English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Малка крачка в отбраната, огромен скок за ЕС

публикувано на , , Twitter: @euinside
Последна промяна на:

Изминалата 2017-та година ще остане в историята на Европейския съюз като една от значителните интеграционни години. През 2017-та най-сетне се взе решение за създаването на офис на европейския прокурор, което е значителна крачка в досега сфера-табу за европейската интеграция. Годината ще бъде запомнена и с отварянето на отбраната за по-дълбока интеграция. На 11 декември Съветът на министрите подписа решение [на английски език] за създаване на постоянно структурирано сътрудничество в сферата на отбраната, по-известно като PESCO. Това е малка крачка в смисъл на интеграция, но е огромен скок в сфера, която досега беше напълно затворена за общностно споделяне. 

По подобие на европейската прокуратура PESCO също се създава не от всички страни-членки. Под решението се подписаха 25 държави: Австрия, Белгия, България, Чехия, Хърватия, Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Испания и Швеция. Първоначално 23 членки изявиха желание за създаването на PESCO, но по-късно към тях се присъединиха Ирландия и Португалия.

Както euinside писа, PESCO е странен и много гъвкав формат, основната част от който ще бъде работата по съвместни проекти. Министрите подписаха на 11 декември декларация [на английски език] за съвместна работа по 17 проекта, като не всички 25 участнички са задължени да се включат в тях. Те може да изберат да работят по няколко или само по един, но не може да не участват в нито един. Решението за проектите се очаква да бъде взето през тази година, най-вероятно по време на българското председателство. В зависимост от това кои страни в колко проекти ще се включат ще покаже в реално време какво означава многоскоростна Европа - поне в сферата на отбраната.

Това ще бъде и ясен показател за дълбочината на интеграцията, тъй като някои проекти са доста "леки", но други изискват солидно сближаване. Няколко са проектите, които изискват сближаване. Един от тях е създаването на мрежа от логистични центрове в Европа, чиято цел е да засилят логистичното планиране и движение из Европа. По този проект се предвижда също създаване на общи стандарти и процедури за подобряване на способността на ЕС и НАТО да провеждат дори и най-тежките мисии. Този проект е пряко свързан с друг, по който ще се работи за улесняване на военната мобилност. Целта му е да се намалят пречките пред презграничното движение на военни машини и части. Това включва работа по намаляване на бюрократичните изисквания, като паспортни проверки, и решаване на инфраструктурни проблеми, така че да се позволи на големи военни превозни средства да минават по пътища и мостове. 

Третият проект, който изисква значително сближаване е за създаването на европейски център за сертифициране на обучението на европейските армии. По този проект ще се работи за уеднаквяване на стандартите за военно обучение. В тренировъчния център ще се правят също така и широкоспектърни симулации, обхващащи целия спектър на командването и контрола. Основна задача на центъра ще бъде да обучи войниците и цивилните служители да работят заедно в симулирана среда по сценарии като хуманитарна помощ и подкрепа за стабилизиране и изграждане на капацитет. Проектът предвижда да се работи и по споделянето на опит за планиране и провеждане на общи мисии и операции. 

Проектът за киперзаплахите и платформата за споделяне на информация също е доста интересен и предвижда сериозно обединяване на усилията. По него се планира разработването на по-активни отбранителни мерки чрез евентуално преминаване от защитни стени (firewalls) към по-активни мерки. В областта на киперсигурността има и други проекти. По-"меките" проекти са за създаване на военноморски автономни системи за противоминни мерки. По този проект участничките ще работят за създаването на (полу-)автономни подводни, сухопътни и въздушни технологии за реакция против морски мини. Предвижда се разработването на подводни автономни превозни средства, които да локализират и предотвратяват опасността от подводни мини. 

Друг проект предвижда създаването на интегрирана система от морски сензори, софтуер и платформи, които да обработват данни и да идентифицират потенциални заплахи в морето. Става дума за създаването на система, която да може да действа в пристанища, крайбрежни райони и в крайбрежни води. По трети проект се предвижда подобряване на наблюдението на морските граници на ЕС. Водещите държави по тези проекти са Италия и Гърция, но интерес към тях проявява и Хърватия. В списъка е и проект за разработване на прототип на европейски бронетранспортьор, на нападателно средство тип "амфибия" и лек брониран автомобил. Той трябва да може да бъде разполаган бързо, да е маневрен, да служи за разузнавателни цели, да оказва подкрепа в бой, логистична подкрепа и медицинска помощ. 

Предвижда се разработването и на мобилна артилерийска платформа. Сред проектите е още създаването на военен пакет за оказване на помощ при природни бедствия. Целта му е да може да се разполага както във водени от ЕС операции, така и в операции, които не се водят от ЕС. 

Както подобава на толкова голямо и изключително бързо постижение, решението за създаването на PESCO беше отбелязано на специална церемония по време на декемврийската среща на върха на ЕС в Брюксел в средата на декември, в която участваха и военните шефове на страните-участнички. Значимостта на интеграционната крачка беше описана най-точно от председателя на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП), който припомни, че визията за европейска отбранителна общност е вече на повече от половин век, но досега не е била възможна поради липсата на единство и кураж, и заради разминаване между мечтата и реалността. 

"В продължение на много години най-силният аргумент срещу PESCO беше страха, че това ще доведе до отслабването на НАТО. Точно обратното е. Силна европейска отбрана естествено подсилва НАТО", каза още г-н Туск. Върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи), която ще има сериозна роля в развитието на PESCO, заяви, че чрез постоянното сътрудничество ЕС ще се превърне в заслужаващ доверие гарант на сигурността. Тя предложи на лидерите създаването на Европейско средство за мир в рамките на следващия многогодишен бюджет на ЕС, с който да се финансира амбицията на ЕС в сферата на сигурността и отбраната. По думите й това не означава милитаризиране на европейския бюджет, но е необходимо, за да може ЕС да стане по-гъвкав и оперативен, когато това е необходимо.

След не много дълъг размисъл към PESCO реши да се включи и Ирландия, която иначе се придържа към своя военен неутралитет. Премиерът Лео Варкадар обаче има амбицията да промени баланса на силите в ЕС и обяви, че страната му ще участва основно в проектите против киберпрестъпността и кибертероризма, както и за участие в операции под егидата на ООН или ЕС. Ирландия проявява интерес и към морския надзор на границите и защитата на пристанищата.

"Става дума за много повече от отбрана. Става дума за външна политика и вярваме, че е важно Ирландия да участва в проекти като PESCO. Най-напред защото участвайки, ние можем да формираме този проект. Ако не участваш, не можеш да влияеш върху това как ще изглежда той в бъдеще. Също така е и важна част от европейската солидарност. Мисля, че през последните години видяхме как европейски държави показаха солидарност с Ирландия и затова ние искаме да покажем солидарност с други европейски страни. Участието в PESCO е пример за това", каза г-н Варадкар след края на Европейския съвет. 

Темата за сигурността и отбраната беше сред много малкото, по които лидерите приеха заключения [на английски език] по време на двудневната си среща на върха. Текстът обаче се различава в някои точки от проекта, одобрен от Съвета по общи въпроси няколко дена по-рано, като в някои случаи амбицията е значително намалена. В проектозаключенията например, с които euinside разполага, се подчертаваше колко е важно "бързото изпълнение на първата партида от 15 проекта", докато в приетия текст се говори само за "първите проекти", без да се споменава конкретно число. За изграждането на капацитет амбицията в окончателния текст е по-голяма като се посочва пролетта на 2018-та като краен срок, докато в проекта се говореше за юни 2018-та. 

В проекта на заключенията се призоваваше да продължи работата по изпълнението на пълния комплект предложения за сътрудничество с НАТО, включително и допълнително одобрените през декември, "особено в сферите на контратероризма, военната мобилност и киберотбраната". В приетия от лидерите текст обаче, частта в кавичките е изцяло премахната. Темата за отбраната ще бъде отново в дневния ред на лидерите през юни, което означава, че през това време Съветът ще трябва активно да поработи, а това от своя страна означава, че председателстващата страна - България - трябва да вложи всичките си усилия да задържи нивото на амбицията достатъчно високо, за да се избегне многоскоростието в тази сфера. 

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.