English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Испания и Франция получават отсрочка за бюджетния дефицит, но нуждата от структурни реформи остава

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Европейските институции започнаха да отстъпват под натиска на антиостеристите, но започнаха във все по-силен хоров глас да подчертават, че провеждането на структурни реформи и намаляването на бюджетните дефицити, а също и на публичния дълг, не са едно и също нещо. И ако за едни днес беше Коледа, защото получиха подарък отсрочка от две години за корекция на прекомерния бюджетен дефицит, то на всички беше напомнено, че това трябва да върви паралелно със структурни реформи. Причината днес да бъде Коледа за Франция и Испания е, че икономическите трудности пред двете страни се очаква да продължат и затова се нуждаят от повече време да приведат финансите си в ред.

Според пролетната прогноза [на английски език] на ЕС, представена от заместник-председателя на Еврокомисията Оли Рен, Франция се очаква да направи бюджетен дефицит тази година от 3.9%, а догодина - 4.2 процента. При Испания положението е още по-тежко, тъй като предвижданията на ЕК са за дефицит за 2013 г. от 6.5%, а през 2014 - от 7 на сто. Нуждата от отпускане на допълнително време за възстановяване се вижда изключително ясно при другите индикатори. През тази година Франция ще отбележи отрицателен ръст от -0.1%, което е корекция надолу в сравнение със зимната прогоза, когато ЕК очакваше френската икономика да се раздвижи с 0.1% ръст. За догодина очакванията са за ръст от 1.1%, съвсем малко коригирано надолу от зимата насам, когато се предвиждаше растеж от 1.2% за 2014 г.

Словения също е с доста високи прогнозни дефицити. За 2013 г. ЕК очаква публичните финанси да бъдат с дупка от 5.3 процента, а през 2014 дупката да започне да се свива и да бъде 4.9%. Г-н Рен заяви, че за Словения също може да бъде обсъдена възможността да й се даде повече време да коригира финансите си, но това ще зависи от пакета реформи, които правителството на Аленка Братушек ще представи в следващите няколко седмици. Оли Рен очаква да види пакета в рамките на националната програма за реформи.

По думите на заместник-председателя на ЕК ситуацията в Словения не е толкова лоша, колкото са тенденциите и все още е управляема. Малката алпийска страна е изправена пред сериозни икономически предизвикателства и трябва незабавно да им обърне внимание, като точка първа е оздравяването на финансовия сектор и устойчивостта на публичните финанси. Ако се съди по очакванията на ЕК за останалите икономически показатели, задачата пред Любляна е изключително трудна. През 2013 страната ще бъде в рецесия от -2.0%, която ще се запази и догодина, но ще бъде по-малка - -0.1%. Ситуацията с безработицата също би трябвало да тревожи словенското правителство, което пое властта след месеци на ожесточени протести основно срещу корупцията. Прогнозата на ЕК е, че през тази година броят на безработните ще достигне 10.0 на сто и ще остане почти непроменен през 2014 г. - 10.3%.

Като цяло ревизията в сравнение със зимната прогноза не е значителна. През февруари Брюксел предвиждаше безработица от 9.8 на сто през тази година и 10.0% догодина. При растежа обаче ревизията е по-сериозна. През зимата се очакваше Словения да излезе от рецесията и да премине към икономически растеж през 2014 от 0.7 на сто. За тази година обаче прогнозата се запазва същата, както и през февруари.

Страните-отличнички от еврозоната

Въпреки че през последните месеци се завърна усещането, че ситуацията в еврозоната вместо да се стабилизира отново се влошава, картината не е чак толкова трагична. От 17-е страни-членки, споделящи общата европейска валута, 8 ще отбележат икономически растеж тази година. Германската икономика се очаква да нарасне с 0.4% през тази година, а догодина - с 1.8%. Естония е големият отличник в групата, чиято икономика ще набъбне с 3 процента през тази и с 4 процента догодина. Доказателството, че ограничаването на разходите в комбинация със структурни реформи, води до успех е Ирландия, за която се предвижда икономически ръст от 1.1 процента през тази и 2.2 през 2014 г. Люксембург също е сред страните с положителен растеж (0.8 през тази и 1.6 догодина); Малта (1.4, 1.8); Австрия (0.6, 1.8); Словакия (1.0, 2.8) и Финландия (0.3, 1.0).

Общият резултат за тази година в еврозоната се очаква да бъде рецесия от -0.4 процента. Във втората половина предстои подобряване на икономическата ситуация, а догодина прогнозата показва ръст от 1.2 на сто в зоната на единната валута. Главният двигател на растежа ще бъде международното положение, грубо казано. Както обясни Оли Рен, доброто развитие на глобалните обстоятелства се отразява добре и в Европа. Външното търсене се очаква да се увеличи и именно то ще побутне икономическата активност напред.

Страните-отличнички извън еврозоната

Извън зоната на единната валута ситуацията е доста по-оптимистична като от всичките 10 страни само една ще бъде в рецесия и това е Чехия, чиято икономика ще се свие с 0.4 на сто през тази година, но догодина се очаква да отбележи ръст от 1.6%. Най-динамично развиващите се страни от тази група са балтийските неевро-страни - Латвия и Литва. Първата се очаква да увеличи икономиката си с 3.8 процента през тази година, а догодина дори с 4.1 процента. Това е единствената страна от тази група, която се стреми към членство в еврозоната, очаквано на 1 януари 2014 г. Литва е също с изключително силен растеж от 3.1 процента за тази година и 3.6 за догодина. И при двете няма никаква промяна в сравнение със зимната прогноза, което може спокойно да се прочете като устойчивост в усилията на двете страни.

През зимата Унгария беше втората страна, която се очакваше да бъде в рецесия през тази година от -0.3% и анемичен ръст от 1.3% догодина, но Комисията е ревизирала прогнозата си в посока нагоре и очаква през 2013 унгарската икономика да се раздвижи с 0.2%, а през 2014 да порасне с 1.4%. При България обаче ситуацията е коригирана надолу. През февруари е имало очакване за ръст от 1.4 процента тази година и 2.0% догодина, докато през май очакванията са за растеж от 0.9% през тази и 1.7% догодина. Общо за целия ЕС очакванията са за отрицателен ръст от -0.1% през 2013 г. и 1.4% догодина.

Дълговете продължават да растат

И въпреки че в много страни-членки се наблюдават корекции на макроикономическите дисбаланси, в някои високата задлъжнялост се очаква да затрудни икономическия растеж. Дълговото бреме е изключително високо в повечето страни-членки на ЕС. Най-високо то е в Гърция. За тази година гръцкият публичен дълг се очаква да бъде 175.2% от БВП, а догодина прогнозата е за неусетен спад до 175.0. На второ място по задлъжнялост в еврозоната е Италия, която е и дългогодишен шампион. През 2013 публичният й дълг ще заема 131.4% от БВП, а догодина ЕК очаква спад до 132.0. Италианският публичен дълг е над 100% от 1993-а година досега. С нива на дълга над 100% от БВП са още: 

Белгия (101.4% пред 2013 и 102.1 през 2014);
Ирландия (123.3 за 2013 и 110.5 за 2014); 
Кипър (109.5 през тази и 124.0% догодина)

Във Франция нивото на дълга се очаква също да се увеличи от 94.0% до 96.2% и в Испания - от 91.3% до 96.8 на сто. В Словения също се очаква повишаване на правителствената задлъжнялост от 61.0% до 66.5%. С най-нисък дълг в еврозоната е Люксембург - 23.4% от брутния вътрешен продукт, но прогнозата показва увеличение през 2014 г. до 25.2%. Общата задлъжнялост в еврозоната тази година ще бъде 95.5%, а догодина - 96.0%. От неевро-страните в най-розово положение е Естония, която е с най-нисък дълг изобщо (от всичките 27 страни-членки). През тази година се очаква дългът й да бъде 10.2% от БВП, а догодина да спадне до 9.6%. Следващата страна с най-нисък дълг е България* с очакване за 17.9%, но догодина предстои увеличение до 20.3 процента, смята Комисията. С най-висок дълг от неевро-страните ще бъде Унгария - 79.7% от БВП за 2013, но за догодина се очаква той да започне да спада и да бъде 78.9%.

Големият враг - безработицата

Най-големият проблем продължава да бъде безработицата, която в някои държави е рекордно висока. За 2013 г. Испания и Гърция ще си поделят първото място с очаквания за 27.0% дял на незаетите. Положението не е никак обнадеждаващо и в още много страни-членки. С над 10 на сто безработни ще бъдат: Ирландия, Франция, Италия, Кипър, Португалия, Словения, Словакия, България, Латвия, Литва, Унгария, Полша. С най-ниска безработица през тази година се очаква да бъдат Австрия (4.7%), Германия (5.4%) и Люксембург (5.5%).

Какво не разбрахте за структурните реформи?

И Европейската комисия, и Европейската централна банка бяха единодушни, че това, което е нужно страните-членки да продължат да правят са структурните реформи. Дори в знак на добра воля и с надежда, че това ще подкрепи европейската икономика управителният съвет на ЕЦБ реши на 2 май да намали лихвата върху основните операции по рефинансиране с 25 базисни пункта до 0.50%. Според ЕЦБ, основание за такова решение има заради продължаващия нисък ценови натиск в средносрочен план. Това обаче не означава, че структурните реформи трябва да спрат, подчерта Драги. "Междувременно, от съществено значение е правителствата да засилят изпълнението на структурните реформи на национално ниво, да надградят върху напредъка, постигнат до момента във фискалната консолидация и да продължат с банковата рекапитализация, където това е необходимо", обясни европейският централен банкер.

На въпрос на журналист дали той е от малкото останали прави защитници на строгата фискална политика (остерист), Марио Драги заяви, че не бива да бъде изоставен напредъка, който вече е постигнат, "а няма никакво съмнение, че напредък има по отношение на фискалната консолидация в цялата еврозона". Марио Драги не даде конкретни примери, но те се виждат изключително ясно от данните в пролетната прогноза на Оли Рен. Ирландската икономика започна да расте, а дългът й се очаква постепенно да спада. Бюджетният дефицит също се очаква да намалее рязко (от 7.5 през тази до 4.3% догодина). Дори проблемната Гърция се очаква да отбележи икономически растеж догодина от 0.6%, а дългът й се очаква дори да започне да спада, макар и незначително.

Изключително добри примери, макар и извън еврозоната, са също Литва и Латвия, които преминаха през изключително тежка рецесия, но вече са със завиден растеж и спадаща задлъжнялост. Естония, която отскоро е в еврозоната, също е в процес на намаляване на публичния дълг.

Марио Драги припомни също, че големият проблем с фискалната консолидация идва от това, че някои страни предпочетоха да вдигнат данъците, вместо болезненото намаляване на разходите. "И тук говорим за увеличаване на данъците в една част на света, в която те и без това са достатъчно високи, така че не е изненада, че имаше обратен ефект. Сега, когато ще има повече време, е възможно да се премине към намаляване на текущите правителствени разходи и намаляване на данъците", обясни централният банкер ден преди Оли Рен официално да съобщи за отсрочката за Франция и Испания. И той очевидно визираше Франция, където президентът-социалист Франсоа Оланд предприе рязко увеличаване на данъците, за да избегне омразните му бюджетни ограничения.

Не на последно място, посочи Драги все още в отговор на въпроса за последния останал прав остерист, ключов фактор е възстановяването на доверието, което стана възможно благодарение на фискалната консолидация. И отново структурните реформи:  "Голяма част от проблемите, които виждаме днес по отношение на конкурентоспособността, пазара на труда и данъците нямат нищо общо с монетарната политика. Те не могат да бъдат поправени чрез парична политика. Те могат да бъдат поправени единствено чрез промяна на това, което не е наред в тези три сфери". И въпреки че заяви, че ЕЦБ е готова да помага с каквото може, Драги натърти, че ЕЦБ не може да замести липсата на структурни реформи у правителствата, нито пък може да разчиства балансите на банките.

Към Оли Рен също беше зададен въпрос, свързан с остеризма, на който той отговори по обичайния за него начин като посочи, че следи академичните дебати, но информира, че ЕК не базира своите политики на само едно научно изследване, а на няколко. Ползват се също и исторически данни, както и анализите на собствени експерти. Той също натърти на структурните реформи като неизбежни и вървящи паралелно с усилията за бюджетна консолидация.

*В предишна версия на статията беше погрешно написано, че България е страната с най-нисък дълг в ЕС, вместо Естония

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required