English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Европа и България 2010: Нещо се случи

публикувано на , , София

Изминалата година е паметна в европейската история и това може да се каже още сега, преди да е свършила. Обикновено казваме, че от гледна точка на историята едно или друго нещо е твърде трудно да се оцени реално в настоящето, но случаят не е такъв.

Изминалата година свали маската на обединена Eвропа и изправи Европейския съюз пред безмилостната реалност на бюрократичното, институционално обединение, което не е подплатено с действително обединение - както на ниво икономика, което се знаеше, така и на ниво менталност, което се пренебрегваше.

През 2010 година Европейският съюз направи принудителна крачка към доскоро немислима интеграция. Макар според мнозина т.нар. засилено икономическо управление (което чисто законодателно все още не е 100% факт, но ще стане до средата на 2011 година) да е половинчато и несмело, все пак то беше доскоро немислимо. Немислимо беше германците или британците да се съгласят да покажат бюджета си първо в Брюксел, а после в националните си парламенти.

Немислимо беше да се говори за реални санкции (глоби) за нарушение на пакта за стабилност, при положение, че доскоро той беше по-скоро формалност, след като първи го нарушиха Франция и Германия. Още по- немислимо е, че вече се говори за фискален съюз, в рамките на който страните, особено в еврозоната, да имат общи данъци и общо трудово законодателство. И за това говори не кой да е, а именно Ангела Меркел, неофициално обявена навсякъде в Европа за неевропеец на годината.

Немислимото стана мислимо заради немислимите обстоятелства - държави от еврозоната са на ръба на фалита. Застрашени са бюджетите им, застрашени са кредиторите им (големи банки от други страни от еврозоната), застрашена е финансовата стабилност на цялата еврозона, а престижът на еврото, голямата европейска гордост, е под въпрос.

Затова ако трябва да определя европейското събитие на изминалата година, ще избера именно този процес на разрушаване на една европейска легенда и началото на една реална, макар и принудителна интеграция. Успехът й обаче ще зависи от това доколко тя ще остане поредното институционално мероприятие, без да откликне в никаква степен в отделния европейски гражданин, независимо дали се бори с кризата в Берлин, Лондон или Стоклохлм, или оцелява в София или Букурещ.

От години анализаторите упрекват евробюрократите, че са създали една европейска реалност за себе си и една европейска привидност за гражданите. Макар да съм от малцината вярващи в европейската идея като единствена алтернатива за Стария континент, ще трябва да призная, че скептиците спечелиха. Доказаха го гърците, които мамеха Брюксел със статистическите си данни. Доказаха го испанците и португалците, които се възползваха от щедрите европейски фондове, за да си спестят необходимите пазарни реформи.

Доказват го унгарците и румънците, които са в бедствено икономическо положение и разчитат на външно финансиране, а унгарците дори ликвидираха частните пенсионни фондове, за да запълнят дефицита в държавното осигуряване. Доказват го германците, които отказват да плащат борчовете на периферните икономики; и британците, които не дават дума да се издума за увеличаване на европейския бюджет, докато държавите отчаяно режат разходи.

Защо да бъдем европейци, питат в този момент половин милиард граждани на европейския континент. Отговорът на този въпрос, обаче, не може да дойде само от политиците. Той трябва да се роди именно в условията на тази непозната по мащаба си криза на европейската идентичност. И всеки трябва да открие отговора сам за себе си. Това е напълно възможно да се случи в една част от континента, защото там може и да няма общо трудово законодателство или общи данъци, но има общи принципи, общи ценности, общо разбиране на това как функционира обществото.

В друга част на ЕС, обаче, картината е коренно различна. Достатъчно е да видим случващото се в Гърция, Испания и Португалия. На техния фон, България наистина изглежда финансов отличник. Но какво от това? Стандартът на живот в България продължава да е по-лош, отколкото в тези страни, често наричани „бедстващи”. България продължава да изглежда различна от това, което наричаме „Европа”.

Достатъчно е да видим как се държи премиерът Бойко Борисов на Европейските съвети в Брюксел - докато лидерите общуват неформално преди началото на заседанието, разговарят, преглеждат документи, той стои самотен встрани и гледа строго. Това е България в Европейския съюз - тя присъства, но не участва. В привидността на еврочленството си София битува в официален костюм, но мълчаливо. В домашната си реалност обаче, властта се раздава по всички фронтове в битката за електората.

Тази двойнственост изключително ясно личи, проследена през медиите. За хора, интересуващи се от европейските теми е очевидно, че те просто отсъстват от българските медии, дори като новини. Да не говорим за някакъв принос към обществените дебати, водени през годината в цяла Европа, най-вече по икономическите и финасовите проблеми в Съюза. За сметка на това, през масовите медии обикновеният българин получава редовно на малки дози следното послание: самодоволните еврочиновници нареждат на страните-членки да режат бюджетни разходи, Европа е залята от протести, горките граждани страдат заради неразумните милиардери с банките и алчните си политици. Без да коментирам процентното съдържание на истината в тези твърдения, ще се огранича с последиците от този медиен образ.

Първата е, че гражданите придобиват статут на жертва, която сякаш доскоро е обитавала паралелна реалност, различна от тази на банкерите, предприемачите или политиците. Втората е, че проблемите се опростяват до битовото оцеляване, въплътено в репортерки с празни кошници в магазините или репортажи за биещи се клиенти на новооткрит хипермаркет.

В този контекст е лесно националната политика да бъде представена като подчинена на чужда зла воля, а доколкото правителството прави нещо, то е да се пребори с лошия Брюксел, за да осигури пари за нуждаещите се българи. Които, от своя страна, приемат за даденост задължението на държавата да им осигури ако не достоен живот, поне изхранване. Държавата-спасителка възкръсна от пепелта на либералната икономика, която някои анализатори прибързано обявиха за погребана от кризата. Това твърде се връзва с любимата европейска мантра за социалната държава, пазителка на онеправданите и защитничка на слабите и послужи особено добре в опитите на политиците да обяснят защо искат да вземат печалбите на банките (под формата на нови данъци) и да запълнят с тях дупките в държавните бюджети.

На фона на този социален (че даже социалистически) патос, обаче, действията говорят друго: в Гърция или Ирландия, в Португалия или Испания, позивната е една: реформи за либерализиране на пазара, най-вече на труда, рестартиране на единния пазар във всички сфери, намаляване на държавния ангажимент за социална защита за сметка на стимулиране на предприемачеството.

През описания вече медиен прозорец, обаче, у нас достига само първата половина от посланието. Да нахраним гладните! Да дадем на бедните! А кои са бедните! Всички! Не минава вечер без от екрана да ме блъсне личната история на българско семейство на ръба на оцеляването, подплатена със социологически данни че 80% от българите се смятат за бедни. И тук влиза ... Премиерът, в ролята на Спасителя. Който ще нахрани гладните, ще утеши страдащите, ще въздаде справедливост.

Доколкото изобщо образът на премиера е важен за този анализ, той символизира събитието на годината за България. Което, подобно на случващото се в Европа, също е процес, само че в тотално противоположна посока. За една година в ментално отношение България направи такава крачка назад, каквато не помним за последните 20 години. За последната година възкресяването на близкото минало се случи с такава невероятна скорост, колкото щеше да е невероятна, ако Мавзолеят беше възстановен в предишния си вид. При това, не просто защото премиерът е бил бодигард на Тодор Живков или защото се възприема като човек от народа. Не е толкова просто.

Пропагандната линия, налагана по всички канали отгоре надолу, натрапва аналогиите с додесетоноемврийска България безапелационно и еднозначно. Има една партия, един лидер, една позиция. Тя може да се променя по сто пъти дневно, важното е да сме достатъчно гъвкави, за да се променяме с нея. Медиите привидно са много, всъщност отново има само „Работническо дело” и „Отечествен фронт”, само че се казват другояче. Проверката е висша форма на доверие, казва премиерът, властта трябва да се следи, да се подслушва. И не само властта, бих добавила, опозицията също, критикарите - най-вече.

Бригадирското движение изгражда родните аутобани. Помага се на селяните (на тютюнопроизводителите), защото премиерът помни как е косил люцерна за зайците и е рубил царевица за кокошките като дете. Синдикатите представляват работниците (не програмистите, например, макар че правителството твърди, че IT секторът е приоритетен за икономическия растеж), защото работническо-селският електорат поне разбира от дума, за разлика от интелектуалците, учените, предприемачите.

Властта разбира хората - те казват няма да работим, тя казва, добре -пенсионирайте се рано, работещите да му мислят. Те казват искаме безплатно здравеопазване, тя казва добре, ще бъде безплатно - здравната каса ще спести от парите за докторите (които и без това взимат по 30 хиляди лева на калпак). Те казват искаме социални помощи, тя казва добре - ще ви дадем социални помощи. Ще дадем на този за парно, на онзи за заслуги, на трети просто защото се е сетил да поиска ... Ще дадем, защото предстоят избори и ни трябват гласове. И най-важното, няма да хвърляме камък в блатото, наречено реформи.

Кой прави тежки реформи в предизборно време? Никой. Изборите ще минат, но кой прави реформи в края на мандата? Нали пак ще има избори ... Особено ако си приел правила, които ако не да гарантират, поне силно да подпомогнат победата ти, грехота е да изгубиш избирателите заради някакви си „реформи”, които отгоре на всичко ние не ги искаме, Брюксел ги иска! Помните ли го, оня, лошия Брюксел, който казва, че трябва да се работи дълго и повече, и по-добре, защото парите за пенсии не стигат, а конкурентоспособността пада?

Не че народната любов не беше употребена твърде често и твърде вулгарно през последните няколко години, но този път някак си се получи твърде еньовденско - избирателят легна като гола мома в росната нива, в очакване на юнака, който я метна на рамо и така вече година и половина. А момата все така гледа влажно и не пита накъде я носят ... Важното е да усеща твърдата ръка през кръста си.

Това, което се случи в България през изминалата година е това, което не се случи - промяната. Защото не е промяна връщането на стереотипите на близкото минало и митологемите от по-далечното. Популистката пропаганда достигна висини, на които Доган с философския му дискурс за порциите може само да завижда. Вместо нови работни места, се откриваха мощи, вместо научни открития се откриваха отсечки (малки, но много), детски градини, рентгенови апарати. Вместо да откриваме обществото си навън (да не говорим за глобализация, поне Европа вече 3 години би трябвало да е по-широкото ни Аз, а не външна реалност), го затворихме в балканско-ориенталския задимен сумрак на чалга-ежедневието му. Менталността, което не произлиза от мента с мастика все пак, ерозира до любопитството към дозажа на поредната силиконова инжекция на футболните любовници.

В тази реалност няма място за разговора защо да бъдем европейци, не и преди да сме провели другия - защо да бъдем граждани и какво означава това. Не и преди да сме осъзнали нуждата да бъдем личности, а не просто маса, народ, електорат. На този фон опитът на Европа най-после да намери път навътре, към себе си, е обречен, поне в настоящия формат на Европейския съюз. Защото как се приобщават подобни самобитни менталности като българската? А и едва ли сме само ние, макар че определено сме твърде колоритни.

Изглежда сякаш това ще е поредният психоаналитичен сеанс, след който Европейският съюз просто ще стане от кушетката, временно успокоен, но непримиримо раздвоен. Не просто на бедни и богати, на север и юг, на изток и запад. А на горе и долу. На търсещите път нагоре и на плъзгащите се надолу. Не знам доколко от прозорците на „Рю де ла Лоа” в Брюксел това раздвоение е осезаемо и доколко изобщо е трогващо. В края на краищата, Европейският съюз е просто политически проект с реални институционални измерения. Никой никога не е обещавал, че изпълнението на критериите за членство гарантира промяна в мисленето и поведението. И едва ли някой е смятал, че точно в това отношение евроинтеграцията напълно ще се провали.

Това се случи в България през 2010 година. Всъщност, коя година сме?

коментари
Христо Луков
21 декември 2010 12:24
Супер материал! Много ми се ще да го копирам ... Наистина значимо развитие за Вас... Без лъжа-БРАВО!
Аделина
21 декември 2010 13:34
Къде искате да копирате материала?
aaaa
21 декември 2010 13:46
Ох лелееееее. Мома в Треватаааааа.
Ама защо вместо ръка през кръста усещам ръка в джоба и нещо твърдо да опира седалището ми?
Я по добре дайте кифтьетата и пуснете Цура да върти кючеци. Все пак празДници идват. Народа неще политика. Народа ще леп и сейр.

Ето такива неща радват електората. Хем и таз булка - Станка Златева може да пристане на Баце. Сега нали е сингъл вече ...
Ще си паснат като пестница на нос
Комитата
21 декември 2010 13:47
Страхотно, браво! Отличен анализ! Съвсем дребно детайлче - „Работническо дело“, а не „Работническо знаме“. Имаше навремето и „Земеделско знаме“ ;-)
йо
21 декември 2010 14:15
???? малко безсмислен и отгчително тенденциозен коментар, който не задава правилните въпроси пък какво остава за анализа. България  е държава продукт на, в голяма степен, случайни исторически събития. Тя няма как да просъществува още много дълго време. Ето защо европа не си прави  усилия да инвестира в един "труп". Тя си има други териториални планове за това място. Русия също..........
oooo
21 декември 2010 15:11
Йо като гледам, яде и той от кифтетата докато чете " ОТГчителни" коментари...Нищо простено му е, Коледа е все пак. 
Комитата
21 декември 2010 15:16
йо, твоят коментар е безмислен и отегчителен. мрън мрън, нищо не зависи от нас, мрън мрън, колко сме малки и нещастни. що не се завреш в някоя дупка и да си траеш? „териториалните планове“ на ЕС за българия са да сме силни икономически, да имаме добра инфраструктура и работеща демокрация. ужасни планове, направо умрях от страх. миниатюрни държавички се справят отлично в ЕС, защото не е пълно с патриоти тип ДС и защото гражданите знаят интереса си. аман от мрънкачи
Зевс
21 декември 2010 15:51
Йо е някоя стара мома която е ще е пак сама по празниците и й е ужасно криво и се чуди на кой да си го изкара :D
и кои са правилните въпроси тьотя Йо?
Или като всяка крава зарязана от божествената сила можеш само да мучиш но не и да кажеш нещо смислено ?
anonymous
21 декември 2010 16:02
Много добър текст. Със запомнящи се обобщения, макар и да навяват тъга и болка за още един проигран период от време. Ето две-три великолепни фрази:
Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4
Той /Бойко Борисов в Европейския съвет/ стои самотен встрани и гледа строго. Това е България вЕвропейския съюз - тя присъства, но не участва.
Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4
Това, което се случи в България през изминалата година етова, което не се случи - промяната.
Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 Вместо да откриваме обществото си навън... , го затворихме в балканско-ориенталския задименсумрак на чалга-ежедневието му. 
И какво изилиза - ние пак сме тук, където поискаха те: комуняги, агенти, комсомолци, разузнавачи, милиционери, пожарникари, АОНСУ, ДС, КГБ, мутрички, олигарси и пр. и пр.
ана
21 декември 2010 20:34
Браво!!Сириозно и много....о горчиво?
Милена
21 декември 2010 22:17
Силен анализ, браво.
Калоян Борисов
21 декември 2010 22:39
искам да Благодаря на авторката за обективната статия, рядко се срещат такива неща в българското интернет пространство ....
Веско
22 декември 2010 02:16
Българите сме с диагноза ... упорито отказваме да приемем релаността, която е изключително елементарна за анализ. България е смешна държавица нямаща какво да предложи на евросъюза. Населена е с елементарни полуидиоти мечтаещи за джип и кока. България има смешна икономика, която разчита на парите от съюза и е абсолютно неспособна да се грижи сама за себе си. България е страна без законност и ред. България има демографски проблем. Така може да се продължи доста. Интегрирането на България в Европа прилича на опита за интеграция на циганите в нормалното общество. Преди човек да може да направи крачка в правилната посока той трябва да знае къде се намира.
Maia
22 декември 2010 07:58
Няма как да ни вземат на сериозно, ако постоянно се мразим и се гърчим в собствените си завист и мързел. Имаме ли какво да предложим на Европа? Сами съсипахме най-ценното-децата си, а сега се вайкаме. Кой трябваше през годините да ги научи на патриотизъм, достойнство, морал, трудолюбие........Знаят ли какво е да живееш смислено? Знаят да подражават на силиконките и на героите си от игрите в интернет. Тъжно! Но и много страшно. Защото тези млади хора са които трябва да ни представят в Европа. И не само в Европа. Дори да сме извън Европейския съюз, пак ще сме в Европа. Защото винаги сме били. Но българинът беше друг човек. Май трябва да се събудим от дълбокият сън на заблудата, че някой все трябва да ни оправи и да се вземем в ръце. Всичко зависи от всеки от нас. Просто всеки да си свърши работата.
Ганева
22 декември 2010 08:50
Чудесен материал! Аз бях от онези наивници, които си мислеха, че като ни приемат в ЕС, нещата постепенно ще започнат да се нормализират. Сега си мисля, че и в британското кралско семейство да ни приемат, пак ще си останем мързеливи, завистливи и с оперирано чувство за гражданска съпричастност и отговорност към обществото. По отношение на това колко са бедни българите в сравнение с останалите страни членки на ЕС, много ми се иска да видя как се съпоставя производителността на нашия труд спрямо техния. Напоследък имам чувството, че показателят производителност на труда е мръсна дума.
Лукова
22 декември 2010 09:13
Поздравявам ви за статията!
Милен
22 декември 2010 12:17
Интересна статия, и съм приятно изненадан от липсата на емоционално заредени епитети като "стари комунисти", "ДС - кукловоди" и т.н. Омръзна ми да слушам от разни граждани с десни убеждения как невидимия демон на ДС ги дебне на всяка крачка.
Иначе манталитетът ни определено си е проблем - но според мен всеки лично трябва да се стреми да бъде отговорен гражданин за себе си без да критикувам много-много. Ако достатъчно хора го направят, останалите ще последват примера.
Левскар
22 декември 2010 16:17
Доста негативизъм лъха от коментарите. А аз си мисля, че не сме чак толкова лош народ... дори сме доста сносна нация. Не разбирам критиките в статията. Започва се с критика към ГЕРБ, че сме най бедните в ЕС, което си е вярно, но веднага след това следва критика, в която се порицават действята на правителството във връзка с прекалено силната му социална политика подплатена с големи държавни разходи. Според автора излиза, че хем сме бедна нация, хем социалната роля на държавата трябва да бъде сведена до минимум в условията на световна икономическа криза. И тогава правителството пада и здравей нова тройна коалиция.
eee
22 декември 2010 18:43
поредният злобен и тенденционен материал
Хуманоид
22 декември 2010 18:46
Тенденциозен? Пичове, за втори път някой казва, че този матерял е тенденциозен - моля, пояснете се. Направо умирам от любопитство
Светло Син
22 декември 2010 18:48
Левскар прав си - точно това аз схващам от статията - "десните" от ГЕРБ да спрат да се правят на по-комунисти и от БСП.
Да не се разхищават пари по време на криза за съмнителни "социални" каузи.
А правителството дали и кога ще падне и кой ще дойде след него е друг въпрос и явно и аз имам същия като теб отговор - за жалост ще се изтресат пак комуноидите + турчолята + кралю-порталю
Злобаря
22 декември 2010 18:52
eee - ти на партийната ГЕРБ-аджийска хранилка ли си ?
еее
22 декември 2010 19:08
не съм.
"... euinside е независима онлайн медиа, ..... За идеята напълно безвъзмездно засега работят двама журналисти - Аделина Марини и Ралица Ковачева".

Безвъзмездно, и са на фотосинтеза.
Като всички мнооого талантливи журналисти.
Ралица
22 декември 2010 19:33
Освен, че сме на фотосинтеза, произвеждаме и зелена енергия. И сте прав- статията е агресивна и нетърпима към описания маниер на мислене и поведение и тденциозно внушава, че не желая да го споделям, приемам, разбирам или оправдавам. Ако на Вас това Ви харесва- просто не чете тук! 
Аделина
22 декември 2010 19:42
Отдавна обмисляме да въведем ограничения или, както е по-модерно да се казва модериране. Дали сме на фотосинтеза или не, е въпрос на личен избор и чест. Вероятно е трудно на много хора да разберат, че има и хора, които вярват в нещо различно от парите. Разбира се, проявяваме разбиране към колеги, които се чувстват принудени да работят за пари. Ние принципно не отказваме финансиране, но сме придирчиви към източниците му. Затова, подобни коментари като на еее обиждат и няма да толерираме. Нека това послужи като предупреждение към всички - euinside няма да допуска в коментарите под статиите си обидни, нецензурни и груби изказвания. Още повече, когато тези коментари не носят информация за собственика си. Така че, съжалявам еее, ще ви оставя да видите този коментар, след което ще ви бъде забранено да коментирате повече.
IT Crowd
22 декември 2010 19:49
Драги читатели, държим на Вашето мнение но не и на Вашите глупости и болни фантазии.
Ще бъдат изтривани всякакви коментари с :
- менторски тон
- поучителни наставления
- преки или завоалирани обиди към авторите на статиите, хора кометирали статиите, хора споменавани в статиите

Знаем че има проксита и още купища начини за заобикаляне на забраните ни, но както Вашата олигофрения така и нашия инат са безгранични.

Така че нека не Ви спира огромното желание "да си кажете" както всяко чадо роднина на бай Ви Ганя, ние винаги ще сме насреща да ви бием шута да се изявявате другаде в интернет.

Все пак не забравяйте че Вашите коментари са на Нашия сайт. Или казано по-точно - в чия ръка е ножа :D

vassilev12
22 декември 2010 21:26
Поздравления за твърдата позиция по отношение на помията, която залива нета. Хомо виртуалисите или ще стават личности или ще си останат човеци (човекопитеци).
Левскар
23 декември 2010 09:54
Светло син, аз съм на мнение, че в условията на криза и липса на инвестиции, а от там и на икономически растеж, държавата трябва да засили социалната си роля, защото нашата бедна нация си е зле и без криза :D. Другият вариант ще доведе до недоволство, което обикновено води до сваляне на правителството, а на нас в момента ни трябва всичко друго, но не и такива катаклизми :)

П.П. Това със зелената енергия беше добро ;)
Нено
29 декември 2010 15:57
Хвалебствия и суперлативи за статията! Колкото повече го прочетат и поне отчасти осмислят, толкова по-малка вероятност има да се появи същият материал след 1 година със същата актуалност...
Обикновен състезател
29 декември 2010 20:05
И какво IT? Сега ще възцари едно пълно "единомислие" и в този сайт! Като в добрия, стар комунизъм, за който тайно всички все още си мечтаем, колкото и да се правим на "десни демократи" почитащи свободата на словото.
Обикновен състезател
29 декември 2010 20:13
Прочетох и текста по диагонал. Доста остаряло мислене за съжаление. Хората вече градят планове какво ще правят след капитализма, ние още го браним на амбразурата...Ама нейсе, и комунизма го бранихме до последно, като верни кучета...
Пифаро
29 декември 2010 21:13
И какво стана - президентът ни изолиран, премиерът ни изолиран /само Берлускони май се майтапи с него, но другите и това не правят/, дипломатите ни изолирани, и калинките ни изолирани. Освен да си пожелаем през Новата година по-малко калинки и повече държавници да заслужат нашето и европейското уважение. А иначе - благодаря Ви за хубавия анализ. И снимката със самотния път е отлична !

Аделина
29 декември 2010 21:55
Обикновен състезател - какво разбирате под "разномислие"? Щото аз определено не смятам за единомислие говоренето в една категория възпитание. Писането на обиди, ругатни и всякакви други простотии за мен не е мислене изобщо, така че, да - предпочитам "единомислие", пред многопластова простащина. А що се отнася до диагоналното четене- и аз понякога го практикувам, за да се убедя за пореден път, че това води само до грешни заключения
Обикновен състезател
29 декември 2010 23:30
Диагоналното четене е предназначено за текстове, който не дават нищо ново като поглед към света! Смятам, че този текст напълно си заслужава начина на четене! А самият текст доказва, че заключенията може да са грешни дори когато си писал текста, а не само когато го четеш по диагонал...
Ралица
30 декември 2010 07:19
Според мен, без да съм писала по диагонал, в статията изобщо не става дума за капитализма и какво ще правим след него. Първо това не е темата, второ ние така и не сме стигнали до капитализма, че да мислим за после. Става дума за един манталитет на мислене и поведение, който смятам, че не просто е вреден, той е самоубийствен. И поддържането на соцреториката е израз на този манталитет. Винаги някой друг нещо трябва да направи, винаги някой друг е виновен, политици и избиратели взаимно си ближат раните и взаимно се убеждават, че не сме личности, а овце. И това е удобно за всички. Ако съдим по настоящото положение, отговорът на въпроса какво ще правим след капитализма е същото, което и по време на социализма, което и сега- нищо.  
Ганьо - прабългарина
30 декември 2010 10:02
Обикновен състезател, препоръчвам ви да четете фантастика. Там винаги ще има те нещо ново като поглед към света.
Тук като гледам се разискват "прости" теми от ежедневието на скотовъдеца населяващ балканския полуостров.
Така че не сте уцелили правилното място да "попивате" знания.
П.С. имам само един въпрос, след като във всеки текст виждате борбата на автора "капитализъм vs. социализъм" и не мога да определя вие Ляв ли сте или Десен, дали бихте ми помогнали ? Или сте просто анархист - като смърфа дето винаги е недоволен?

lyd
30 декември 2010 10:21
ОК. Написаното е точно. Но какво правим оттук нататък? Всеки поотделно и всички заедно.
Весела Ангелова
30 декември 2010 10:28
Поздравления за силната статия.
Искаше ми се и аз да имам свръхестествени способности, та само като погледна някой текст и веднага да преценя дава ли той нов поглед към света и съответно диагонално ли да го чета, по височина ли да го карам и тъй нататък, но тъй като звездите обикновено не ми говорят, взех, че го изчетох по добрия стар метод - изцяло. Горе-долу мога да си обясня критиките към публикацията - към момента а се е появил в интернет някой текст, съдържащ дори и бегла критика към Премиера, Чието име не съм достойна да изрека, изпиша или произнеса на ум, а са се пръкнали клонирани коментари от лица с никове като "еее", "+++", "кфьдиое" и нарядко, поради недоглеждане навярно, и нещо смислено, които започват да каканижат в хор: "предишните нищо като не правеха и си  мълчахте, нали?"; "Тенденциозно! Не стига, че от Брюксел все ни прецакват, ами сега Му пречите да ни оправи!" и прочие. А това е тъжно. В 100% от случаите единствената връзка на подобни коментари с написаното в статията е единствено самата статия, под която коментират. Аз го изчетох само по диагонал, щото то друго не заслужава, ама да кажа, че...
Тъжно ми е като слушам как btv гордо се самопоздравяват в ефир по случай десетгодишнината си с фразата "Истината е въпрос на гледна точка", а после гледам новините и разбирам, че то май наистина било така. Защото всяко (неудобно) реално събитие е отразено от такъв ъгъл, че в резултат и порция кадаиф би изглеждала по-подредена. Всъщност това май е единствената медия, която най-вероятно неволно изрича този лозунг, без да си дава сметка за нелепостта му, като по този начин показва реалния начин, по който масовата българска журналистика възприема истината.
Затова с удоволствие чета подобни статии. Чудесно е, че има журналисти, които възприемат истината не като въпрос на гледна точка, а като истина. Че не рисуват куция едноок владетел като яхнал буен жребец богатир с далекоглед върху сляпото око, размахал гол в ръката меч към невидимия враг в далечината като в грузинския тост за социалистическия реализъм, а го показват такъв, какъвто си е - самотен, некомпетентен, нерешителен, нацупен, говорещ на диалект, но пък иначе самопровъзгласен за мачо.
Тъжно е.
И все пак, пожелавам идващата година да е по-добра. Дано да е такава.
SMarinov
30 декември 2010 11:31
Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4
    Поздравления застатията. Като всяка ретроспекция на изминал период тя съдържа в себе си и опитза поглед към това какво следва. С оглед на негативните емоции от пореднатаизтекла година , визията за бъдещето май не е заредена с оптимизъм.  Всеки средно интелигентен наш сънародник ,който по някакъв повод е имал възможност последните 2 десетилетия да битува иобщува в западно европейска държава , би трябвало да е добил идея относно някоиразличия в манталитета – нашия и техния. Не само си клатим главите по различенначин , когато казваме Да и Не. Те са положително настроени , независимо че саемоционално студени. Ние сме винаги намръщени и критични. Нашия вот на всичкиизбори до сега винаги е бил отрицателен – да накажем предишните със скромнатанадежда , че следващите ще са по-добри. И след като сме били излъгани  от Цар и Генерал какво следва ? Ако сипоиграем на социология сигурно ще открием , че най-голям е процента наотвратените от нашенската политическа действителност . На хора , омръзнало имда гледат ежедневните популистки пи ар акции на Борисов и министрите му  , безличните му депутати , воглаве снедоразуменията Цачева , Фидосова , Лъчезар някой си и т.н. На хораразочаровани , кой от СДС , кой от БСП , кой от НДСВ и не припознали визията сиза обществен просперитет в никого от другите. Да , отвратени е най-точнатадума. Кой може да оползотвори вота на тези избиратели? Той вече би трябвало дае положителен след толкова разочарования,  да подкрепи интелигентни политици с креативнои глобално мислене.  Политици , способнида извлекат позитивната енергия от обществото и да я канализират в теканеобходимите реформи на всички нива . Някой вярва ли в Дядо Коледа ? Защото азвече не. Успешна 2011 на екипа на euinside!
Doko
30 декември 2010 12:56
самодоволните еврочиновници нареждат на страните-членки да режат бюджетни разходи, Европа е залята от протести, горките граждани страдат заради неразумните милиардери с банките и алчните си политици. Ne znam zashto tova mnogo mi napomnia na sluchvashtoto se v BG. KAto izkljuchim protestite razbira se! Alchnite politici si gi imame. chervenite miliarderi sashto. Riazane na bjudjeti sashto....
kiro
30 декември 2010 13:07
Do Ganeva
По отношение на това колко са бедни българите в сравнение с останалите страни членки на ЕС, много ми се иска да видя как се съпоставя производителността на нашия труд спрямо техния. Напоследък имам чувството, че показателят производителност на труда е мръсна дума.
V desetkata madame. Ako prochetete doklada na Svetovnata banka za 2008g shte namerite otgovora. Tam se kazva grobo che:"... BG shte dostigne srednoto evropeisko nivo prez 2040 g AKO povishi proizvoditelnostta na truda si 2 (dva) pati..." Tova e! Ako shte chakame 2080. T.e; zaplatata shte e kato v Garcia prez 2080g. A te kade shte sa? Pitaite Boce ili Sirishtnika. Te shte vi obiasniat.
Весела Ангелова
30 декември 2010 13:35
Това пък за производителността на труда въобще не е вярно. Сигурно щото сме по-малко производителни, затова сума ти италиански и гръцки предприемачи си изнесоха тук шивашките и обувните цехове. Сигурно щото производителността на труда в Китай и Индия е ужасяващо ниска, затова всички големи компании си изнесоха производството там. Трудът е стока като всяка друга, а характерното за стоките е, че струват именно толкова, за колкото се предлагат. За съжаление в България трудът не се нарежда сред ценните стоки. В общия случай няма особено значение колко точно си скъсва българинът четирибуквието от работа, както няма значение колко маратонки АДИДАС ще произведе някое малолетно индийче. Той просто ще получи толкова, колкото струва трудът. И понеже безработицата никак дори не е толкова пренебрежимо малка, все ще се намери кой да седне на освободеното място.
Но това няма да трае вечно. Все повече предприемачи се жалват, че не могат да попаднат на читави служители, което е нормално, тъй като последните вече в повечето случаи са си били  камшика и са из Дивия Запад, щото им е писнало да слушат, че получават точно толкова, колкото заслужават и всъщност дори би следвало да плащат, задето въобще работят. Тя тоягата два края има, все пак.
Аделина
30 декември 2010 13:54
Весела, силно се впечатлих и от двата ви коментара, но по отношение на производителността на труда не съм съгласна. Ниската производителност не означава непременно ниска цена на труд и само това. Тя означава също така и комбинация от фактори като остарялост на производствената технология, с която може да се проведе единица продукция; енергийна ефективност; грижа за машини; квалификация; колко кафета на ден се пият, вместо да се произведат още 2 чифта маратонки Адидас. Но, най-общо и ненаучно можем да определим ниската производителност у нас така - ще им работя за колкото ми плащат. Или - не ми харесва колко ми плащат, затова ще пия кафе и ще саботирам процеса и т.н. Работодателите също имат огромен принос за ниската производителност - за много от тях, които не е ясно откъде са изкарали парите си, за да правят бизнес - 21-ви век е толкова далеч, колкото е бил през 18-ти век. Инвестициите в нови технологии, оптимизацията на работния процес и назначаването на хора на база качества, а не роднински или други връзки - са чужда дума, твърде непозната. Така че, според мен поне, това е причината за ниската производителност, а не защото някой е решил, че трудът у нас струва евтино. Той затова струва евтино.
Весела Ангелова
30 декември 2010 14:20
Абсолютно. Напълно съм съгласна.
моржо
30 декември 2010 14:30
получих линка към статията от няколко хора и за това реших да я прочета. под прочета имам в предвид от ляво на дясно и отгоре на долу. прочетох и всички коментари.

ще си призная, че се учудвам от интереса към нея. в самото начало статията е написана много интересно и добре развива мнението си. след това темата преминава от европа към родината: "През описания вече медиен прозорец, обаче, у нас достига само първата половина от посланието. Да нахраним гладните! Да дадем на бедните! А кои са бедните! Всички!"

точно тогава изведнъж статията променя изцяло тона си, както и до някъде изглежда по-зле написана. преминаването от едната част към другата е липсващо. като читател оставам с чувството, че е имало 2 статии, които в последствие са били слепени с 2-3 изречения.

Още първото изречение "През описания вече медиен прозорец, обаче, у нас достига само първата половина от посланието." е противоречиво. платените медии зависят от това, колко са гледани. за това и те се стараят да представят информация, която ще накара средностатистическия човек вечерта да цъкне телевизора и да гледа точно тях. за това те са задължени не да представят истината, не да представят критично мислене, а да рефлектират интересите на обществото и да покажат това, което то иска да види. а какво българина иска да види се свежда до поговорката "не е важно на мен да ми е добре, а на вуте да му е зле".

феноменът, че в новинарските емисии не дават новини а простотии, не е само в бг, че дори не е и феномен. в щатите новините се занимаваха повече със смъртта на майкъл джексън (а той умря миналата година!!!), това че по и-тиунс са пуснали песни на бийтълс и да сравняват президента си с хитлер и сталин отколкото с това, че в тази година влезнаха едни от най-важните закони, като тези за здравеопазването и тн.

в другите държави може да се видят аналогични феномени. естествено, във всяка друга държава медиите говорят за случващото се навън само когато стане нещо голямо. когато има и умрели се отделя и 5 сек бонус. и до там.

тоест не смятам, че медиите обслужват интересите на премиера или пък правителството. те обслужват техните си интереси. и макар и опозицията да се пробва да вметне нападки към определени членове на правителството, то това не остава дълго новина, защото на българина вече му е писнало.

с това мисля да приключа (поне за този си пост) темата за медиите в бг и да тегля черта.

-----------------------------------

но нека да се върнем до втората част на статията. тази част за мен лично е по-интересна и е тъжно, че тя е и по-зле написаната част. като я четях, останах с чувството, че е поредната статия, която е писана само за да се покаже, колко е зле положението ни. все пак, за тези, които "Не минава вечер без от екрана да ме блъсне личната история на българско семейство на ръба на оцеляването, подплатена със социологически данни че 80% от българите се смятат за бедни." просто не им достига, могат да прочетат втората част и да решат, че е време за чалга и един облак троен.

и макар, че смятам, че втората част не е написана добре, има няколко много добри абзаца. първият е за момата. поставен в контекст на хората, които са ходили да скачат на бузлуджа, след това пред парламента, пък след това и на новината, че и царя се връща - е вече каквото и доверие да са имали към властта, то отдавна е било изкоренено от тях. за това и опозицията, съставена от лица, към които българина не изпитва вече уважение и доверие, са обречени да са на второ място. за това и има една партия и един премиер, защото само той още не се е осрал. отностно едната позиция - тя не съществува. за това и може би авторите на статията са останали с впечатлението, че тя се мени непрекъснато.

напълно съм съгласен, че е тъжно, че голяма част от българите не са се възползвали от възможностите, които са ни предоставени с влизането ни в ес, като на пример да отидат и да разгледат света, или поне европа. който е бил в хипермаркет и е гледал как средностатистическият бългърин купува плазмен телевизор за 1000+ лева, знае че кризата е извинение, а не причина. смятам, че и този цитат е изтрел в десятката "В тази реалност няма място за разговора защо да бъдем европейци, не и преди да сме провели другия - защо да бъдем граждани и какво означава това. Не и преди да сме осъзнали нуждата да бъдем личности, а не просто маса, народ, електорат." смятам, че това е истинският проблем, а не бойко и "връщането на стереотипите на близкото минало и митологемите от по-далечното". последното е продукта на незаинтересованността, която е вкоренена в днешния българин, било то от комунизма, лошите управници, лошото образование и тн.

някак си моето мнение клони до някъде с това на йо "???? малко безсмислен и отгчително тенденциозен коментар, който не задава правилните въпроси пък какво остава за анализа. България е държава продукт на, в голяма степен, случайни исторически събития."
и поради това, че ми липсва добър начин за завършване на мнението, ще копирам от SMarinov
Успешна 2011 на екипа на euinside!
lilia
1 януари 2011 01:05
Не отричам че материала е тежък,така както са тежки дните на всички.Няма спор по темата че за да тръгне към организиране и преструктуриране  към изграждане на общото в ЕС всяка от  страните   членки трябва да се приведе в организационна, бюджетна и социална готовност,което включва и духовното израстване и промемения начин на мислене.Тогава когато се приеме единен европейски бюджет  и се синхронизират икономиките и политическите ходове на всички поотделно тогава ще започне новото израстване.До тогава сме на помощта едни към други и човешкото у всеки един от нас.Нека сме повече хора и да си подаваме по-често ръка с помощ..Честита нова година !!!
Христо Велев
1 януари 2011 20:49
Много добра статия, наистина европейската тематика им нужда от по-широка дискусия в БГ
Силвия Томова
21 януари 2011 20:27
Прекрасен анализ! Обидно ми е, но това сме ние! Поздравявам Ви!
anonymous
22 януари 2011 13:02
Напълно съм съгласна с Левскар!Добре казано.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.