English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕК и ЕЦБ срещу Еврогрупата: има проблем с начина на взимане на решения!

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

"Трябва да признаем структурните проблеми в процеса на взимане на решения в сферата на икономическите и финансовите въпроси. Това изисква завършването на Икономическия и паричния съюз, което ще вкара сегашните междуправителствени договорки в общностната рамка и ще подсили външната представителност на еврозоната". Това каза заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по икономическите, паричните и въпросите на еврозоната Оли Рен по време на първото изслушване на европейската част на тройката (ЕК и ЕЦБ без МВФ) в икономическата комисия на Европейския парламент. Ден по-рано пред икономическата комисия шефът на Еврогрупата Йероен Дайселблум заяви, че не е реалистично да се очаква каквото и да било преосмисляне на начина, по който се взимат решенията. Холандският министър на финансите защити междуправителствената структура на Еврогрупата като заяви, че това е съществуващата в момента рамка.

Задава ли се ново междуинституционално напрежение?

Враждата между институциите на ЕС и страните-членки не е нова и по време на кризата тя на няколко пъти се изостри значително. Кипърската криза беше последният случай, който изнерви брюкселските чиновници. Оли Рен и членът на изпълнителния съвет на Европейската централна банка Йорг Асмусен (Германия) се явиха в икономическата комисия ден след Йероен Дайселблум, за да отговарят на различни въпроси, свързани с хаоса, който беше предизвикан покрай съставянето на кипърската спасителна програма. Основните критики на евродепутатите бяха, че програмата е била договорена прекалено късно, предложени са мерки, които са подплашили инвеститорите и които след това са били отменени. Загубено е прекалено много време.

На това г-н Рен отговори като прехвърли цялата вина върху кипърското правителство. Той изрази съжаление, че на Кипър е била необходима година и половина, за да приеме сериозността на положението и неустойчивостта на бизнес модела си. Също толкова неприятно е, че на Никозия й трябваха още девет месеца, за да сключи споразумение с Еврогрупата. "Нерешимостта, забавянията и изключително затегнатите финансови ограничения сведоха до минимум наличните възможности", обясни еврокомисарят.

Йорг Асмусен също посочи с пръст Кипър като основен виновник за критичната ситуация. Още във встъпителните си думи той направи кратък исторически преглед на развитието на кипърската криза. Според него още през първото десетилетие на 21-и век кипърската икономика е започнала да еволюира към дисбалансиран бизнес модел с прекалено голяма тежест на финансовия сектор. Размерът му се разрасна толкова, че достигна 700% от брутния вътрешен продукт на страната. По отношение на заетостта, всяко трето работно място е свързано с финансовия сектор или сектора на професионални услуги, добави представителят на ЕЦБ.

Намирането на правилното решение се оказва изключително трудно при съществуващите условия и най-вече в резултат на тромавия начин на взимане на решения, стана ясно от изказванията на Оли Рен и Йорг Асмусен. От една страна ако правителството беше решило да поеме огромните нужди за рекапитализация на банковия сектор, публичният дълг щеше да скочи до 145% от БВП. Между другото очакванията на ЕК според пролетната икономическа прогноза са правителственият дълг на Кипър да достигне 124% от БВП през следващата година. Традиционните начини за подялба на бремето с частния сектор също се оказват ограничени, продължи Асмусен. На фона на всичко това не само че трябваше да се намери правилния баланс между краткосрочната финансова стабилност и дългосрочната устойчивост на дълга, но  това трябваше да се направи в контекст, който изисква единодушие при взимането на решенията в Еврогрупата и в Европейския механизъм за стабилност (постоянния фонд на еврозоната).

Това прави на практика невъзможно на този етап премахването на омразната тройка, което беше голямото разочарование за някои от евродепутатите, които отдавна обвиняват представителите на ЕЦБ, ЕК и МВФ за всички тегоби, през които спасяваните страни преминават, докато изпълняват набелязаните програми.

Уроците от кипърската криза

Различията във вижданията на европейските институции и страните-членки проличаха и по отношение на извлечените уроци от четвъртата поредна спасителна програма (след Гърция, Ирландия и Португалия). Оли Рен артикулира четири основни урока. Първият е, че трябва да има абсолютна яснота по отношение на застрахованите влогове. Това е важно, тъй като първоначалната идея на Еврогрупата беше да обложи с еднократна такса всички влогове в кипърските банки, което предизвика паника и опасност от масирано изтегляне на влоговете, в резултат на което кипърската централна банка въведе капиталови ограничения. Впоследствие Еврогрупата коригира позицията си и беше взето решение да бъдат обложени само незастрахованите влогове над 100 000 евро и то само в двете най-големи и проблемни банки - Bank of Cyprus и Laiki.

Вторият урок, според г-н Рен, е нуждата от бързо изграждане на банковия съюз, за да може да се предотврати в бъдеще развитието на неустойчиви банкови сектори, както стана в Кипър. В този смисъл беше важно изказването на Йорг Асмусен, според когото никъде другаде в Европа няма банкови сектори, които дори и малко да приличат на кипърския случай. Той спомена поименно Словения, Малта, Люксембург и Кипър като посочи, че техните случаи нямат нищо общо с Кипър. Това изказване е важно на фона на очакванията в следващите няколко дни да стане ясно дали Словения ще е петата страна, която ще мине под крилото на тройката. Според Йорг Асмусен, словенският банков сектор е с размер само 150% от брутния вътрешен продукт на страната, но размерът не е най-важният показател, подчерта той. Важно е да се види и структурата.

На трето място Оли Рен посочи колко е важно решението една страна да получи финансова помощ да бъде взето незабавно в мига, в който този факт бъде признат. "Забавянията са изключително скъпи за икономиката и обществото", напомни той. И четвъртият урок е споменатата в началото необходимост да се признаят проблемите при взимането на решения. Международният валутен фонд взима решенията си на база одобрение от 85% от гласовете, защо за Бога е нужно ние да взимаме решенията си с единодушие, попита Оли Рен.

Уроците, които Европейската централна банка си извлича са на първо място бързото влизане в сила на трудно договорения единен надзорен механизъм за банките. Централизацията на надзора би трябвало да помогне за идентифицирането и превенцията на натрупването на финансови дисбаланси още в ранен стадий, обясни г-н Асмусен, който неколкократно повтори в отговор на въпроси за късната реакция на ЕЦБ, че без надзорните си правомощия банката не е била в състояние да диагностицира дълбочината на проблемите в кипърските банки. Вторият урок е, че е спешно създаването на европейска рамка за преструктуриране на финансови институции. Тази рамка трябва да посочи ясно какви са правилата за участието на частния сектор в ликвидирането на проблемите, създаването на буфери и защитата на вложителите.

Също толкова непосредствена е необходимостта от създаването на единен механизъм за преструктуриране, който е фундамент в банковия съюз и е необходимо допълнение към надзорния механизъм за банките, обясни Асмусен. Според Дайселблум обаче всички уроци вече са научени и ЕС е в по-добра позиция да посрещне нови предизвикателства. По-конкретно той посочи новите инструменти и правомощия, които правят Комисията по-силна в налагането на финансова дисциплина. Уви, това е спорен въпрос на фона на омекването на Комисията под натиска на анти-остеристите, чиято кауза да премахнат болезнените бюджетни ограничения беше сериозно подкрепена от разкриването наскоро на една техническа грешка в изчисленията на влиятелен научен екип - харвардските професори Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф. Темата за или против фискалните ограничения ще бъде основна по време на следващото изслушване на Оли Рен в икономическата комисия на Европарламента в началото на юни.

Петият урок от Кипърската криза

Според Леонор Кутиньо, старши изследовател в Europrism Search и специален учен в кипърския университет, най-големият урок от спасяването на острова е комуникационната стратегия. "Никозия, събота, 16 март: кипърските граждани се събудиха с тревожната новина, че банковите влогове са замразени и че ще бъдат таксувани с такса от 6.7% за депозитите над 100 000 евро и 9.9 на сто за тези под сто хиляди. Това става, след като кипърски политици многократно уверяваха народа, че техните влогове са сигурни. Нямаше никакви подробности и официална комуникация въпросната сутрин", разказва Леонор Кутиньо. Ситуацията се повтаря и на 24 март. Има алтернативни стратегии за решаването на банкова и финансова криза, но учебникарска истина е, че финансовият сектор се основава на доверието. Какъвто и да е планът, той трябва да е ясен и добре артикулиран по прозрачен начин, така че очакванията на всички участници да бъдат задоволени и да се гарантира успеха на операцията, пише още Кутиньо в анализ [на английски език] за Центъра за европейски политически проучвания (CEPS).

От изказването на Йероен Дайселблум пред евродепутатите на 7 май става ясно, че промени по отношение на начина на взимане на решения не се очакват, което силно разочарова евродепутатите, настоятелно изискващи от него да каже как са протичали преговорите в Еврогрупата по заема за Кипър и кои страни какви позиции са отстоявали. Това холандският министър категорично отказа да направи и също прехвърли вината към кипърските власти като подчерта, че винаги е възможно да се взимат решения навреме, но за целта е нужно в проблемната страна да има правителство, което напълно да разбира положението. Този отговор поставя отново въпроса как ще се постъпи със Словения, чийто министър-председател уверяваше, че страната ще успее да се справи и без заем. Точно както постъпваха и всичките четири спасявани страни преди нея. 

На срещата на върха на 27 и 28 юни лидерите на страните-членки се очаква да обсъдят следващите стъпки в изграждането на банковия съюз, но предвид разгорещяването на дебатите между остеристи и харчисти, не е изключено да се предположи, че ще бъде поет по-консервативен курс, което със сигурност ще засили и междуинституционалното напрежение.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required