и да гарантират, че еврозоната е силна: те трябва да предприемат нужните мерки да се реформират и да стимулират конкурентоспособността си", смята той. В четвъртък вечерта, след заседание на председателския съвет, шефът на Европарламента Мартин Шулц (Социалисти и демократи, Германия) изпрати писмо [на английски език] до председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, в което изразява възмущението от ограничената роля на Европейския парламент в процеса. Най-голямото притеснение е свързано с Европейския семестър. "Председателският съвет е разтревожен от факта, че промените в структурата на Европейския семестър ще направят участието на парламента дори още по-трудно, отколкото в момента е, особено по отношение на препоръките за еврозоната, докато в същото време ролята на Съвета и на Еврогрупата е засилена". 

Мартин Шулц, който се смята за петия президент, но не е пълноценен съавтор в доклада за задълбочаването на еврозоната, посочва още, че в предложението на ЕК не се предвиждат консултации с парламента при назначаването на членовете на европейския фискален борд. Г-н Шулц призовава шефа на ЕК да преразгледа пакета. 

Единно представителство на еврозоната в МВФ

За първи път тази идея е предложена през 1998-а година, но до момента не е осъществена. Заместник-председателят на ЕК, отговарящ за еврото, Валдис Домбровскис (Латвия, ЕНП) заяви при представянето на предложението [на английски език], че ЕК оттегля старото, независимо че няма значителни разлики с новото. Става дума за тристъпков подход с крайна цел единно представителство на еврозоната в МВФ, без това да означава, че сегашните членки на еврозоната във Фонда ще загубят местата си. Казусът е изключително сложен и труден за изпълнение, защото не зависи само от ЕС, където подобно решение трябва да се вземе на ниво всички 28 страни-членки, но с квалифицирано мнозинство. Това няма да е проблем, тъй като 19-е от еврозоната са почти напълно достатъчни за това. Сложното е на ниво МВФ, където страните са разпределени в така наречените избирателни райони. Държавите от еврозоната са пръснати в общо 6 района. 

Според ЕК, страните от еврозоната в момента заедно държат около 23% от дяловете на МВФ, което е повече от 17.7% на САЩ. Изпълнителният съвет на МВФ се състои от 24 членове, като в него членовете на ЕС са Германия, Франция и Обединеното кралство. Целта е постепенно да се преработи структурата на МВФ като се позволи създаването на райони, съставени само от членки на еврозоната. Крайната цел е еврозоната да осъмне с отделно място в МВФ до 2025-а година, като ще бъде представлявана там от шефа на Еврогрупата. В момента на този пост е холандският министър на финансите Йерун Дайселблум, който беше преизбран през юни за втори мандат от две години и половина. В изпълнителния съвет на Фонда ЕК смята, че е редно еврозоната да бъде представлявана от изпълнителния директор на избирателния район на еврозоната (един или два района). Засега не е ясно как МВФ ще приеме идеята за единно представителство на еврозоната и същевременно индивидуалното на някои нейни членки. 

В законодателното си предложение ЕК предвижда предварителното договаряне на общи позиции на еврозоната. Докато бъде създадено единното представителство в МВФ обаче, ЕК предлага всички позиции да бъдат предварително съгласувани в Съвета и Еврогрупата. Предлага се също ЕС да поиска МВФ да осигури статут на наблюдател на еврозоната в изпълнителния съвет на Фонда. Еврозоната да бъде представлявана от някоя от страните, които вече са в изпълнителния съвет. Това може да бъдат само Франция или Германия, тъй като Великобритания не е член на еврозоната. Представителството ще трае за две години и половина, като ЕК и ЕЦБ трябва също да могат да присъстват на срещи и да се намесват, когато е подходящо. В подготвителния процес се предвижда всички въпроси, свързани с промените в МВФ да се координират и договарят предварително в Съвета и в Еврогрупата. 

Интересен е въпросът с разширяването на еврозоната, който допълнително усложнява и без друго трудната ситуация. Предвижда се всеки път да се правят промени в МВФ, когато някоя страна-членка на ЕС изпълни критериите и приеме единната европейска валута. Г-н Домбровскис не успя да отговори на въпроса защо смята, че този път предложението ще мине и защо големите страни-членки биха се съгласили. Силви Гулар, евродепутатка от групата на Либералите в ЕП (Франция), приветства идеята за единно представителство като подчерта, че това ще подсили значително ролята на еврото като международна резервна валута. Проблемът е обаче, че в МВФ може да членуват държави. За да може еврозоната да получи единно представителство, е нужно да се направят значителни промени в правилата на МВФ. В писмото си до Юнкер обаче, Мартин Шулц изразява резерви относно предложението еврозоната да бъде представлявана в МВФ от шефа на Еврогрупата, тъй като "неговата демократична отчетност е силно ограничена".

Единна схема за застраховка на депозитите

Въпреки силната съпротива в Съвета, основно от Германия, срещу общата схема за гарантиране на депозитите, ЕК все пак реши да представи идеите си за довършването на банковия съюз. За да не се избързва с обща схема за гарантиране на депозитите, ЕК предлага междинен вариант - европейска схема за застраховка на влоговете. Нейната цел е да предоставя допълнително финансиране, когато националните схеми за гарантиране на влоговете не са в състояние да поемат по-големи локални шокове. Друга цел е националните схеми да не разчитат само на националните правителства, тъй като основният замисъл на банковия съюз е да прекъсне "омагьосания кръг" между банките и публичните финанси. Основният аргумент в предложението обаче е, че за да може еврото да е наистина европейска валута, е нужно парите на гражданите да се отстояват на европейско ниво. 

Седмица преди напъните на Комисията и острата реакция на Парламента страните-членки демонстрираха пълно безразличие. По време на редовната октомврийска среща на върха, по време на която темата за бъдещето на еврозоната трябваше да е основна, лидерите почти не й отделиха внимание. Нещо повече, те зачеркнаха от проектозаключенията изречението, което поема ангажимент за довършване на банковия съюз и се задоволиха само с обещанието да се върнат към темата на срещата си през декември. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required