English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

10-те заповеди на Брюксел

Published on , , София

За първи път в историята си Европейският съюз започва процедура по общо икономическо и бюджетно планиране. Така нареченият "европейски семестър" (първото полугодие на годината) цели страните-членки да синхронизират националните си политики с европейските приоритети, така че да няма неприятни изненади впоследствие, когато бюджетите бъдат одобрени от националните парламенти. Процедурата стартира с първото по рода си Годишно изследване на растежа, съпроводено с три доклада: макроикономически, за заетостта и за напредъка по изпълнението на стратегията Европа 2020.

„С Годишното изследване на растежа започва нов етап от европейската интеграция. Поставили сме си за цел да изследваме нови възможности и значително да подобрим начина, по който управляваме и координираме взаимозависимите ни икономики в Европейския съюз. Това е моделът на ЕС. Това е нашето икономическо управление в действие“, каза председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, при представянето на документа.

Предизвикателствата

Световната финансова криза не просто удари тежко икономиката на ЕС и буквално взриви публичните финанси, но изправи общността пред нуждата да реши спешно структурни слабости, пренебрегвани в годините. Според данни на ЕК, до края на 2012 година 11 страни-членки все още няма да са достигнали производствените нива отпреди кризата. През 2010 общата правителствена задлъжнялост е достигнала 85% от БВП в еврозоната и 80% за целия ЕС. Средно 9.6% от трудоспособното население е без работа. В някои страни безработицата сред младите достига 40%. 80 милиона души живеят под линията на бедността.

Освен вътрешните предизвикателства, ЕС трябва да реши и друго - да повиши конкурентоспособността си на глобално ниво. В средносрочен план потенциалният растеж на ЕС ще остане нисък - около 1.5% до 2020 година - при положение, че не се предприемат мерки за повишаване на производителността на труда. В допълнение, Европа трябва да ускори консолидацията на публичните финанси, реформата във финансовия сектор и да започне структурни реформи веднага.

В Годишния анализ на растежа Европейската комисия определя 10 приоритетни мерки (10 "заповеди") в 3 основни области, пряко свързани с целите заложени в стратегията Европа 2020: фискална консолидация и макроикономическа стабилност, реформи на пазара на труда за повишаване на заетостта и мерки за насърчаване на растежа.

І: Пестете повече!

Първа заповед: строга фискална консолидация. ЕК изисква от страните-членки, особено тези в процедура за прекомерен дефицит, „да поддържат публичните си разходи под нивото на средносрочната тенденция за ръст на БВП, като приоритизират разходи в подкрепа на растежа като изследвания и иновации, образование и енергия. Конвергентните програми на страните-членки и програмите за стабилност трябва да се основават на благоразумни прогнози за растежа и приходите.”

Някои страни-членки ще се наложи да се увеличат данъците. Комисията съветва, че косвените данъци са по-благоприятни за растежа от преките и препоръчва увеличаване на данъчната основа вместо на ставките.

Втора заповед: коригиране на макроикономическите дисбаланси. Комисията подчертава нуждата от спешното повишаване на конкурентоспособността, особено на страните от еврозоната. Държавите с големи дефицити по текущата сметка и високи дългови равнища трябва да представят конкретни коригиращи мерки (включително в посока ограничаване на заплащането). Тези с големи излишъци пък трябва да насърчат вътрешното търсене, включително чрез допълнително либерализиране на сектора на услугите и подобряване на условията за инвеститорите.

Трета заповед: гарантиране на стабилността на финансовия сектор. От 1 януари тази година вече функционират Европейският борд за системен риск (ЕБСР) и Европейските надзорни органи - Европейският банков орган (в Лондон), Европейският орган за пазарите и ценните книжа (в Париж) и Европейският орган за застраховането и задължителното пенсионно осигуряване (във Франкфурт). До лятото Комисията ще представи и законодателно предложение за европейска рамка за управлeние на кризи във финансовия сектор, с цел да улесни преструктурирането на затруднени финансови институции. Комисията препоръчва този процес да се ускори, особено по отношение на банките, получили значителна държавна помощ.

В допълнение, според изискванията на споразумението Базел ІІІ, банките ще трябва да увеличат своята капиталова база. През февруари ще бъдат проведени нови банкови стрес-тестове, които Комисията обещава да са по-строги и по-амбициозни от предишните. Според еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен, тестовете ще обърнат специално внимание на устойчивостта на банките по отношение на суверенните дългове. Същевременно, още в първото тримесечие на годината новият Европейски банков орган ще направи преглед на рисковете, свързани с ликвидността.

ІІ: Работете повече!

Мобилизацията на работната сила и създаването на работни места са ключови за насърчаването на растежа, отбелязва Комисията. Европа е в по-неизгодно положение от други части на света заради застаряващото си население и по-ниската степен на използване на работната сила. Комисията е направила признание, което отдавна е ясно на мнозина, но беше премълчавано заради политическите ползи от социалния комфорт: „Комбинацията от висока безработица, ниско участие на пазара на труда и по-краткото работно време в сравнение с други части на света влошава икономическото представяне на ЕС”.

На този фон по-малко парадоксално звучи четвъртата брюкселска заповед „Направете труда привлекателен!” Стигнали сме до там да се убеждаваме, че работата не е просто работене, трудът не е бреме, а вътрешна човешка необходимост и форма на себеизява. Тази философия очевидно не е особено популярна в разглезената Европа, да не говорим по периферията й и особено у нас.

Комисията препоръчва провеждането на реформи за насърчаване на квалификацията и стимули за работа, включително намаляване на данъчното облагане на труда, данъчни стимули, гъвкави условия за труд, осигуряване на детски заведения и др. Същевременно, помощите за безработица трябва да бъдат преразгледани, за да бъдат стимулирани хората да работят. Затова петата заповед е безработните отново да работят. Особено за ниските доходи е важно да се оцени внимателно съотношението между облагането на труда и обезщетенията при безработица, за да не се окаже, че е по-изгодно да се живее на помощи.

Същевременно, свръхзащитата на работещите в някои национални законодателства трябва да бъде преразгледана (шеста заповед), за да се осигури по-гъвкав пазар на труда, с повече възможности за включване на нови хора, особено младите. Страните-членки трябва да опростят режимите си на признаване на професионалните квалификации за да улеснят свободната циркулация на работната сила в целия ЕС.

Седма заповед: реформирайте пенсионните системи. Тук нещата са пределно ясни: увеличаване на пенсионната възраст и връзването й със средната продължителност на живота, намаляване на схемите за ранно пенсиониране, подкрепа и развитие на схемите за частно пенсионно осигуряване.

ІІІ: Насърчавайте растежа!

„За да останат конкурентоспособни в глобализираната икономика, страните-членки трябва спешно да започнат дълбоки структурни реформи, за да засилят превъзходството ни в изследователската дейност и капацитета за иновации, превръщането на идеите в продукти и услуги, които отговарят на търсенето на високо развитите пазари, възползвайки се от предимствата на технологичните възможности на нашата индустрия и помагайки на малките и средни предприятия да растат и да се интернационализират”, повелява Европейската комисия.

В този смисъл, единният пазар може да бъде важен източник на растеж, макар в момента да не функционира пълноценно. Трансграничните услуги са едва 5% от БВП и по-малко от една трета от търговията на стоки, а само 7% от потребителите пазаруват онлайн заради редица ограничения. Затова осмата заповед е да се използва потенциала на общия пазар.

Една от мерките в това отношение е свързана с чувствителната тема на данъчното облагане. Тази година Комисията ще предложи мерки за модернизиране на системата на ДДС, въвеждането на обща консолидирана база за корпоративно облагане, както и европейски подход по отношение облагането на финансовия сектор. Предвижда се също намаляване на облагането върху труда до необходимия минимум и приемането на европейска рамка за облагане на енергията.

В опит за привличане на частния капитал в усилията за насърчаване на растежа (девета заповед), Комисията ще предложи създаването на т.нар. проектни еврооблигации за приоритетни проекти в областта на енергетиката, транспорта, информационните и комуникационни технологии. Тези иновативни инструменти за финансиране ще бъдат включени в следващата многогодишна финансова рамка.

Последната, 10-а заповед, е създаването на икономически ефективен достъп до енергия. В този смисъл Комисията призовава за бързо и цялостно прилагане на Третия енергиен пакет в страните-членки и засилване на политиките за енергийна ефективност.

Какво следва?

На базата на тези 10 „заповеди”, до средата на април страните-членки трябва да представят средносрочните си бюджетни стратегии, заложени в Конвергентните им програми или програми за стабилност, както и Националните програми за реформи. На базата на препоръки от Комисията, до месец юли Съветът ще приеме политически насоки за всяка страна, които трябва да бъдат отчитани при подготвянето на бюджетите за 2012 година. До лятото се очаква да бъдат приети и останалите предложения на ЕК за засилване на икономическото управление, които ще дадат възможност за оценка на изпълнението на поставените цели от страните-членки и за санкции в случаите, когато то е незадоволително, особено по отношение на страните от еврозоната.

Един от най-спешните въпроси, поставени в изследването, е за увеличаването на финансовия капацитет и обхвата на дейностите на временния спасителен фонд за еврозоната - т.нар. Европейски инструмент за финансова стабилност (EFSF). Решаването на този въпрос е важно както от гледна точка на справянето с текущите финансови проблеми на някои страни от еврозоната, така и от гледна точка на подготовката на приемника на временния фонд - Европейския механизъм за стабилност, който трябва да започне да функционира от средата на 2013 година. Макар доскоро да имаше сериозни противоречия между страните-членки по този въпрос, очевидно позициите са претърпели развитие и се очаква да бъде постигнато съгласие за промените още на Европейския съвет в началото на февруари.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required