English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Който обича Брюксел, крачка напред!

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Три години минаха, откакто британският премиер Дейвид Камерън произнесе прословутата си "европейска" реч, с която заяви, че иска предоговаряне на отношенията между Великобритания и ЕС, маскирано с твърдението за реформа на ЕС. На 23 януари 2013-а година г-н Камерън обяви, че "основната движеща сила на ЕС не е да спечелим мира, а да осигурим просперитет". Тогава това изглеждаше така. ЕС и еврозоната в частност тъкмо показваха глава от най-тежката криза от създаването им и наистина растежът и борбата с безработицата бяха единствените проблеми, с които ЕС се сблъскваше. Крим още не беше анексиран от Русия; войната в Сирия все още беше тиха гражданска война, която не произвеждаше цунами от бежанци към Европа; евроскептицизмът все още беше твърде локален.

Три години по-късно обаче първопричината за създаването на ЕС като мирен проект е по-валидна от всякога - бежанската криза се оказа с много по-голям потенциал да разбие Съюза, отколкото проблемите в еврозоната. За три години се видя ясно, че европейските ценности означават различни неща в различните краища на континента. За Виктор Орбан нелибералната демокрация е по-привлекателна от либералната, едностранните действия са по-ефективни от колективните, хуманизмът е излишен в моменти, когато трябва да се защити нацията от мултикултурализма. Скоро примерът на Орбан беше последван от Полша, Чехия, Словакия. Проблемите започнаха да никнат като гъби, а анализът на Дейвид Камерън от 23 януари 2013-а година ставаше все по-далечен и остарял. Нововъзникващите икономики вече не са двигател на световния растеж, а по-скоро източник на заплаха от нова нестабилност и рецесия. Глобализацията започна да преминава в деглобализация. Наднационализацията в ренационализация. 

Въпреки че и преди три години Дейвид Камерън твърдеше, че единственото му желание е да направи Съюза по-адекватен за 21-ви век, съвсем ясно прозираха националните му и вътрешнопартийни интереси. Основният акцент в тогавашната му реч беше Великобритания да бъде откъсната от все по-силните гравитационни сили в ЕС, задвижили се заради кризата в еврозоната. Тогава той изложи пет принципа. Първият беше подобряване на конкурентоспособността на ЕС чрез довършване на единния пазар, особено в сферата на услугите, енергетиката и цифровите технологии. Нещо, което е отдавна е приоритет на Комисията, а особено силно под водачеството на Жан-Клод Юнкер, избран за шеф близо 2 години след европейската реч на Камерън.

Вторият му принцип беше гъвкавостта - онези, които искат по-дълбока интеграция, да заповядат, а онези, които не искат - да не бъдат задължавани. Третият принцип, който той изложи беше връщане на национален суверенитет, а четвъртият - осигуряване на демократична отчетност чрез засилване на ролята на националните парламенти. На последно място той постави принципа на справедливостта, насочен изцяло към бъдещето на еврозоната. 

Какво постигна Дейвид Камерън три години по-късно?

Петте принципа еволюираха в четири кошници, разменяйки си тежестта като приоритети. Четирите кошници бяха формулирани през ноември 2015-а година в писмо на британския премиер до председателя на Европейския съвет. Според това писмо приоритетите се пренаредиха и измениха така: 1. отношенията с еврозоната; 2. конкурентоспособността премина на второ място; 3. националният суверенитет се превърна в доста по-тясно британски проблем; 4. появи се ограничаването на достъпа на емигранти от ЕС до социалните системи на Великобритания. Първоначално проблемите на Дейвид Камерън и неговите искания се възприемаха като изцяло национални и вътрешнопартийни, които нямат място на европейската маса, но с пренатягането на британския дебат, особено след 1 януари 2014-а година, когато отпаднаха последните трудови ограничения за българи и румънци, ситуацията започна да излиза извън контрол. 

С влошаването на геополитическата обстановка ЕС започна да осъзнава, че британската криза е излишна и е по-добре да й се намери решение, отколкото да бъде оставена да нараства като поредния регионален конфликт в ЕС или около него. Така се стигна до февруарската среща на върха, за която никой нямаше желание. Първият й ден премина в продължителни и мъчителни разговори по много по-големия проблем за ЕС - бежанската криза и как да бъде решена тя. След това започнаха дълги часове на двустранни срещи и преговори, така че да се удовлетворят исканията на Дейвид Камерън максимално, за да може той да обяви датата на референдума и кампанията да получи официален старт. 

Голямо постижение за ЕС, малко за Дейвид Камерън

Дейвид Камерън спечели повече от ЕС, но не спечели достатъчно, за да угоди на хардлайнерите в собствената си партия, в медийното пространство и опозицията. А ЕС се съгласи да плати висока цена, за да се лиши от една от многобройните кризи, с които е изцяло погълнат в последните месеци. Съюзът направи големи отстъпки по три от четирите кошници. Най-важната засяга бъдещето на еврозоната. Великобритания извоюва възможно изключение от правилата на банковия съюз, което беше една от най-спорните точки, по които се запънаха Франция и Белгия. В първоначалното предложение на Доналд Туск се предвиждаше за Великобритания да бъдат направени специални правила в случай на нужда да се опази финансовата стабилност. В окончателния вариант на сделката [на английски език] се допускат само конкретни разпоредби в рамките на общите правила, като целта е да се запази равнопоставеността на всички участници на финансовия пазар. 

Разбира се все още няма основание за паника, тъй като тези правила тепърва ще се пишат и то, ако се появи нужда за това. Проблемът е обаче, че тези правила могат да бъдат спънати от само една страна-членка, както става ясно от договорката. В специална декларация е записано, че ако само една страна-членка изрази несъгласие с приемането на законодателство с квалифицирано мнозинство, свързано с функционирането на банковия съюз, Съветът трябва да обсъди проблема и да намери решение. Страната-членка се задължава да се аргументира, но е повече от ясно, че това ще удължи значително процеса на приемането на новото законодателство. А тъй като става дума основно за случаи, когато е застрашена финансовата стабилност, факторът време може да бъде от голямо значение. 

В първоначалния текст на сделката, обявен от Доналд Туск на 2 февруари, се посочваше изрично, че това не може да доведе до ситуация, при която една или повече страни налагат вето върху ефективното управление на банковия съюз или бъдещата интеграция на еврозоната. Този текст обаче е отпаднал от окончателната версия на сделката. Нещо повече, първоначално се предвиждаше повече от 1 страна-членка да изразява несъгласие с предлагано законодателство. Във финалния текст се дава възможност само една страна да го прави. 

По останалите проблемни области няма съществени промени в сравнение с първоначалното предложение. Остава схемата 55% от гласовете, определени за националните парламенти, да могат да блокират европейско законодателство, ако смятат, че е в нарушение на принципа на субсидиарността. Това означава да не се отнася до транснационални проблеми, за които е нужно да се взима решение на европейско ниво. Дейвид Камерън получава и заветното обещание в договорите да се запише, че фразата "към все по-тесен съюз" не се отнася за Великобритания. Това е напълно излишно, тъй като и сега Великобритания има изключения, договорени именно по време на поправки на договорите, така че ако би се стигнало до ново отваряне на договорите за поправки, Великобритания спокойно може да договори каквото си иска изключение. Не е нужно да се прави обещание за това. Но, това по-скоро имаше символичен характер. 

Проблемът за Дейвид Камерън е, че на този етап няма апетит на континента за отваряне на договорите. Това може да стане след година-две, но може да не се случи и след 5 години. Зависи каква ще бъде континенталната конюнктура. Най-големите промени са в четвъртата кошница, която засяга социалните помощи за граждани на ЕС във Великобритания. Към поправките проявиха симпатии много от богатите страни-членки на ЕС, включително и Германия. Всяка страна-членка, която поиска, може да индексира детските надбавки за деца на мигранти, които не пребивават в съответната страна, а ги харчат в родината си. Въвежда се и възможност за спиране на социалните помощи за емигранти, които не са участвали с принос в социалната система. Първоначалното изключение ще бъде за 4 години, но то може да се увеличи и до 7. 

За да бъде активиран този механизъм, е необходимо желаещата страна да е подложена на масов прилив на емигранти продължително време. Комисията е тази, която ще прецени дали такава ситуация е налице, но Съветът ще вземе решението. Предвид вече заявените симпатии от доста страни-членки, ясно е, че механизмът ще бъде активиран без проблеми. Това е най-справедливата договорка в цялата сделка, тъй като слага край на практиката, известна като "социален туризъм" и изцяло ще влезе в схемата, която еврокомисарят по преговорите за разширяване Йоханес Хан (Австрия, ЕНП) рекламира пред страните-кандидатки - "нуждаем се от циркулиране, не от изтичане на мозъци". Проблемът е обаче, че задействането на този предпазен механизъм може да отприщи вълна от контрамерки в по-бедните страни-членки, които биха могли да налагат ограничения върху бизнеси от богатите членки с аргумента, че те задушават национални компании.

Възможно е с този механизъм да се отвори кутията на Пандора и това допълнително да подкопае целостта на Съюза, ако той изобщо оцелее в сегашния си вид, докато механизмът бъде задействан за първи път. А това ще стане възможно, когато стане ясен резултатът от референдума за оставането на Великобритания в ЕС на 23 юни. Ако британците гласуват за оставане в Съюза, тогава сделката ще се активира. Но, ако решат да напуснат Съюза, нищо от договореното няма да важи за никого. 

Най-силни критики срещу потенциала на сделката изрази председателят на Европейския парламент Мартин Шулц (Социалисти и демократи, Германия). В реч [на английски език] пред лидерите той предупреди, че договорите са достатъчно ясни, че валутата на ЕС е еврото, а на Великобритания е гарантирано изключение. "Каква по-голяма нужда от изясняване? Достатъчно е ясно", каза той. Според него тръгването по този път може да създаде неясноти и това да застраши функционирането на валутния съюз. Мартин Шулц призова да се избягва даването на възможност за вето по въпроси, свързани с еврозоната. "Такова фактическо вето е неприемливо за ЕП: как бихме могли да се съгласим с процедура, която може да парализира еврозоната?", попита той.

Неговите опасения са напълно основателни, ако се вземе предвид случая с фискалния пакт. Тогава се предлагаха минимални промени в договорите, но Великобритания се противопостави, което доведе до създаването на междуправителствен договор. Това на практика спъна затягането на фискалната дисциплина в еврозоната във важен за нея момент. 

Брак по сметка

Сделката между Великобритания и ЕС не е краят. Това е временно решение, което цели да се предотврати отрицателен резултат на референдума. Проблемите тепърва ще започнат след това, защото нещата опират до различно възприятие за Съюза. Британският премиер обяви пирова победа след края на срещата като заяви, че Великобритания е получила специален статут. Всички лидери на континента обаче твърдяха, че Лондон винаги е имал такъв статут и не е получила нищо по-специално от вече специалните отношения. "Не обичам Брюксел. Обичам Великобритания", каза той на брифинга след края на срещата. "Ще бъдем в онези части на ЕС, които работят за нас, оказвайки влияние върху решенията, които ни засягат на шофьорското място и със способността да предприемем действия да запазим народа си. И ще сме извън онези части, които не работят за нас - извън отворените граници, извън спасителните планове, извън еврото и извън онези схеми, от които Великобритания не иска да е част", обясни Камерън. Става дума за чист прагматизъм. На това реагира остро председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП), който започна финалната пресконференция с думите: "Аз обичам Брюксел повече от други части на Европа", каза той, очевидно в отговор на репликата на Дейвид Камерън. 

Европейските лидери не бяха особено щастливи от договореното, но в различна степен. За всички беше важно, че е сложен край на тази драма. Дали това е така обаче, тепърва предстои да видим. Много по-важната стъпка е самия референдум. Нещо повече, Дейвид Камерън заяви многократно след сделката, че реформите в ЕС тепърва предстоят, ако Великобритания остане. С нагласата "Аз не обичам Брюксел" това едва ли е добра новина за европейските лидери. Мнозина в ЕС обаче бяха на мнение, че цената може и да е висока, но си струва да се плати, само и само да се опази целостта на Съюза. "Фактът, че искахме Великобритания да остане в ЕС, оправда тези компромиси", заяви германската канцлерка Ангела Меркел. Тя твърди, че сделката не пречи на бъдещата интеграция на Съюза и еврозоната в частност. Ангела Меркел намекна, че единствената пречка за интеграцията в еврозоната може да дойде отвътре - някои страни-членки да са против определени политики. 

Френският президент Франсоа Оланд също не кипеше от любов по Лондон. За него беше важно Великобритания да не се превръща в пречка за бъдещето на еврозоната. Не можем постоянно да си задаваме същите въпроси, като например членството на определена страна-членка, каза той. "Европа трябва да продължи напред" беше посланието на френския президент. Сред лидерите се чуха гласове, че е сложен край на британското изнудване. Най-силни критики към целия преговорен процес бяха отправени от българския премиер Бойко Борисов, който обяви, че всяка държава е теглила чергата към себе си. "В момента, в който Камерън слага своите условия всяка една държава, включително аз пък се сетих за Щенген. И казах им: 'Що пък нас, докато не ни приемат в Шенген, една държава като Холандия ни спира, що пък така да бъде?' И всеки си изяви претенциите. И, ето, става 5 часа българско време, ние все още нямаме решение. И аз не виждам как ще го постигнем на базата на всеки гледайки личния си интерес", каза г-н Борисов преди началото на вечерната и последна сесия от преговорите на 19 февруари късния следобед.

Въпреки силната реч на шефа на ЕП Мартин Шулц по време на срещата на върха, Европарламентът се провали по време на дебатите по сделката на 24 февруари в пленарната зала. Вместо парламентът да изпълни дълго отстояваната си роля на коректив на европейските решения, на орган, който изисква отчетност от европейските лидери и институции за взетите решения, над тричасовите обсъждания се превърнаха в част от кампанията за референдума. Коментарите по същество бяха единични. Лидерите на политическите групи заявиха желанието си Великобритания да остане, изговориха всичко онова, което са говорили много пъти преди. А конкретните параметри на сделката си останаха непокътнати с 1-2 изключения, които се изгубиха в общата какафония от безсмислени изказвания. Подобен дебат може само да подсили усещането, че увеличаването на правомощията на националните парламенти в европейските решения наистина има смисъл. 

Сделката с Великобритания само отлага големия разговор, нуждата от който вече назрява. Италианският премиер Матео Ренци, който има своя лична битка в ЕС, обяви след края на срещата, че референдумът във Великобритания може да се окаже голяма възможност  да се обсъди идеята за Европа. Рискът, според него, е да се изгуби оригиналната мечта за Европа. Този разговор ще стане особено наложителен след референдума без значение какъв ще е резултатът от него. При излизане на Великобритания ЕС ще трябва да се постави въпроса "А сега накъде, с кого и как?". Ако Великобритания остане, това ще повдига въпроса как може Съюзът да функционира с интегриращи и дезинтегриращи сили едновременно. Назрява моментът, когато Съюзът трябва да прецени дали цената на компромиса не се е вдигнала прекалено много. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required