English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Мълчанието на сръбските власти по отношение на Шешель е грешка

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Би било по-разумно, ако вместо да нарича реакциите на Хърватия срещу завръщането на Воислав Шешель в Сърбия "ежедневна политика", сръбският премиер Александър Вучич осъди изявленията на Шешель. Това трябва да направят още президентът Томислав Николич и вицепремиерът и външен министър Ивица Дачич, за да докажат, че членството в ЕС е стратегическа цел на Сърбия не само на думи. Защо? Защото ЕС е символ на помирението. През 2012 година Съюзът получи Нобеловата награда за мир, заради "успешната си борба за мир и помирение и за демокрация и човешки права", се казва в решението на Нобеловия комитет. "Работата на ЕС представлява 'братство между народите' и може да се сравни с форма на 'мирните конгреси', цитирани от Алфред Нобел като критерий за наградата за мир в завещанието му от 1895 г.", се казва още в изявлението.

Една от най-тежките критики срещу връчването на наградата точно на ЕС е, че той не успя да предотврати войната, съпроводила разпада на бивша Югославия. Най-острите критики идваха точно от района на бивша Югославия. Само че ЕС не може да свърши цялата работа. Нужно е и съдействието на страните от региона. Затова е изключително важно тези, които са на пътя на евроинтеграцията да направят всичко необходимо, за да докажат, че са достойни за членство в Съюз, който символизира мира и помирението. А това означава, че са готови да се обърнат към миналото си и да осъдят престъпленията, извършени тогава. 

Подходяща ли е Сърбия?

През последните месеци Сърбия е изправена пред тежки предизвикателства. Пътят й към ЕС ще се окаже най-труден, именно заради нерешени проблеми от миналото. Сърбия показва близост с Русия, която е неприемлива в ЕС и особено в източната част, в момент, когато тя се превръща в заплахата от времето на Студената война. Това влиза в директно противоречие с всичко, което ЕС олицетворява. Макар че Съюзът категорично заявява, че не изисква от Сърбия да се откаже от приятелството и дори братството си с Русия като условие за европейска интеграция, конфликтът между двете е видим и Сърбия го усеща болезнено. Второто голямо предизвикателство е странното решение на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия в Хага, създаден от ООН, за да преследва военните престъпления, извършени по време на войните в региона в началото на 90-те години на миналия век. И всичко това на фона на провала на опитите за помирение с Албания.

На 6 ноември съдът реши да пусне предсрочно Воислав Шешель по хуманни причини, заради влошеното му здравословно състояние. Шешель беше върнат в Белград на 12 ноември след рекордно дълъг престой в ареста на трибунала. Той беше прехвърлен в Хага на 24 февруари 2003-а година. Обвиненията срещу него са изключително тежки - убийства, мъчения, жестоко отношение, унищожение на селища, опустощение. В обвинителния акт на трибунала пише още, че той е отговорен за убийството на много хървати, мюсюлмани и други несръбски мирни граждани, включително жени и възрастни в общините Вуковар в Хърватия и Зворник, Сараево, Мостар и Невесинье в Босна и Херцеговина. Сред обвининенията е и продължително и рутинно затваряне на хървати, мюсюлмани и други несръбски мирни граждани в лагери в Хърватия и Босна и Херцеговина. 

Макар да беше пуснат заради заболяване (той страда от рак на дебелото черво в, твърди се, неспасяема фаза), Шешель обяви още по време на полета си към Белград, че ще се отдаде на политиката, а лечението ще остави за после. Основната му цел е да си отмъсти на Александър Вучич (в момента министър-председател на Сърбия) и Томислав Николич (президент), които някога бяха водещи лица в Сръбската радикална партия (СРС), основана през 1991-а година от Воислав Шешель. Откакто се е върнал в Сърбия, Шешель не спира да сее слово на омразата. 

Завръщането му в Сърбия стана броени дни преди годишнината от падането на град Вуковар, изключително важна дата за хърватите. Той не пропусна тази възможност като на 18 ноември публикува специално изявление, което предизвика силно възмущение в Хърватия, но никаква реакция нито в Белград, нито в Брюксел. "Председателят на Сръбската радикална партия и четнички войвода професор доктор Воислав Шешель честити на сръбските четници деня на освобождаването на сръбския Вуковар. На днешния ден преди 23 години сръбските четници освободиха Вуковар от усташките паравоенни единици след тримесечни юначни битки. Сръбски Вуковар беше първият освободен сръбски град, който, без борба, с помощта на режима в Белград, беше предаден на усташката хърватска държава. Доктор Воислав Шешель и неговата Сръбска радикална партия никога няма да се отрекат от единството на сръбската държава и ще направи всичко възможно република Сръбска Крайна и сръбски Вуковар отново да бъдат част от Велика Сърбия". 

Няма как в такава ситуация човек да не си спомни скандала, който предизвика около избирането му сръбският президент Томислав Николич, когато в едно интервю също нарече Вуковар сръбски град. Хърватският първи вицепремиер и министър на външните и европейските работи смята, че поведението на Шешель се отразява негативно на процеса на европейска интеграция на региона и особено на Сърбия. В интервю за този сайт Весна Пусич изрази [на английски език] "съболезнования" на сръбските власти, тъй като, според нея, Сърбия не е виновна за освобождаването на Шешель. "Със сигурност не бих искала да съм на тяхно място и да имам такъв човек на свобода да търчи из страната ми или която и да било страна. Това определено не е добре". Тя даде интервюто си за euinside в петък. Оттогава досега обаче сръбският държавен връх се държи сякаш нищо особено не се е случило. Те отказват да коментират, като премиерът Вучич се задоволява да каже единствено, че искрено желае на Шешель здраве, а вицепремиерът Дачич го нарече "много болен човек". В интервю снощи за сръбската държавна телевизия Александър Вучич заяви, че нито иска, нито може да каже нещо лошо за Шешель, "защото това означава и за себе си лошо да кажа, но се различаваме в политиката", каза той. Трябва да гледаме в бъдещето, а не да се занимаваме с миналото, беше посланието му.

Само че изграждането на светло бъдеще минава през помирение с миналото. А това изисква Сърбия да е наясно със своето и да осъди престъпленията на предишния режим. Първата стъпка беше направена по време на "Хърватия форум" в Дубровник през лятото, но е очевидно, че това не е достатъчно, особено когато сръбското правителство повтаря неуморно по няколко пъти на ден, че ЕС е стратегическата му цел. Нещо повече, вицепремиерът Дачич каза в Брюксел на 18 ноември след среща с еврокомисаря на преговорите за разширяването, че ЕС не е цел, а път, което означава, че "ние трябва да създадем общество с такива ценности и да направим това заради нас, а не заради присъединяването в ЕС". Едно от условията за евроинтеграционния процес на страните от Западните Балкани е помирението. В стратегията за разширяването на ЕС за 2015 година, представена през октомври от ЕК, е записано, че едно от големите предизвикателства пред страните от региона е преодоляването на наследството от миналото. 

То няма да бъде преодоляно чрез премълчаване и отминаване. Шешель е реалност, която не може да бъде пренебрегвана или принизявана на "ежедневна политика", казано очевидно с намек към предизборната кампания, която е в разгара си в момента в Хърватия за президентските избори в края на годината. Тази реалност поставя въпроса за ролята и ползата от трибунала за помирението на Балканите, но също и за готовността на Сърбия да бъде част от ЕС. Мълчанието на сръбския елит е особено осезаемо около годишнината от Вуковар. Осъждането на Шешель не отменя, нито пък намалява значението на решаването на двустранните въпроси в региона, нито сваля отговорността за извършените военни престъпления. То обаче е знак, че Сърбия е достатъчно зряла, за да гледа към бъдещето и да бъде равностоен член на ЕС, успял да превъзмогне две опустошителни световни войни в началото на 20-и век и да създаде една от най-влиятелните сили в света. Нещо повече, това трябва да стане и заради това, че, както обясни Весна Пусич, днешната реторика на Воислав Шешель е същата, която доведе до войните от 90-те години. 

С всички свои недостатъци и грешки ЕС е наистина път, както казва Дачич, към мирно и съвместно съществуване, което се осигурява чрез диалог и помирение. Всяка секунда мълчание внася нова доза съмнение, че Сърбия е готова за член в ЕС. Ще бъде хубаво обаче, ако и самият ЕС заеме силна позиция срещу изявленията на Шешель и мълчанието на Сърбия, защото, права е Весна Пусич, че това удря директно по евроинтеграционния процес в региона и вреди на положителните промени, провокирани именно от този процес. Има и друга причина, заради която ЕС трябва да заеме твърда позиция и тя е факторът Русия, за който говори Предраг Симич, преподавател в белградския Факултет по политически науки, в интервю за сръбското издание Blic.

Според него, начинът, по който руската държавна телевизия е съобщила за завръщането на Шешель, описвайки го като "неуморим патриот", затвърждава позицията на Москва спрямо Сърбия от 90-те години, когато тя се съпротивляваше на Запада. "Русия подкрепя сегашната власт в Белград, но изпраща послание, че има и друга възможност в случай, че някой от сегашния естаблишмънт реши да се приближи повече към Запада", смята г-н Симич. Това не е безобидна позиция на фона на това, което хърватският вицепремиер Весна Пусич каза тези дни, че Русия за първи път от 2005-а година насам е поискала в годишната резолюция на ООН за Босна и Херцеговина да се премахне изречението за евроатлантическата перспектива на страната и целия регион впрочем.

Еврокомисарят на преговорите по разширяването Йоханес Хан заяви след срещата си с Ивица Дачич във вторник, че Сърбия е суверенна държава и не може да изисква от нея да налага санкции на Русия. Дачич от своя страна увери, че Сърбия добре знае какви са задълженията й: продължаване на вътрешните реформи, на диалога с Прищина и постепенно хармонизиране на външната политика с тази на ЕС. В този смисъл г-жа Пусич е права, че не само ЕС, но и създателят на Хагския трибунал - ООН - трябва да реагира срещу изявленията на Шешель и да предприеме мерки той да бъде върнат в затвора до произнасяне на присъдата. В противен случай, трудно постигнатият напредък за помирение в региона и приближаването му към ЕС ще бъдат зачеркнати и то точно 25 години след падането на Берлинската стена, което трябваше да донесе мир и обединение. Ако Сърбия трябва да докаже, че е готова за ЕС, Съюзът от своя страна трябва да докаже, че критиките срещу него по повод Нобеловата награда за мир са неоснователни. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required