English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Ще успеят ли брюкселските атентати да ни обединят?

Published on , , Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Атентатите в Брюксел на 22 март сутринта са по-различни от парижкия ужас само няколко месеца по-рано. Взривовете на брюкселското летище "Завентем" и в метрото на станция "Маалбек" в европейския квартал в Брюксел показаха много ясно, че това е нападение срещу европейските институции, ерго Европейския съюз като такъв. Първите реакции бяха на съчувствие към страната Белгия, към белгийските граждани. Че става дума за удар срещу ЕС, пръв намекна председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП). В специално изявление [на английски език] той първоначално каза, че нападението е срещу "нашето отворено демократично общество", но след това добави: "Нашите общи европейски институции са приютени в Брюксел, благодарение на щедростта на правителството на Белгия и белгийския народ". 

В своето изявление по повод нападенията българският премиер Бойко Борисов беше съвсем директен: "Брюксел не е просто белгийската столица. Това е столицата на обединена Европа", каза той. С подобни изявления след това излязоха редица европейски лидери, политици и дипломати. Причината е очевидна. Летище "Завентем" е най-използваното от европейските политици и чиновници. Полетите до белгийската столица от страните-членки са по няколко на ден. Първите са рано сутрин, за да може пътуващите държавни служители да пристигнат навреме за заседания и срещи. Метростанцията "Маалбек" се намира на една от най-натоварените брюкселски улици в европейския квартал в Брюксел. Тя е на няколко стотин метра от сградите на Европейския парламент, Съвета и Комисията. 

Хиляди служители в тези институции пристигат на работа именно по тази линия на метрото и често слизат на точно тази спирка. Фактът, че е избран пиков час е особено показателен за посланието на терористите. Рекапитулацията е 11 загинали на "Завентем", 20 - на "Маалбек" и общо 260 ранени. Сред тях, както съобщи ЕК в сряда след заседанието на колежа, са и трима служители на тази институция. Европейският квартал на Брюксел е истински Вавилон. Едва ли има човек, който да няма роднини, близки или познати, работещи постоянно в Брюксел или пътуващи редовно по работа дотам. Затова и първата работа на всеки във всяко кътче на ЕС, включително и в страните-кандидатки, беше да се обади по телефона или по интернет да пита как са познатите и колегите му. 

Умора от солидарност или все по-силен евроскептицизъм?

И след вчерашните нападения имаше порой от снимки, карикатури и прояви на солидарност. Нямаше как да не направи впечатление фактът, че се усещаше известна умора от проявите на солидарност. И въпреки че точно както и след Батаклан, вчера лидерите на страните-членки излязоха с общо изявление [на английски език], което преповтаря до голяма степен думите на председателя Туск, правеше впечатление, че емоцията не беше толкова силна, както след Париж. Тогава във всички столици централни сгради осъмнаха във френския флаг. Снощи кадрите от европейски столици бяха малко.

Най-разпространяваните бяха от Берлин, където Бранденбургската врата беше осветена в белгийския черно-червено-жълт флаг, Париж, където Айфеловата кула също беше осветена в цветовете на белгийския трикольор. В Италия в тези цветове беше осветен популярният фонтан Треви в Рим. Сградата на ЕК също беше осветена в белгийския флаг снощи, точно както и след Батаклан. Загреб беше единственият град, който редуваше белгийския флаг с европейското знаме по външните видеостени на известната концертна зала "Лисински" в центъра на града.  

Не само че проявите на солидарност изглеждаха по-слаби и малко, но фактите показват, че солидарността изобщо в ЕС вече се свежда основно до такива перформънси. Мерките, които се предприемат на европейско ниво за справяне с тероризма и за гарантиране сигурността на гражданите са разпокъсани и по тях се работи бавно. По-често се работи на парче и в национален план, отколкото на европейско ниво. Реакциите след атентатите в Брюксел показваха надмощие на гласовете в подкрепа на общи европейски действия, но не бяха малко и онези, които смятат, че именно единна Европа е в основата на всички проблеми. Според унгарския външен министър Петер Сиарто, нелегалната имиграция "неоспоримо" е увеличила заплахата от тероризъм в Европа, което е директна нападка срещу германската канцлерка Ангела Меркел и нейната хуманна политика спрямо бежанците. На подобно мнение са и други, които се съпротивляват срещу солидарното приемане на бежанци.  

В Хърватия също се чуха тук-таме гласове, които поставиха под въпрос доколко обединена Европа всъщност не носи заплаха за националната сигурност. С такова мнение излезе един от новите депутати в хърватския парламент Стипе Петрина от новата политическа сила Мост от независими листи. Той е известен със своите противоречиви изявления. Пред регионалната телевизия N1 (клон на CNN) той каза [на хърватски език], че ЕС и НАТО много повече се нуждаят от страни като Хърватия, отколкото обратното. Това не е проблем само на Белгия, Франция, Германия и други страни, а на всички нас, каза той. "Днес е Брюксел, а утре може да бъде Дубровник, Сплит или Загреб", каза той и предупреди, че ако ЕС или НАТО издадат заповед за нападение, това включва и Хърватия и съответно изравнява опасността и за Хърватия. 

Докато мнозинството само призоваваха за общи действия, италианският премиер Матео Ренци излезе с конкретно предложение за обща европейска отбрана. "Днес те удариха Белгия, но също и столицата на ЕС", каза италианският премиер. "Нуждаем се от европейски пакт, пакт за свобода и сигурност. Европа трябва този път да извърви целия път. Трябва да инвестираме в обща структура на сигурност и отбрана", добави той. Идеята за обща отбрана не е нова, но за момента е на трупчета. Преди точно една година председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) предложи създаването на обща европейска армия, тъй като НАТО не е достатъчна, защото не всички членки на ЕС членуват в трансатлантическия алианс. "Съвместна армия на ЕС ще покаже на света, че никога повече няма да има война между страните от ЕС", каза той в интервю за неделното издание на германския вестник Die WeltWelt am Sonntag

Това обаче не беше прието с ентусиазъм. Миналата есен, преди атентатите в Париж, с подобна идея излезе [на английски език] и групата на Европейската народна партия в ЕП. По данни на Европейската отбранителна агенция от 2013-а година страните-членки са похарчили 186 милиарда евро за отбрана. Съюзът разполага с общо милион и 435 хиляди войници. Повече, отколкото в САЩ. Въпреки това обаче, ЕС е изключително неефективен. Според ЕНП, липсата на сътрудничество и кородинация, както и неефективните разходи, дават "унищожителни оперативни резултати и са прахосване на пари на данъкоплатците, а също и отслабват нашата сигурност".

Идеята на ЕНП е да се използва максимално член 42, алинея 7 от Договора за ЕС. Групата смята, че този член трябва да се превърне в еквивалента на европейския член 5 от натовския договор. В подобен дух е и резолюцията [на английски език] на Европейския парламент, приета през януари, която е посветена изцяло на общата отбранителна клауза в член 42(7). Този член задължава страните-членки да осигурят помощ на членка, станала жертва на въоръжена агресия на нейна територия. Задължението е правнообвързващо за всички страни с изключение на онези, които са обявили неутралност, и ако това не е в конфликт с членството в НАТО. Договорът за ЕС предвижда и още една клауза, която е приложена за първи път след атентатите в Мадрид през 2003-а година. Става дума за клаузата за солидарност, съдържаща се в член 222 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). 

Европарламентът смята, че ЕС се нуждае от постоянен гражданско-военен щаб, на който да бъде възложена задачата да осигурява стратегическото и операционно планиране, включително и колективната отбрана, която превижда член 42, както и да осигурява сътрудничеството с НАТО. Засега обаче това са само предложения във въздуха. По тях няма конкретна инициатива на Европейската комисия, която би била основата за работа в Съвета и Европарламента, за да има директен ефект върху ЕС. 

Заради все по-зачестяващите атентати в различни части на Европа, ЕК излезе с няколко предложения, по които работата тече бавно. Не само това, но и вече приетото законодателство не се използва достатъчно. От 2005-а година е на разположение политика [на английски език] за борба с тероризма, което е законодателна стъпка. Миналата година ЕК представи програма [на английски език] за европейска сигурност, а след атентатите в Париж направи още няколко предложения, сред които е и борбата с финансирането на тероризма. Еврокомисарят по миграцията и вътрешната сигурност Димитрис Аврамопулос (Гърция, ЕНП) заяви в сряда, че в момента има няколко предложения на масата, но работата по тях върви много бавно. Той призова страните-членки и Европарламента да ускорят работата си по тях. Заплахата срещу Европа изисква европейски отговор, каза той. "Не можем постоянно да научаваме по трудния начин, но събитията в Брюксел показват, че абсолютно се нуждаем от повече координация, повече споделяне на информация и разузнаване".

"Нашата информация трябва да бъде взаимосвързана. Нашите системи трябва да си говорят една с друга. Страните-членки трябва да си вярват", добави еврокомисарят, с което очерта и основния проблем, стоящ пред единството на ЕС. На последното си заседание в началото на март министрите на вътрешните работи на ЕС договориха позицията си за преговори с Европарламента по проектодирективата за борба с тероризма. Предстои провеждането на извънредна среща на министрите вероятно още тази седмица, съобщи комисар Аврамопулос. По предложението за контролиране на придобиването и притежанието на оръжие споразумение се очаква в края на юни. Преговорите текат на техническо ниво. 

Бавно се работи и по предложението за надграждане на европейската гранична агенция Фронтекс. Холандското председателство си е поставило за цел постигане на обща позиция по текста до редовното заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи през април. За мнозина национализмите не са решение, но за други точно това е решението. Евроскептицизмът ще се окаже сериозна пречка за обединението на ЕС дори и след толкова директен удар срещу ЕС. Всички проблеми, с които ЕС се сблъсква няма да изчезнат. Нито пък доверието може да се изгради за една нощ, особено спрямо държави, които показват устойчива неспособност да създадат независима съдебна система и институционална сигурност, каквато е България

Нуждата от обединяване на все повече суверенитет във все по-дълбоки сфери от националната сигурност и националната държава право пропорционално провокира по-силна подкрепа за евроскептичните сили. Някои са толкова арогантни в преследването на целите си, че дори не изчакаха да слегне прахолякът след експлозиите в Брюксел вчера, за да обявят, че виновен за тях е именно ЕС, Шенген и все по-задълбочаващата се интеграция. Референдумът за членството на Великобритания в ЕС на 23 юни със сигурност ще забави голяма част от работата по и без друго предпазливите интеграционни стъпки към обединяване на усилията за борба с тероризма. Различните виждания за бежанската криза и съответно асинхронните действия допълнително усложняват проблема, тъй като координацията все още е оскъдна по отношение на това кой къде влиза, с какви документи и коя страна да му издаде убежище. 

Атентатите вероятно ще изкушат някои по-авторитарни правителства да продължат с градежа на нелиберални общества. С други думи отговорът на въпроса "Ще успеят ли брюкселските атентати да ни обединят?" е "едва ли", защото макар всички да заявяват, че тези атентати са нападение над европейските ценности, схващането за тези ценности се различава понякога до степен, че прави съвместните действия невъзможни. Идеологическите възгледи са и една от пречките пред изграждането на доверие между страните-членки, за каквото постоянно призовава комисар Аврамопулос. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required