euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 4 август правителството одобри законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените, които бяха приети, обаче, с нищо дори и не подсказват за дългообещаваната пенсионна реформа. Пенсионната възраст остава непокътната, а именно - 60 години за жените и 63 години за мъжете. Осигурителният стаж "плавно" ще се увеличи до 37 години за жените и 40 години за мъжете до 2013. Навършилите 65, ако имат не по-малко от 15 години осигурителен стаж, също ще могат да се пенсионират. Предвид завишаването на изискванията за необходимия осигурителен стаж, възможността за купуване на осигурителен стаж се запазва, но периодът се намалява от 5 на 2 години.

Законопроектът предвижда промени и в начините на изчисляване на размерите на пенсията, както и по чл. 328, ал. 1, т. 10а от Кодекса на труда, с която се създава възможност за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало след като работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

И, тъй като идеята на промените е да се намали дефицитът на Националния осигурителен институт (НОИ), да видим дали това е така. Според анализ на Института за пазарна икономика, правителството ще трябва да вземе урок по аритметика. "Според проектобюджета на института (НОИ) за 2010 г. трансферът от страна на държавата (вкл. и за участието на държавата във финансирането на фонд „Пенсии” с 12%) за тази година ще е 4,971 милиарда лева." Паралелно с това несъбраните вземания на НОИ, натрупани през изминалите години са 1,075 милиард лева, което автоматично срива тезата, че дефицит има заради нередовни платци.

Разчетите за вдигане на минималния осигурителен стаж в следващите три години сочат, съответно, 80, 340 и 670 милиона лева свиване на дефицита на НОИ. От време на време се появяват и идеи за увеличение на осигурителните вноски, но те също не биха могли да помогнат с проблемния дефицит в държавната пенсионна система, смятат икономистите от ИПИ. За да бъдат покрити пенсиите само и единствено с осигурителни вноски, те трябва да ударят немислимите 50% увеличение. Ако това се случи, то ще доведе до тежък удар върху работещите и икономиката, значително разширяване на сивия сектор, увеличаване на безработицата, намаляване на доходите и, като цяло, дългосрочен спад в икономическия растеж.

Стабилизиране на пенсионната система чрез вдигане на осигуровките беше изпробвано през 90-те години и ни най-малко не доведе до положителен резултат, напротив - системата претърпя срив. За да се стига до такива крайни промени и мерки, като постоянно увеличаване на осигурителния стаж и пенсионната възраст, значи нещо в цялата система не е наред и/или тя просто не работи така, както на всички би ни се искало. Структурна реформа в пенсионния модел - това е мярката, която трябва да се предприеме, смятат от Института за пазарна икономика.

Преходът в Европа се характеризира с редуциране на дела на държавните разходопокривни пенсионни схеми към засилване на ролята на допълнителните, частни, предварително финансирани схеми. По-просто казано - стремежът е да се избяга от разходопокривния модел в посока към лични пенсионни сметки. Друг е въпросът, обаче, дали икономиката на България е готова да понесе такива радикални промени в пенсионния модел и скоростта, с която тя евентуално ще обхване всички ни, като се започне от работещи, премине се през работодатели и се стигне до пенсионери.

Ако се стигне до такава реформа, тя трябва да се осъществи изключително плавно, за да могат поколенията да се нагодят към нея по естествен път - а не в интерес на едни, но в тежест на други. Нещо повече, реформирането на пенсионната система непременно трябва да се съобрази с икономическите виждания на правителството. Това означава кабинетът да направи задълбочен анализ на състоянието и потенциала на пазара на труда, да набележи мерки за включване на максимален брой нови работници, които да могат да допринасят към осигурителната система. Подобен анализ ще помогне на правителството да види и други начини за облекчаване на системата.

Във всички случаи, обаче, настоящият подход да се говори за публичен дебат по тази толкова сериозна и дългосрочна тема, а всъщност да се осъществят проформа дискусии, няма да свършат работа. Това може временно да създаде усещането, че правителството се опитва да реши проблема, но всъщност само го отлага. Доказателство за проформа-подхода на правителството е и социологическото проучване на НЦИОМ, съпровождащо законопроекта.

Резултатите показват, че 44% от анкетираните нямат желание да се пенсионират по-рано, 49.4 процента смятат, че осигурителната вноска трябва да се увеличи поне с 2-3%, а за по-значително увеличение се застъпват 15.3 на сто. Проблемът с тези данни обаче е, че проучването е изцяло непредставително, според ИПИ, защото са анкетирани 403 души, присъствали на 19 кръгли маси, организирани от НОИ по повод обсъжданата реформа. Според аритметиката на икономистите, това прави средно около 21 души на обсъждане, повечето от които са били поканени от НОИ.

Наскоро Европейската комисия публикува Зелена книга за пенсионната реформа, с която инициира дискусия на европейско ниво за необходимите промени в Съюза. Макар тази област да е прерогатив на националните власти, ЕК ясно заявява, че проблемът е много сериозен, което налага да се вземат общи и най-вече, болезнени решения. Така че, колкото и да го отлага, правителството, в края на краищата, ще бъде принудено да се съобрази с европейската политика по този въпрос и най-после да започне пенсионната реформа.