English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Провал или успех за Дейвид Камерън на Европейския съвет?

Published on , , Брюксел, Twitter: @euinside
Last change on

Зависи кого питате - за британския премиер Дейвид Камерън е постигнат голям напредък, макар и пътят напред да е труден; за континента това е мисия за политическото спасяване на британския премиер, която съвсем не е в дневния ред на страните-членки. Изводът от декемврийската среща на върха е, че Дейвид Камерън няма да получи нищо от това, на което най-много държеше - промени в отношенията с ЕС, рекламирани с гръмкото, но невярно заглавие "Реформа на ЕС". Ако Камерън си беше направил труда да проучи предварително какви са нагласите и апетитите, и какви залозите, щеше да знае, че усилията му са обречени. Уви, британският министър-председател не си е научил уроците от поредицата от грешки, които направи. Той така и не разбра, че търсенето на национална победа срещу ЕС е рецепта за провал. Първата му тактическа грешка беше при договарянето на фискалния пакт. Той не успя да разчете правилно и сигналите, които получи на предишната среща на върха на ЕС през октомври, когато темата трябваше да получи за първи път вниманието на 28-е държавни и правителствени ръководители, но беше отложена заради по-належащите проблеми на Европа, произтичащи от бежанската криза

За ЕС бежанската криза е много по-опасна дезинтеграционна сила, отколкото напускането на Великобритания. Макар никой да не иска Обединеното кралство да напусне ЕС, на континента мнозина са наясно, че това ще причини много по-малко трусове от разпадането на Шенген. Все пак Великобритания и така е с единия крак навън - множество изключения, отстъпки и най-вече силна съпротива срещу ЕС, които не правят от нея пълноправен член. Залозите за останалите обаче са много по-големи, защото ако за Великобритания ЕС е преди всичко единен пазар, за континента Съюзът е гарант за мира. И това стана болезнено ясно по време на декемврийския Европейски съвет, когато Доналд Туск призна: "Не само защото настоявах за контрол по външните граници от самото начало на кризата, но и защото без него ние ще се провалим като политическа общност. С това имам предвид много по-сериозни последици от разпадането на Шенген", бяха първите думи на г-н Туск след края на разговорите по британския въпрос малко след полунощ в четвъртък. 

Какво иска Дейвид Камерън?

Британският премиер изпрати дългоочакваното си писмо [на английски език] с конкретни искания чак през ноември, при положение че повдигаше темата за "реформа" в продължение на година и половина, с което предизвика силно раздразнение сред европейските лидери, тъй като те нямаха никаква представа какво точно се иска от тях. Исканията му са събрани в четири групи, които бързо добиха брюкселски жаргон - кошници. Първата кошница съдържа искания за уреждане на отношенията между еврозоната и страните извън нея. Великобритания иска да й бъдат гарантирани няколко важни приципа. Най-напред, че няма да има дискриминация или неизгодно третиране на никой бизнес въз основа на валутата на съответната страна. Искат се също гаранции за запазване на целостта на единния пазар, че каквото и да се прави в еврозоната, то няма да е със задължителен характер. Дейвид Камерън иска и гаранции, че бъдещето на еврозоната няма да има негативен ефект върху страните извън зоната на общата валута, нито че неевро-държавите ще участват в спасяването на закъсала страна-членка. Настоява се още всички въпроси, които засягат всички страни-членки да се решават от всички членки. 

Втората кошница е посветена на конкурентоспособността и това е единствената кошница, която се вписва в твърдението за реформа на ЕС, тъй като в нея се настоява за опростяване на европейското законодателство и намаляване на регламентите (задължителното законодателство). Може да се каже, че тази е най-лесната кошница, тъй като Великобритания одобрява предложенията на ЕК от тази година за намаляване на бюрокрацията и опростяване на регламентите. Според дипломатически източник, с когото euinside наскоро разговаря, Лондон изцяло подкрепя предложенията на ЕК за довършване на единния пазар, за създаване на единен цифров пазар и за по-доброто регулиране. В този смисъл може да се смята, че с вече предприетите си инициативи, които обаче трябва да получат одобрението на Съвета и Парламента, исканията от втората кошница са на практика изпълнени.

Третата кошница върви със заглавието "Суверенитет" и в нея Великобритания настоява от устройствените договори на ЕС да се махне изречението "към все по-тесен съюз". Иска се също да се увеличи ролята на националните парламенти, така че да се балансира все по-нарастващата роля на Европейския парламент. Дейвид Камерън иска всъщност нещо повече от баланс, защото в писмото си пише, че иска националните парламенти да могат да спират нежелани законодателни предложения. Все още няма конкретно предложение за това какъв да бъде минимумът парламенти на страни-членки, за да може да бъде отказано законодателство, но се оставя възможност по този въпрос да се преговаря. Преди Камерън да изпрати писмото си в британските дипломатически кръгове се говореше за увеличение на ролята на националните парламенти, но не и за това те да могат да налагат вето върху европейско законодателство.

Исканията в третата кошница може и да се квалифицират като опит за реформа на ЕС, но всъщност това би означавало завръщане на ЕС на по-ниско ниво на интеграция, което в момента е плуване срещу течението. Въпреки че интеграционният импулс от времето на кризата е значително отслабнал и дори се появиха съпротивителни сили, все пак задълбочаването на интеграцията в ЕС е процес, който напредва в много сфери, основно в еврозоната. Заради атентатите в Париж на 13 ноември, когато бяха убити десетки граждани на различни европейски и неевропейски държави, се появи нов импулс за споделяне на национален суверенитет и в сферата на националната сигурност. Темата беше за пореден път повдигната и на декемврийската среща на върха от френския президент Франсоа Оланд. Само че в своето писмо Дейвид Камерън настоява националната сигурност да си остане изцяло отговорност на страните-членки. В този смисъл британският премиер отново няма късмет с тайминга.  

Четвъртата група искания може спокойно да се нарече "източната кошница", тъй като с нея Обединеното кралство иска да ограничи достъпа до социални помощи за работници от ЕС в първите 4 години от пристигането им в страната. Съзнавайки мащаба на исканията, в писмото си Дейвид Камерън се извинява за това като обяснява какви са обективните причини за тях. Населението на страната расте. В следващите десетилетия се очаква то да достигне 70 милиона души. До 2050-а година се очаква Великобритания да стане най-населената страна-членка в ЕС, като изпревари Германия и Франция. Основен принос за ръста са имигрантите. В момента нетната миграция в страната е над 300 000 годишно. "Великобритания винаги е била отворена, търговска нация и не искаме да променяме това. Искаме обаче да намерим решение, така че да позволим на страна-членка като Великобритания да възстанови усещането си за справедливост по отношение на имиграционната система и да намалим сегашното високо ниво на потоци от ЕС в Обединеното кралство", се казва в писмото.

Последната кошница всъщност се превърна в първа по време на обсъжданията в Европарламента и в Европейския съвет миналата седмица. Още в своя отговор [на английски език] до Дейвид Камерън председателят на Европейския съвет Доналд Туск призна, че четвъртата кошница е най-деликатна. Той обаче призова лидерите на страните-членки да проведат отворена дискусия без табута, защото "във времена, когато геополитиката се завърна в Европа, имаме нужда да сме обединени и силни". 

Разбиране, но категоричен отказ

Темата за британските искания беше планирана за вечерята на лидерите. Въпреки призивите за откровени и продължителни разговори, всъщност вечерята не продължи твърде дълго. От изказванията на мнозина от лидерите стана ясно, че исканията на Великобритания са мисия невъзможна. Някои проявиха разбиране към британския премиер, други - не. Според Доналд Туск, разговорите са били повратна точка. За него най-важното е, че атмосферата е била добра и е имало добра воля. Същевременно той заяви: "Ако трябва да бъда честен, абсолютно сме сигурни, че ще бъдем много твърди, когато става дума за някои червени граници и за основните ценности". А това е твърдо не, тъй като Великобритания няма да отстъпи от исканията си. 

Шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер демонстрира известно раздразнение по британския въпрос. По време на изслушването му в пленарната зала в Страсбург по темите от дневния ред на декемврийската среща на върха той почти не спомена темата. А след края на "британската" вечеря той заяви: "По британския проблем бих искал да ви предупредя за илюзорното впечатление, че има три кошници лесни въпроси и една сложна. Има четири кошници с трудни въпроси. Всяка покрива допълнителни въпроси, които ние трябва да обмислим до февруари". 

Студен душ дойде и от двигателя на европейската интеграция - Германия и Франция. За Берлин четвъртата кошница е най-трудната. Канцлерката Ангела Меркел беше откровена като заяви, че по време на разговорите е станало дума за нуждата от промени в устройствените договори на ЕС. Начинът, по който тя обясни защо тази тема не може в момента да се обсъжда говореше много за предизвестения край на британското усилие за предоговаряне. По думите й от лидерите се е искало да поемат ангажимент за промени в договорите в бъдеще. Макар това да не е написано ясно в писмото на Дейвид Камерън, ангажиментът за бъдещи промени в договорите е фундаментално искане, без което Великобритания няма да отстъпи. Ангела Меркел обясни, че не може да поеме ангажимент от името на бъдещи лидери. "Не можем да прехвърлим отговорността след 5 години на раменете на политиците, които тогава ще управляват". Тя даде за пример предшественика си Герхард Шрьодер, който е взел решение Турция да получи статут на страна-кандидатка. Това стана през 2005-а година. 

"Аз нямаше да взема такова решение тогава", каза тя, "но сега се чувствам обвързана с това, което моят предшественик е решил". Освен това, обясни германската канцлерка, искането за промени в договорите изисква решение в управляващата коалиция, както и подкрепата на Бундестага. "Трябва да сме отговорни днес, но бъдещите политици ще трябва да живеят с последиците", уточни тя. Според нея, за промени в договорите може да се говори, едва когато е готова новата архитектура на еврозоната. Дори и тогава обаче, няма да има съгласие да се ограничи свободата на движение, смята г-жа Меркел. За френския президент Франсоа Оланд две от кошниците са червени линии. Това са кошницата за еврозоната и за социалните помощи. По първата кошница, която изисква от страните-членки на еврозоната да гарантират на неевространите, че техните решения няма да ги засягат, френският президент заяви, че е логично последиците от промени в Икономическия и паричен съюз (ИПС) да се обсъждат с всички, но неевространите не бива да пречат на желанието на еврозоната да продължи напред. 

Той настоя, че евространите трябва да бъдат напълно свободни да взимат сами решения за бъдещето си. Дейвид Камерън и министърът му на финансите Джордж Осбърн нееднократно са заявявали, че не само не са против, но дори подкрепят задълбочаването на интеграцията в еврозоната, стига това да не навреди на страните извън зоната на общата валута. Много е важно обаче как ще бъде формулиран този баланс, тъй като съществува реална опасност искането на Великобритания всъщност да блокира развитието на еврозоната. Този въпрос също изисква подробно правно проучване, тъй като всъщност страните, които не искат да бъдат част от еврозоната и имат изключение за това, са много малко. Останалите неевространи са задължени по договор да се присъединят, макар и това да не е обвързано с конкретен краен срок.

Франсоа Оланд отново повтори идеята си за отделен парламент за еврозоната, който обаче да бъде част от Европейския парламент, както и за бюджет на еврозоната. Той натърти, че онези, които ще продължат напред с интеграцията си, няма да си избират Европа по меню. "Това ще бъде фрагментирана Европа, която в крайна сметка ще се разпадне", каза Франсоа Оланд. Точно преди срещата на върха Жан-Клод Юнкер увери евродепутатите, че не подкрепя идеята за отделен парламент на еврозоната. Това стана по време на първия дебат в пленарната зала за бъдещето на еврозоната, така както е очертано в доклада на петимата президенти. 

Оланд говори още за процедурата по засилено сътрудничество, която е по-висока предавка на интеграцията в ЕС, където вече съвсем без предразсъдъци се говори за Европа на няколко скорости. Оланд даде пример с процедурата за въвеждане на данък върху финансовите транзакции. "Разбира се, надявам се Обединеното кралство да остане в Европа с някои адаптации, но това не бива да спира някои да продължат напред. И същевременно ние няма да спираме другите да се движат с правилната скорост. Така че, това е истинска дискусия за Европа и можем да се възползваме от британския въпрос, за да създадем някои правила, които ще ни бъат изключително полезни през следващите години", добави френският държавен глава. Той категорично отхвърли възможността за промени в Договора на ЕС като заяви, че това ще доведе до множество отрицателни последици като например и други страни да започнат да искат промени в своя полза. 

Според Оланд, това, което се договори за Великобритания, трябва да може да се прилага и за други държави, които поискат да дръпнат ръчната спирачка на интеграцията. Френският президент се застъпи изцяло за новите страни-членки на ЕС по отношение на социалните помощи, включени в четвъртата преговорна кошница. По думите му не са много френските граждани, които ще бъдат засегнати от ограничението на Великобритания новите емигранти да нямат достъп до социалната система в продължение на 4 години от пристигането им в страната, но Европа е изградена на принципа на свободното движение и е важно тези ограничения да бъдат съобразени с Договора на ЕС, каза още френският президент и заплаши, че ако Великобритания запази тези ограничения, ще се наложи на континента да се въведе реципрочност. 

Източните страни-членки на ЕС като цяло проявиха голямо разбиране към исканията в първите три кошници на Дейвид Камерън, но се обявиха твърдо против четвъртата. Четирите държави от Вишеградската група - Унгария, Словакия, Чехия и Полша - вече утвърдиха традицията да договарят обща позиция преди срещите на върха на ЕС. Декемврийската не направи изключение. В обща декларация [на английски език] премиерите на четирите държави напълно подкрепят дебата за конкурентоспособността и някои елементи от четирите кошници, които те смятат, че може да доведат до модернизиране на Европейския съюз, включително и ролята на националните парламенти. "Но, Вишеградската група смята свободата на движение за една от основните ценности на ЕС и затова предложенията в тази сфера си остават най-чувствителната тема за нас. В този смисъл ние няма да подкрепим никакви решения, които ще бъдат дискриминаторни или ще ограничат свободата на движение". 

Българският министър-председател Бойко Борисов беше със смесена позиция. Той прояви дълбоко разбиране към причините, заради които Великобритания иска да ограничи достъпа до социалната си система за новодошли, но същевременно заяви, че е категорично против 4-годишното ограничение. България е една от страните-износителки на емигранти към Обединеното кралство, макар и в значително по-малък размер от Полша и Унгария. Хърватският премиер Зоран Миланович, който в момента е изцяло ангажиран с усилията по сформирането на ново правителство след трудните изборни резултати в страната, също е готов да подкрепи много от исканията на Дейвид Камерън, но не и тези от четвъртата кошница. 

Точно в деня на дебата в Европейския съвет проектозаконът за провеждането на референдум за членството на Обединеното кралство в ЕС получи окончателното кралско одобрение. Гласуването трябва да се проведе до края на 2017-а година. Датата зависи от това кога ще бъде сключена сделка с ЕС. На 17-и декември беше договорено да се направи всичко възможно споразумение да се постигне през февруари, когато ще се проведе специална среща на върха по британския въпрос. Едва след това ще бъде определена и датата, като е много възможно гласуването да се организира още догодина. Тогава британските граждани ще трябва да отговорят с да или не на въпроса: "Трябва ли Обединеното кралство да остане член на ЕС или да напусне ЕС?". Кампанията вече е започнала като доминираща на този етап е не-кампанията. Дейвид Камерън обеща при изпращането на писмото си, че ако получи одобрение на всичките си искания, ще работи за оставане в ЕС. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required