euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Дебатът за върховенството на закона в Полша, който се проведе по време на пленарното заседание на ЕП на 19 януари в Страсбург, не постигна целта си да внесе повече яснота дали правителството на "Право и справедливост" върви по стъпките на Виктор Орбан, но за сметка на това се превърна в първия истински сблъсък между евроскептицизма и проевропеизма. Ситуацията, създадена със спорните промени, които новото полско управляващо мнозинство въведе с впечатляваща скорост, не слиза от дневния ред на ЕС от началото на годината, въпреки опитите от страна на Варшава да обясни, че Съюзът има много по-важни проблеми от това да се занимава с върховенството на закона в Полша. Тук обаче Варшава греши, тъй като върховенството на закона е фундамента, върху който е изграден Съюзът. 

Още повече, че дискусиите досега показаха, че наистина става дума за сблъсък между либерализма, който е в основата на ЕС, и нелиберализма, а това е линия на разцепление в ЕС. Тричасовият сблъсък в Страсбург беше предшестван от среща на полския президент Анджей Дуда с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който беше избран на този си пост, именно защото по време на двата си мандата като министър-председател на Полша успя да докаже, че трансформацията от съветски тоталитаризъм към европейската либерална ценностна система е възможна. За времето на неговото управление Полша се превърна в незаобиколим и важен фактор в европейската вътрешна и външна политика. Изборите на 25 октомври миналата година обаче промениха значително политическата ситуация и изплашиха европейските лидери, че на небосклона изгрява нова, много по-ярка и значима орбанова звезда. 

Значението в кой цивилизационен лагер ще остане Полша е толкова голямо, че постави на изпитание лоялността на европейския президент към Европа и нейните институции. По време на съвместната им пресконференция, която се проведе на полски език, Доналд Туск съвсем ясно застана на страната на Полша. Дали е направил това от лоялност към нацията си или с надеждата да получи подкрепа от сегашните полски управляващи за продължаване на мандата му догодина е по-малкият проблем. По-големият е, че той зае страна, вместо да бъде обективен и наднационален лидер, какъвто се очаква да бъде на председателския пост. До степен, че с думите си дори се изправи срещу Европейската комисия, известна като пазителка на договорите, поставяйки под съмнение доколко основателно е било решението й да започне досега неизпробваната процедура за проверка дали върховенството на закона е застрашено в някоя страна-членка. 

"Полша няма врагове нито на ниво ЕС, нито в Брюксел, затова не искам страната ми да бъде в положение, в което е критикувана и гледана под лупа. Вярвам, че ЕК действа с добри намерения. Не мисля, че иска да унижи или стигматизира Полша. Мисля обаче, че това можеше да бъде направено с други средства, не непременно чрез отключването на тази процедура", каза той и призова да не се прибягва до "истерични ситуации", "преувеличения" или теории на конспирациите. По-късно, пред Европейския парламент, Доналд Туск промени тона: "По отношение на Полша ЕС има право и дори задължение да започне твърд и открит диалог с властите на всяка страна-членка. Но, моля ви, не очаквайте от мен да съм щастлив и пълен с ентусиазъм, когато е започната процедура срещу Полша. За мен това е много трудно", каза той минути преди дебата с полската премиерка Беата Шидло, на който той не присъства.  

Нашите ценности срещу вашите

Бежанската криза, хибридната война и икономическите проблеми създадоха нова разделителна линия в Европа, която се припокрива с очертанията на Берлинската стена, паднала благодарение именно на страни като Полша и Унгария преди само 25 години. Проблемите с България се преглъщат и дори никой не им обръща внимание. Когато се появиха проблеми в Унгария, ЕС реши, че става дума за изолиран случай, но когато се появиха симптомите на старата болест на новите членки и в Полша ЕС разбра, че това ще бъде още един фронт на конфликт. Залогът беше артикулиран ясно от холандския външен министър Берт Кундърс, който от името на Съвета на министрите откри дебата миналия вторник в Европарламента с думите: "ЕС не е само монета или пазар, но е и Съюз, изграден върху общи ценности. Договорите на ЕС са красноречиви и кристално ясни. Член 2 изброява ценностите, върху които е основан ЕС и препотвърждава, че тези ценности са общи за всички страни-членки. Само че нито върховенството на закона, нито други основни ценности може да се приемат за даденост. Този континент е създал три от най-смъртоносните и отровни политически доктрини, които познаваме". 

Той припомни също, че Полша е една от страните, пострадали най-много от борбата с тези доктрини. Обяви, че годишният диалог за върховенството на закона в ЕС ще се проведе по-рано тази година - още през май, по време именно на холандското председателство. Това ще бъде и един от основните приоритети на холандското председателство. 

С амбицията да разсеят съмненията на ЕС от орбанизирането на още една страна-членка в този изключително тежък за ЕС момент, управляващи и евродепутати от партия "Право и справедливост", членуваща в групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), се опитаха да обяснят, че Полша принадлежи на Европа, вярна е на нейните ценности и не планира отклонение на изток, каквито опасения има. От думите им обаче стана ясно, че те мечтаят за друга Европа, която е повече по вкуса на Дейвид Камерън - хлабав съюз, чиято основна функция е да бъде пазар, а не общност от ценности и политически съюз. Те не отидоха толкова далече като Дейвид Камерън, за да изговорят това ясно, нито пък заплашиха, че ако не бъдат изпълнени исканията им, ще подложат членството на страната си на референдум, но от изказванията им пролича, че евроскептиците спечелиха една голяма и много важна членка на своя страна. 

Полската премиерка Беата Шидло започна с припомняне, че партията е дошла на власт на демократични избори и с мандат за промяна. Аргумент, който беше използван много често по време на дебата, въпреки че историята помни, че някои от доктрините, за които говореше Берт Кундърс, са се появили именно в резултат на демократични избори. След това г-жа Шидло обясни в кои ценности се врича полският народ и за кои ценности се е борил години наред -равенство, свобода и суверенитет. "Това са ценностите, върху които е изградена нашата държава". Чак на трето място тя обясни, че Полша е част от "обединена Европа" и че тя е изключително важна за Полша. По-нататък в речта си премиерката се фокусира върху икономическите трудности на поляците и едва накрая обясни какви промени точно са въведени и с каква цел. По думите й спорните закони за Конституционния съд и за медиите са били приети в отговор на също толкова спорни промени, въведени от предишното мнозинство в Сейма. 

Уводната реч на полската премиерка по никакъв начин не увери лидерите на повечето политически групи в Европарламента. От името на най-голямата група (ЕНП) не говори лидерът й Манфред Вебер, а Естебан Гонсалес Понс (Испания). "Председателят на моята група е германец и с чувство на най-дълбоко уважение той ме помоли да взема думата, за да не може някой да използва националността като извинение или възможност за избягване на отговорност", каза той по повод честите обвинения на членове на "Право и справедливост" в медиите, че Германия се опитва да налага хегемонията си. Чести са и изявления, връщащи дискусията в началото на 20-и век. "Не е нормално в Европа да взимаме предпазни мерки, за да предотвратяваме думите да се превръщат в оръжие. Това не е нормално", добави заместник-председателят на групата на ЕНП. Той заяви, че не Полша е проблемът, а авторитарният подход, който се опитва постоянно да се самовъзпроизвежда. Естебан Гонсалес Понс увери полската премиерка, че не става дума за закони, а за ценности. "Законите може да променяте, но ценностите - не", завърши той.

Лидерът на групата на Социалистите и демократите Джани Питела (Италия) също увери, че никой няма намерение да съди или да се меси във вътрешните работи на страната, но е важно да се спазват принципите на европейското право. Лидерът на групата на Европейските консерватори и реформисти Сайед Камал (Великобритания) имаше нелека задача. Той трябваше от една страна да защити управляващите в Полша, които са част от неговата група, а от друга - да се застрахова, че не подкрепя пореден авторитарен режим в ЕС. Той призова евродепутатите да се въздържат от реакции преди да е излязло становището на Венецианската комисия към Съвета на Европа. Той постави и много въпроси към евродепутатите и ЕК защо не са се намесили и в други случаи на нарушения на върховенството на закона в ЕС. Сподели, че докато е работил по директивата за аудиовизуалните услуги се е натъкнал на шокиращи факти, като участието на евродепутати в управителните съвети на обществени медии в очевиден конфликт на интереси. Заяви, че в Европарламента в момента се намират бивши национални политици, които са се обаждали на главните редактори на вестници и телевизии и дори са искали уволнения на журналисти. 

Призова ЕС да се занимава с истинските кризи пред ЕС - миграцията, еврозоната и ниския икономически растеж. Бившият белгийски премиер Ги Верхофстад, който ръководи групата на либералите в Европарламента, обясни, че ЕС е притеснен от опасността да се злоупотреби с голямото мнозинство. Според него е притеснителна скоростта, с която са приети поправките за Конституционния съд и това, че те не са били обявени в предизборния манифест на "Право и справедливост". "Мисля, че Вие самата усещате, че има проблем, защото иначе никога нямаше да поискате становището на Венецианската комисия", каза г-н Верхофстад и изрази притеснения, че макар Полша да е с ясно изявени анти-руски възгледи, подобно управление тласка страната на изток към авторитарното управление, "към Путинова Русия".

"Знам, че г-н Качински не харесва Путин и Русия, нито пък аз - аз съм в черния списък - но, с подобни политики той всъщност помага на г-н Путин. Неудобната истина е, че г-н Путин не харесва европейското единство. Той дори е обладан от желанието си да унищожи европейското единство и това, което става в Полша, подпомага неговата кауза", добави либералът. Ги Верхофстад обвини Беата Шидло и за това, че всъщност само повтаря грешките на онези, заради които поляците са поискали промяна. Останалите лидери на групи също изразиха пълна подкрепа за разследването на ЕК. 

След края на изказванията на лидерите на политически групи започна полска серия от евроскептичните партии. Според Роберт Ярослав Ивашкьевич от групата на Найджъл Фараж Европа на свобода и пряка демокрация (ЕСПД), полските проблеми трябва да се решават в Полша от поляци. "В Полша имаме лош опит с чуждестранна намеса в полските работи", каза той и изброи загубите на независимост през годините. "Живели сме няколко десетилетия под братската помощ на руснаците, а сега имаме братската помощ на европейските комисари", заяви той и беше бурно аплодиран от евроскептичните партии, където на местата на поляците преди дебата грижливо бяха подредени полски знаменца. Михал Марусик (Полша) от Европа на нацииите и свободата (ЕНС), създадена от Марин льо Пен, заяви, че никак не е притеснен от критиките от чужбина. 

"Това означава, че полското правителство е направило нещо в полски национален интерес и съм доволен от това". Той също заяви, че дебатът е манифестация на външна намеса и нарече ЕС "болест". "Този проект издиша. Изчерпва се. Нуждаем се от нова форма на съвместно съжителство на суверенни, независими, европейски държави. Това дължим на нашите страни и гласоподаватели", завърши евродепутатът. С дълга реч в дебата се включи и един от най-разпознаваемите полски евродепутати Ришард Легутко (ЕКР), който попита откъде ЕК се снабдява с факти. Обвини ЕС и най-критичните евродепутати, че не са проявявали загриженост за протести през последните 8 години срещу предишното управление на страната. 

"Къде бяхте вие, когато в публичните медии уволняваха журналисти от дясно, ляво и центъра?", попита той и заяви, че двойните стандарти показват, че в ЕС има страни, които са по-равни от други. Г-н Легутко постави под съмнение легитимността на механизма за върховенство на закона, одобрен през 2014-а година. Премиерката Шидло беше окуражена от демонстрираната подкрепа и заяви, че е очаквала да й бъдат поставени подробни въпроси. Заключи, че след като не са й поставени, значи проблеми няма. Според нея, Полша не заслужава наблюдението на ЕК. "Ние сме суверенна държава, ние сме свободна нация", добави тя и отправи задочни критики срещу председателя на ЕП Мартин Шулц (Социалисти и демократи), който по време на дебата смъмри големите групи гости в пленарната зала за виковете им по време на дебатите. "В полския парламент на гостите в аудиторията е позволено да изразяват подкрепата си или несъгласието, но това е нашата традиция", каза тя и беше аплодирана. Г-жа Шидло заяви, че полското правителство няма да се откаже от програмата си и ще продължи с реализацията й.

Либералната евродепутатка София инт Велд (Холандия), която беше много активна в настояването за дебати за състоянието на демокрацията в Унгария, опонира като заяви, че дебатът не е намеса във вътрешните работи. "Става дума за отстояване на основните ценности на Европейския проект". Думите на Беата Шидло разгневиха Ги Верхофстад. "Вие вече използвате премиерските трикове. Например казвате, че сте тук да отговаряте на въпроси и че никой няма въпроси или забележки. Нека Ви обясня отново, защото може би преводът не беше добър. Номинирахте петима съдии в Конституционния съд и трима от тях по правилата, които вие приехте. Дадохте вето на трима членове от Вашата партия. Те могат да блокират всяко решение на Конституционния съд на базата на новите правила, които въведохте". Ги Верхофстад настоя Беата Шидло да отговори категорично с да или не на въпроса дали полското правителство ще се съобрази с решението на Венецианската комисия, когато то бъде публикувано. 

Тя отказа да отговори категорично. Заяви, че когато получи становището, то ще бъде внимателно разгледано. Испанският евродепутат Естебан Гонсалес Понс (ЕНП) припомни на г-жа Шидло, че е избрана да променя закони, но не и ценности. "Тук говорим за върховенство на закона, а не за политика", смъмри я той. Полската премиерка отвърна на обвиненията, че не е изчакала становището на Венецианската комисия преди да бъдат внесени спорните промени като заяви, че и този дебат е организиран преди да се изчака мнението на комисията. 

Точка на дебата сложи първият заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи), който отговаря за върховенството на закона в ЕК. С типичната си строгост той разобличи всички твърдения, изказани от евроскептиците, полските евродепутати и премиерка. Най-напред той се зае с изказванията за суверенитета. "Твърдя, че Полша сега е много по-суверенна, много по-господар на собствената си съдба, отколкото в хилядите години преди да стане член на ЕС. Чрез обединяването на суверенитета с други европейски нации, за първи път в историята си Полша има граници, които не се оспорват от съседите й. Това е истинският суверенитет, госпожо премиер, това е истинско постижение на всички европейски нации, а най-вече на Полша", каза той. 

След това припомни, че всички страни-членки на ЕС са подписали на своя воля договорите на ЕС, които след това са ратифицирани в националните парламенти. По този начин те са поели задължения за поддържането на върховенството на закона. "Не само това, но вие дори сте се съгласили спазването на вашите задължения да се преценява от Съда в Люксембург, да се контролират от Комисията в Брюксел, да се обсъждат в ЕП и дори да се оспорват от други страни-членки на ЕС. Така че, когато има проблем с върховенството на закона, няма криене зад националния суверенитет, тъй като вие сте се съгласили в Договора, който сте подписали и ратифицирали, че тези въпроси може да се обсъждат на европейско ниво", добави заместник-председателят и припомни на Беата Шидло, че всъщност именно той е поискал от Полша да консултира промените с Венецианската комисия. 

Той се обърна специално и към евродепутата Легутко: "Господин Легутко, имате пълно право да имате собствено мнение, но за съжаление нямате право на собствени факти". Франс Тимерманс завърши с думи, които използва и по време на дебата с унгарския премиер Виктор Орбан миналата година. "Вие не може да използвате демокрацията като аргумент срещу върховенството на закона, нито пък да използвате демокрацията като аргумент срещу уважението на човешките права". 

Българската евродепутатка от групата на ЕНП Мария Габриел подкрепи полската позиция, че това е вътрешнополитически дебат. В интервю за euinside тя каза, че към Полша трябва да се подходи много внимателно. "Според мен трябва много внимателно да се отнесем. Във всяка една страна, когато има такъв дебат, нека най-напред проявим уважение към нейното вътрешно измерение. Това е принципът за субсидиарност. Това е вътрешно-политически дебат. Европейските институции могат да се намесят, само когато дебатът вече явно влиза в противоречие с европейски директиви или европейски ценности, които ние сме приели за общоприети. За мен дебатът e точно в тази посока - ясно разграничаване на юридическата част, вътрешнополитическата и общоевропейската. Мисля, че това се получи по време на дебата". 

Тя отрече ЕНП да е била по-благосклонна към Виктор Орбан, чиято партия Фидеш е част от нейното политическо семейство. "И с Орбан имаше много критични моменти. Не сме били абсолютни защитници", заяви Мария Габриел. 

А докато се чака становището на Венецианската комисия, полското правителство продължава медийната си кампания, целяща да докаже, че всичко е наред с върховенството на закона в Полша и че ЕС има по-сериозни проблеми да решава. Сегашните проблеми на Съюза обаче произтичат именно от неспазването на европейското законодателство. В този смисъл едва ли има по-належащ проблем от това да започне изпълнението на поетите ангажименти било то по отношение на бежанците или европейските ценности.