English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Световната банка поема парите си в свои ръце

Published on , , София
Last change on

Що е това заем от Световната банка? Или пък еврофондове? Сигурно ще ви се стори глупаво да се задава точно по този начин въпросът, но очевидно не си го задаваме само ние, а също и Световната банка, при това със знанието на Европейската комисия и Европейския съвет.

Та, що е то заем за развитие?

Заемите, отпускани през последните 20 години от Световната банка, малко по-късно и предприсъединителните фондове на ЕС, а след това и структурните фондове на Съюза, целят само едно - реформиране на държава, събудена след дълга социалистическа планова кома в условия на пазарна икономика и бързо развиваща се глобализация. Реформиране по начин, който да помогне на тази държава с експертиза, технологии, ноу-хау и пари да започне сама да произвежда благата, към които се стреми.

От началото на сътрудничеството си с България, Световната банка се е съгласила да даде на страната около 1.5 млрд. долара. Няма да броим парите по предприсъединителните фондове.

Резултатът

Нула. В момента активните проекти, по които Световната банка работи с България са в сферите на социалното включване (образование за ромите, за да може да бъдат включени в пазара на труда), здравната реформа, инфраструктурата, борбата с корупцията, енергетиката, водите и канализацията. Ако бяхме усвоили всички тези пари както трябва, може би нямаше да се намираме в ситуацията, в която сме. Нещо повече, вероятно нямаше да се наложи да се стигне до споразумението, подписано в София от президента на Световната банка Робърт Зелик и премиера Бойко Борисов.

Споразумението

България и Световната банка сключиха споразумение за преструктуриране на заемите на страната към финансовата институция. Общата сума на заемите, които България е договорила към момента с групата на Световната банка (в която влизат ЕБВР, ЕИБ) е около 1.5 млрд. долара. Това, на практика означава, че Световната банка вече няма търпение и е изчерпала вярата си, че България е способна да усвоява пари за целите, за които са й дадени. Впрочем, помощта на банката става изцяло със съгласието на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и на президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой. По-рано тази година Световната банка се е договорила с Барозу и Ромпой за намиране на механизъм за подпомагане на по-новите страни-членки на ЕС да могат да използват пълния потенциал на еврофондовете.

Според подробното обяснение на Робърт Зелик заемите ще бъдат преструктурирани така, че вече няма да се концентрират върху полагането на асфалт по пътищата, а върху подпомагане на изграждането на капацитет (разбирано под формата както на административен, така и на технологичен и ноу-хау). Освен това, Световната банка ще изпрати в България експерти, чийто брой тепърва предстои да се уточнява, които ще работят като консултанти или мениджъри по проекти. Нещо повече, тези експерти няма да подпомагат България в писането на проекти само по програмите, финансирани с участието на Световната банка, но и по тези, финансирани от еврофондовете.

Премиерът Бойко Борисов предупреди, че усвояването на парите от Световната банка ще увеличи бюджетния дефицит, но същевременно споразумението с институцията е силен сигнал към международните финансови пазари, защото, по думите му - много важни хора по света четат и като видят, че президентът на Световната банка е бил в София и е похвалил правителството, ще си направят верните изводи за постиженията на страната. Интересна беше и промяната в отношението на министър-председателя към "случайно откритите договори и анекси", напомпали бюджетния дефицит на стойност около 1 млрд. лв.:

"Ние в момента разполагаме с близо 1 млрд. евро - вярно, подписани от предишното правителство договори, но реални договори и, както и г-жа Георгиева каза, ние още този строителен сезон трябва да се постараем да асфалтираме или строим колкото се може повече. За вас или за тези, които не знаят - взимането на пари от подписаните споразумения със Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Банката за възстановяване и развитие, веднага прехвърлят тези пари в дефицита. Затова не ги харчим, защото те веднага отиват в дефицита".

Както става ясно, премиерът продължава да настоява за полагането на асфалт, но е предпазлив за дефицита, след като Европейската комисия вече започна процедура за свръхдефицит срещу България. И, тъй като Бойко Борисов веднъж вече се опари от строгите брюкселски правила, след като каза в началото на годината, че Брюксел няма да се сърди за дефицита, сега той е решил да подходи по друг начин. До три седмици най-късно, с помощта на експерти на Световната банка, ще бъде изготвен анализ на пътните проекти, по които България смята да се възползва от осигуреното финансиране. Целта на анализа е да покаже за какво точно правителството смята да увеличи бюджетния дефицит. "Не в пенсии, в заплати или в неща, които, според Брюксел в момента няма как да се вдигат и не се вдигат никъде, а в реално строителство на инфраструктура".

Малко по-късно министър-председателят се застрахова като заяви, че това не означава, че планираният бюджетен дефицит за тази година ще бъде надхвърлен, но "както ни посъветваха - малко над 3.1%, 3.2%, ако разбира се парите отиват само за пътища и асфалт и това се обясни на Брюксел по надлежния начин, тогава всички ще го приемат".

А защо пътищата са толкова важни, премиерът обясни така: "Брюксел не е някаква, как да я наречем, столица на злото за всички държави, които нарушат 3-процентния дефицит. И ние не казваме дори, че ще го нарушим, но ние искаме в Брюксел проект по проект и в рамките на 3 седмици сме се разбрали, да дадем пътищата от тези, които имаме подписани договори и да направим анализ на критичните точки - дали една трета, дали две трети, дали целия път сега този строителен сезон, догодина колко от него. Вчера техниката, която закупихме за милион и половина долара ние гарантираме качество, гарантираме, че парите им се харчат прозрачно и гарантираме, че с тази апаратура като заснемем пътя и им го пратим веднага те ще кажат, да този път трябва да се направи, защото мрат хора на него".

Разминаването

Докато премиерът се кахъреше за бюджетния дефицит и за асфалта, президентът на Световната банка и неговата бивша подчинена, а сега еврокомисар Кристалина Георгиева, говориха за друго. С преструктурираните заеми на България ще се търси начин да се увеличи значително капацитета за усвояване на евросредства. Според Робърт Зелик, има много държави в затруднено положение, които обаче не са в изгодната българска ситуация да има на разположение между 7 и 10 млрд. евро пари на готово, не да търси заеми. Г-жа Георгиева допълни, че до момента усвояемостта е около 10%, а остават само 3 години до края на 7-годишния бюджетен период на ЕС:

"Ние трябва да ускорим усвояването на наличните ресурси от еврофондовете и в същото време, както каза президентът Зелик да изградим капацитета за следващия период, тоест ние трябва да направим заявка за България за следващия финансов период. И затова ние имаме една година време. Ние трябва да усвоим капацитет от Световната банка там, където вече върви работа от банката, както например в областта на пътищата, както е в областта на енергетиката и да търсим тези ключови отрасли, които България определя като приоритетни за следващите 7-8 години, за да може там да има проектно управление, готово, когато 2014 година започне следващия период", обясни еврокомисарят.

Иначе казано, Световната банка поема собствените си проекти в свои ръце, а също и тези, които ще кандидатстват за европейско финансиране. Това не може да означава нищо друго, освен пълен провал на усилията на страната да демонстрира способност да се справи сама, формулирано дипломатично от президента Зелик ето така: "Това, което произтича от този факт е мнението на министър-председателя, че Европейската комисия е предназначена за определено ниво на развитие, така че след големите преговори за членство в ЕС, идва реалността, че вече като членки Комисията не може да се фокусира върху въпросите, заради които ние сме тук".

А по отношение на дефицита, за който премиерът говори, българският еврокомисар се наложи да обясни, че ще се получи много неловка ситуация, ако всички останат след днешната среща (10 август) с впечатлението, че Световната банка препоръчва на България да увеличи дефицита. По-нататъшното обяснение на г-жа Георгиева даде повече яснота, но и много храна за размисъл: "Споразумението, което се постигна е, независимо око да погледне на това какви планове имаме в момента тук в България, какво означава тяхното изпълнение за дефицита на страната, така че да може правителството да вземе информирано решение кое да прави и кое да не прави".

Казано с други думи, България е неспособна да определи приоритетите си и то в момент, когато вече се обсъждат с пълна сила параметрите на предстоящата догодина битка за новия 7-годишен бюджет на Европейския съюз.

От своя страна Робърт Зелик се въздържа да коментира дефицита, но наблегна на дълговата част: "Бюджетните прогнози трябва да отчитат оценките на онзи растеж, който произвежда доходи, а след това разходи. Вашият дефицит е нещо от порядъка на 3%, докато този на САЩ е 11%. Друга важна част обаче е, че дългът на България като процент от икономиката е около 15 на сто. Правилата на ЕС изискват дългът да не надвишава 60%. Така че, правителството трябва да направи такава прогноза, която да се опита да изчисли разходите спрямо приходите. И това, за което говорихме днес бяха допълнителните инвестиции, които може да стимулират растежа, а оттам и приходите".

Тези думи на президента на Световната банка показват недвусмислено, че, макар и похвалено, правителството не се справя добре с правенето на бюджетните прогнози. Може би, защото не се справя добре с планирането, програмирането и управлението на проектите, по които може да вземе външно финансиране. А, може би и защото постоянното говорене за увеличаване, намаляване и пак увеличаване на бюджетния дефицит, съпроводено с актуализации на бюджета и постоянни корекции в конвергентните програми, говори на Световната банка, че е възможно страната в един момент да не успее да си върне дълговете. Това, което трябва да се добави за повече яснота, е контекстът на посещението.

Президентът на Световната банка идва в България като част от обиколката си в Европа и групата, в която попада страната ни не създава особено добър контекст за изводите, които "важните хора по света" ще си направят - след България, Робърт Зелик ще посети Молдова и Латвия. И двете страни, заедно с България, са посочени в последния доклад на Световната банка за глобалните икономически перспективи като едни от най-силно засегнатите от кризата европейски страни, с голям дефицит по текущата сметка и "уязвима динамика на външния дълг". "И, докато промишленото производство не спадна така силно в Литва и България, заради острото свиване на вътрешното търсене, поради пресушаване на финансирането на огромния дефицит по текущата сметка, производителността не се възстанови в същата степен и остава, съответно 11% и 21%, което е под предкризисните пикове", пише в доклада.

Пояснението по отношение на дълга също е важно, тъй като споразумението, подписано днес засяга пресктруктурирането на заеми, независимо, че според премиера експертите на Световната банка ще дойдат тук да вършат работа като сами ще си плащат заплатите. Малката подробност е, че няма да се финансират сами, защото тези пари един ден ще трябва да бъдат върнати от българския данъкоплатец. В този смисъл Робърт Зелик увери, че преструктурирането няма да доведе до промяна на финансовия статут на страната ни, тъй като банката отпуска заеми на много ниски лихвени равнища - около 3%.

И накрая, готовността на Световната банка да окаже помощ може да се тълкува като подкрепа и потупване по рамото на настоящото правителство. С не по-малка сила, обаче, може да се тълкува и като провал на всички досегашни опити страната ни да бъде принудена да разбере, че само и единствено реформи (ама истински) може да я изправят на крака и да я направят независима от постоянното външно подтикване и побутване. Или, както каза президентът Зелик: "Ние ще бъдем успешни, ако след няколко години имаме възможност да приключим работа тук и България започне да се оправя сама. Но, в момента вие имате таланти на министерско ниво, но нямате в дълбочина в онези специфични области, където инвестициите днес ще докарат приходи и производителност и ще привличат бизнеса утре".

comments
.
12 август 2010 10:10
таланти на министерско ниво!!!

If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required