English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Европа от Хeлзинки срещу Европа от Атина

Published on , , София

В навечерието на срещата на върха на еврозоната на 11 март, двете големи партийни семейства в ЕС (на Европейската народна партия, ЕНП и Партията на европейските социалисти, ПЕС) проведоха свои срещи на върха, с крайно противоположен резултат. Разбира се, това е очаквано и разбираемо с оглед идеологическите различия. Въпросът е, обаче, оправдано ли е отстояването на кухи принципи в момент, когато страните от ЕС и специално страните от еврозоната се нуждаят спешно от ... пари. Да, тези така недолюбвани от социалистите инструменти на капитализма, които обаче те много обичат да пилеят в мерки срещу бедността, социалното неравенство и за достоен живот.

Преди да видим, обаче, позициите на Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти за решаването на проблемите в еврозоната, да видим как еволюира идеята за Пакт за конкурентоспособност, която е една от най-спорните точки. Както euinside подробно писа, френско-германското предложение за Пакт за конкурентоспособност беше представено точно преди месец на Европейския съвет на 4 февруари.

Тогава от думите на Ангела Меркел и Никола Саркози стана ясно, че Пактът трябва да се основава на междуправителствено споразумение между страните от еврозоната. Според изявлението на лидерите на еврозоната, приложено към заключенията на Съвета, доколкото председателят на Комисията изобщо ще е ангажиран в процеса, то е по отношение на страните извън еврозоната, които биха проявили интерес да се включат в Пакта. Списание "Шпигел" дори написа преди време, че Меркел благосклонно е обещала на Барозу поне правото да присъства на срещите на върха на еврозоната.

За един месец, обаче, идеята е претърпяла сериозно развитие. Президентът на ЕС Херман ван Ромпой беше натоварен да изготви предложение за Пакт, заедно с председателя на ЕК и след консултации със страните-членки. Предложението вече е готово, макар и да не е публично. От изтекли до момента коментари в медиите съдим, че тематично то е близко до това на Франция и Германия, но запазва ролята на Европейската комисия, която да следи за изпълнението на мерките в Пакта за конкурентоспособност.

Няма пакт без ЕК

Това стана недвусмислено ясно от изявление на еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен по време на представянето на междинната икономическа прогноза на ЕК. Според него, "за да бъдат ефективни и надеждни новите ангажименти, които в момента се договарят, те трябва да се основават на икономическо наблюдение, базирано на Договорите и специално на новата система за засилено икономическо управление, включително Европейския семестър, така че да имаме ефективен механизъм за мониторинг и в някои случаи - за налагане на политики. Жизненоважно е прилагането и наблюдението на политическите ангажименти да бъде направено чрез засиленото икономическо управление и неговия инструментариум. Ние нямаме нужда от споразумения на хартия, имаме нужда от конкретно и изпълнение на терен”.

Според Европейската комисия Пактът не бива да се ограничава до страните от еврозоната и трябва да е "напълно съвметим с единния пазар". Г-н Рен обясни, че приоритетите в предложението за Пакт за конкурентоспособност следват тези на Годишното изследване на растежа, представено от ЕК в началото на годината: засилване на фискалната дисциплина, увеличаване на производителността и растежа чрез структурни реформи, връзването на пенсионната възраст с очакваната продължителност на живота и завършване на финансовата реформа и преструктурирането на банковия сектор.

Германски журналист попита еврокомисаря защо в този списък липсва премахването на индексацията на заплатите, поискано от Париж и Берлин и означава ли това, че въпросът не е приоритет според ЕК. Оли Рен отговори, че развитието на заплатите е приоритет, при това първостепенен в много страни-членки, но въпросът е как се измерва и какви политически мерки ще се приложат, за да се гарантира, че то отразява ръста на производителността. Това мнение отразява разбирането, което според европейски източници е залегнало в предложението на европейските лидери, които не одобряват подхода на Франция и Германия „един размер за всички”.

Европа от Хелзинки

Предложението, очаквано, е срещнало подкрепата на лидерите на страните от еврозоната, членове на ЕНП. След среща в Хелзинки на 4 март, те обявиха, че не просто подкрепят създаването на Пакта но и че „процесът трябва да се наблюдава от Европейската комисия и всички елементи от Пакта, които са от компетентността на Съюза, трябва да се подготвят според общностния метод”.

Това означава, че Комисията няма да бъде игнорирана от икономическото управление на еврозоната, каквито бяха първоначалните изявления от френска и германска страна. За целта лидерите от ЕНП подкрепят бързото одобрение от Съвета и Парламента на предложенията на ЕК за засиленото икономическото управление, създаването на бъдещия Европейски механизъм за стабилност, както и засилване на съществуващия спасителен фонд за еврозоната EFSF, „за да гарантират ефективността му, ако се наложи”.

Въпросите за удължаването на матуритета на гръцкия спасителен заем и намаляването на лихвата по ирландския също открито се поставят на масата. За първото намекна скоро германският канцлер Ангела Меркел след среща с гръция премиер Георгиос Папандреу. На срещата в Хелзинки присъстваше и лидерът на Фина Гейл Енда Кени, който вероятно ще е новият премиер на Ирландия. В заседанието участваха още президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой и председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу, и двамата членове на ЕНП. А защо в Хелзинки - а къде другаде, освен целенасочено символично в столицата на една от най-малко задлъжнелите страни в ЕС.

И макар че председателят на партията Вилфред Мартенс изрази надежда, че социалистите ще обмислят предложенията на ЕНП, на срещата си в Атина те приеха декларация с коренно различни предложения и озаглавена „Европа е в грешните ръце”. И в този случай мястото на срещата е символично - столицата на страната, оценявана с най-голяма вероятност от фалит в близко бъдеще, макар социалистите по-скоро да са провидели друга символика - на страданието на гръцкия народ.

Европа от Атина

В голямата си част декларацията от Атина представлява критика срещу европейските консерватори, че са готови да жертват принципите на солидарността и общата съдба, вкарвайки страните и народите в конкуренция един с друг. Не е спестена и ярка реторика срещу виновните за кризата „алчни, безотговорни консервативни правителствени политики в някои страни-членки в близкото минало и безконтролните финансови пазари”. Социалистите обвиняват както Франция и Германия, така и ЕК, че акцентират само върху ограничителните мерки, а консервативните правителства искат да наложат пакт, който е ”диктат на един ултра-неолиберален и насочен единствено към ограничителните мерки дневен ред”.

Насреща социалистите предлагат вместо с рязане на заплати и намаляване на социалните стандарти, конкурентоспособността да бъде насърчена с истинска европейска индустриална политика, насочена към растежа и създаване на работни места. Отгоре на всичко, според социалистите, на национално ниво трябва да се приемат минимални социални стандарти, които да гарантират минималния доход, почтени заплати и качество на работата. Откъде да се вземат парите за тези високо благородни дейности? Според социалистите трябва да се въведе данък върху финансовите транзакции (определен като „справедлив” данък), както и въглероден данък. Не става ясно дали според тях е възможно въвеждането на тези нови данъци да не бъде за сметка на гражданите.

Също толкова странна е визията на социалистите за решаването на дълговата криза в еврозоната - засилване на кохерентността между отделните страни чрез таргетирани инвестиции и по-високи заплати (?!). Единствената обща позиция с консерваторите е, че вече сключените спасителни заеми трябва да бъдат предоговорени при по-дълги срокове и по-ниски лихви. Очаквано, социалистите застават зад идеята за еврооблигациите, за да се намали разликата в лихвите на отделните страни.

Идеята за Пакта за конкурентоспособност, но под егидата на европейските институции, беше подкрепена в обща позиция на лидера на групата на АЛДЕ в ЕП Ги Верхофстад, и бившите председатели на ЕК Романо Проди и Жак Делор. В статия на Ги Верхофстад, публикувана във Financial Times, се изразява общата позиция, че ЕС се нуждае от „общностен акт за икономическо сближаване и управление в ЕС”, подобен на Акта за единния пазар. Според тях подходът „един размер за всички” не е подходящ, а е по-добре Комисията да постави общи цели и стандарти, да съблюдава за спазването им и да има правото да налага санкции. В този смисъл, позицията на тримата влиятелни политици очевидно се доближава до предложението на лидерите на европейските институции, макар все още да не знаем детайлите.

По всичко личи, обаче, че този вариант на френско-германската идея ще получи подкрепата на страните от еврозоната на 11 март. Не просто защо 15 настоящи лидери в ЕС са от ЕНП, а на срещата в Атина е присъствал само един действащ премиер- Георгиос Папандреу. А защото освен повишаване на конкурентоспособността, Пактът цели още нещо много важно - обвързването на мерките с получаването на помощ от спасителния фонд за еврозоната. Факт, който гръцкият премиер Георгиос Папандреу едва ли е забравил, домакинствайки срещата на ПЕС в Атина. И едва ли, сядайки срещу г-жа Меркел на съвета на еврозоната в петък, той ще си позволи да използва празната реторика от атинската декларация, за да получи подкрепа за удължаването на гръцкия заем. Г-н Папандреу очевидно разбира за какво става дума, защото през последната година той работеше по-скоро против принципите, защитавани от колегите му социалисти.

Подмяната на принците

А проблемът с тези „принципи” е в безпринципността: раздаването на пари на калпак не е справедливо, храненето на едни с парите на други не е солидарност, облагането на банките с нови и нови такси, които очевидно пак ще бъдат платени от клиентите им, не е честно, както се опитват да ни убедят европейските социалисти. Впрочем, същото твърдят и български политици, при това от консервативното семейство. Публичните пари, противно на негативната конотация в определението, са нашите собствени пари. Безпринципно е да ни подкупват със собствените ни пари, не мислите ли?

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside