English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Доктор Юръп и Мистър Търки

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

На 18 март, на поредната среща на върха на ЕС, лидерите на страните-членки и Турция си стиснаха ръцете по сделка, която няма да спаси Европа от бежанците и няма да поправи дезинтеграционните пукнатини, нито пък гарантира рестартирането на евроинтеграционния процес на Турция. На пръв поглед изглежда сякаш сделката дава на ЕС глътка въздух да си даде сметка за ситуацията, в която се намира и да планира следващите си, по възможност общи стъпки. По-задълбочен поглед показва, че всъщност тази сделка разкрива нов много сериозен проблем за ЕС и политиката на разширяване - Турция е извън контрол и привличането й обратно към Съюза и неговата ценностна система ще бъде изключително трудно с президента Ердоган начело. Турският държавен глава не е единствената причина защо ще бъде трудно Евросъюзът да възвърне притегателната си сила. Другата, много по-сериозна причина е самият Съюз и неговите две лица, както ги описа турският премиер Ахмет Давутоглу. 

Сделката

Има няколко важни новини в споразумението [на английски език], с което се затвърди проекта, договорен преди срещата на върха на 17 и 18 март в Брюксел и за което имаше основателни съмнения, че означава, че ЕС е продал душата си на Турция. Първата новина е, че ЕС не е продал душата си .... все още. Втората е, че повече от половин година по-късно ЕС прие идеята на Анкара, отстоявана на европейско ниво от българския премиер Бойко Борисов, за създаването на зони за сигурност в самата Сирия в близост до границата с Турция. Третата новина е, че в споразумението влезе българската поправка, за която София настояваше с ултимативен тон. Става дума за това, че Турция се ангажира да предприеме необходимите мерки за предотвратяване на нелегалната миграция не само по границата с Гърция, но и с всички съседни страни, тоест и България. 

Резултатите от двудневната среща на върха са споразумението с Турция и едно вътрешноевропейско споразумение [на английски език]. Параметрите на сделката от 7 март са като цяло запазени. От 20 март започна операцията по връщането на всички нови мигранти, дошли от Турция на гръцките острови. Те ще бъдат връщани по ускорени процедури, за които ЕК намери [на английски език] правни основания няколко дена преди Европейския съвет. За целта ЕС се съгласява, че Турция е безопасна страна - тема, по която досега липсваше съгласие и все още има съпротива от страна на Европейския парламент. Това беше изключително важно, тъй като международното законодателство допуска връщането на бежанци, ако идват от безопасна страна. Остава валидна схемата в замяна на това, че Турция ще приема върнатите емигранти, за всеки върнат сириец от гръцките острови друг сирийски гражданин да бъде преселван от Турция в ЕС. 

Според вътрешноевропейското споразумение обаче, това ще бъде на доброволен принцип. В него няма да участват Унгария, Словакия и Великобритания. Първите две, защото са против схемата за преселване и разпределение на бежанци, договорена през септември и по този повод в Унгария ще се проведе референдум. А Великобритания се възползва от "специалния" си статут, договорен на февруарската среща на върха, който обаче ще стане валиден след провеждането на референдума за членството на страната в ЕС, ако резултатът е оставане. Гласуването е планирано за 23 юни. Точно за тогава е планирана редовната юнска среща на върха на ЕС. След атентатите в Брюксел миналата седмица полската премиерка Беата Шидло обяви, че Полша също се отказва от своите квотни ангажименти. Всички останали казаха, че ще спазват ангажиментите си, но някои дадоха ясно да се разбере, че не бързат с изпълнението им. 

В заключенията от Съвета се посочва недвусмислено, че турско-европейската сделка не означава нови ангажименти на страните-членки, които се договориха през септември да разпределят помежду си 160 000 бежанци, пристигнали в Гърция и Италия, което включва и прехвърлянето на бежанци от трети страни, подложени на силен миграционен натиск. Най-силно засегнатите са Йордания, Ливан и Турция, като в последната има най-много бежанци в момента - 2.7 милиона, според премиера Ахмет Давутоглу. 

Въпреки призивите на председателя на ЕП Мартин Шулц (Социалисти и демократи, Германия) да не се прави пряка връзка между сделката за бежанците и евроинтеграционния процес на Турция, декларацията от срещата обединява и двете. Потвърждават се вече поетите на срещата на 29 ноември миналата година ангажименти за постигане на напредък от страна на Турция по обновяването на споразумението за митническия съюз, така че да включи и Кипър. По тази точка в декларацията се приветства текущата работа по решаването на този дългогодишен проблем, който е причина Кипър да държи отварянето на няколко ключови преговорни глави блокирано за Турция.

Ангажиментът за отваряне на нови глави също е спазен, но не както Турция се надяваше първоначално. Вместо да бъдат отворени ключови глави като 23 и 24, срещата ЕС-Турция реши, че по време на холандското председателство ще бъде отворена само глава 33 "Финансови и бюджетни разпоредби". Тази глава включва финансовите ресурси за общия европейски бюджет, който се формира освен от вноските на страните-членки, също от приходи от ДДС, митнически и земеделски такси. Като цяло - "безобидна" глава. 

Причината е, че въпреки дипломатическите усилия, Кипър не се съгласи да вдигне блокадата си върху отварянето на по-чувствителните и важни преговорни глави, каквито са 23 и 24, които покриват човешките права, малцинствата, медийната свобода, независимостта на съдебната система, върховенството на закона, борбата с корупцията. Същевременно в "своите си" заключения "лидерите подчертават, че очакват от Турция да спазва "най-високите стандарти, когато става дума за демокрация, върховенство на закона, уважение на основните свободи, включително и свободата на изразяване". Точно по тази точка избухна и сериозна словесна престрелка между институционалните лидери на ЕС и турския премиер Ахмет Давутоглу, за което ще стане дума след малко. 

Важна част от договореното с Турция е съгласието на ЕС да работи заедно с Турция за "подобряването на хуманитарните условия в Сирия, по-специално в определени зони край турската граница, които ще позволят на местното население и бежанците да живеят в зони, които ще бъдат по-безопасни". Точно това е идеята, която премиерът на Турция Ахмет Давутоглу се опитваше да прокара през българския си колега Бойко Борисов за срещата на върха на ЕС на 23 септември. Тогава Давутоглу изпрати писмо на г-н Борисов, в което го призова ЕС да се ангажира за създаването на "зона на безопасност" в северната част на Сирия. Според Анкара, такава зона ще позволи доброволното завръщане на бежанците. "Ако не можем да създадем такива зони на сигурност, ще стане неизбежно за повече от 7 милиона души в Сирия да поемат по пътя към Европа, което още повече ще задълбочи сегашната хуманитарна криза и ще причини още по-сериозни политически осезаеми последици", се казваше в писмото до българския премиер.

Бойко Борисов прие идеята присърце и я отстояваше на извънредния Европейски съвет през септември, но тя беше категорично отхвърлена. Председателят Доналд Туск (Полша, ЕНП) каза тогава, че турското предложение за зони за сигурност не е нещото, "от което се нуждаем сега", тъй като то би означавало създаването на 8-километрова зона за сигурност, която включва военен контрол с участието на Европа и САЩ, зона за забрана на полетите, присъствие на терен. "Това е много амбициозен проект, но за нас днес най-важното нещо е да си сътрудничим с нащите партньори, не само с Турция за евентуален нов начин за бежанците", бяха думите му след срещата на 23 септември. Препотвърди се и ангажиментът до края на холандското председателство да започне визовата либерализация за Турция, ако обаче тя изпълни всичките 72 условия за това. 

А вие защо биете ... медиите?

Докато всички държавни лидери хвалеха постигнатото споразумение с Турция като най-после нещо, което би могло да има реален ефект върху бежанския поток към Европа, между Анкара и Брюксел прехвърчаха искри. Зад усмивките на последната пресконференция след края на срещата се криеше напрежение, което все повече започва да избива. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) започна с признанието, че преговорите са били трудни, но справедливи. "Не всичко, което беше казано, ни хареса, но въпреки това, разговорите протекоха в приятелска атмосфера", каза той без да уточни какво точно не е наред. Точно преди срещата турският президент Реджеп Тайип Ердоган разгневи европейските лидери като изостави дипломатическия тон и ги нападна за това, че са допуснали провеждането на кюрдски митинг и то докато се провежда срещата на върха.

"Това се нарича капитулация. Капитулация пред тероризма. Няма причина бомба, която е избухнала в Анкара, да не избухне в Брюксел, където те дават на терористичните си съюзници шанс да си направят представлението. Очевидната мисловна недостатъчност на ЕС е като танцуване в минно поле. Това има неизбежен край. Каните змия в пазвата си. Тя може да ви ухапе всеки момент. Когато същите бомби избухнат във вашите градове, тогава ще разберете, но тогава ще е твърде късно", каза турският президент броени дни преди терористичните нападения в Брюксел на 22 март. На въпрос как ще коментира тези изяви турският премиер Ахмет Давутоглу хвърли още масло в огъня като обясни, че реалността има различни лица. Едната реалност е усилията на лидерите (институционалните) да постигнат споразумение с Турция. 

Другата реалност е тази, която описва г-н Ердоган. Това е реалността, при която някои европейци се опитват да попречат на бежанците да дойдат в Европа. Той отказа да назове конкретна страна "от уважение", но става дума за страни, където лидерите казват, че мюсюлманите нямат място в Европа (Словакия) и където журналистите ритат бежанци (Унгария). Той даде ясно да се разбере, че подкрепя президента си в мнението, че Европа танцува в минно поле. Това означава, каза той, как се отнасяме към тероризма. Париж и Анкара са две столици, които пострадаха от тероризъм. "Това е едното лице на реалността. Другото е терористична организация, която убива деца, жени, младежи, 35 цивилни в Анкара, чакащи на автобусна спирка - можете да си представите в Брюксел кола да се вреже в автобусна спирка и да се взриви и онези, които са планирали да се приберат при семействата си, умират. Това е същата организация, със същите знамена и символи, които демонстрират по улиците на Брюксел. Как ще се почувствате?", попита реторично Ахмет Давутоглу и добави, че всички трябва да разберат чувствата на турците. 

"Ердоган обърна внимание на едното лице на реалността, а аз съм тук да обърна внимание на другото, но те са една и съща Европа", каза още турският премиер, с което официално призна разпределението на ролите в Турция - Ердоган играе лошото ченге, а Давутоглу - доброто. Отново две лица - доктор Давутоглу и мистър Ердоган. Реакцията не закъсня. Доналд Туск, едва сдържайки гнева си, обяви, че Европа си остава основна дестинация за бежанците, именно "заради нашите стандарти, именно защото сме най-отворения и най-толерантния континент и общества в целия свят", каза той. Юнкер също не скри яда си. "Мога да добавя само един, два, три или четири коментара по този въпрос. Имам огромно състрадание към жертвите на тероризма и особено в Турция в този случай, но ако аз, като президент на ЕК, трябва да използвам обидни коментари за всяка страна в покрайнините на Европа, която излезе извън релси, трябва да го правя ежедневно без спиране. Мисля, че хората трябва да внимават какво казват и мисля, че трябва да се въздържат от прекомерни изявления", каза той. 

Ахмет Давутоглу нанесе в отговор още по-силен удар: "В рамките на свободата на изразяването ние изразяваме нашите мисли, както смятаме за добре", на което Доналд Туск отговори, че свободата на словото е "наше европейско условие". Българският премиер Бойко Борисов категорично не се съгласи с мнението на турския президент. "С цялото ми уважение към турския президент няма друг континент, няма други европейски страни, които да са показали такава хуманност, такава солидарност, толкова пари, толкова усилия, толкова вътрешнопартийни проблеми, ако щете, да са си нанесли, колкото Европа с бежанците", каза той пред журналисти. 

Проблемът е обаче, че Турция напипа слабото място на Европа, което й дава възможност да се смята за равна с ЕС и дори нещо повече - да вярва, че ЕС е зависим от нея. Нещо, за което председателят на ЕП Шулц предупреди няколко пъти. Факт е обаче, че не всички страни-членки проявяват хуманност към бежанците. Нещо повече, бежанците доведоха до най-голямото разцепление по оста изток-запад в ЕС от големия взрив на обединение на континента насам - последният епизод от помирението след Втората световна война. Освен това в ЕС също има страни-членки с авторитарен уклон. В момента срещу Полша тече процедура за защита на върховенството на закона. Подобни действия имаше и срещу Унгария, но без успех. И в двете страни тече кампания за овладяване на медиите. Всичко това окуражава Турция да изисква още и още от ЕС. Последният случай е свързан със сатирична песен по адрес на президента Ердоган, излъчена по обществената германска телевизия ARD

Песента всъщност не е никак смешна. Изглежда напълно сериозно, концентрирайки се върху медийните репресии, шармантните покои на турския президент, насилието над протестиращи. В песента става дума и за войната, която Ердоган води с кюрдите. По повод излъчването на песента турското външно министерство привика за обяснения германския посланик в Анкара. Турция реагира остро и на присъствието на генералните консули на няколко страни-членки на делото срещу двама турски журналисти от вестник "Джумхуриет", обвинени в държавна измяна за това, че разкриха в поредица от статии турски тайни оръжейни доставки в Сирия. В същото време някои страни-членки сами си свалят сатиричните предавания и то без външен натиск, като в Хърватия например, където миналата седмица новото ръководство на обществената телевизия HRT свали сатиричното предаване "Нагласен процес". 

Турция добре знае, че оцеляването на ЕС зависи от сливането или поне помирението между двете му лица. Докато преговаря с доктор Юръп за единна европейска сделка, отзад мистър Орбан показва другото лице на Съюза. И това е проблем, който нито тази сделка, нито бъдещи сделки ще решат. Първите данни след споразумението показват, че бежанците осезаемо намаляват* към Европа. Не се наблюдава увеличение по централния Средиземноморски път, но лидерите на ЕС признават, че отварянето на нови маршрути е напълно възможно. Съвсем вероятно е и преотварянето на Западнобалканския маршрут, ако Турция реши да се обиди от другото лице на ЕС и спре изпълнението на сделката. С лидер като Ердоган начело това е напълно възможно, особено ако се окаже, че не е по силите на двете страни да изпълнят турското искане за либерализиране на визовия режим до края на юни, тъй като то е най-важният приоритет на Турция на този етап. 

Шефът на Европарламента даде ясно да се разбере, че няма да приеме никакъв натиск върху институцията да бърза с обсъждането на предложението на ЕК. "Няма да има съкратени парламентарни процедури. Това не е малко решение. Ние ще осигурим гледане под лупа, ще проучим предложението внимателно и ще обърнем внимание на всички основателни притеснения", каза той по време на срещата. 

Обратно пропорционална солидарност

Сделката, за която настояваха всички страни-членки, се оказа недостатъчна да възбуди дух на солидарност у най-противящите се и най-гласните в бежанската криза. Унгария, Словакия и Полша не пропуснаха да обяснят защо няма да приемат бежанци с изказвания, които са по ръба на приемливия тон, а България пък искаше, ако може никой от "чуждестранните" журналисти да не разбере какъв ще е финансовият принос на страната към 6-те милиарда евро, които ЕС се ангажира да плати, за да може Турция да се погрижи за сирийските бежанци на своя територия. "До този момент [сме дали] 5.2 млн. до 2018-а, така че ние сме дали, да не го коментираме, че има и чужди журналисти много тука", бяха думите на премиера Борисов преди началото на последния етап от срещата на 18 март.

Записите от изказването на премиера са публични и се намират на сайта на Съвета. Уточнението е важно, защото г-н Борисов се разсърди на журналистка от Нова телевизия за това, че е пуснала нещо, което той е казал публично, смятайки, че го казва само на брюкселските кореспонденти. Хърватският премиер Тихомир Орешкович пък избягваше да отговори конкретно на въпросите с колко ще участва Хърватия в парите за Турция и кога ще започне да изпълнява квотите си за приютяване на бежанци от Гърция, Италия и евентуално от Турция. И други страни по източния фланг на ЕС бяха необичайно мълчаливи по отношение на приноса си за решаването на кризата в Турция. 

Великобритания пък беше третото лице на ЕС. Кралството има сериозен финансов принос за държви като Турция, които понасят най-тежкото бреме, но същевременно още неизлязла официално от Съюза, тя се държи вече като нечленка. Премиерът Дейвид Камерън обяви след края на срещата, че Великобритания няма да даде безвизов достъп на турски граждани. Според него, това е решение само за шенгенските страни. Освен това Великобритания няма да взима повече бежанци от 20-те хиляди, които Камерън обеща миналата година да взима директно от лагерите в съседните на Сирия страни. Черешката на тортата беше изказването му, че границите са добри за Европа. "Откровено казано, правилно е, че се слагат граници. Фактът, че сега има повече граници в Европа, е една от причините защо броят на мигрантите започна бавно да намалява", каза г-н Камерън. 

*Най-новите данни показват покачване и по маршрута през Турция, и по Средиземноморския

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required