English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Срещата на върха ЕС-Турция във Варна показа, че диалогът с Ердоган е невъзможен

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Ако миналата година беше годината на общата европейска отбрана, то 2018-та година се очертава като годината на общата външна политика. Задълбочаващият се конфликт в Близкия изток, търговските престрелки, затягането на антилибералния обръч около ЕС, както и превръщането на ключови западни съюзници в противници са фактори, които тласкат Съюза все по-често да поставя геополитиката на преден план и го принуждават все повече да обединява външната си политика. Пролетната среща на върха на ЕС беше изцяло геополитическа. На нея недвусмислено бяха посочени четирите най-големи риска за Съюза в момента: действията на президентите Тръмп, Путин, Ердоган и напускането на Великобритания. Случаят "Скрипал" показа, че на Великобритания остава (засега) верен външнополитически съюзник на Общността. 

Този случай показа и още нещо - Русия все още има верни приятели в ЕС, докато кандидатката за членство Турция може да се похвали само с един - българският министър-председател Бойко Борисов, който от години лобира за турските интереси в Брюксел. През 2015-та година, в пика на бежанската криза в Европа, той представи на колегите си в Европейския съвет писмо от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, в което предлагаше създаване на зони за сигурност в Сирия, които да осигурят прекратяване на бежанските потоци. Като аргумент в защита на турската идея г-н Борисов представи апокалиптичната прогноза, че Европа ще бъде залята от 10 милиона бежанци. 

Друг случай, при който Бойко Борисов отстояваше турските (а и руските) интереси беше лобирането му пред председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) и пред шефа на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) за подкрепа за газопровода "Турски поток", който е всъщност геополитическа мутация на прекратения от Москва "Южен поток". С наближаването на българското председателство на Съвета на ЕС българският премиер разви силни геополитически амбиции. България ще бъде домакин на първата от много години насам среща на върха на ЕС със страните от Западните Балкани, като целта на срещата е да задържи вниманието на Съюза върху региона. Освен тази мега-среща София поиска да посредничи и за затопляне на отношенията с още една кандидатка за европейско членство - Турция. 

И двете са твърде големи геополитически лъжици за българската уста, но не и според премиера Борисов, който през декември отправи остри критики срещу европейската дипломация. "Първо, ние като ЕС [трябва да] се намесим много силно в геостратегическата политика, която се води в момента. Виждате президента Тръмп, президента Путин, Ердоган, Арабската лига - взимат се решения, които носят след това някакви последици. Ние къде сме?", попита той по време на декемврийския Европейски съвет и препоръча много бърза външна политика на ЕС като цяло, както и опазване на границите на ЕС "като едно време", каквото и да означава това. В противен случай, предупреди той, ситуацията ще става все по-пагубна за която и да е политическа партия. "Налага се да се правят коалиции в какъв ли не тип, за да се спаси политическото пространство и да има управление", добави Бойко Борисов, който управлява в коалиция с антиевропейски, проруски, ксенофобски партии. 

От съюзник Турция все повече се превръща в съперник

Турция от доста време предизвиква главоболие в ЕС. Преговорите с Анкара са замразени, отношенията са по-хладни от всякога, а допирните точки все повече намаляват. Все по-често се поставя въпросът дали не е време да се преразгледат турско-европейските отношения. Това беше една от основните теми на Европейския съвет миналия октомври по настояване на Германия. Заради всички прегрешения на Турция, като отказа от изграждане на върховенство на закона, влиянието й в страни от Западните Балкани, опитите й за мобилизиране на турското население в самия ЕС миналата година за референдума в Турция, поведението й спрямо членки на ЕС като Кипър и Гърция, а от тази година вече и влизането в директен сблъсък със страни от ЕС в Сирия, Европейският съвет натовари Комисията със задачата да помисли за намаляване на предприсъединителното финансиране на Турция. 

Тогава лидерите обсъдиха и възможността да бъдат прекратени преговорите с Турция, но нямаше достатъчно голямо мнозинство за това, но всички бяха скептични относно бъдещите отношения с тази страна. Германската канцлерка Ангела Меркел все пак призова диалогът с Анкара да се запази. "Тази вечер говорих ясно в подкрепа на опита отново да спечелим Турция. Не е ли странно, че 28 страни-членки и Европейската комисия седим на една и съща маса и говорим за страна, с която имаме от известно време споразумение за асоцииране, с която от много години водим преговори за присъединяване? Трябва да говорим с Турция. Не е лесно, но трябва да бъдем откровени в разговорите си с тях", добави още г-жа Меркел. От изказването й става ясно, че ЕС все още не може да преглътне факта, че е възможно страна-кандидатка да се обърне на 180 градуса и на практика да застане срещу Съюза. 

Идеята да се организира среща на върха с Ердоган в България получи подкрепа, но трудно. През февруари кипърският президент Никос Анастасиадис и гръцкият премиер Алексис Ципрас отново повдигнаха въпроса с незаконното нахлуване на Турция в източното Средиземноморие и в Егейско море. Председателят Туск излезе с декларация от името на Европейския съвет, с която се изразява солидарността на 28-те лидери с Кипър и Гърция и се отправя призив към Турция да прекрати тези свои дейности. "Повтарям нашата подкрепа за суверенното право на Република Кипър да проучва и експлоатира природните си ресурси, съобразно с европейското и международно право, включително и конвенцията на ООН за морското право. Тези действия противоречат на ангажимента на Турция за добросъседски отношения", каза Доналд Туск.

Именно през февруари се очакваше да стане ясно дали ще се състои среща на върха ЕС-Турция. Лидерите обаче решиха да отложат решението за март. "Ще преценим на Европейския съвет през март дали има условия за провеждането на срещата на лидерите с Турция във Варна на 26 март", гласеше изявлението на г-н Туск. На 22 и 23 март лидерите с неохота дадоха зелена светлина за провеждането на срещата. Това беше нова възможност за българския премиер да изложи катастрофичните си прогнози. "Това е може би една от последните възможности да останем в диалог, защото толкова много са се влошили отношенията на много места по света, водят се войни, агресивни действия, обличат се различни хубави думи - свобода, демокрация, правда, какво ли не, а всъщност гинат хора. Надали на някой му е най-приятното нещо да организира подобни срещи, но това е от малкото възможности с диалог да постигнем все пак някакво съгласие", каза той в Брюксел.

За него основната цел на срещата беше да се потвърди сделката с Турция за мигрантите. "Вие бързо забравяте в България, но аз много добре помня само преди няколко месеца по време на кампанията, която беше и Харманли, и Овча купел, бунтовете, палежите, боя, знамената, националистите. Това може да се възобнови със страшна сила и в хиляди пъти по-големи размери. Всичко е много по-опасно в нашия район. Има огромно мюсюлманско движение на Балканите - джамии, имами, мюфтии. Сега живеем в мир и разбирателство, в толерантност, но това е докато не се разбъркат нещата. Вие помните и възродителния процес. Помните след това Косово, след това Крим, прецедентите, които ги има в региона", добави премиерът. Той говори за мигрантските бунтове, които избухнаха в бежанския лагер в Харманли през 2016-та година и в "Овча купел". 

От изказването му не стана ясно на какво се основават страховете му от подобни сценарии. Заплахите му за заливането на България с мигранти обаче продължават да са все така безпочвени, както и преди. Според най-новия доклад [на английски език] на Европейската комисия за изпълнението на Европейската програма за миграцията, напливът на мигранти по източния средиземноморски маршрут продължава да е към гръцките острови. От началото на годината до 6 март са регистрирани 3 126 пристигания на гръцките острови. В същия период на миналата година регистрираните пристигания са 2 689. Преминаванията от Турция към Италия, Кипър, България и Румъния са незначителен брой, гласи докладът. 

В същото време нараства броят на нелегалните преминавания от Турция към Гърция по сухопътната граница. Тези пресичания нараснаха с около 80% през 2017-та година в сравнение с 2016-та и достигнаха 5 500. Тази година (до 4-5 март) са засечени 838 нелегални преминавания, което е значително повече в сравнение със същия период на миналата година, когато са били 291. Докладът отбелязва обаче, че над половината от преминаващите са всъщност турски граждани. 

Варна беляза началото на края между Турция и ЕС

Вечерята в Евксиноград показа стесняването на кръга на общите интереси между Съюза и Турция. Доскоро външната политика беше част от този кръг, но с навлизането на Турция в Сирия, както и бруталният случай с шестимата турски граждани в Косово показва, че ЕС и Турция имат все по-малко общи интереси в тази сфера. "Изразихме притеснение и от действията на Турция в Сирия, по-специално ситуацията в Африн. Ескалиране на насилието и прогонването в и без друго трагичната и нестабилна ситуация трябва да бъдат избягвани. Припомнихме на Турция отговорността да гарантира защитата на мирното население и доставките на хуманитарна помощ за нуждаещите се", каза след срещата председателят Туск. 

За председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер външната политика също е отпаднала от този кръг. По неговите думи геополитическите интереси на ЕС и Турция се засичат по отношение на енергийните доставки и сигурността. 

По време на кратката пресконференция след вечерята във Варна двете страни си размениха взаимно ултиматуми. Доналд Туск припомни на Турция, че статутът на кандидатка означава ангажимент към развитието и поддържането на най-високите стандарти на демокрация, както и поддържането на добри отношения със съседите. Жан-Клод Юнкер припомни, че "абсолютното условие" за осигуряването на напредък в диалога и сътрудничеството между ЕС и Турция е подобряването на отношенията с Гърция и Кипър. "Това беше среща на смесени чувства, но не и смесени послания", заключи г-н Юнкер. 

Турският президент също отправи ултиматум и дори заплаха. Той напомни, че Турция е кандидатка от 1963-та година, а вече е 2018-та, но не спомена нищо за ангажиментите си по постигането на тази цел. Напомни също, че очаква от ЕС пари (3 милиарда евро) по миграционната сделка и напредък по митническия съюз. "ЕС е стратегически партньор на Турция и ще бъде грешка да бъде изолирана от процеса на партньорство, тъй като Турция е от стратегическа важност за ЕС и е голяма страна с младо население. Докато ЕС не спре да бъде твърде критичен и особено някои членки на ЕС, ние няма да можем да се ангажираме напълно с подобряване на отношенията", каза г-н Ердоган. 

Време е ЕС да си отговори на няколко важни въпроса

Срещата във Варна на 26 март не само не постигна никакъв резултат, но всъщност й беше твърде рано да се състои. Тя беше по-скоро лична услуга за премиера Борисов, който има остра нужда от геополитически маневри, за да стабилизира управлението си, тъй като е заобиколен от политически конкуренти, които поддържат топли връзки с Кремъл. За да има смисъл от такава среща, ЕС трябва да си отговори на три много важни въпроса:

- Докога ще легитимира режима на Ердоган и какво бъдеще за отношенията ЕС-Турция?

- Какъв ще бъде подходът към диктатори оттук нататък?

- Има ли план Б по миграционната сделка? 

Фактът, че Турция все още се води страна-кандидатка легитимира режима на Ердоган и му позволява да сяда на европейската маса без да е заслужил това. Доскоро причините бяха две: сходните външнополитически интереси, особено в Близкия изток и миграционната сделка. Първата очевидно отпада. Остава втората - страхът от възможността турският президент да прекрати миграционната сделка и да отвърти кранчето на миграцията. Точно затова е необходимо ЕС да намери план Б. Той трябва да почива на много ясна оценка на лостовете, които Съюзът все още има. Няма никакво съмнение, че членството в ЕС отдавна е отпаднало като възможност. 

В същото време обаче Съюзът държи коз в ръкава си и това са търговските отношения, които показват, че Турция има много по-голяма нужда от ЕС, отколкото обратното. ЕС е най-големият търговски партньор на Турция. По данни от 2015-та година, търговията на Турция с ЕС е възлизала на 40.6%, благодарение на митническия съюз. За ЕС Турция е петият по важност търговски партньор, който има дял от 4% от общата търговия на съюза през 2015-та година. Делът на ЕС от преките чуждестранни инвестиции в Турция е 57.6%. Турските инвестиции в ЕС са 36.4%. По данни от 2015-та година в Турция е имало 20 585 фирми, работещи с капитал от ЕС. Този брой възлиза на 43.6% от всички компании, създадени с чуждестранен капитал в страната. 

По време на дебата за Сирия в Европейския парламент през март се чуха призиви на Турция да бъдат наложени санкции. Това е възможност, която може да се обмисли в случай, че отношенията между ЕС и Турция се влошат допълнително. Това ще бъде трудно решение, но опитът показва, че когато се общува с диктатори отношенията може само да се влошават, както опитът с Путин добре илюстрира. Всъщност влошаващите се отношения с Путин и Ердоган и затягащият се антилиберален обръч около ЕС поставят отново на дневен ред въпроса как да се подхожда към диктатори оттук нататък. По-рано тази година в Давос германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон признаха, че досега са правени грешки и в Ирак, в Либия. 

Френският президент отиде още по-далече като призна, че отърваването от тираните се е връщало като бумеранг срещу Европа. Срещата на върха в София за Западните Балкани, както и вече провелата се среща с Турция са повод ЕС да преосмисли изцяло подхода си към заобикалящия го свят. Стратегията за Западните Балкани е крачка в правилната посока, но липсва такъв документ за Турция. Обстоятелствата налагат ЕС да действа по-бързо, отколкото иска и може, но проблемите, които ще предизвика разривът между ЕС и Турция във външната политика ще отекнат отново в самия ЕС и ще го дестабилизират допълнително. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required