euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Жан-Клод Юнкер много обича да използва метафората за тангото. Тя е често в речника му, когато става дума за преговорите с Великобритания за оставането й в ЕС. Той я употреби и по време на пресконференцията след края на уникалната по рода си среща на върха между 28-те страни-членки на ЕС и Турция. На въпрос за уреждането на кипърския въпрос той прибегна до "За танго са нужни двама", за да избегне липсата на достатъчно солидни аргументи в подкрепа на оптимизма или песимизма за резултатите от срещата. Шефът на ЕК обаче беше апострофиран от председателя на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП), според когото "в Европа се нуждаем от Макарена, не от танго". Само че, не стана ясно защо така мисли бившият полски премиер. Вероятно обяснение е, че хитът на Los Del Rio от началото на 90-те години рисува един доста по-сложен танц от тангото. Клипът на парчето наистина е доста по-подходяща илюстрация от танго за двама, защото изобразява двамата костюмирани изпълнители, около които танцуват с различна динамика и с различни културни белези няколко жени. 

Ако приемем, че двамата от Los Del Rios са съответно Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск - институционалните шефове на ЕС, то тогава танцуващите девойки са страните-членки - всяка със своите си особености и културни различия. Ако това е метафората, то тогава доста по-подходящ е друг хит от онези времена - "Мамбо номер 5" на Лу Бега. Парчето излезе в края на 90-те години и дълго време държеше челни позиции в музикалните класации. То изглежда по-подходящо, защото доста по-ясно обяснява какво всъщност е ЕС - "малко от Моника в живота ми, малко Ерика до мен, малко Рита е всичко, от което се нуждая, малко Тина е това, което виждам, малко Сандра" и т.н. С други думи - малко Орбан, малко Кипър, малко Камерън, малко Оланд, доста Меркел, тук-таме Гърция, Фараж, Льо Пен и т.н. С други думи, ЕС не е един човек, с когото Турция или Великобритания могат да танцуват, а много хора, не на всички от които им се танцува .... с Турция.

Презареждане на отношенията между Турция и ЕС

Както обикновено, нужна е криза, за да задвижи тромавата европейска машина. Отношенията между Съюза и Турция отдавна бяха заседнали в калта и изглеждаше сякаш няма воля и от двете страни за спасяване на връзката. Никой не правеше нищо за разплитане на възела и затова отношенията започнаха да охладняват. Турция става все по-авторитарна, а ЕС - все по-самовглъбен в поредните си вътрешни проблеми. Бежанската криза послужи като мощен катализатор на промяна. Тя доведе до парадокс. От една страна сериозно обтегна отношенията вътре в Общността, а от друга накара страните-членки да осъзнаят, че без Турция не могат. 

Добрата новина от срещата на върха в неделя е, че Турция не е изгубила интерес към ЕС. Напротив. Този интерес изглежда силен дотолкова, че Турция е склонна да направи компромиси, каквито преди това не е показвала желание да прави - да стори необходимото за решаването на кипърския въпрос и да помогне на ЕС да преодолее проблемите си, произтичащи от бежанската криза. Турският премиер Ахмет Давутоглу беше недвусмислен на пресконференцията в неделя вечерта, когато показа коренно различно лице. Преди, докато още беше министър на външните работи и участваше от време на време в редките срещи в Брюксел по отварянето на нови преговорни глави, той не говореше на английски. Винаги на турски. Същото правеше и главният преговарящ на Турция по време на пресконференциите след края на Съветите за асоцииране ЕС-Турция. На 29 ноември обаче, турският премиер говореше основно на английски език, което е много силен сигнал към медийната общност. Сигнал, който показва, че Турция вече е готова да бъде чута не само от своите, но и от европейските общества. 

А второто е доста по-важно, както подсказва отговорът му на въпроса как ще бъде рестартирана подкрепата на турските граждани за членство в ЕС. Ветеранът на турската политика Ахмет Давутоглу даде многозначителен отговор на този въпрос: "Зависи кой въпрос задавате. Ако питате хората 'Искате ли Турция да стане член на ЕС?', процентът ще е много висок. Но ако питате 'Вярвате ли, че ЕС ще приеме Турция за страна-членка?', очакванията ще бъдат много ниски". С други думи, подкрепата за турското членството в ЕС в Турция е зависима пряко от подкрепата за нея в страните-членки и това е нещото, за което и двете страни трябва да работят усърдно. Според г-н Давутоглу, ако в следващите месеци бъдат отворени нови преговорни глави и визовият режим бъде облекчен, турците отново ще повярват, че европейското им бъдеще е възможно. Уви,  ЕС в лицето на друг политически ветеран - председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер - и на Доналд Туск не успя да отговори подобаващо на тази покана. 

Вместо да кажат, че ще работят нагласите в ЕС да се променят към Турция и да обяснят от какво зависи това, двамата се оказаха неподготвени за успешен резултат от преговорите с Турция. Жан-Клод Юнкер не се съгласи, че през последните години Турция е била пренебрегвана, какъвто упрек се съдържаше във въпроса на турски журналист. Аргументите му обаче бяха неубедителни. Той спомена посещението на Доналд Туск в Анкара прeз септември, както и своята визита в Турция съвсем наскоро. Само че, всички тези визити бяха изцяло в контекста на бежанската криза, а не защото ЕС не е забравил за Турция. Турският премиер не изглеждаше "сърдит" за това, напротив. Той изглеждаше щастлив от това, което получи от 28-е като компенсация за досегашния застой. А това е сериозен ангажимент за изваждане на преговорния процес от застоя и пословичната европейска солидарност. 

На 14 декември ще бъде отворена нова преговорна глава с Турция - номер 17, "Икономическа и парична политика". Работата по синхронизирането на турското законодателство с тази глава от европейското означава забрана на директното финансиране на публичния сектор от централната банка и на привилегирования достъп на публичния сектор до финансови институции. Освен това с тази глава Турция постепенно ще навлезе в тежката координация на икономическата политика и ще свикне да работи по критериите на Пакта за стабилност и растеж, за което ще я подготвя допълнително и Европейският семестър, въведен от предишната Комисия и за страните-кандидатки. Освен отварянето на преговорни глави, ЕС се ангажира и да си говори с Турция много по-често, независимо дали се отварят глави или не. Задължително ще има по две срещи на върха като тази в неделя, което е абсолютен прецедент и трябваше много отдавна да се случи, както и този сайт е предлагал многократно.

Впрочем, хърватският министър-председател Зоран Миланович също заяви след края на срещата, че такъв тип разговори е трябвало да се организират по-рано. Според него, колкото и човек да е добре информиран, имало е много какво да се чуе и да се научи от изказването на Ахмет Давутоглу. Освен срещите на върха ще се организират и редовни политически диалози на министерско ниво. Редовни контакти ще бъдат структурирани и по енергийни, и икономически въпроси. В кошницата на ЕС е и обещание за визова либерализация, ако Турция изпълни критериите за това. Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск дадоха ясно да се разбере, че отстъпка от критериите няма да има за Турция, въпреки че българският министър-председател Бойко Борисов каза преди срещата, че ще предложи именно това - да се направи изключение за Турция като се облекчи визовия режим за държавните служители и бизнеса. Припомни подобна схема в предбезвизова България, когато държавните служители получаваха служебни паспорти, което им даваше възможност по-лесно да получават визи.

Европейската солидарност по отношение на бежанската криза се изразява в съгласие да бъдат отпуснати 3 милиарда евро за бежанците, които се намират на турска територия. Става дума за 2.5 милиона души, 2.2 милиона от които са сирийски бежанци, а останалите иракчани. За целта се създава специален фонд, в който ще се наберат три милиарда евро. Тази сума е само началото, както уточни по-късно германската канцлерка Ангела Меркел. Коя страна с колко ще участва обаче, е все още рано да се каже. Според Бойко Борисов, най-напред заместник-председателката на ЕК Кристалина Георгиева, която отговаря за бюджета, трябва да направи оценка откъде може да бъдат мобилизирани допълнителни средства от европейския бюджет и чак след това страните-членки да преценят с колко могат да се бръкнат. Г-н Борисов предупреди обаче, че ще блокира всякакви опити да се взимат пари от кохезионните фондове, нищо че България твърди, че е една от най-засегнатите от бежанската вълна. 

Ангела Меркел, германската канцлерка, уточни на брифинга си за журналисти след срещата, че трите милиарда ще се предоставят под формата на проекти за бежанците. За да може сирийските бежанци да останат в Турция, на тях трябва да им бъдат създадени условия за работа и образование. Нещо, което е подробно описано в тазгодишния доклад [на английски език] на Европейската комисия за напредъка на Турция към ЕС. Докладът признава, че Турция полага огромни усилия да настани всички сирийски бежанци като се посочва, че Турция е домакин на най-голямото население от бежанци и че това е огромно предизвикателство. Въпреки това обаче, ЕК критикува Турция, че законодателството на страната ограничава достъпа на чужди граждани до пазара на труда и до здравеопазване. Така че парите, които ЕС отпуска ще са за финансиране именно на такива проекти. 

Нищо от това, което Турция получава, няма да е безплатно. От Турция се очаква да започне да прилага споразумението за реадмисия, тоест да започне да приема върнати от ЕС емигранти, да приложи най-сетне протокола за митническия съюз, така че да се отчете и присъединяването на Кипър към ЕС през 2004-а година, както и да се бори интензивно с трафикантите на хора и с охраната на външните си граници. Голямата новина от срещата е, че всъщност Турция обеща да направи всичко това. Турският премиер изглеждаше доволен и обяви срещата за историческа. "Това е исторически ден и историческа среща, тъй като за първи път след 11 години имаме такава среща", каза той. "Турция е готова да работи с всяка страна поотделно и с ЕС като цяло. Всички лидери заявиха съвсем открито позицията си за турското членство", каза още той и обяви, че за него 2016-а година ще бъде преломна за отношенията между ЕС и Турция.

Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер не бяха толкова въодушевени. И двамата подчертаха неколкократно, че ЕС не се е продал заради бежанците. "Нека заявя съвсем ясно, че не очакваме никой да ни охранява границите вместо нас. Това може и трябва да се прави само от европейците, но очакваме голяма стъпка напред в промяната на правилата на играта по отношение на ограничаването на миграционните потоци, които идват в ЕС през Турция", каза г-н Туск от името на страните-членки. Жан-Клод Юнкер призова отношенията с Турция да не се разглеждат само през призмата на миграцията. "Това споразумение няма да ни накара да забравим оставащите ни различия с Турция - човешките права, свободата на печата. Всичко това ще бъдат въпроси, към които ще се връщаме отново и отново, докато не сближим позициите си", каза шефът на ЕК, с което отбеляза рязка промяна на позицията в сравнение с преди месец, когато скандализира европейската общественост като заяви, че говоренето за правата на човека и медийната свобода с нищо няма да помогне на решаването на бежанската криза. 

Макарена с човешките права и медийната свобода

За сметка на забавеното публикуване докладът на ЕК не е спестил нищо на Турция, като констатира, че ходът на реформите се е забавил. Това донякъде се обяснява с проточилия се изборен процес, но се казва също така, че многократно заявяваният ангажимент за реформи е в противоречие с реалните действия, тъй като са били приети няколко закона против европейските стандарти, засягащи върховенството на закона, свободата на изразяване и свободата на събиране. ЕК обръща много сериозно внимание на парламентарните избори, които се проведоха на 7 юни тази година и не успяха да произведат правителство. Затова в Турция през октомври се проведоха нови избори, заради които ЕК забави публикуването на доклада. Един от недостатъците на изборния процес, пише в доклада, е прага за влизане в парламента от 10%, който, според ЕК, е най-високия от всички страни от Съвета на Европа. 

Докладът цитира данни на международни наблюдатели, които твърдят, че намесата на президента (Реджеп Тайип Ердоган) в подкрепа на управляващата партия е било в нарушение на неговите конституционни правомощия. Медиите са били подложени на огромен натиск и заплахи, което е довело до автоцензура. Съмнения има и около работата на Върховния съвет за радио и телевизия. ЕК препоръчва цялостна реформа на парламентарните правила и разследване на всички заплахи към медии и отделни журналисти. Макар да не използва тази дума, докладът на ЕК за първи път обръща много сериозно внимание на авторитарните симптоми, които Турция проявява. Говори се за слабия надзор върху работата на правителството, заради ограничения капацитет на парламентарните комисии. Правителството отговаря твърде бавно на парламентарните въпроси, а медийното отразяване на работата на разследващите парламентарни комисии на сигнали за корупция по високите етажи е било забранено от съда.

Борбата с корупцията и организираната престъпност в Турция е разгледана за първи път изключително подробно. Прави впечатление, че тези дялове от доклада са много по-подробни, отколкото например в отчета за напредъка на Сърбия. Според ЕК, борбата с корупцията си остава неадекватна, основно заради вмешателството на изпълнителната власт в разследванията и преследването на корупция на високо равнище. Липсва напредък и по отношение на борбата с организираната престъпност. 

В много други сфери обаче, Турция отбелязва добър напредък, като например по отношение на реформата на държавната администрация, икономиката и финансовата рамка. Отправени са няколко препоръки към страната. По отношение на върховенството на закона от Турция се очаква да гарантира независимостта на съдебната система чрез съответната политическа и правна среда, да ограничи влиянието на изпълнителната власт върху Висшия съвет на съдиите и прокурорите и да сложи край на прехвърлянето на съдии против волята им, да подсили независимостта на прокуратурата и правоприлагащите органи, когато става дума за преследване на корупция по високите етажи, да приеме закони, които да осигурят адекватни наказания за корупция, да приеме нова стратегия за борба с корупцията.

По отношение на борбата с организираната престъпност Турция трябва да приеме закон за защита на данните и да осигури добро сътрудничество с международните правоприлагащи агенции, включително Европол и Евроджъст, и да осигури възможност за конфискуване на активи на предполагаеми участници в престъпни мрежи. Трябва да се разследват и всички форми на заплаха на журналисти и медии, да се гарантира, че законът за клеветата няма да се използва като средство за натиск и да се приведе към европейските стандарти законодателството за интернет. 

Според една от трактовките на текста на хитовото парче "Макарена", всъщност девойката Макарена е изневерявала на своя любим не с един, а с двама от неговите приятели, докато той е бил на война. "Изневярата" към човешките права, медийната свобода и независимостта на съдебната система е проблем и в някои страни-членки на ЕС, което едва ли ще остане незабелязано от Турция по време на преговорите, ако договореното в неделя се изпълни. Засега отварянето на главите, които засягат точно тези проблеми (23 и 24) остава блокирано. Ако бъде решен кипърският проблем, тогава е възможно тези глави да бъдат отворени. Любовта към изконните европейски ценности засега е на втори план. За да стане всичко това обаче, Турция и ЕС трябва да изградят наново доверие помежду си, което изисква усилия и от двете страни.

Хърватският министър-председател Зоран Миланович каза съвсем директно пред журналисти в Брюксел, че приближаването на Турция към ЕС ще бъде много дълъг процес. Той даде пример с главата, която предстои да бъде отворена след 2 седмици - "Икономическа и парична политика", като посочи, че условията в нея са такива, че Турция не може или не иска да изпълни заради различни макроикономически и финансови причини. "Да не говорим за права на човека и всички останали стандарти, които са ужасно високи, което ние добре знаем в Хърватия. А правилата са за всички еднакви", каза още той. Българският премиер Бойко Борисов, чието управление е белязано от множество изневери на върховенството на закона, медийната свобода и съдебната независимост, се закани, че ще настоява Турция да спазва всички изисквания, както и всички останали страни, приети досега.

Тази позиция е доста слаба като се има предвид, че България беше приета под условие, че ще довърши реформата на съдебната система и ще води безкомпромисна битка с корупцията и организираната престъпност, но вече повече от 8 години по-късно обещанието не само не е изпълнено, а дори се отбелязва регрес. За повечето останали лидери европейската интеграция на Турция беше на заден план. Но, това е Макарена - красива и невярна, но пък все още хит в Турция.