English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Туск срещу Юнкер по темата за миграцията

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Колкото повече наближават европейските избори, толкова повече се изостря междуинституционалният конфликт, иначе умело потушаван от неприкрит смях и хапливи закачки. Зимната среща на върха в Брюксел на 14 и 15 декември беше първия ярък сблъсък между лидерите на две европейски институции - Европейската комисия и Европейския съвет. Напрежението между ветерана на европейската политика Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) и бунтара Доналд Туск (Полша, ЕНП) тлее още от избирането на двамата на постовете им през 2014-та година, но с наближаването на края на мандатите им ситуацията се изостря, като в същото време става и изключително забавна от журналистическа гледна точка. 

Междуинституционални войни - Туск отвръща на удара

Конфликтът между двамата изби точно по темата, която дълбоко разделя ЕС от 2015-та година насам - миграцията. Това съвпадна по време с премиерата на поредния епизод от вечната сага "Междузвездни войни". Несъгласието между г-н Туск и г-н Юнкер за начина, по който трябва да се търси решение на спорния въпрос е старо, но точно седмица преди Европейския съвет се превърна в истинска междуинституционална война. Началото на конфликта беше поставен през октомври, когато лидерите на страните-членки одобриха Лидерската програма на Доналд Туск. С този документ бившият полски премиер реши да хване бика за рогата като постави на масата най-спорните теми, по които лидерите досега избягваха да говорят, за да не се наруши крехкото единство, настъпило в Съюза след британския референдум за напускане на ЕС. 

Трудно може да се види друга причина на масата да се слагат теми, които предизвикват силно разцепление, точно когато преговорите по Бризхода навлизат в решителната си фаза, освен желание да се отчете успешно изпълнен мандат. И на двамата мандатите изтичат през 2019-та година. Жан-Клод Юнкер вече официално обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат начело на Комисията, но Доналд Туск в момента е в разцвета на политическата си кариера и предвид изолацията, в която се намира в родната Полша, вероятно разчита на продължаване на кариерата на европейско или друго ниво.

В календара му за декемврийската среща на върха бяха предвидени две чувствителни теми. Първата беше миграцията, а втората - бъдещето на еврозоната. След като лидерите одобриха програмата на Туск, Европейската комисия публикува на 7 декември своята позиция [на английски език] за външното и вътрешното измерение на миграционния проблем, с която първа откри огън по Европейския съвет като припомни поетите от лидерите ангажименти в два цитата. Първият е от Римската декларация и гласи: "Ще направим Европейския съюз по-силен и по-устойчив чрез много по-голямо единство и солидарност помежду ни, и ще спазваме общите правила (...) Обещаваме да работим за по-безопасна и сигурна Европа: Съюз, където всички граждани могат да се чувстват в безопасност и да се движат свободно, където външните граници са подсигурени с ефективна, отговорна и устойчива миграционна политика, спазваща вътрешните норми". 

Вторият цитат е от реч на председателя Доналд Туск от 21 септември, в която той казва, че трябва да се консолидира външния аспект на миграционната политика, да се подобри капацитета за връщане на нелегални емигранти и за постигане на трайни решения по реформирането на политиката за предоставяне на убежище. Сблъсъкът между двамата лидери е по оценката за ефективността на досега изпробваните мерки. Според анализа на ЕК, поуките от последните няколко години са, че едностранните действия не носят значителни резултати, по-скъпи са и подкопават ползите от Шенген. Назрял е моментът да се премине от решения на парче към стабилна рамка за предоставяне на убежище, която да бъде интегрирана в европейската миграционна политика. 

Комисията настоява, че програмата за разпределение на бежанци е успешна. По нея са разпределени над 32 000 души от Гърция и Италия в други страни от ЕС. С програмата си за преселване Комисията смята, че значително е намален натискът на нелегалната миграция и е предложен законен път за предоставяне на международна защита. До момента 26 000 души са преселени по тази схема и по сделката с Турция. През септември Комисията постави нова цел от 50 000 и смята, че тя е осъществима. От началото на миграционната криза досега ЕК предложи няколко законодателни инициативи, като напредъкът по тях е лъкатушещ и изцяло зависим от идеологическото разделение по оста изток-запад, както го определи Доналд Туск. Предложена е цялостна реформа на Дъблинския регламент, на регламентите за предоставяне на убежище, в директивата за условията за приемане. 

ЕК предложи трансформирането на Европейския офис за подпомагане при предоставяне на убежище в пълнокръвна европейска агенция за убежището. Някои от тези предложения са вече близо до приемане като европейската агенция за убежището и реформата на европейската база данни. Напредък има и по рамката за преселване и директивата за условията на приемане. Реформата на Дъблинския регламент е заседнала. ЕК смята, че всички тези законодателни инициативи трябва да се разглеждат в пакет, тъй като са взаимносвързани. Освен това, трябва да се пази баланса между отговорността и солидарността, като последното е най-спорната част от реформата на Дъблинския регламент. 

ЕК представи и свой собствен календар, според който е възможно до март 2018-та да бъдат одобрени предложенията за създаването на агенция за убежище и за Евродак. Също до март е възможно постигането на политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета по регламента за квалификациите. До май е възможно политическо споразумение между ЕП и Съвета по директивата за условията на приемане и по рамката за преселване. Дотогава може да бъде договорен и мандат за преговори по регламента за процедурите за предоставяне на убежище. ЕК смята, че е реалистично да се постигнат грубите очертания на споразумение за баланса между отговорност и солидарност до април, а по време на срещата на върха в София през май да се договори и преговорен мандат по Дъблинския регламент. Съвсем реалистично е, според ЕК, да се постигне споразумение по цялостната реформа на Общата европейска политика на убежището до юни. 

Седмица след ЕК Доналд Туск публикува, отново с голямо закъснене, поканата си към лидерите за срещата на върха, към която беше приложил и своето виждане [на английски език] за миграционната криза, което разгневи Комисията. Анализът на Туск е, че ЕС може да се справи с незаконната миграция само чрез пълното участие на страните-членки. Темата за задължителните квоти се е доказала като крайно разделяща и получи непропорционално голямо внимание, поради което Туск смята схемата за напълно неефективна. Той постави пред лидерите няколко въпроса за обсъждане, сред които дали са съгласни с неговата диагноза, както и с нуждата от специален механизъм за финансиране, заложен в следващия многогодишен бюджет. 

Европа е християнски континент

Този подход толкова ядоса еврокомисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос (Гърция, ЕНП), че го нарече "атниевропейски". Дебатът в Европейския парламент по подготовката за срещата на върха беше ярка илюстрация на разделението между страните-членки, като дори прерасна в културно-религиозни спорове. Заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи) подчерта, че е нужен цялостен европейски подход, който включва не само управление на границите и подкрепа за Африка, но и солидарност вътре в самия ЕС. "Твърдо съм несъгласен с тезата, че разпределението като спешен отговор е било неефективно. Над 30 хиляди души бяха преместени. Това е повече от 90% от всички, които имат право на това", каза г-н Тимерманс. Той призова също така устройствените договори да са отправна точка. 

Изказването на лидера на най-голямата парламентарна група Манфред Вебер (ЕНП, Германия) беше изненадващо, тъй като беше изцяло посветено на християнските корени на европейския континент. "Нашият континент е с християнски корени. Седемдесет и пет процента от гражданите са християни. Моята група е горда с това християнско наследство, което виждаме в църквите ни, но и в традициите и ежедневието ни", каза германският евродепутат. "Ако погледнем фундаменталните структури на нашия континент днес идеята за солидарността, за субсидиарността, толерантността в отношенията помежду ни, много от тези основни ценности щяха да са немислими без християно-юдейската история на нашия континент", продължи той на фона на аплодисментите на колегите си. Изказването му спокойно може да мине и за направено от някоя Вишеградска държава или някоя от националистичните групи в ЕП.

Манфред Вебер беше апострофиран от лидера на третата по големина политическа група на Европейските консерватори и реформисти. Сайед Камал (ЕКР, Великобритания) се обърна лично към г-н Вебер с думите: "Манфред, като мюсюлманин напълно разбирам християнските корени на Европа, но не бива да бъркаш Европа със синоним на християнството. И когато виждам липсата на разнообразие в европейските институции, имате дълъг път да извървите, за да направите така, че онези, които не са стандартни, бели, християнски европейци да се чувстват комфортно да живеят в Европа. Ще трябва да свършите много повече работа и да не позволите Бризходът да ви заслепи за това", каза той и също получи бурни аплодисменти. 

Сайед Камал говореше за публикацията [на английски език] на Politico Europe, която показва, че в европейските институции прословутото разнообразие на Европа е само мит. Около 1% са служителите в европейските институции с различна религиозна или расова принадлежност. Най-голямо е разнообразието в НАТО, основно заради Турция и САЩ. Според проучване на Европейската агенция за основните права, близо 40% от анкетираните европейци казват, че са били жертва на дискриминация през последните години и то основно при търсенето на работа. След напускането на Великобритания е много възможно този процент да изчезне почти напълно. 

За съжаление по време на тричасовия дебат никой не се изказа в подкрепа на тезата на г-н Камал. Повечето реакции на възмущение бяха насочени срещу Доналд Туск. Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия) каза, че е бил напълно шокиран от нотата му. Габриеле Цимер (крайна левица, Германия) нарече писмото на председателя на Европейския съвет "ужасно". "Намирам писмото на Туск крайно дразнещо, защото докато ЕК се застъпва за солидарност, а Европейският съд се произнася по такива дела, Съветът и Туск на практика застрелват Комисията в гърба", каза Ска Келер (Германия), лидерка на групата на Зелените и Европейския свободен алианс. 

Марсел де Грааф (Холандия) от националистичната и евроскептична група Европа на нации и свобода заяви, че масовата миграция е заплаха за оцеляването "на нашата цивилизация, на сигурността ни, на културата ни". Той отиде още по-далече като заяви, че "тези неграмотни, нелегални търсачи на късмет вярват във варварството на Шериата и Корана. Те идват в ЕС, за да се възползват от нашия просперитет и не допринасят към обществата ни. Само взимат без да дават. Това трябва да спре", каза той и похвали Вишеградските страни за това, че отстояват собствените си традици и култура, и за това, че водят съпротивата срещу Юнкер и Тимерманс. "Те са тези, които ръководят Европа", добави холандският националист, влязъл в Европейския парламент през холандската Партия на свободата, ръководена от Хеерт Вилдерс. 

Преди началото на Европейския съвет в четвъртък се състоя среща на Вишеградската група с италианския премиер Паоло Джентилони и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. На нея четиримата вишеградски лидери, за двама от които тази среща беше дебют - полския премиер Матеуш Моравьецки и чешкия Андрей Бабиш - обещаха да дадат 35 милиона евро на италианските власти като помощ за справяне с прилива на нелегални емигранти от Северна Африка. Унгарският премиер Виктор Орбан обяви, че това се прави с цел да се запази единството на ЕС, но холандският премиер Марк Рюте го изтълкува като опит на Вишеградската група да се откупи от на задължителните квоти. 

Реакцията на германската канцлерка Ангела Меркел беше сходна. Тя заяви, че не приема избирателната солидарност. Дискусията на лидерите продължи до 1 часа през нощта и според повечето участници не е имало сближаване на позициите по така нареченото вътрешно измерение на проблема. "Не можем да приемем, че в повечето, ако не и всички сфери ние показваме солидарност с партньорите ни от ЕС, а има сфери, където няма солидарност. Това е нещо, което намираме за неприемливо", заяви г-жа Меркел. Ирландският премиер Лео Варадкар призна, че е имало много искрена размяна на мнения и че лидерите са говорили откровено един с друг. Той, както и президентът Еманюел Макрон одобриха подхода на Доналд Туск най-спорните теми да се обсъждат неформално.

"Понякога в политиката, особено в европейската можем да бъдем твърде любезни и твърде приятелски настроени, и да приемаме твърде много двусмисленост. [...] Мисля, че е знак за зрялост, че успяхме да бъдем директни в нашите разговори", допълни г-н Варадкар. Италианският министър-председател Паоло Джентилони също изрази несъгласие от възможността някои страни да си избират в кои политики да участват и в кои не. Хърватският премиер Андрей Пленкович зае предпазлива позиция, която се намира между двата полюса в дебата. Според него европейското начало на солидарността е особено важно за Хърватия. "Това е основата на европейския проект, която трябва да се прелее и върху важната тема за миграцията", каза той като същевременно посочи, че за Хърватия е особено важно всички мерки да се насочат към външното измерение на миграционната политика. 

Българският премиер, чиято страна от 1 януари поема ротационното председателство на Съвета, беше както обикновено геополитически настроен като повтори тезата си, че ЕС не се меси достатъчно в геополитиката, която се води в момента. "Виждате президента Тръмп, президента Путин, президента Ердоган, Арабската лига. Взимат се решения, които носят след това някакви последици. Ние къде сме? Спорът какъв е днес? Между Юнкер и Туск и съответно между всички нас. Те ни водят войните, те ни ползват репарациите от петрола, а други ще се избием колко пари да дадем и кой колко мигранти да поеме, и е видно, че народите, особено в граничните страни това не им харесва", каза той, като не стана ясно дали е запознат с работата на върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) или не одобрява постигнатите от нея резултати на международна сцена.

Решението според него е ЕС да има "много силна и бърза външна политика" и границите му да се пазят, "така както се пазеха едно време". Под "едно време" той разбира времената, когато все още имаше национални граници и особено охраната на границата между изтока и запада. Голямата интрига обаче беше между Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер след края на двудневната среща. Председателят на Европейския съвет смята, че дебатът за миграцията е бил успешен, тъй като е потвърдил "йерархията на нашите цели", а тя е, че защитата на външните граници и спирането на нелегалната миграция са приоритет номер едно. Задължителните квоти са продължили да бъдат спорен въпрос, но според Туск, има намаляване на температурата и то значително. "Дори и само заради тази причина, си заслужаваше повдигането на въпроса", каза той. 

Европейско единство за сметка на междуинституционалния баланс

Доналд Туск призна обаче, че компромисът ще бъде труден. Жан-Клод Юнкер търпеливо изчака да дойде редът му, за да каже, че дали миграционнната политика на ЕС е успешна или не зависи от гледната точка и отново бомбардира с факти. От 35 245 имащи това право са разпределени 32 683 души, което е над 80%. "Не знам защо смятаме, че разпределението може да бъде заплаха за цивилизацията в Европа. Мисля, че Европа и страните-членки със сигурност могат да абсорбират 32 000 души. Така че, мисля, че трябва да успокоим малко топката по тази тема и да не се възбуждаме толкова", призова г-н Юнкер. Раздразнението на Доналд Туск беше видимо. Попитан от германска журналистка дали след острата реакция на Германия и други държави той е променил позицията си, Туск необичайно строго и почти агресивно помоли за разяснение, защото не е разбрал въпроса.

След това каза, че изобщо не е променил мнението си. Напротив. Острата реакция е илюстрация, че темата за задължителните квоти е много важна, но не е решение на проблема. Освен това, каза той, тя консумира изключително много време. По повод обвиненията, че е заел страната на Вишеградската четворка Туск каза, че не е на ничия страна. След това отстреля с един куршум два заека. Най-напред атакува онези, които смятат, че проблемът може да бъде решен чрез метода на гласуване с квалифицирано мнозинство, по който бяха приети задължителните квоти. "Абсолютно съм сигурен, че квалифицираното мнозинство е ефективен метод за взимане на решения, но със сигурност това не е синоним на солидарност в политиката", каза той и след това атакува правителството в родната си Полша.

"Това е нещо, което е особено важно за мен в личен план, тъй като солидарността беше един вид запазена марка за Полша и ще бъда наистина разочарован, ако страната ми се превърне в пример на нещо съвсем друго", каза той. Доналд Туск е основател на Независимото студентско сдружение, което е било част от движението за социални права "Солидарност". Бил е и журналист в издавания от "Солидарност" вестник. Движението се превърна в символ на борбата на Полша срещу подкрепяния от Съветския съюз комунистически режим в страната. В момента Полша се намира под правните удари на Европейската комисия, защото уронва върховенството на закона. Очаква се тази седмица Комисията да разгледа възможността за активиране на член 7 от Договора на ЕС, който може да лиши страната от право на глас в Съвета. И германската канцлерка Ангела Меркел, и френският президент Еманюел Макрон заявиха, че ще подкрепят подобна мярка. 

Жан-Клод Юнкер не се трогна от това и поиска отново да вземе думата по същия въпрос, нищо че не е зададен към него, но "това ми дава като свободен човек, идващ от свободна страна на свободен континент възможността да добавя някои размисли". Юнкер подчерта, че проблемът не е в задължителните квоти, а в квотите изобщо и припомни, че първото предложение на Комисията е било за доброволно разпределение. Освен това, каза той, има решение на Съвета. "Придържам се към решенията на Съвета, освен ако не бъдат променени, но засега нямам впечатлението, че ще бъдат променени от днес до утре сутринта в 11 часа", каза още шефът на ЕК. Той атакува тезата на Туск, че се опитва да запази единството, като каза, че по тази тема никога не е имало единство. 

Особено забавна стана размяната между двамата по въпроса за квалифицираното мнозинство, когато именно си пролича конфликтът между двамата. "Не съм фен и не съм най-добрия експерт по въпроса за квалифицираното мнозинство. Мисля, че Жан-Клод е", каза Туск. Юнкер заяви, че също не е привърженик на този метод, но той е предвиден в договорите и следователно може да се използва. Напомни, че някои лидери открито са заявили по време на дебата в четвъртък вечерта, че ако няма напредък, ще предложат да се премине към тази процедура. 

За финал Жан-Клод Юнкер протегна приятелска ръка към Доналд Туск като заяви, че го познава "от векове" и в никакъв случай не е антиевропеец. "Той е проевропеец, много отдаден на европейската интеграция", каза Юнкер и добави, че думите на комисар Аврамопулос са недоразумение, изказани в момент на афект. Тук Доналд Туск подметна, че не е много лесно да си комисар в Комисията. Всичко завърши с искрения смях на Жан-Клод Юнкер и с леката усмивка на Доналд Туск, но конфликтът едва ли ще спре дотук. По програмата на Туск лидерите ще обсъдят токсичната тема отново през февруари, като акцент ще бъде как миграцията да бъде включена като приоритет в следващата многогодишна финансова рамка, а през март отново ще се направи опит да се намери компромис по темата за квотите. Крайната цел е до юни да бъде постигнат окончателен компромис. 

Успех или провал за Туск?

Със самоинициативата си в последните дни Доналд Туск определено надскочи възможностите си, но въпреки това може да се откроят няколко успешни резултата. Първият е, че лидерите определено са харесали формата и откровения разговор. Макар и да изглежда изнасилено темата да се слага без нужда на масата (в момента има затишие по миграционния въпрос), всъщност дискусията е много навременна и независимо как ще завърши ще бъде запомнена като опит на Туск да опази единството на Европа в много важен момент в няколко аспекта. Най-напред по отношение на употребата на квалифицирано мнозинство, което може да предизвика значително разцепление в Съюза. Друг проблем е, че догодина започват преговорите по следващия многогодишен бюджет на ЕС и там със сигурност темата за солидарността ще изплува с нова сила. 

Ако не бъде намерен консенсус по темата за миграцията, това със сигурност ще има значително отражение върху финансовото преразпределение и участие, и може да засегне пряко кохезионните държави. Намирането на решение на най-сериозния вътрешноевропейски проблем преди европейските избори през 2019-та година може да се окаже прозорливо, предвид възможността в Европейския парламент да влязат повече евроскептици и националисти, което не е никак изключено. Тогава такъв компромис ще е на практика невъзможен. Конфликтът между Юнкер и Туск има и друг позитивен ефект. Той отново вкара Комисията в режим на пазене на договорите, което покрай политизирането й от самия Юнкер беше останало някак на заден план в последните години, когато често се правеха компромиси с едно или друго в името на политическото единство. 

Сега това се върна като бумеранг срещу Юнкер, потенциално с оздравителен ефект. Не на последно място, колкото и да изглеждаше неуместно точно в разгара на преговорите по Бризхода от килера да бъде изваден скелетът на миграцията, всъщност няма по-подходящ момент от това. След напускането на Великобритания ЕС иска да продължи на чисто - без изключения или избор от меню и без компромиси с общоевропейските политики. Това няма как да стане без да се намери решение на най-разделящия проблем и на солидарността в по-широк смисъл. Равносметката е, че замисълът на Туск като цяло беше успешен. Провал имаше по отношение на намирането на компромис, но нямаше как да се очаква друго. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required