euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Прахът още неслегнал от войните, съпроводили разпада на Югославия, помирителният процес незавършил между бившите югорепублики, все още непогребани всички жертви и все още неосъдени всички военнопрестъпници, все още не утвърдени държавните граници, а Косово все още непризнато пълноценно, Сърбия реши да организира военен парад, в който централна фигура беше руският президент Владимир Путин. Всичко това на фона на първата голяма война в Европа в 21-ви век, започнала, след като г-н Путин наруши следвоенните договорености от началото на миналия век, като анексира полуостров Крим, а в момента води прокси война в източна Украйна. И сякаш за да направи ситуацията още по-абсурдна, формалната причина за демонстрацията на военна мощ беше отбелязването на 70-годишнината от освобождаването на Белград от фашистите и стогодишнината от началото на Първата световна война - все противоречиви за Балканите събития, които вместо да сближават страните в региона, им припомнят защо толкова десетилетия са били разделени. 

Независимо от формалните причини, военният парад на 16 октомври в Белград беше в чест на руския президент, който беше посрещнат като император в сръбската столица. Начинът, по който беше проведено събитието, как беше отразено от сръбските медии и какви послания бяха отправени от сръбския държавен връх повдигат изключително сериозно въпроса за бъдещето на Сърбия в ЕС. 

Брак по сметка или по любов?

През последните три години сръбските управляващи постоянно повтарят, че членството на Сърбия в ЕС е стратегическа цел. Откакто Александър Вучич пое премиерския пост по-рано тази година, реформите, очаквани от ЕС от Сърбия, са водещ негов приоритет и водеща тема на сръбските медии. Още в изборната вечер г-н Вучич заяви, че за него цел номер едно е ЕС да отвори първите преговорни глави още тази година, а Сърбия да бъде готова за членство през 2018 г. В името на тази цел беше предложен и одобрен пакет медийни закони, за първи път от няколко години се организира Парад на гордостта в Белград и е в ход програма за фискална консолидация, паралелно с търсенето на инвестиции. Въпреки че някои мерки търпят дискусии доколко са в правилната посока и дали са точно това, което се желае от Сърбия, през последните 8 месеца Александър Вучич създаде впечатление на истински проевропейски реформатор, който иска върху имиджа на Сърбия като фактор на нестабилността и заплаха за региона да изгради образ на държава, която е фактор на стабилността и пример за останалите. 

На фона на всички тези усилия обаче прозираше тънката червена линия на раздвоението. Когато започна войната в Украйна, ЕС очакваше от страните-кандидатки да заемат официалната позиция на Съюза спрямо Русия, макар и да не го поиска официално, особено след решението за въвеждане на санкции, някои от страните от Западните Балкани направиха това, но не и Сърбия. Още от самото начало на европейската си програма Вучич заяви, че Сърбия се стреми към ЕС, но не за сметка на приятелството с Русия. Това едва ли щеше да е голям проблем, ако не беше войната в Украйна, защото тогава аргументът за исторически близките отношения на бивши съветски сателити щяха да звучат резонно и логично. Сега обаче става дума за истински цивилизационен разлом, което прави геополитически значимо кой на чия страна е и защо. 

През целия период на развитие на конфликта в Украйна сръбското правителство обявяваше пълен неутралитет - отказваше изобщо да коментира ситуацията в Украйна, докато същевременно повтаряше до втръсване, че ЕС е стратегическа цел, а Русия е приятел, и че Сърбия не може и не иска да си разваля отношенията с Москва. За да направи позицията си по-достоверна, Белград често цитираше страни от ЕС, които също са запазили добри отношения с Русия. Въпросът е доколко е от значение разликата, че Германия, Франция и Великобритания например имат сериозни бизнес-интереси в Русия, докато всички бивши комунистически държави са в пряка икономическа зависимост от Русия? Какъвто и да е отговорът, никоя от тези две групи не прави такива силни демонстрации на чувства към Русия. Водещи сили са прагматизмът или страхът.

С решението си да проведе военния парад и специално да покани руския президент Владимир Путин Сърбия изпраща съвсем различно послание - икономическата зависимост от Русия се възприема като помощ и спасение. Русия се величае като майка, като по-голяма сестра, която винаги се притичва на помощ. ЕС е стратегическа цел, но Русия е любов и приятелство. Русия винаги е насреща, докато ЕС отсъства, което беше много ясно заявено от сръбския министър на външните работи Ивица Дачич. В навечерието на 16 октомври при една от многократните си изяви по темата той заяви, че и президентът Обама е винаги добре дошъл, "но ще дойде ли?". Повече от 20 години в Сърбия не е стъпвал британски министър-председател, добави той и пак попита "ще дойде ли?", с което ясно очерта какъв е проблемът. 

Затова съвсем резонен е въпросът дали  членството на Сърбия в ЕС ще бъде брак по сметка или осъзната необходимост, свързана с възприемането на европейските ценности и съответно политика. Вярно е, че в много от централно- и източноевропейските страни-членки на ЕС има възраждане на "любовта" към Русия, особено там, където присъединителният процес и членството в ЕС не успяха да създадат добре функционираща правова държава и силни, независими от политическо влияние институции, и където медиите са зависими. Страните, които се справиха с тази задача изглеждат напълно интегрирани в ЕС в смисъла на прихващане на европейската ценностна система, така както е описана в Член 2 от Договора за ЕС. Усилията им същевременно са добре възнаградени с мощен икономически растеж и добро темпо на наваксване със средното ниво на стандарта на живот в ЕС. 

Осезаемо отъствие на ЕС в Сърбия

Освен че липсва силно политическо присъствие на най-високо европейско ниво в Сърбия - премиери на влиятелни страни-членки, външни министри, шефът на ЕК, на Европейския съвет, ЕС отсъства и със своята гледна точка в сръбския дискурс с едва забележими изключения. През целия 16 октомври сръбската държавна телевизия излъчваше специална програма с преки включвания от всички събития с участието на руския президент, съпроводени с коментари от студиото. Телевизията не покани нито един коментатор с различна, проевропейска гледна точка. Основното послание на всички коментатори беше, че Русия е за предпочитане не само заради историческото, културно, етническо и религиозно родство, но и защото тя не поставя условия, за да предоставя икономическа помощ.

Търговията с Русия е без мита, докато обменът с ЕС е с ограничения. Поведението на сръбското държавно ръководство също беше показателно за сръбското политическо съзнание. В речите на президента Томислав Николич и на премиера Александър Вучич се подчертаваше ясно, че Сърбия няма да се присъедини към санкциите срещу Русия, но не се споменаваше изобщо защо тези санкции са наложени. Това не се обсъждаше и от коментаторите, поканени в студиото на РТС. Президентът Николич заяви, че ЕС трябва да се съобразява с това, че Сърбия не може да наложи санкции, защото Сърбия е страната, която най-много си е изпатила от санкции. Само че не се спомена защо Сърбия претърпя санкции. Нещо повече, г-н Николич специално благодари на руския президент за подкрепата му за териториалната цялост на Сърбия по отношение на Косово, след което заяви многозначително, че целта на военния парад е да покаже, че сръбската армия е готова да отстоява "това, което е наше".

Премиерът Вучич излъчваше по време на срещата си с Путин едновременно страхопочитание, обожание и личен триумф. Той благодари на руския президент за това, че уважава суверенното право на Сърбия да избере европейския път, сякаш то зависи от Москва, а не от демократично избраното ръководство на суверенна държава. Това поразително прилича на украинския случай, чието бъдеще се оказа в зависимост не от суверенното право на украинския народ, а от волята на Кремъл. По същия начин стои и въпросът с Молдова, която наскоро беше предупредена от Владимир Путин да не подписва споразумението за свободна търговия с ЕС. 

Всичко това на фона на глава 35 от преговорите със Сърбия, която ще бъде посветена на "преглъщането на независимостта на Косово" като опозиция на постоянната подкрепа на Русия за "сръбската териториална цялост". 

Трябва ли Сърбия да направи избор?

Европейският съюз не е само единен пазар, както обичат да казват европейските лидери. Това е общност на споделени ценности и цивилизационен избор. В Член 49 на Лисабонския договор се казва, че всяка европейска държава, която уважава ценностите, така както са изложени в Член 2, и е ангажирана с разпространението им, може да кандидатства за членство в ЕС. Няма принципно противоречие между това една страна да споделя тези ценности и същевременно да има бизнес-отношения с Русия. Има противоречие обаче, когато се говори за любов и приятелство и когато се прави демонстрация като тази в Белград на 16 октомври. Тогава премиерът и президентът заявиха, че Русия няма нищо против европейския път на Сърбия, но президентът Путин не каза нищо по този въпрос. 

ЕС няма ясна позиция как да реагира в тази ситуация. По време на изслушването му във външната комисия на Европейския парламент кандидатът за еврокомисар по преговорите за разширяване Йоханес Хан, който ще отговаря и за политиката спрямо Русия, нямаше готов отговор на този въпрос, което се открои на фона на иначе много доброто му представяне пред евродепутатите и ясните му позиции за бъдещето на разширяването и източната политика на ЕС. Той каза само, че този въпрос трябва да бъде дискутиран в ЕС. Съюзът е в много трудна позиция, защото с парада на 16 октомври Сърбия демонстрира ясно, че има избор. Според някои анализатори, така Белград си е вдигнал цената за преговорите с ЕС. От друга страна обаче, това може да се разглежда и като вдигане на цената пред Русия. Фактът, че и двете интерпретации са еднакво възможни, показва, че Сърбия все още не е направила своя избор. 

Тази демонстрация може да е и вик за помощ. ЕС обяви намерението си да създаде изцяло нова политика спрямо Русия. Това трябва да стане с участието на Сърбия, независимо че страната е все още на първото стъпало от преговорния процес. Кандидатът за върховен представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини обяви по време на изслушването си във външната комисия на Европарламента, че Русия се опитва да убеди източните партньори на Съюза, че европейската интеграция е лош избор. ЕС трябва да започне да работи усилено в убеждаването им, че това не е вярно. Същите и дори още по-силни усилия в тази посока трябва да се положат за Сърбия, защото на този етап членството на Украйна или някоя от другите страни от "Източното партньорство" е изключено, докато със Сърбия вече е заявено началото на преговори за присъединяване.

Кандидатът за комисар на преговорите по раширяването Йоханес Хан обяви, че ще посети всички страни в региона и това е чудесно. Сърбия обаче трябва да е в календара му всеки месец. Европейският парламент също трябва да е по-включващ към Сърбия и Скупщината с чести размени на делегации, дискусии по европейски теми - икономически, устройствени, външнополитически. За периода 2007-2013 година ЕС предостави на Сърбия пари от предприсъединителните фондове в размер на над един милиард и 300 милиона евро. Федерика Могерини говореше за засилване на инвестициите в транспортната свързаност между страните от Западните Балкани. С други думи ЕС трябва да засили присъствието си в Сърбия и региона изобщо и то в посока смяна на имиджа - от претенциозен Съюз, който поставя много високи изисквания и изчаква пасивно изпълнението им, гледайки с пренебрежение провалите, той трябва да се превърне в проактивен, гъвкав партньор на страните от региона. Провалите с изпълнението на някое от условията не бива да се посрещат с вдигане на рамене и заявяване на неангажиращата позиция "Когато сте готови, тогава", а трябва да се търси как може ЕС да помогне тези провали да бъдат преодолени.

Ключът е в думата партньорство. Съзнание за това, че ЕС трябва да смени подхода си демонстрира г-жа Могерини в качеството си на италиански министър на външните работи и председателстващ във втората половина на тази година Съвета по външни отношения на ЕС по време на "Хърватия форум" в Дубровник. Тогава тя призна, като реакция на изказването на сръбския външен министър Ивица Дачич, че ЕС се държи прекалено менторски. Вече не бива да се говори просто за присъединяване, а за интеграция и консолидация, каза тогава тя. 

А защо не и ЕС да се стреми също да бъде най-добрият приятел на Сърбия? В крайна сметка кои са най-добрите приятели? Тези, които ти мислят доброто. ЕС иска да се състои и да се обгради от стабилни правови държави, които вярват в европейската ценностна система и полагат усилия да я разпространяват по света, защото тя носи мир и просперитет. Точно заради това ЕС получи Нобеловата награда за мир. ЕС може и трябва да се пребори не само за ръката, но и за сърцето на Сърбия, защото за нея това е важно. Нека всички премиери или президенти на страните-членки на ЕС да се изредят в Белград. А защо не и да се организира един своеобразен Европейски съвет в сръбската столица с участието на Сърбия? Те трябва да кажат на сърбите, че са важни за ЕС, защото наистина са. Твърде рано европейските лидери затвориха главата с югославските войни и решиха, че този въпрос е завинаги погребан. Не е. И фактът, че дори един футболен мач не може да мине без проблеми е доказателство, че ЕС не си е свършил работата на Балканите. Даже не я е започвал.