English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Кипър остава в орбитата на ЕС

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Когато германският министър на финансите Волфганг Шойбле каза, че Кипър не е от системно значение за еврозоната и по тази причина няма нужда да се бърза със спасяването на средиземноморския остров, той вероятно е имал предвид, че ако фалира страната или пък напусне еврозоната, това няма да доведе до сътресения в зоната на общата валута. Мащабът на последиците обаче засягат целия ЕС, неговата обща въшна политика и сериозно подрива усилията му за разширяване. Правилното или грешното решение за Кипър ще резонира не само в самия Съюз, но и в Турция, Русия, а дори и Израел.

Кипър като част от еврозоната

Проблемите на офшорната зона са известни отдавна, а Европейската комисия сигнализира още преди две години, че тя има нужда от външна помощ, за да се справи с финансовия си сектор, набъбнал до 8 пъти над размера на икономиката на страната. Тогавашният президент обаче, комунистът Деметрис Христофияс успокои, че всичко е под контрол. Той предпочете да се обърне към Русия за заем, отколкото към ЕС като без свян обясни, че е направил този избор по чисто прагматични причини - Русия не изисква от правителството да полага каквито и да било усилия, освен просто да върне в един момент парите. Когато Кипър пое ротационното председателство на ЕС през втората половина на 2012 г., президентът Христофияс обясни пред Европейския парламент, че свободният пазар е едно нещо, а безнаказаността на пазара съвсем друго. Оттеглянето на държавата от контрола е нещо лошо, каза той тогава.

Една година по-късно Кипър вече има нов президент, дясноцентристът Никос Анастасиадис, и неоспорима нужда от спасяване. Но ако ви се струва, че тъй като това е поредната държава, която се нуждае от спасяване и затова пътят е утъпкан, а процедурата не би трябвало да отнеме много време, заблуждавате се. Основният проблем в Кипър е именно неговият бизнес модел - да приютява при изгодни условия външни капитали с неясен произход. Голям дял от тези капитали се държи от руски олигарси. Затова и ЕС под силния натиск на Германия настоя Кипър първо да гарантира, че ще бъде направен цялостен одит на финансовата система, че ще бъде въведено законодателство срещу прането на пари и чак тогава може да се седне на масата за договаряне на условията по спасителната програма. Основната цел беше да се избегне ситуация, при която с парите на европейските данъкоплатци се спасяват руски пари с неясен произход и то без да се реши системният проблем на Кипър - а именно неговият основен източник на съществуване.

Когато всички условия бяха на лице, Еврогрупата се събра, за да договори условията по заема. С цел да се избегне редовите граждани да платят за грешките на банките и техните акционери, беше поставено изискването част от необходимата на Кипър сума да бъде набрана чрез еднократно облагане на влоговете. Това предизвика възмущение сред международната общественост и предизвика опасност от масово изтегляне на пари от банковата система на Кипър, което принуди правителството да обяви продължителен банков празник, за да държи банките затворени. Планът, изготвен от Еврогрупата, беше отхвърлен от кипърския парламент и седмица по-късно се стигна до нова среща на министрите на финансите на еврозоната, когато беше договорен нов вариант [на английски език].

Този път той е доста по-целенасочен и предвижда в замяна на 10-те милиарда евро, които ще бъдат отпуснати от постоянния спасителен фонд на еврозоната - Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) - както и на приноса на Международния валутен фонд, чийто размер още не е известен, Кипър да гарантира и собствен принос. На първо място се изисква страната да преструктурира втората по големина банка в страната Лайки като бъде разделена на две части - "добра" и "лоша". Преструктурирането на банката трябва да стане с участието на всички собственици на акции, ценни книжа и неосигурени вложители. "Добрата" част от банката, тоест всички здравословни депозити и кредити ще бъдат прехвърлени в Кипърската банка, която ще поеме и деветте милиарда евро, отпуснати като спешна помощ от Европейската централна банка.

Кипърската банка пък ще бъде рекапитализирана чрез облагане с еднократна такса на всички незастраховани влогове. Все още не е ясен размерът на таксата, но е записано в споразумението, че е нужно Кипърската банка да достигне 9% капиталова адекватност до края на програмата. Всички застраховани вложители във всички банки ще бъдат напълно защитени съобразно със съответното европейско законодателство, се казва в решението на Еврогрупата. В нея се подчертава също така, че нито цент от десетте милиарда европейска помощ няма да бъде използван за рекапитализиране на нито една от двете най-големи и проблемни банки. По данни на агенция Ройтерс, проблемните банки държат 68 милиарда евро под формата на влогове, включително 38 милиарда в сметки, които са над сто хиляди евро. Според агенцията това са огромни суми за остров с население от милион и сто хиляди души, които не могат да поддържат финансова система с такъв размер със собствени средства.

Както каза френският министър на финансите Пиер Московиси, Кипър е една казино-икономика, която е на ръба на фалита. В блога на Световната банка директорът на отдел "Изследвания" Асли Демиргюч-Кунт посочва [на английски език], че Кипър е класически пример на "морален риск", при който се осигурява убежище от отрицателните последици на рискованото поведение на инвеститорите. Това увеличава апетита им за още риск, което води до още по-голяма нестабилност. Способността на кипърските банки да привличат огромни депозити, въпреки продължаващите изключително големи излагания към гръцки фирми, банки, правителството, известно със своята ефективност, е пример за подобно поведение. В този смисъл, пише експертката на Световната банка, изискването тези незастраховани вложители да поемат част от загубите е добра практика за ограничаване на моралния риск в бъдеще и за предотвратяване на бъдещи кризи.

Вторият аспект на спасителния заем обаче е програмата за реформи. До средата на април трябва да бъдат разработени конкретните параметри на спасителната програма от тройката - представителите на ЕЦБ, ЕК и МВФ. Основната й цел ще бъде да се реши проблема с финансовите дисбаланси. До 2018 година финансовият сектор трябва да се свие до средното за ЕС, отделно от задължителните фискална консолидация, структурни реформи и приватизация. Икономическите перспективи пред Кипър не са особено окуражителни. Активността на кипърската икономика е спаднала с 2.3% през 2012 година. Най-големият спад е настъпил в строителството и промишления сектор. Отслабване на активността Европейската комисия отчита и във финансовия сектор.

В зимната си прогноза [на английски език] Европейската комисия очаква икономическа рецесия и през 2013, и през 2014 г. основно заради спад на вътрешното търсене и на инвестиционната дейност. Условията на пазара на труда също са се влошили сериозно миналата година като безработицата е достигнала рекордните 12.1%. Заетостта се очаква да продължи да спада като през тази година ЕК предвижда броят на безработните да бъде 13.7%, а догодина 14.2 на сто. Дългът също застрашително е набъбнал, като съотношението му с брутния вътрешен продукт през 2012 г. е достигнало 86.5%.

Още при представянето на зимната прогноза през февруари Комисията заяви, че сключването на коригираща програма ще бъде от съществено значение за стабилизирането на кипърската икономика. Независимо от това обаче страната е изправена пред сериозни рискове, свързани както с външната среда, така и с вътрешния фронт. Най-големият риск за Кипър ще продължи да бъде влошаването на икономическите условия в Гърция, гласи прогнозата на Комисията. Дългото отлагане на взимането на решение за спасяването на Кипър обаче доведе до тежки заключения и съответно до трудните решения. Рано сутринта в понеделник след заседанието на Еврогрупата, продължило цяла нощ, еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен заяви, че не са останали никакви други възможности, освен трудния избор. Той направи зимната прогноза на ЕК още по-студена като заяви, че дълбочината на финансовата криза означава, че близкото бъдеще на страната и нейните граждани ще бъде изключително трудно.

Той изрази надежда, че както са се справяли и преди в трудни времена, така и този път кипърските граждани ще успеят. И вие знаете кои времена имам предвид, каза г-н Рен, визирайки окупацията на острова от Турция през 1974 г. Общото послание след края на срещата беше, че ако програмата е била договорена по-рано, е нямало да се стигне до тези тежки решения. Шефът на Еврогрупата, холандският министър на финансите Йерун Дайселблум обясни, че споразумението е било на масата и на предишен етап, но не е било възможно да се сключи политическо споразумение. Шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард също заяви, че на фона на изключително сложните обстоятелства, по-добро споразумение от това надали може да бъде измислено.

Спасяването на Кипър всъщност не може да се разглежда единствено като спасяване на поредната страна от еврозоната, заразила се от някаква внесена отвън болест. Голяма част от проблемите са заложени в самата структура на кипърската икономика, към които досега не е имало претенции или особена взискателност. Кипър е плод на серия от политически решения, в които икономиката не е играла никаква роля. Гръцката част на острова се присъедини към ЕС през 2004 г., заедно с още девет предимно бивши комунистически държави от така наречения етап на разширяването "големия взрив", който всъщност маркира най-романтичния период от съществуването на ЕС - заличаването на следите от Желязната завеса и възстановяване от неправдите, оставени след края на Втората световна война. Нещо, за което ЕС получи Нобеловата награда за мир за 2012 г.

В този период глобалната икономика набираше скорост и пред ЕС имаше ясно небе и спокойни води. Кипър, освен част от романтичния период, е и част от геополитически решения. След провалените опити за обединение на острова и неяснотата дали и кога Турция ще започне преговори за присъединяване, вкарването на един нерешен и много сложен проблем в самото сърце на ЕС - еврозоната - си е било залагане на бомба с часовников механизъм. Само че кой тогава да предположи, че бомбата ще бъде икономическа.

Външнополитическият аспект на кипърската криза

Икономическите проблеми на Кипър всъщност са наистина незначителни, както ги прецени и германският министър на финансите. Те обаче донесоха доста големи външнополитически главоболия на целия ЕС, основно по отношение на може би най-трудния стратегически партньор на Съюза - Русия. След обявяването на първата сделка преди две седмици Москва реагира остро като дори заплаши с ответни мерки. За второто споразумение обаче от Кремъл дойдоха сигнали, че сделката ще бъде подкрепена. Агенция Ройтерс съобщи в понеделник, че президентът Владимир Путин е разпоредил на правителството си да договори преструктуриране на заема от 2.5 млрд. евро, отпуснат на Кипър през 2011 г. Русия категорично отхвърли молбата на Кипър за по-леки условия на заема или за отпускане на нов.

Премиерът Дмитрий Медведев обаче влезе в ролята на лошото ченге като заяви, че ЕС е действал като слон в стъкларски магазин "крадейки това, което вече е откраднато". Проблемът с Кипър става в момент, когато отношенията между ЕС и Русия са изключително хладни след завръщането на Путин в Кремъл миналата година. И макар че Кипър се лашкаше в дните преди сключването на сделката между Москва и Брюксел, в крайна сметка резултатът е, че той остава в орбитата на ЕС. Засега обаче не е ясно на каква цена Русия предпочете да разглежда това като изцяло вътрешен за ЕС проблем. През времето, докато се договаряше сделката имаше много спекулации, че разменната монета ще бъде Кипър да осигури достъп до откритите преди две години огромни залежи на природен газ в шелфа си. Миниатюрна Никозия обаче не може да вземе решение за експлоатацията им, при положение че не е решила проблемите си със северната част на острова, окупирана от Турция. Освен това Израел също има претенции към залежите в района на източното Средиземноморие.

Ако преди години посланикът на Русия в НАТО нарече България троянски кон, то вероятно Кипър по мащаба на проблемите, които можеше да създаде геополитически, може да се съизмери само с Юда Искариотски, продал Исус за 30 сребърника. Кипър вече веднъж предаде ЕС за 2 милиарда и половина евро и беше на път да направи това отново за мизерна сума пари на фона на придобивките, които е получил от членството си от 2004 г. досега. Опасността Русия да бъде вкарана през задния двор в центъра на европейската икономическа и външна политика беше повдигната особено силно в Европейския парламент. На 14 март независимата евродепутатка Diane Dodds, политик от Северна Ирландия, изпрати въпрос с искане за писмен отговор от Европейската комисия как ЕС ще гарантира, че откритието на залежите от природен газ в източното Средиземноморие няма да се превърнат в регионален спор.

Докато се чака отговор от Комисията, в Европарламента въпросът с ролята на Русия беше много актуален по време на първото изслушване на Йерун Дайселблум икономическата комисия миналия четвъртък. На въпрос на либералния евродепутат Wolf Klinz (Германия) какво е мнението му за активната роля на Русия, г-н Дайселблум се пошегува като каза, че може да му отговори на немски, но това би било прекалено рисковано. След това той обясни, че е установен контакт с Москва като са били обсъдени възможностите за преструктуриране на заема от два и половина милиарда.

Като цяло обаче нагласата на политическите групи е възмездна. Шефът на най-голямата група в Европарламента (ЕНП) Жозеф Дол и заместник председателката на ЕП Corien Wortmann-Kool припомниха в специална декларация, че преди две години кипърското правителство е отказало помощта, предложена от ЕК и е предпочело руския заем. Шефът на групата на либералите Ги Верхофстад пък заяви, че Кипър не е безгрешен, заради начина, по който е управлявал банковата си система. Той призова Европейската комисия незабавно да излезе със законодателни предложения за създаването на механизъм за преструктуриране на банките. А в специална статия за вестник The New York Times той посочва, че кризата с Кипър показва, че е необходимо да не се отстъпва от плановете за създаване на банков съюз.

Много преди да стане това обаче е редно ЕС да поправи грешките, допуснати в присъединителния процес. Кипър едва ли ще е единственият случай, след като от години ЕС не успява да гарантира икономическото изравняване и сближаване между отделните страни-членки - проблем, който става все по-болезнен през последните години. Основната причина за "разболяването" на страни, включително и извън еврозоната, е в икономическата структура на по-слабите страни, които не са успели да адаптират нито законодателството си, нито контролните механизми съобразно с нивото на глобализация и взаимообвързаност в единния европейски пазар. Банковият съюз може да реши много проблеми в бъдеще, но той няма да предотврати възникването им.

Както и в случая на Гърция, с Кипър също беше посочено многократно, че става дума за уникален и много специфичен случай. Колкото и да звучи нелепо, всъщност това е вярно. Презумпцията в случая с кипърската криза е, че трябва да платят и тези, които са допринесли най-много за нея - търсачите на ниски данъци, максимална непрозрачност на доходите и малко въпроси за произхода им. И ако това се продава добре на все по-обедняващите европейци, редно е все пак да си припомним, че за да може Кипър да се превърне в привлекателна офшорна зона, принос имат политиците, които кипърските граждани са избирали. За съжаление, европейската интеграция все още не е еволюирала достатъчно, че да може да изиска и тези политици да поемат своя дял от отговорността.

Важно е ЕС да не забравя кипърската криза, тъй като тепърва ще изплува на дневен ред и ефектът й върху напълно замръзналите интеграционни процеси между ЕС и Турция. Важно е също така, когато се мислят правилата за банковия съюз, да се мисли за всички мини, които все още са неоткрити и неизбухнали. ЕС изгуби достатъчно външнополитическа тежест заради кризата в еврозоната. Кипър нанесе пореден удар. Може би това ще бъде стимул най-сетне европейската външна политика да стане по-обща и то не само на думи.

comments
Божидар Божков
29 март 2013 07:46
Има си хас чиновниците, които денонощно живеят с мерака за "супердържавата ЕС" да изпуснат макар и едно петънце от Земята извън химерната им супердържава. Пък ако ще това петънце да е Кипър, или Люксембулг, или Сан Марино (нищо, че не е в ЕС, нали и там ползват евро). Някакви си исторически аналогии с Римски империи, Съветски империи и прочее срутили се империи нищо не значат за чиновниците от Брюксел. Те искат пък да създадат супердържава и това е. Па ако ще подир 20 години да се срути с гръм и трясък както се е срутвало в историята всичко мегаломанско, особено онова, създадено с бюрократично надграждане.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required