ЕС най-сетне се завръща в Босна и Херцеговина

Аделина Марини, November 18, 2014

Година и половина след присъединяването си към ЕС Хърватия може да се похвали с огромен дипломатически успех - завръщането на Босна и Херцеговина в дневния ред на Съюза. В началото на годината, след масовите протести срещу огромната безработица (най-вече сред младите) и тежката икономическа ситуация в страната, Хърватия предложи ЕС да смени подхода си към Босна и Херцеговина като даде на страната специален статут. Хърватският първи вицепремиер и министър на външните и европейските работи Весна Пусич успя да вкара точката в дневния ред на заседание на Съвета на министрите по външни работи, което беше към онзи момент неочаквано, заради разгарящия се конфликт в Украйна. Реакциите бяха смесени. Имаше гласове, че това означава сваляне на летвата, заобикаляне на критериите и изобщо за влизане на Босна и Херцеговина в присъединителния процес през задния вход. Все пак министрите решиха да изчакат изборите в страната през есента преди да решат.

И ето че скоро след изборите през октомври Великобритания* и Германия излязоха със собствена инициатива [на английски език], с която призовават за изцяло нова стратегия на ЕС спрямо Босна и Херцеговина. Това стана по време на конференция в Берлин за Югоизточна Европа, на която присъстваха министрите на външните работи на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия. На конференцията беше поканена и Хърватия. Същината на британско-германската инициатива е да се постави силен акцент върху икономическите и социалните предизвикателства в Босна и Херцеговина, като се разшири програмата за реформи. Британският външен министър Филип Хамънд и германският му колега Франк-Валтер Щайнмайер предлагат напредъкът на Босна и Херцеговина да бъде изместен по-напред в дневния ред на ЕС чрез по-активното участие на Съюза в изпълнението на критериите от страна на Босна и Херцеговина.

Двамата смятат, че трябва да се направи пътна карта, чието изпълнение да води до "награда" за усилията - първо активиране на Споразумението за асоцииране, след това подаване на молба за членство и накрая получаване на статут на кандидатка. В допълнение към инициативата, британският външен министър отбеляза засилена активност и в самата Босна и Херцеговина. На 24 октомври босненският Vecernji list публикува обръщение [на босненски език] към жителите на страната от Филип Хамънд, в което той заявява, че ЕС не е изоставил Босна и Херцеговина и припомня кои са основните проблеми пред страната - корупцията и неефективността. "Няма достатъчно работни места, особено за младите хора. Прекалено голям е броят на хората с висше образование, които нямат работа или напускат семействата и родината си. Вашите системи на образование и здравеопазване са далече под стандартите където и да било в Европа. Най-спешният въпрос е икономическата ситуация, която и във Федерацията БиХ, и в Република Сръбска е сериозна и неустойчива. Но нека бъде ясно, това не са предизвикателства, които може да се решат чрез заеми от няколко милиона евро от МВФ, Световната банка, ЕС, Русия или друг", посочва Филип Хамънд.

Филип Хамънд и Франк-Валтер Щайнмайер категорично посочват, че не става дума за сваляне на летвата за членство в ЕС. Те искат широка политическа подкрепа както от страна на съседните на Босна и Херцеговина страни, като Хърватия и Сърбия, така и от партньорите в ЕС и САЩ. Това е много сериозна заявка, която, макар и закъсняла, може да има голям успех, ако бъде реализирана. Според хърватския първи вицепремиер и министър на външните и европейските работи Весна Пусич, инициативата е много добра. Тя не представлява нито сваляне на критериите за Босна и Херцеговина, нито премахване на някои от тях. Става дума за прекратяване на стоенето на едно място, което тя разглежда като плъзгане назад. Всяка година се повтаря едно и също и нищо не се променя, каза г-жа Пусич в интервю за euinside (цялото интервю може да гледате в прикачения видео файл на английски език).

А повторението е наистина отчайващо. И тази година, както и миналата, и по-миналата, и още по-миналата, Европейската комисия заявява в доклада [на английски език] по напредъка на Босна и Херцеговина, че евронтеграционният й процес е в застой. За пореден път се повтаря, че страната трябва да приложи решението на Европейския съд по правата на човека по делото Сейдич-Финци незабавно, защото това е условието, от което зависи напредъкът на страната. То е ключово за легитимността и доверието в Председателството на БиХ и парламента, избрани през 2014 година. Освен това страната се нуждае спешно от създаването на механизъм за координация по европейските въпроси, което също се повтаря години наред в докладите на ЕК. Отчаяна от безизходицата, ЕК реши да използва тоягата, за да принуди босненските лидери да постигнат напредък като намали предприсъединителната помощ за Босна и Херцеговина и спря преговорите по втората фаза от предприсъединителните помощи (IPA II).

"Осем години е достатъчно време за която и да е държава, вървяща в грешна посока"

Това са думите на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Валентин Инцко пред Съвета за сигурност на ООН. На 11 ноември той представи годишния си отчет за състоянието на страната. Той приветства [на босненски език] британско-германската инициатива като посочи, че работата на международната общност в Босна и Херцеговина е недовършена. Факт е, че босанците и херцеговците трябва да се постараят повече, особено политическите сили, които не успяват да откликнат на нуждите и желанията на гражданите. Той очаква от политическите партии да сформират колкото се може по-бързо правителство, за да не се повтори ситуацията от 2010 година, когато бяха нужни близо две години за сформиране на кабинет. На второ място, каза той, трябва повече жени да участват в управлението, особено в сферата на икономиката. Новоизбраните лидери трябва да препотвърдят ангажимента си към създаване на върховенство на закона и към борбата с корупцията. "Думите не са достатъчни. Трябва да видим конкретни резултати", каза още г-н Инцко.

Европейската комисия също смята, че най-големите предизвикателства са свързани с върховенството на закона и съдебната реформа. В доклада й от тази година се посочва, че е необходимо голямо внимание по отношение на борбата с корупцията, организираната престъпност, реформата на публичната администрация, свободата на изразяване, включително и сплашването на журналисти, справяне с дискриминацията, особено спрямо ромите. Комисията също така изразява възмущение от това, че Босна и Херцеговина продължава да отказва да адаптира преходното споразумение за асоцииране, така че да вземе предвид традиционната си търговия с Хърватия и призовава страната спешно да коригира това.

Ами Дейтън?

Покрай изборите се засилиха призивите за преотваряне на Дейтънското мирно споразумение, което мнозина нарекоха износено и стоящо в основата на липсата на напредък на Босна и Херцеговина. Валентин Инцко, върховният представител на международната общност, заяви категорично пред Съвета за сигурност, че мирното споразумение не дава право на отцепване. "Бих искал още веднъж да кажа ясно: няма да има ново преначертаване на границите". Весна Пусич от своя страна заяви в интервюто си за този сайт, че според нея е нужно да се действа стъпка по стъпка. На този етап най-необходимото е не само политическите елити, но и цялото общество да подкрепят европейската интеграция. Само тогава тя ще бъде успешна. Министрите на външните работи на Германия и Великобритания специално посочиха, че е необходима подкрепата и на Сърбия за евентуална промяна в подхода към Босна и Херцеговина.

Весна Пусич категорично посочи, че Сърбия е заявила вече своята подкрепа, поне що се отнася до изявлението на външния министър Ивица Дачич в Берлин по време на представянето на британско-германската инициатива. Тя обаче беше резервирана в отговора си на въпроса дали стабилността в региона вече е необратима. Няма такова нещо като дългосрочна стабилност или завинаги решен въпроса със стабилността. За това трябва да се работи постоянно. Пренебрегването на някои чувствителни исторически въпроси е политически безотговорно, добави тя. Г-жа Пусич беше сдържана и по отношение на въпроса доколко сегашната геополитическа ситуация е допринесла за връщането на Босна и Херцеговина в дневния ред на ЕС. "Това е доста популярно схващане и вероятно е вярно, но моят опит показва, че не е лесно да се запази Босна и Херцеговина в дневния ред в конкуренция с огромни кризи като Украйна, Южното Средиземноморие, Ирак или Сирия. В сравнение с тях Босна и Херцеговина изглеждаше като нещо, което не е толкова спешно и може би не трябва да се концентрираме прекалено много върху БиХ. Не съм сигурна, че кризата в отношенията между ЕС и Русия се е отразила на БиХ, но като се замисли човек, това е също много важен фактор".

Министрите на външните работи на ЕС днес [17 ноември] за първи път ще обсъдят германско-британската инициатива. Преди началото на срещата журналист попита Весна Пусич относно намесата на Русия на Западните Балкани, на което тя отговори като припомни, че по време на обсъждането на резолюцията за Босна и Херцеговина наскоро в Съвета за сигурност на ООН Москва е поискала да отпадне изречението за евроатлантическата интеграция на страната. То не отпадна и Русия не наложи вето, но се въздържа при гласуването. Наясно сме с този факт и той е тревожен, добави хърватският външен министър. Според нея предстои Съветът на външните министри на ЕС да се договори по новата обща стратегия, но според нея това трябва да стане с участието на новите власти на Босна и Херцеговина и да бъде под формата на писмен ангажимент. Дори трябва да бъде част от управленската програма на правителството, която подлежи на одобрение в парламента. Това ще гарантира, че ангажиментът на страната ще бъде наистина силен.

Предстои министрите да се договорят по конкретните реформи и стъпки, които Босна и Херцеговина трябва да предприеме. Самият факт обаче, че темата се завърна в светлината на прожекторите на ЕС е огромна стъпка напред, която политическият елит на Босна и Херцеговина не може да си позволи да пропусне. "Същевременно ние сме готови да бъдем по-твърди, ако политическите лидери още веднъж си позволят да заседнат в калта на етническите боричкания. Ние, Великобритания и Германия, ЕС, сме инвестирали твърде много, за да позволим Босна и Херцеговина да се движи назад. Оставаме ангажирани, както винаги, към нашите правни ангажименти да отстояваме териториалната цялост и да гарантираме безопасна и сигурна среда", се казва в изявлението на министрите Хамънд и Щайнмайер.

Ако новият подход към Босна и Херцеговина даде резултат, тогава Македония ще остане единствената проблемна страна в региона, което ще я обрече на още по-силно затъване и превръщането й в истинска черна дупка на Балканите. Хубаво ще бъде, ако ЕС не допусне това. Весна Пусич предпочете в отговор на този въпрос да цитира германския си колега, според когото нещо вече се прави и за Македония. Не е непременно публично, но текат политически дискусии и преговори по евентуално решение и на македонския въпрос. Кога обаче ще има развитие, не е ясно. Жалко е само, че Македония си няма своята Хърватия, която да стимулира търсенето на решение на ниво ЕС.

*В предишна версия на тази статия беше допусната грешка и беше написано Франция вместо Великобритания

Западни Балкани