English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

България ще настоява за равно третиране в европейския бюджет

публикувано на , , Брюксел

Полското председателство на Европейския съюз и Европейската комисия организираха широкомащабна конференция, която поставя началото на обикновено острите дебати по многогодишния бюджет на общността. В конференцията в Брюксел участват представители на националните и европейските институции, парламенти, правителства и други заинтересувани организации и лица. Участието в дебатите по бюджета за следващите седем години е изключително важно, тъй като всяка страна отстоява националния си интерес, а когато става дума за пари в Европейския съюз позициите се менят твърде бързо. По време на двудневната среща euinside срещна няколко български представители, като сега ви предлагаме коментара на заместник-министъра на финансите Боряна Пенчева.

euinside: Госпожо Пенчева, срещаме се на конференцията за следващия европейски бюджет, организирана от полското председателство и ЕК в Брюксел. Кажете каква е българската позиция и как България ще я представи тук на този първи голям откриващ дебат за следващия бюджет?

Боряна Пенчева: България наистина подкрепя предложението на ЕК да имаме един бюджет, който да отговаря на предизвикателствата. Наистина следва да бъдат заделени достатъчно ресурси. Ние ще поставим отново нашето виждане, че във фокуса на разходите за следващия период трябва да бъдат инвестициите в растеж и заетост и считаме, че Кохезионната политика като доказала себе си инструмент на солидарност може да допринесе точно за това - за растеж и за конкурентоспособност в Европа, за нови работни места. Затова ние ще подчертаем, че е важно да се инвестира в инфраструктура, в енергетика, в транспорт, в околна среда.

Ще подчертаем, че според нас слагането на таван на разходите до 2,5% за всяка една от страните-бенефициенти по Кохезионната политика е необосновано и ще настояваме да бъде по-висок процента от брутния национален доход (БНД). Считаме, че това, което през тази перспектива като правила следва да бъде запазено и за следващата, за да може наистина да има една конкурентоспособна Европа, за да бъдат подкрепени изоставащите райони. Също така, ние приемаме създаването на така наречените райони в преход като считаме, че средствата за тях не следва да са за сметка на новите страни-членки и на най-изостаналите региони като България.

Отново ще подчертаем влиянието и важността на селскостопанската политика, като ще настояваме да бъдат спазвани равни принципи за новите и за старите членки и ще подчертаем, че ще приемем свързването на преките плащания с критерии за околна среда, но ни се вижда, при първия ни анализ считаме, че 30% от тези плащания да са обвързани пряко с екологията е висок. Ще поставим и други въпроси като повече средства за ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени централи, но основното, което ще подчертаем е, че е необходимо да се инвестира в инфраструктура.

Това не е бюджет, който трябва да отговори на днешните предизвикателства на финансовата криза, както и днес беше подчертано в официалните изказвания при откриването - това е бюджет на бъдещето. В следващите 7 години той трябва да постави стратегическите приоритети и да каже как Европа ще бъде по-конкурентоспособна. Тоест, това не е отговор на криза, а бюджетът на бъдещето. Затова ние ще подчертаем, че за нас, България като надежден член, като изключително фискално стабилен член на европейското семейство е важно да се инвестира.

euinside: Но България е против идеята на ЕК за данъци върху финансовия сектор като собствен източник на ресурси как тогава страната вижда възможност да се увеличи бюджета, за да има повече инвестиции, за които говорите?

Боряна Пенчева: Да, ние считаме, че системата за собствени ресурси трябва да бъде модернизирана, трябва да бъде опростена, трябва да бъдат премахнати класическите рабати, които съществуваха до момента, за да има наистина едно равно третиране на страните. Считаме, че основните приходи следва да бъдат на вноски от страните, базирани на БНД и сме изказали нашата принципна позиция против въвеждането на данък върху финансовите транзакции. За страни като България с недостатъчно развит финансов пазар този данък няма голямо значение от фискална гледна точка, от бюджетна гледна точка. Тоест приходите от този данък не биха били големи.

Само по себе си България не би била натоварена с този данък и съответно повече вноска към ЕС, напротив - нашата вноска може би ще падне. Министерството на финансите направи анализ на ефекта на въвеждането на тези такси, така че ние не очакваме някакви по-негативни последствия за нашата страна или за нашия финансов пазар. Но считаме, че въвеждането само в Европа на подобен данък би поставило европейските банки в по-неблагоприятна конкурентна позиция спрямо другите и затова нашата позиция е против на този етап, като считаме, че въпросът следва да бъде решен в глобален мащаб, във въвеждането на тази такса в глобален мащаб.

euinside: Последно една прогноза за Европейския съвет в неделя да направите. Има днес среща във Франкфурт, ситуацията около Гърция е много неясна. Според Вас ще се случат ли тези решения, които очакваме да вземат лидерите?

Боряна Пенчева: Според нас ще бъде намерено решение, тъй като Европа е инструмент на солидарност и смятаме, че решение ще бъде намерено.

euinside: Благодаря ви.

коментари
Любомир Топалов
21 октомври 2011 17:26
Не съм съгласен с г-жа Пенчева, че България трябва да се противопостави на въвеждането на данък върху финансовите транзакции (така наречения "Тобин данък" Tobin tax по името на Джеймс Тобин, който преди около 40 години защитаваше такъв данък). Ето защо:
Като оставим на страна, че самата г-жа Пенчева признава, че България може да се облагодетелства повече отколкото да загуби от такъв данък (нещо, което звучи добре на думи, но не е обусловено от реални цифри, а само от спекулации), такъв данък е не просто добър източник на приходи за ЕС бюджета. Той е уравновесител и би намалил някои от съществуващите неправомерности при регулацията на финансовите пазари и скрити приходи от липсата на такъв данък. Няма да споменавам и за чисто психологическия момент относно нарастващото социалното напрежение, което се чувства навсякъде из ЕС и САЩ (и Япония). Ако не сте забелязали вече, младежи около Уолстрийт и в Европа (виж Рим, Лондон и Париж от миналата седмица, или пък Мадрид от преди няколко месеца) чак до Токио се бунтуват против неравностойното прилагане на правилата на капитализма. А те са ясни - който рискува, печели, който загуби - си поема отговорността. Вместо това, днес виждаме система, в която финансовите (и не само) корпорации успешно са приватизирали печалбите и са национализирали загубите си. Това не е капитализъм, а корпоративен социализъм, прощавайте.
Освен това, нека бъдем откровени: този манталитет за "подкупване" на финансови институции и компании като през цялото време треперим да не ги изплашим да избягат е повече фикция, отколкото реалност. Има много причини защо тези институции няма да избягат ако се наложи някакъв минимален данък на финансовите транзакции. Защото цената на преместване, както и цената да въртят бизнес със и в ЕС докато са ситуирани някъде извън ЕС ще е по-голяма или равна на един такъв минимален данък. Да не говорим за пропуснатите ползи. Накратко - банките няма да избягат от ЕС заради такъв данък, нека не заблуждаваме. Но пропуснатите ползи от приходите в бюджета ще са осезаеми много повече от страни като България, отколкото от страни като Германия, например. Предполагам лондончани биха се чувствали по различен начин, но това нека те си преценяват.
С две думи, нека да спрем да сме по католици от папата и да си гледаме националния интерес, а не да се държим като wanna-be едри банкери. Г-жа Пенчева трябва да си спомни, че правителството, от което тя е част, представлява интересите на обикновените хора в България, не на международните финансови институции. И нека не повтаря мантри, измислени по екзекутивните лофтове на екстравагантни корпоративни щаб-квартири.
Adelina Marini
21 октомври 2011 20:26
Г-н Топалов, интересно е по принцип защо България решава именно по този въпрос да изкаже толкова категорична позиция, въпреки че си оставя отворена вратичка с репликата "на този етап"? Що се отнася до предложението по МФР, приемате ли приоритетите изразени от г-жа Пенчева за инвестиции в инфраструктура, енергетика, транспорт и околна среда?
Любомир Топалов
22 октомври 2011 03:30
Госпожо Марини, задавате правилен въпрос - какво налага България да взема отношение по такъв категоричен начин за нещо, което всъщност е в нейн ущърб (за момента). Аз нямам отговор, освен, че е в ход някакъв вид задкулисна договореност (horse trading) с други държави, които имат пряк интерес в тази насока. Моята позиция е не просто "национална", а предимно "принципна". Но понеже г-жа Пенчева изразява "национална" позиция, насочена към "националните" интереси (или поне така се предполага от поста, който заема), отбелязвам, че е странно защо се правим на "по-католици от папата". (малък lapsus calami в оригиналния ми постинг с липсата на тиренце - от бързане). 
Що се отнася до въпроса за приоритетите - мисля, че те са правилно насочени. Но "по принцип" не съм съгласен с критиката към еко-изискванията за селскостопански субсидии. Тези изисквания са за гарантиране на опазването на околната среда, което е важно. Има принцип в живота на много хора - да дават здраве като са млади за пари и успехи, а да дават пари като остареят за здраве. Същото правят и държавите по време на своето развитие. Има една такава теория - Kuznets Curve. Не е нужно да пренебрегваме важните екологични приоритети в сляпо преследване на агрикултурно развитие. Изискванията на ЕК за определен процент земя, която да не е засята или други части от 30%товото обвързване на субсидии с екология всъщност са добре обосновани (макар да са в относителен ощърб към селскостопанските производители, особено едрите).
Бюджетните промени предложени от  ЕК като цяло са практично насочени. Приоритетите, заложени в бюджета включват промени, по които пари ще се изплащат на земеделските стопани и това, според мен, ще засегне повече страни като България и Румъния. От наша гледна точка, вероятно те не са добре обоснован. Но от глобална ЕС гледна точка, те имат основание. Това не е ситуация, в която каквото един печели, друг губи (въпреки, че при бюджетни решения обикновено взаимоотношението между отделни решения са точно такива - zero sum). 
Подкрепям позицията на правителството по отношение на кохезионната политика и запазването на нивата на средства предвидени за инвестиции в инфраструктура, енергетика и околна среда. Но това твърдение на г-жа Пенчева някак си е в противовес с изразената от нея скептичност по отношение на 30% обвързаност на селскостопанските субсидии с екология. Странно противоречие, нали?
Adelina Marini
22 октомври 2011 09:18
Отвъд странното, критериите, на базата на които ще се вземе решение България колко пари да получи по Кохезионната политика и останалите ще са пряко свързани с равнищата на усвояемост в предходния период (все още настоящ 2007-2013). Този критерий беше заложен и в текущата рамка. Затова на мен лично ми се струва странно настояването за инфраструктура при положение, че усвояемостта и реализацията са твърде ниски. В случая, с предложението си по МФР Комисията залага на инфраструктура в по-мащабния европейски контекст, тоест залага основно на трансевропейските мрежи (TEN) - транспортни, енергийни и други, което може да не се хареса на настоящото правителство и неговите цели. Както е видно обаче, засега му се харесва.
anonymous
22 октомври 2011 09:49
Нека не забравяме, че говорим за бюджетна рамка (бюджетът се приема година за година) от седем години. Настояването за запазване на нивата на отделени средства за кохезионния и структурните фондове е правилно. Ако нивата на усвояемост се повишат в следващите години, ще има от къде да се разпределят средства за специфичния годишен бюджет. Ако тези средства не са предвидени, обаче, няма да има гъвкавост в решенията. 
По лично мое мнение, правителството - което и да е то - има интерес от увеличаване на усвояването, а от там и на увеличаване на средствата предвидени в бюджетната рамка, което обяснява и позицията на г-жа Пенчева. Защото, въпреки децентрализационния принцип, който действа в случая, правителството обикновено в лицето на финансовото министерство, е главният партньор на ЕК агенциите за разпределяне на средствата. От там и интересът да се запази това почти монополистично влияние вътре в страната. Чесно казано, бидейки доста далеч от Европа, не съм напълно в течение какво точно се харесва на правителството и не мога да коментирам това становище. 
Йордан Матеев
22 октомври 2011 14:10
Моят коментар е тук.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.