English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Ново разделение в Европа, според Файненшъл таймс, което всъщност е познато старо

Published on , , София
Last change on

Още години преди избухването на кризата в еврозоната, ЕС беше условно (тогава) разделен от анализаторите на Север и Юг, а впоследствие на силни икономики и южна периферия. А още преди това Съюзът беше разделен на нови и стари страни-членки, при това официално .... от САЩ. Сега обаче, с непрестанно възпламеняваща се криза в еврозоната, вестник "Файненшъл таймс" направи още едно разделение, чиито мащаби тепърва ще изучаваме и анализираме. При това, новото разделение е на практика сегментиране на "новите страни-членки".

Централна и Източна Европа срещу Югоизточна Европа

"Но България - нова страна-членка, формирана от векове под турско управление - принадлежи безспорно към Югоизточна Европа". Ето това изречение ме впечатли особено, докато четях специалното приложение на "Файненшъл таймс" от 7 декември, озаглавено "Правене на бизнес в Югоизточна Европа". Според изданието, като цяло Югоизточна Европа продължава да изостава от Европейския съюз в икономическото възстановяване. И, тъй като поради хетерогенността на района общият анализ е труден, затова специалистите правят разделението Централна и Източна Европа и Югоизточна Европа.

Вестникът цитира Кристиян Келер, главен икономист за европейските нововъзникващи пазари в Барклис Кепитъл, според когото "Югоизточна Европа е хетерогенна. Като цяло районът се възползва като че ли по-малко [отколкото Централна Европа] от германския икономически растеж". Гърция, която е един от основните източници на инвестиции за регионалните банки и индустрии, е единствената страна-членка на ЕС, която за пореден път ще отбележи отрицателен ръст тази и следващата година, според прогнозите на ЕС, цитирани от "Файненшъл таймс". Румъния и България, след остри спадове, едва ще успеят да се върнат към положителен ръст през 2011 година.

Междудругото, този извод е особено интересен на фона на нарастващото недоволство срещу икономическия растеж на Германия. Факт е обаче, че наличието на силен икономически партньор действа заразно на съседите му. А, когато няма такъв силен партньор, всеки се оправя сам както може.

Друг интересен елемент от анализа и последващото разделение е извода, че обвързаните към еврото национални валути като цяло се възстановяват по-бавно, отколкото останалите. За пример, вестникът посочва Румъния и Сърбия, които прибегнаха до помощта на Международния валутен фонд, но сега се възстановяват по-бързо от България и Хърватия, които са с фиксирани валути към еврото.

Не е само икономиката

Всъщност, анализът на британския финансов ежедневник и на експертите, до които той се е допитал, отиват отвъд икономическите показатели. Нещо повече, този анализ стига до същността на различията в икономическото състояние на страните от Югоизточна Европа. Но, първо какво виждат инвеститорите, които България така нетърпеливо чака, за да я издърпат от настоящото, не особено добро положение? "За мениджърите на фондове Югоизточна Европа (ЮИЕ) означава ниско икономическо развитие и по-висок риск в сравнение с Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Историческата граница между австрийските и турски сфери на влияние си остава значим фактор и днес".

"Културните различия влияят върху бизнес-практиките с по-малко формалности на юг и на изток", пише вестникът и цитира Деян Туфегджич, базиран в Белград съветник по сливанията и придобиванията: "За да правиш бизнес в Сърбия, не ти трябва само знание, но и адаптиране към местните обичаи, които не са много бизнес-ориентирани. Основният проблем е избирателното прилагане на правилата".

Да разбереш очевидното

Всъщност, изводите в притурката на "Файненшъл таймс" са очевидни за всеки, който е предпочел да пътува с кола из Европа. Инвеститорите, бидейки твърде заети, използват самолети и както неведнъж euinside е писал, това не дава достатъчно ясна представа за развитието на дадена страна. А гледането на сухите данни и числа, както стана ясно от глобалната финансова и икономическа криза, по-скоро подлъгва отколкото дава точна представа за икономическото развитие.

Културните различия са ясно видими по двата основни маршрута от Югоизточна към Западна Европа - от София през Сърбия, Хърватия, Словения и от София през Сърбия, Унгария. И, когато Самюел Хънтингтън писа за цивилизационния сблъсък, той е имал точно това предвид, независимо от другите краткосрочни политически изгодни изводи. Но, сега, когато не просто еврозоната, а самият ЕС е изправен пред дилемата - да бъда или да не бъда - трезвият анализ е изключително необходим, за да се намери решение, което да доведе до устойчиви политики.

В този смисъл, не е лошо и България да спре да се бие в гърдите, че е член на ЕС и да изтъква това като панацея. ЕС по замисъл е съюз на сходни ценности и идеали, а не просто на желаещи да бъдат в него. И този анализ на "Файненшъл таймс" би трябвало болезнено да покаже, при най-неблагоприятния сценарий (разпад на ЕС) къде би се озовала България.

comments
Един Български Мангал
9 декември 2010 10:04
Я не съм и подозирал че Хърватите са с фиксиран курс към ойрото ...
А относно отоманската империя и нейните мерекета - то е очеизвадна разликата между българина и хърватина. Да не говорим за чехите ...
Левскар
9 декември 2010 10:54
Абе все ми се струва, че не сме чак толкова зле в сравнение с всички останали. А Валутния борд може да ни спъва, но поне дава стабилност.
Аделина
9 декември 2010 13:04
Валутният борд може и да дава известна стабилност, но не е панацея. Проблемът тук е липсата на визия, при това дългосрочна. Има също и чисто еволюционна незрялост - повечето политици и управленци са такива, за да докажат нещо на себе си или на други, не и за да реализират общи идеи, които биха били от полза на повече хора.
Левскар
9 декември 2010 15:34
Валутния борд не е панацея и дори спъва икономическото развитие на страната. Не мисля, че българските политици са достигнали ниво да се опитват да докажат себе си, а по-скоро са на ниво, дай да гушна комисионна (рушвет) за да си оправя живота. Искрено се надявам новото правителство да започне да работи за хората, а не за олигархически структури, както е във всички бивши соц страни.
Аделина
9 декември 2010 16:11
Надежда всяка оставете
Левскар
10 декември 2010 10:28
Надеждата ще я оставиме, когато и Герб се осерат. Дотогава ще се надяваме това да не стане, а стане ли, сценария е познат - наказателен вот на следващите парламентарни избори. И пак повторение на същата ситуация.
Грозна картинка
10 декември 2010 11:13
Вота не е наказателен отдавна.
Вота ще е мангало-кебапчийски, османско-анадолски, пенсионеро-алцхаймеристки и т.н. и т.н.
Левскар
10 декември 2010 12:28
Ако вота ни на избори не е наказателен, а гореспоменатият, сега тройната коалиция щеше да кара втори мандат, защото те разчитат на изброените анадолски и пенсионерски орди. За наш късмет не им се отвори парашута, но пък сега Бойко е нагазил в лайната и той ще обере негативите от кризата.
Аделина
10 декември 2010 13:18
Парашутът не им се отваряше досега, но с постоянното и рязко спадане на избирателната активност сред по-образованите гласоподаватели, положението ще е по-страшно. И тези, които "наказват", най-вече наказват себе си.
Левскар
10 декември 2010 14:18
Под наказателен вот имах предвид, че на избори гласуваме срещу тези, които са ни управлявали дотогава, а не че не гласуваме. Наказваме ги като гласуваме за основният им опонент. Така ГЕРБ спечели сега, така беше, когато спечели НДСВ, СДС, защото правителствата преди тях се бяха оакали и като нова алтернатива те печелеха изборите. Изключение направиха изборите, които никой не спечели (защото всички оакали се участваха и нямаше алтернатива) и като резултат беше съставена Тройната коалиция (или триглавата ламя).
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required