English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Поредните предизвикателства пред ЕС

публикувано на , , София

Страна като България вероятно трудно може да си представи какъв толкова голям проблем може да бъдат нелегалните имигранти, по простата причина, че никога не е била обект на желание за хората извън Европейския съюз, които се стремят към по-добър живот, към свобода и признание на личността. Впрочем, не само на България й е трудно - много страни-членки на Евросъюза, които се намират във вътрешността му и са по-далеч от подстъпите на бежанците и нелегалните имигранти, също доскоро бяха не особено съпричастни към тревогата на държави като Гърция, Италия, Испания и Португалия. Сега обаче проблемът придобива нови измерения, защото притокът от нежелани бедни и необразовани хора се очаква да се увеличи в пъти заради размириците в Северна Африка и Близкия изток.

Голямото изпитание за европейската структура

Първите признаци за негативните последици от иначе приветстваните процеси на демократизация в южното Средиземноморие и Близкия изток вече са налице в Италия - над 5,000 тунизийски нелегални имигранти пристигнаха на бреговете на остров Лампедуза миналата седмица. По съществуващите европейски закони, те трябва да си останат там, докато се реши съдбата им. Притесненията на Италия идват и от друг адрес - Либия, където размириците продължават вече трети ден, въпреки че изгледите за успех като в Тунис или Египет изглеждат значително по-малки. Но, независимо от споразумението, което Италия постигна с либийския лидер Муамар Кадафи за ограничаване на потока от нелегални имигранти към Европа, безредиците ще се окажат фактор за увеличаване на броя им.

Всичко това става в не особено приятен за ЕС момент, когато се решава съдбата на еврозоната, когато всички страни-членки имат бюджетни затруднения и се чудят как да съкратят разходи, където има висока безработица и най-общо казано - огромен натиск върху публичните финанси.

Не е случайно, че точно в този момент италианският външен министър Франко Фратини, бивш еврокомисар на вътрешните работи и правосъдието, излезе с конкретно предложение. В статия за вестник "Файненшъл таймс", г-н Фратини предлага създаването на Пакт за стабилност и развитие на Средиземноморието в рамките на Средиземноморския съюз, както и организирането на план "Маршал" за страните от него.

"Средиземноморието представлява драматични нови предизвикателства за европейската сигурност. Събитията в Либия може да добавят нова вълна от бежанци към петте хиляди тунизийски мигранти, които пристигнаха на брега на Сицилия само тази седмица. Трафикантите на хора, престъпниците и терористите са готови да използват хаоса, който ще настъпи от кризата ще доведе до още незаконна имиграция, тероризъм и ислямски радикализъм".

Според италианския първи дипломат това, което ЕС може да направи, без да се меси в демократичните процеси в Тунис, Египет и други страни, e да се осланя на три стълба: значителна (и видима) финансова помощ; политическо партньорство; социално включване. Той допълва още, че Пактът може да се разработи на базата на стимулиране на икономическия растеж в тези държави, което може да стане чрез подобряване на Европейската политика на добросъседство. Ресурсите за това може да дойдат от увеличаване на бъдещите бюджети на ЕС, което като идея идва точно навреме преди да са се разгорели споровете около бъдещата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2014-2020 (ако този времеви период се запази).

Съществуващите ресурси, които са близо няколко милиарда до края на текущата финансова рамка, да бъдат по-добре насочени към програми, които стимулират растежа и създават работни места. За Египет, смята още г-н Фратини, това може да бъде туризмът, тъй като той си остава основен източник на доходи и работни места.

Очевидно със съзнанието, че ЕС няма да се справи сам каквито и политики да развие към района, Франко Фратини предлага включването на Световната банка и Международния валутен фонд в спешното разработване на еквивалент на плана "Маршал" за Средиземноморската икономическа стабилност. Този план, пише Фратини, трябва да мобилизира критична маса нови европейски и международни финансови ресурси, от порядъка на милиарди евро, за модернизиране на икономиките в региона и за подобряване на инвестициите. Премахване на търговските бариери между средиземноморските страни също трябва да е приоритет. И, не на последно място, ЕС да работи заедно със Съединените щати, препоръчва италианският министър на външните работи.

Тъй като и досега ЕС харчеше не малко средства за подобряване на положението в страните от южното Средиземноморие, но очевидно без голям успех, италианският дипломат предлага всичко гореизброено да бъде осъществено под условие и да включва ангажиментите на всяка страна за подобряване на управлението, за изпълняване на международните задължения и за спазване на човешките права, включително на жените и религиозните малцинства. "Промените в Средиземноморието са изпитание за Европа. Но също така и възможност за европейските и средиземноморските страни да работят заедно в интерес на всички", завършва статията си Франко Фратини.

Вътрешните граници срещу външните

Ситуацията се усложнява допълнително и от проблемите в самия Европейски съюз 20 години след подобни размирици в източната периферия на съюза. Затова пише особено подробно Хюго Брейди, старши изследовател в Центъра за европейска реформа в Лондон в блога на мозъчния тръст. Проблемът, според него е, че така и не се осъществи изцяло първоначалния замисъл за създаването на обща зона на свобода и сигурност, без граници, с обща политика по отношение на бежанците и имигрантите, със сътрудничество между полицейските служби, съдебните системи и така нататък. Но, проблемът с имиграцията в много страни, както и задълбочаващите се различия между правителствата и европейските институции очертават пропукванията в общата структура.

Не би трябвало да е изненада, че и Хюго Брейди посочва като основни инициатори на диалога за промяна холандците, откъдето наскоро дойде призивът за предоговаряне на директивата за свободно придвижване. На пръв поглед, пише анализаторът, холандското предложение нe изглежда толкова страшно, а именно да се внесат промени в директивата, които да позволят на правителствата да депортират граждани на ЕС с криминални досиета в родината им. Проблемът обаче е, смята още той, че ако се отвори тази директива за преразглеждане това ще предизвика цяла палитра от искания от Франция, Италия или Великобритания за ограничаване на свободното движение. Нужно е само да си спомним случая миналата година с изгонването от Франция на роми от България и Румъния и опасността от разцепване на съюза на изток-запад или дори на север-юг се увеличава драстично.

Българският принос

И точно тук идва България, хваната в неудобно положение. На фона на проблемите на Гърция по турската граница, по която работи временна мисия на европейската гранична агенция Frontex, както и призивите на Италия за подобна помощ, за да се справи с прилива на имигранти от Тунис, не е изключено, пише г-н Брейди, да бъде създадена Европейска гранична охрана, което може да изненада доста страни в ЕС. "Междувременно, България и Румъния силно желаят да се присъединят към Шенгенското пространство тази година. Но, въпреки дипломатическите офанзиви на двете правителства, нито едно от тях не е истински готово да се справи със ситуация като тази в Гърция. Например, румънското пристанище Констанца рискува да се превърне в Балтимор на Черно море, ако трафикантите и контрабандистите, действащи в района, получат достъп до Шенгенското пространство при сегашните условия: организираната престъпност и корупцията са нещо нормално.

Нещо повече, влизането в Шенген вероятно е последният лост, който ЕС може да използва, за да накара двете страни да се очистят от корупцията, да реформират правосъдните си системи и да засилят борбата си със сериозната престъпност, както тържествено обещаха да направят през 2007 г. Да се твърди, че тези въпроси са несъстоятелни при поддържането на обща граница е твърде наивно: те са иманентно свързани с върховенството на закона", казва Хюго Брейди в прав текст за неразбралите още.

Анализаторът посочва още няколко проблема, които Европейският съюз изпитва в момента с общите си политики или по-скоро тяхната компромисност към националните суверенитети, но общото усещане от текста му е, че няма да е далече денят, когато страните със солидно утвърдени демократични институции, с върховенство на закона (което означава никой не е над закона, независимо от поста му), със строга фискална политика и желание за работа и производство на конкурентни продукти и услуги, да се отделят изцяло.

Какво мисли България по въпроса?

България за съжаление продължава да не осъзнава мащаба на бедствието, зарита в междуличностни, междупартийни и между-кой-знае-какви-още битки, с неадекватни медии и заспало гражданско общество. И това е нещо, което се вижда в целия Европейски съюз. Защото Труция няма проблем с границите, но Гърция и България определено имат. И сега ще е истинското изпитание за българските граници, тъй като с продължаването на размириците в по-широкия Близък изток не е изключено да се увеличи притокът на нелегални имигранти през българските граници.

Затова и euinside попита говорителя на Министерството на външните работи дали България е била запозната с предложението на Италия и дали се върви към общ подход по отношение на нелегалните имигранти. Г-жа Весела Чернева отговори, че Италия е запознала партньорите си с предложението, изразено от Франко Фратини и допълни, че то, както и много други идеи, ще бъдат обсъждани и на Съвета по външни отношения, който ще се проведе в понеделник, както и на предишните срещи на външните министри на съюза.

По отношение на общия подход, Весела Чернева заяви: "Темата за нелегалната имиграция е само една част от темите за Близкия изток и аз наистина не бих искала това да се превърне в акцента на нашето политическо говорене и отношението ни към региона. [...] Що се отнася до конкретно темата за нелегалната имиграция, Италия и други страни обсъждат тази тема много активно. Ние следим с голямо внимание, очевидно и във връзка с кандидатурата на България за Шенген. Реагирането по тази тема е въпрос на европейски дебат, в който България се надява да участва скоро като членка на Шенген".

Само че не е достатъчно България да се надява и особено показателни за това са докладите на Европейската комисия по Механизма за проверка, както и проблемите с искането на няколко страни-членки на ЕС членството на България и Румъния в Шенген да бъде отложено за неопределен период от време (който всъщност е определен - докато разберат какво се иска от тях и го направят). Именно тези доклади правителства наред четат точно както Дяволът- Евангелието.

И е жалко, че България ще се включи в дебата за общата сигурност на ЕС чак когато стане член на Шенген, ако и когато това стане. Жалко е наистина, след 20 години на възможности и в крайна сметка нищоправене, да се окажем отново пред вратата на Европа - загърбени от тези, към които сме се стремили, като безнадежден случай и обърнати с лице към тези, които 20 години след нас тръгват по подобен път. Е, утеха ще бъде, ако поне нашият провал послужи като ценен урок на следващите.

коментари
Валери
18 февруари 2011 20:40
Ако правителството има реален и честен поглед върху действителността не бива настоява за приемане в Шенген, много по европейски и достойно е ще бъде да отложим нашите мераци и да поработим упорито две три години ! Ще е по умно сами да се откажем, защото така или иначе ще ни откажат!
Николай Христов
18 февруари 2011 22:01
Да ама то няма реален и честен поглед, не му и трябва да го има (честно казано вече няма и капацитет да го добие), просто е в "цайтнот" и запълва пространството със заклинания или паразитен шум, надявайки се да се добере до изборите без щети по фасона си.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.