English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС започва да гради европейска идентичност

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Миграционната криза, както и никнещите като гъби проблеми с върховенството на закона и европейските ценности в различни краища на Европейския съюз най-сетне убедиха европейските лидери, че е време да започне изграждането на европейска идентичност. Темата отдавна циркулира из европейското публично пространство, но по-скоро като интелектуално занимание на убедени проевропейци и еврофедералисти. Днешната ситуация обаче изпълва тази доскоро чисто философска концепция със смисъл и съдържание. 2017-та година ще остане в историята на Съюза като годината, в която бяха разрушени няколко интеграционни табута и едно от тях е в една от най-консервативните и често идеологически оцветени сфери - културата и образованието. 

Ефектът "Макрон"

Това едва ли щеше да е възможно, ако на европейска сцена не се беше появил Еманюел Макрон с амбицията да разтърси ЕС из основи. Той пръв повдигна темата за европейската идентичност в европейската си реч в Сорбоната през септември. Тогава той поиска до 2024-та година всеки студент да знае минимум два европейски езика, създаването на европейски университети и половината от всяка възрастова група на младите европейци да може да прекара минумум 6 месеца в друга страна-членка. Месец по-късно председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) държа нещо като програмна реч, в която открои три измерения на ЕС, едно от които е именно културната общност. Пред Европейския парламент той заяви, че "Имаме правото и задължението да се погрижим за това, което ни отличава от останалите култури - не за да бъдем срещу някого, а за да бъдем себе си".

Малко след това, през ноември, започна подготовката на първата от 20 години насам социална среща на върха в Гьотеборг, която беше посветена освен на приемането на социалния стълб на ЕС, но и на културата и образованието. За тази среща бяха публикувани два важни документа - на Европейската комисия и на председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Двете институции обаче поставиха различен акцент. ЕК, както винаги, мисли по-мащабно и всеобхватно, докато Доналд Туск се концентрира върху политически възможното в този момент. За ЕК отправната точка трябва да бъде общата идентичност, когато "европейските ценности и демокрации са поставени на изпитание от събуждането на популистки сили у дома и в чужбина или от разпространението на 'фалшиви новини' и манипулацията на нашите информационни мрежи, това е моментът, когато европейските лидери и институциите на ЕС трябва да реагират", пише в уводната част на документа на Комисията [на английски език].

Според нея най-добрият начин да се подсили европейската идентичност е чрез образование и култура. Комисията отчита няколко много важни обстоятелства, при които всичко това ще се развива: цифровизацията, автоматизацията, изкуственият интелект и бъдещите нужди за квалификация и компетентност; демографските тенденции и нуждата от интегриране на културно различно емигрантско население; нови методи в общуването, социалните медии, фалшивите новини и нуждата да се разпространява медийна грамотност сред всички граждани; процъфтяването на популизма и ксенофобията, рискът от радикализация. 

Част от решението на тези проблеми е стимулиране на студентската мобилност, само че това се оказва сериозен проблем. Въпреки досега предприетите мерки като процеса от Болоня например, дипломите за висше образование и гимназиалните дипломи не се признават с готовност в страните-членки, което на практика спира младите хора от възможности да учат или работят в друга членка. Според ЕК това е "пропусната възможност да се оборудват младите хора с добро образование и е пречка пред потока на идеи, което от своя страна спъва работата на университетите, научната и развойната дейност". Това е и пречка пред интеграцията на пазара на труда. 

За преодоляване на тези проблеми ЕК предлага създаването на европейска образователна територия, която включва взаимно признаване на дипломите за висше образование и от средните училища. Предлага се и разширяване на образователната програма Еразъм+, така че да обхване всички категории образование. Създаване на европейска студентска карта през 2019-та година, на европейски университети, които да работят в мрежа (идеята на Макрон) и да си сътрудничат безпрепятствено през границите, и да се състезават на глобално ниво. 

Освен че е възприела идеите на френския президент, Европейската комисия отива още по-далече като посочва, че трябва да се обърне внимание на самите образователни програми в Европа, които като цяло са с добро качество, но имат и много недостатъци. Броят на учениците, които показват ниски резултати по научните предмети се е увеличил с 25%. Според ЕК тези млади хора ще срещнат сериозни проблеми на пазара на труда. Двадесет процента от населението в работна възраст на ЕС е с ниска грамотност и ниски математически способности. Много по-голям брой в цифровата епоха са с ниска цифрова компетентност - 44%. Оценката на Комисията е, че 90% от работните места на бъдещето ще изискват някакво ниво на цифрова квалификация, като в момента 40% от европейския бизнес има проблеми да намери ИТ-специалисти. 

Друг много сериозен проблем, който ЕК очертава е предоставянето на равни възможности. Децата, които се представят слабо като цяло идват от домакинства с ниски доходи или ниско образование. На практика образованието много често не предоставя реален шанс за социална мобилност, тоест бедните си остават бедни. Другият проблем, на който френският президент акцентира в речта си в Сорбоната е многоезичието. Близо половината от гражданите на ЕС говорят и разбират само родния си език. Как би могла да се изгради европейска идентичност в Съюз с 24 официални езика и то Съюз, който често прави сравнения със САЩ?

В повечето страни-членки ученето на два чужди езика е задължително за всички ученици, но в Белгия (френската общност), Германия, Ирландия, Испания, Хърватия, Унгария и Великобритания ученето на два чужди езика е избираемо. ЕК продължава нататък с проблемите като посочва, че твърде малко ученици избират да учат наука, технология, инжинерство и математика, особено момичета. 

Какво предлага ЕК?

Съветът да се ангажира с подобряването на ученето на езици в Европа като си постави за цел до 2025-та година всички европейци, които завършват гимназия да знаят добре два чужди езика. Съветът трябва да постави амбициозни цели учениците с ниски постижения и отпадащите от училище да намалеят да 2025 г. съответно от 15% на 10% и от 10% на 5%. Трябва да се създадат показатели и за цифрова квалификация и предприемачество. 

Комисията настоява също така свободата, демокрацията, равенството, спазването на върховенството на закона, човешките права и достойноство да бъдат част от европейската идентичност и затова предлага Съветът да приеме препоръка в тази насока. Заради фалшивите новини и алтернативните факти, ЕК смята, че ЕС трябва да заеме по-силна позиция в подкрепа на медийната свобода, медийния плурализъм и медийната прозрачност в Европа. Комисията е наясно, че ЕС няма преки компетенции по отношение на медиите, но ЕС поддържа, включително и финансово телевизия Евронюз. През годините обаче европейските обществени телевизии се превърнаха в миноритарни акционери, докато частни разпространители и инвеститори извън ЕС увеличиха дела си.

Комисията се притеснява, че каналът не винаги оставя впечатление, че е европейска медия, която винаги отразява разнообразието от мнения в Европа и европейските ценности. Затова ЕК смята, че е време да се обсъди и вземе решение какво да се прави с Евронюз. Делът на финансирането на ЕС в Евронюз е 36% от бюджета на медията или 25 милиона евро годишно. Предложението на Комисията е да се засили европейското измерение на Евронюз. 

В момента страните-членки инвестират средно около 5% от брутния си вътрешен продукт в образователните си системи, само че има значителни разлики. Някои, като Румъния например, харчат по-малко (около 4%), а други чак 7% (Дания). Това трябва да се промени, смята Комисията и предлага този проблем да се вземе предвид при обсъждането на следващия многогодишен бюджет на ЕС. 

Тъмната страна на европейската история и културата като последния джедай

От нотата [на английски език] на председателя на Европейския съвет става ясно, че страните-членки имат далеч по-малки амбиции за сплотяване на европейското общество като такова. Идеите им се свеждат до създаването на мрежа от европейски университети от различни страни-членки с интегрирани образователни програми и курикулуми, които да позволят на студентите да учат в чужбина и да присъстват на часове, които се предават на най-малко два езика. Друга идея е интегрирането на учебните програми, което ще позволи размяната на ученици. Многоезичието и създаването на европейска студентска карта са други приоритети, повдигнати от страните-членки. Предлага се също започването на процес на размисъл за цифровата революция и изкуствения интелект. Доналд Туск предлага да се използват всички възможности за образователна и културна интеграция, предвидени в Лисабонския договор, като цитира три члена - 165, 166 и 167. И трите предвиждат засилено сътрудничество в образователната сфера.

Образованието и културата залегнаха и в лидерската програма на Доналд Туск, като първото обсъждане по нея стана именно на срещата на върха в Гьотеборг, но в тези разговори нямаше нито дума за европейските ценности, медиите и популизма, за които ЕК говори в своя документ. Показателно за това колко слаба е интеграцията в образованието и културата е фактът, че ресорните министри се срещат само три пъти годишно. Външните и финансовите министри например се срещат ежемесечно. Транспортните министри също се срещат често, както и министрите на земеделието. През ноември министрите на културата проведоха много задълбочена и публична дискусия за ролята на културата в изграждането на сплотени общества, но мнозина от тях участваха съвсем проформа в нея.

Дискусията се проведе под председателството на естонския министър на културата Индрек Саар, който я постави  в контекста на нарастватаща емиграция от страни извън ЕС, както и растящата мобилност в самия ЕС, което, по неговите думи, е довело до разнородни общества, в които хора с различна културна, социална и религиозна идентичност живеят заедно. "Но колкото и животът в такива разнородни общества може да бъде обогатяващ, това може да доведе и до нарастване на напрежението и да постави социалното единство в опасност", каза той и припомни икономическата и финансова криза от 2008-ма година, която създаде плодородна среда за разцвет на популизма, национализма, радикализма и екстремизма. Той смята обаче, че културата може да даде своя принос в решаването на тези проблеми.

Финландия поиска емпирични доказателства как културата въздейства на сплотеността и по какъв начин може да подкрепи демокрацията. Финландският министър на културата Сампо Терхо смята, че Съветът на Европа разполага с нужните показатели, които може да се използват за тази цел. Дарио Франческини, културният министър на Италия, заяви, че културата трябва да бъде водещата сила на европейската интеграция в момент, когато Европа е обхваната от страх, липса на управление, националистични и популистки тенденции. "Ще ни трябва кураж", каза той и добави, че Европа няма алтернатива. Люксембург сподели, че близо 50% от населението на страната е съставено от хора, които не са от люксембургския етнос.

Литва призна, че засега няма проблеми с мигрантите, но въпреки това притесненията не намаляват. Българският министър на културата Боил Банов сподели като успешна интеграционна и сплотяваща форма читалищата. "Смятаме, че постигнатото от читалищата по отношение на сплотяването на обществото е уникално, особено в малките населени места", каза той. Най-смисленото изказване беше направено от германските представители. Германия беше представена от федералния си секретар за културата и от представителя на провинциите. Георг Шюте, държавен секретар, каза, че инициативата е по-важна отвсякога досега, най-вече заради популистките лозунги. 

Той повдигна два въпроса - за засилването на ролята на жените в културата и медиите, тъй като в много сфери те са "ужасно непредставени", особено на водещи позиции. Вторият въпрос е културната интеграция. "Нашите общества са все повече белязани от емиграцията", добави г-н Шюте. Представителят на провинциите постави акцент върху тоталитарното минало и ролята на културата за припомняне на престъпленията на тоталитарните режими. По неговите думи "нашите свободни общества до голяма степен се движат от опита с тоталитарните режими на 20-ти век. Само че този опит вече не е директно достъпен на по-младите поколения. Същото важи и за емигрантите, които трябва да бъдат интегрирани". Той каза, че Германия прави всичко възможно, за да продължи "работата с по-тъмната страна на нашата история".

"В Германия сме научили колко важни са правата на човека в анализа на нашата собствена история. Престъпленията на режимите като този в бившата ГДР са централни за това и сътрудничеството с международните партньори е част от нашата работа", добави представителят. Заместник-постоянната представителка на Великобритания в ЕС Катрина Уилямс даде за пример театрите като място за ангажиране на бежанците. Тя спомена проект, по който се работи с партньори от Холандия и Италия за интеграция чрез общински театри. "Трябва да помним също така, че износът на култура и творчество формират представата в света за това какви сме ние в Европа", добави тя. 

Повечето изказвания, особено на представителите на новите членки бяха крайно разочароващи, включително и това на хърватската културна министърка Нина Обульен Коржинек, от която човек би очаквал споделяне на опит за ролята на културата в преодоляването на тежките последици от етнически и сепаратистки конфликти. 

За първи път заключения за образованието и културата

Декемврийската среща на върха на ЕС в Брюксел ще остане в историята като първата, която издигна образованието и културата на толкова високо политическо ниво и то в момент, когато Съюзът страда от тежко разделение, породено от миграционната криза, която пък от своя страна разкри сериозни ценностни разминавания. Въпреки че в документа няма кой знае колко смели решения, окончателният текст [на английски език] претърпя някои козметични, но показателни промени. Лидерите са съгласни, че социалното, образователното и културното измерение е важно за сплотяването на Европа и за изграждането на общо бъдеще. 

В същото време обаче не са съгласни ЕС да има координираща роля. В проектозаключенията, одобрени от Съвета по общи въпроси преди срещата на 14 и 15 декември се посочваше, че в Гьотеборг е изразена готовност да се направи повече за образованието и културата и то в контекста на изграждането на приобщаващи и сплотени общества. Това са сфери, в които "ЕС играе важна допълнителна, поддържаща и координираща роля". От приетия от лидерите текст обаче е отпаднала координиращата роля, което означава, че те все още са твърде предпазливи в тази сфера. 

Разлики има и в текстовете по отношение на ученето на чужди езици. В проектозаключенията се казваше, че крайната цел трябва да бъде младите хора да говорят най-малко два европейски езика в допълнение към родния им, докато в приетия документ изобщо не се говори за цел. Казва се, че трябва да се засили ученето на езици, "така че повече млади хора да говорят най-малко два европейски езика в допълнени екъм родния им". По всички останали теми - за създаването на мрежа от около 20 европейски университета до 2024-та, създаването на европейска студентска карта и взаимното признаване на гимназиални дипломи разлики няма. 

Френският президент Еманюел Макрон, за когото това беше важна стъпка, тъй като именно по негова инициатива образованието и културата за първи път се издигнаха на толкова политическо ниво, каза, че е постигнат значителен напредък в тази сфера. Той каза също, че подготовката е вървяла в тясно сътрудничество с германската канцлерка Ангела Меркел. Ирландският премиер Лео Варадкар беше от малкото лидери, които след края на срещата изобщо спомнаха темата. Той каза, че ирландското правителство вече е публикувало документ, с който е набелязало какви действия ще предприеме в следващите седмици. Темата беше спомената и от хърватския премиер Андрей Пленкович, но само като една от точките, които са обсъждани, без да изрази някакво конкретно мнение по въпроса. 

Интеграционната крачка в тази сфера е незначителна, но фактът, че тази тема за първи път се издига на наднационално и толкова високо политическо ниво показва, че това няма да е последната крачка. Изграждането на европейска идентичност ще бъде труден и продължителен процес, но все по-ясно е, че е неизбежен, ако Съюзът иска да оцелее. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
Жан-Клод Юнкер, Еманюел Макрон
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside