English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Историята чука на европейската врата. Кой ще отвори?

публикувано на , , София

По-европейска Германия или по-германска Европа - с този хамлетовски въпрос може да се обобщят настроенията преди Европейския съвет днес и утре в Брюксел.

Основната тема, както става ясно от поканата на президента на Европейския Съвет Херман ван Ромпой до лидерите, ще бъдат ограничените промени в Договора с цел създаването на постоянен механизъм за запазването на финансовата стабилност на еврозоната. От писмото се разбира, че Ван Ромпой е провел консултации с всички страни-членки, въз основа на които е бил изготвен проект на заключения. Те са били изпратени предварително на всички страни-членки, за да се запознаят с тях преди Съвета.

Трябва да постигнем споразумение за проект на решение на нашата среща, за да може процедурите да бъдат стартирани възможно най-бързо както на европейско, така и на национално ниво, за да може решението да влезе в сила на 1 януари 2013 година”, заявява Ван Ромпой.

Лидерите ще обсъждат предложението за създаване на Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), което вече беше разгледано от Съвета на финансовите министри (ЕКОФИН). Предложението беше формално представено от името на Комисията, но се смята, че в основата му стои френско-германски проект.

ЕМС ще бъде организиран на базата на съществуващото в момента Средство за европейска финансова стабилност (EFSF) и ще осигурява финансова помощ за страните от еврозоната при строгите условия, съществуващи и в момента. Сегашните правила, обаче, ще бъдат адаптирани, така че да предвиждат участие на частните кредитори според всеки отделен случай, в съответствие с политиките на МВФ.

Основен елемент от механизма е, че при поискване на помощ от страна- членка на еврозоната, Европейската комисия и МВФ, заедно с Европейската централна банка, ще извършват анализ на устойчивостта на дълга на съответната страна. В случай, че страната се окаже в неплатежоспособност, което в документа е определно като „неочаквано събитие”, тя трябва да договори подробен план за преструктуриране с частните си кредитори, в съответствие с практиките на МВФ, за да се възстанови устойчивостта на дълга.

Според френски източници, цитирани от "Файненшъл таймс", възможността някоя страна да бъде обявена за неплатежоспособна, предвидена в механизма, е пренебрежимо малка. Според французите, не се променя нищо, освен че се създава възможност да се удължи действието на спасителния фонд, докато кризата продължи.

Освен това, „в сроковете и условията на всички нови правителствени облигации в еврозоната от юни 2013 година нататък ще бъдат включени стандартизирани и идентични клаузи за колективно действие по начин, целящ да се запази ликвидността на пазарите”. Това ще позволи на кредиторите да вземат решение с квалифицирано мнозинство за легално обвързана промяна на условията на плащането (замразяване, удължаване на матуритета, намаляване на лихвите и/или обезценка (haircut)) в случай, когато длъжникът е неспособен да плати.

Според Германия, която е основен защитник на идеята за Механизма, обвързването на частните кредитори е от ключово значение. Според лидера на либералите и демократите в европарламента Ги Верхофстад, обаче, механизмът не просто не е работещ, а дори е опасен:

Колкото и логично и рационално да изглежда германското предложение, всъщност то е един изключително опасен механизъм, който заплашва да подкопае целия валутен съюз. Във всеки случай, то ще повиши още повече лихвените равнища в много страни от еврозоната, като няма никакво съмнение, че фондовете, банките и инвеститорите ще поискат значителна допълнителна рискова премия веднага щом новият спасителен механизъм влезе в сила”.

Ги Верхофстад, подобно на премиера на Люксембург и председател на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и финансовия министър на Италия Джулио Тремонти, застъпва идеята за създаването на общи еврооблигации на еврозоната като най-силен израз на солидарност. Идеята, обаче, срещна силен отпор от страна на Германия, подкрепена от Франция.

На среща с президента Никола Саркози във Фрайбург дни преди Съвета, канцлерът Ангела Меркел коментира, че „лихвените нива и рисковете не трябва да се разпространяват по този начин. Всяка държава да плаща собствените си дългове. Нуждаем се преди всичко от по-голяма съгласуваност на икономическите политики на страните от еврозоната”. В същия дух се изказа и президентът Саркози, според когото пътят е към по-голяма хармонизация в икономическата, фискалната и бюджетна политика. „Едва след това можем да обсъждаме еврооблигациите”, каза Саркози. За да дадат „добър пример за цяла Eвропа” Германия и Франция ще положат всички усилия, за да хармонизират данъчните си системи.

Напоследък коментаторите все по-често споменават идеята за фискален съюз като спасение за еврозоната и е видно, че и Германия, и Франция също не са далеч от тази мисъл. „Говорим за трудовото законодателство, за данъчното законодателство и ако искаме да подобрим съгласуването на икономическите аспекти на еврозоната, трябва да разгледаме тези въпроси стъпка по стъпка и да предложим решения", каза Меркел, цитирана от EurActiv. През следващата година Франция и Германия ще представят „структурни” предложения в областта на икономическата координация, без на този етап да разкриват подробности.

Въпреки това, госпожа Меркел продължава да бъде обвинявана, че не действа достатъчно "европейски", най-вече заради отказа си да обсъжда както създаването на еврооблигациите, така и увеличаването на размера на спасителния фонд за еврозоната. Освен отвън, в лицето на някои от затруднените икономики, евродепутати и дори на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер, атаките идват и отвътре, в лицето на парламентарната опозиция в Германия. „В бурен дебат в Бундестага единственото нещо, което обедини всички изказали се, беше решителността да бъдат възможно най-проевропейски. Никой не обвини г-жа Меркел, че не е достатъчно германка”, коментира "Файненшъл таймс".

Според вестника, г-жа Меркел ожесточено е защитила про-европейската си ориентация и е настояла, че защитата на еврото е нейният най-голям приоритет: “Никой в Европа няма да бъде изоставен. Никой в Европа няма да бъде изключен. Европа ще оцелее само, ако работим заедно”.

По време на дебатите в Бундестага, обаче, съпредседателят на Лявата партия Гезине Льотч постави въпроса от друг ъгъл. Според нея всички усилия за „спасяването на еврото” всъщност са насочени към „спасяването на нашите банки от техните лоши дългове”. „Време е да признаете: от името на германските граждани ли преговаряте или от името на германските банки”, обърна се г-жа Льоч към канцлера Меркел.

Всъщност, въпросът й е твърде основателен, защото германските банки имат големи експозиции към Ирландия и Гърция, подобно на британските (към Ирландия), френските (към Гърция), испанските (към Португалия). На този фон не е чудно, че именно Германия и Франция са в основата на идеята за постигане на споразумение с частните кредитори на базата на клаузи за колективно действие. Така кредиторите ще споделят част от риска, но едва ли колкото биха понесли, ако някоя страна просто спре да плаща дълговете си.

В този смисъл, „Файненшъл таймс” прогнозира трудна, ако не и решаваща година за еврозоната. Според анализ на италианската банка УниКредит, цитиран от вестника, през следващата година еврозоната ще трябва да рефинансира или да изплати 560 милиарда евро - това е с 45 милиарда евро повече от 2010-а и е рекорд от създаването на еврото досега. Само на Португалия се падат 20 милиарда от общата сума, затова според анализатори страната ще последва Гърция и Ирландия и ще прибегне до спасителния фонд за еврозоната. Още повече, че инвеститорите вече избягват да купуват дълг от периферните икономики в еврозоната, а се очаква още през януари да започнат усилено да разпродават. В същото време, точно тогава правителствата ще се опитат да заемат до 100 милиарда евро, а за цялата 2011-та сумата ще набъбне до 925 милиарда евро, прогнозира УниКредит.

От всичко това следва, че лидерите ще имат трудна и решаваща среща. Почти сигурно е, че постоянният стабилизационен механизъм ще бъде договорен, както и нужните промени в договора, защото няма алтернатива и няма време. Също толкова сигурно е, обаче, че това няма да е достатъчно за дълготрайната стабилност на еврозоната и изобщо на Европейския съюз.

И, за да отговорим на въпроса, от който тръгнахме - по-европейска Германия или по-германска Европа, мисля че няма как да го кажа по-ясно и убедително от Тимъти Гартън Аш в „Гардиън”: „Една по-германска Европа ще бъде по-добра Европа. Има много неща в германския икономически модел - неговата продуктивност, консенсусните отношения на пазара на труда, фокусът върху качеството на продукцията, проникването на развиващите се пазари - на които би било добре другите европейски страни да подражават.” Разбира се, трябва да бъде намерен компромис, но той отново зависи от Германия, завършва анализаторът:

Бъдещето на еврозоната сега зависи от германското лидерство. Хайде, г-жо канцлер, историята чука на вратата. А историята винаги чука само веднъж.”

коментари
charlyb
16 декември 2010 11:45
Философията на германското предложение, ако правилно съм я доловил, е "всеки да сърба попарата, която е надробил, останалите ще решим с какво  да помагаме, когато видим че усърдно сърбащият почва да умира".Изглежда жестоко, но отнесено към крадци, лъжци и мързеливци, определено е справедливо.
Ставрос от Минаврос
16 декември 2010 14:17
Подкрепям charlyb!
Вчера гледах мързеливите малакии как си пребиха някакъв министър.
Едвам се размина човека с линч.
И защо ? Защото са свикнали на кючеци и сиртакита и сега кръв серат че трябва да работят и да връщат един красив ден чуждите пари ....

То не че ние българите сме по-добре или различни ама поне не сме чак толкова нагли копелдаци
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.