English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Новите дисциплиниращи мерки за еврозоната минаха на косъм в ЕКОН

Published on , , София

Депутатите от Икономическата комисия в Европейския парламент приеха т.нар. "Пакет две", който е част от новото законодателство за засилване на икономическото управление на ЕС. Заради крехкото мнозинство обаче депутатите решиха да не започват преговори със Съвета преди текстовете да бъдат гласувани в пленарната зала. Пакетът включва два регламента, предложени от Европейската комисия на 23 ноември 2011 г., които допълват законодателния пакет за икономическото управление (т.нар. Пакет 6), приет миналата година. Единият е за засилване на икономическия и бюджетен надзор над държавите-членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата им стабилност, а другият е за общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите-членки в еврозоната.

От името на социалистите Elisa Ferreira (Португалия), която е докладчик по предложението за наблюдение на бюджетни планове и процедурите по свръхдефицит на държавите-членки в еврозоната, поиска отлагане на гласуването. Аргументът на социалистите беше, че предложенията продължават курса на бюджетни ограничения и насърчаването на растежа все още не е достатъчно силно застъпено. "Светът беше различен, когато Комисията направи предложенията си и Съветът също променя позицията си относно това колко бюджетни ограничения са необходими”, коментира г-жа Ferreira. Предложението за отлагане на вота беше подкрепено от либералите, макар и с мотива, че по двете предложения все още има да се работи.

Десницата обаче беше против. "Промени в политическата обстановка се случват непрекъснато. Ние трябва да гласуваме, защото това законодателство трябва да влезе в сила колкото се може по-бързо, предвид продължаващата криза”, заяви Jean-Paul Gauzes (ЕНП, Франция), който е докладчик по предложението за засилване на икономическия и бюджетен надзор над държавите от еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата им стабилност. В крайна сметка мнозинството депутати отхвърлиха предложението за отлагане на гласуването и двата доклада бяха приети.

еuinside вече подробно анализира промените, направени от докладчиците в първоначалните предложения на ЕК. В доклада на г-жа Ferreira правомощията на Европейската комисия по отношение на бюджетния надзор са доста орязани, като Комисията ще действа на принципа на делегираните права. Решенията на Комисията ще влизат в сила само, ако не бъдат оспорени от Парламента и Съвета в срок от два месеца, който може да бъде удължен с още толкова. Комисията ще получи тези делегирани права за срок от 3 години, който по преценка на Парламента и Съвета може да бъде удължен.

Депутатите настояват също фискалният мониторинг да не застрашава икономическия растеж, затова в оценките си за отделните страни ЕК трябва да гарантира, че бюджетните съкращения не са за сметка на инвестициите, образованието и здравеопазването. Страните-членки ще трябва да представят подробно обяснение кои от инвестициите им имат потенциал за растеж и заетост, а графиците за намаляване на дефицита ще се прилагат по-гъвкаво. От ЕК се очаква също да представи предложение за нов инструмент за растеж, който ще мобилизира около 1% от БВП годишно в рамките на 10-годишен период за инвестиции в инфраструктура. „Направихме решаваща стъпка да облекчим бремето на бюджетните ограничения в Европа”, коментира докладчикът Elisa Ferreira.

В нейния доклад се предлага не просто страните да координират дълговите си емисии, а обединяване на дълговете на страните в еврозоната чрез създаването на еврооблигации (т.нар. стабилизационни облигации) и фонд за изкупуване на дълга. Особено доволен от приемането на това изменение, внесено от АЛДЕ, беше лидерът на групата на либералите Guy Verhofstadt: "Страните-членки трябва да приемат това предложение сериозно, когато се срещнат да начертаят стратегия за растеж на Европа. Чрез обединяване на част от дълга на страните-членки ние ще спрем да хвърляме пари за високи лихви по суверенния дълг - пари, които могат вместо това да се напомпат в инвестиции за растеж и проекти”. От групата на ЕНП обаче заявиха, че могат да подкрепят предложението за фонд за изкупуване на дълга само, ако то бъде съпроводено с конкретен анализ, който ЕК трябва да изготви до края на годината.

В доклада на Jean-Paul Gauzes за засилване на икономическия и бюджетен надзор над държавите от еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата им стабилност също има сериозни промени спрямо предложението на Комисията. Въвежда се изцяло нова процедура – поставяне на страна-членка под правна защита. В случай, че страна-членка е изложена на риск от трайно състояние на фалит или спиране на плащанията Комисията може да реши след консултации със Съвета да постави страната под правна защита. С този механизъм Комисията на практика поема управлението на страната и отношенията й с кредиторите. Страни, поставени под защита, не могат да бъдат обявени във фалит, лихвите по заемите им се замразяват, а кредиторите трябва да се обявяват пред Европейската комисия, ако искат да си получат вземанията. Националните власти пък трябва да приложат коригираща програма, подобно на страните със спасителни заеми и да представят на ЕК за одобрение план за възстановяване и уреждане на дълга.

Комисията получава и правото да препоръча на затруднена страна-членка да поиска финансова помощ. „Гарантирахме, че в бъдеще никоя страна-членка не може да изложи на риск цялостната финансова стабилност на системата на ЕС като упълномощихме Комисията, на базата на съвместен анализ с ЕЦБ, да предлага на Съвета да препоръча на страна-членка да поиска финансова помощ”, коментира Carl Haglund (АЛДЕ, Финландия). Финансовите министри от ЕС също обсъдиха този въпрос на заседанието си през януари. Те се обединиха около мнението, че страна-членка може да бъде принудена да поиска помощ, но това трябва да стане в пълна конфиденциалност, докато решението за отпускането на заема не бъде взето и от спасителния фонд.

И двата текста бяха приети с много малко мнозинство, затова депутатите решиха да не започват преговори със Съвета, а да изчакат гласуването на текстовете в пленарната зала. От десницата обвиниха социалистите за протакането, но признаха, че без ясен мандат са принудени да изчакат позицията на парламента, за да започнат преговорите. Социалистите на свой ред заявиха, че посланието им преди финалния вот е, че не трябва да продължава курса на рестриктивни и дисциплиниращи мерки, а да се стимулира икономическия растеж.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside