English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

(Не)Възможен ли е Grexit*?

Published on , , София

Резултатът от изборите в Гърция донесе моментно облекчение, но не и отговор на основния въпрос: дали в крайна сметка страната ще остане или по-скоро - дали ще може да остане в еврозоната. Според мнозина и Гърция, и ЕС само ще спечелят, ако Атина напусне монетарния съюз (но остане в ЕС) и се върне към драхмата. Каква е вероятността да се стигне до подобен изход, какви са възможностите и какви са рисковете от него анализират Raoul Ruparel и Mats Persson от лондонския мозъчен тръст Open Europe.

Според тях, въпреки политическата несигурност и икономическите проблеми на Гърция все пак най-вероятният сценарий (60%) е да бъде намерен компромис между политическите сили в Гърция и кредиторите. Ако се съди от събитията през последните две години и особено в последните месеци обаче, този компромис ще е твърде нестабилен и ще се нуждае от постоянно препотвърждаване, защото „без постоянни трансфери или желание да се приеме десетилетие или повече на бюджетни икономии въпросите за това дали Гърция може да остане член [на еврозоната] ще изплуват отново твърде скоро”.

Ако Гърция излезе от еврозоната, тя ще има възможност да девалвира валутата си, да насърчи икономическия растеж и да получи икономическа и политическа свобода. Но за да се възползва от тези възможности, страната не бива да излиза от еворозоната поне в рамките на следващите 6 месеца, защото в момента рисковете са много по-големи, отколкото ползите, смятат анализаторите. Те открояват две предпоставки за управляемо и сравнително безболезнено напускане на еврото: банковият сектор да се рекапитализира и преструктурира, а страната на постигне първичен излишък (без разходите за обслужване на дълга), за да може да покрива разходите си без външна помощ.

Друг е въпросът защо веднъж постигнала това Гърция все още ще иска да напусне еврозоната. Според авторите, „предвид дългосрочните проблеми с конкурентоспособността и нереалистичните очаквания от гръцката икономическа програма, изход [от еврото] в някакъв момент може да върне на страната икономическите инструменти, от които се нуждае, за да може икономиката да има устойчив растеж в бъдеще”.

Ако Гърция излезе от еврото, тя ще има възможност да обезцени новата си валута (според авторите - с около 30%), което ще стимулира икономическия растеж и ще увеличи износа с около 10%, макар резултатът да зависи силно от намаленото търсене в Европа. Девалвацията ще облекчи и натиска на бюджетните съкращения върху гърците, въпреки че страната ще продължи да се нуждае от незабавни икономии на стойност 12 милиарда евро, за да плаща разходите си. Ако структурните реформи не продължат, подчертава анализът, краткосрочните ползи от девалвацията ще бъдат пропилени и няма никакви гаранции, че излизането от еврото в момента ще спре политиката на бюджетни ограничения, напротив. Друг проблем е, че голяма девалвация ще бъде придружена от увеличение на инфлацията - по изчисления на Citi тя ще достигне 20% в първите три години, след което ще се установи на около 7%.

При всички положения, по изчисления на анализаторите Гърция ще продължи да се нуждае от външна финансова помощ в размер на между 67 милиарда евро и 259 милиарда евро. А излезе ли от еврозоната, Гърция няма никакви гаранции, че ще получи финансиране от подобен мащаб, още повече ако излизането е едностранно решение на гърците. А дори да го получи, условията едва ли ще са по-леки от сегашните. Огромната част от тази сума е за банковата система, защото напускане на еврото означава гръцката банкова система да се лиши от подкрепата на ЕЦБ, която в момента е единственият й източник на ликвидност. В случай на напускане на еврозоната банките и пенсионните фондове ще се нуждаят от незабавна финансова инжекция в размер на 55 милиарда евро, „която трябва да бъде осигурена буквално за една нощ”, за да се избегне колапс, твърди анализът на Open Europe.

Състоянието на банковата система се влошава допълнително от ерозията на депозитната база - само от 6 май насам от гръцките банки са били изтеглени над 3 милиарда евро, предимно спестявания на домакинствата, пишат анализаторите. А новината за предстоящо напускане на еврозоната със сигурност ще предизвика масово теглене на депозитите и ще увеличи вероятността от серийни банкови фалити.

Изход от еврото ще означава, че Гърция ще обяви фалит по дълга, който все още е притежание на частни кредитори, включително собствените й банки, което, според анализа, ще добави още 22 милиарда евро към финансовите нужди на банките. Фалит по целия дълг може да се окаже проблематичен, защото след сделката по преструктурирането му през февруари 63% от гръцкия публичен дълг се дължи от ЕС, МВФ и ЕЦБ. Ако обяви фалит по този дълг, Гърция няма как да продължи да работи с тези институции, да иска заеми от тях и дори да остане в ЕС. А запазването на дълга пък ще означава нужда от средства за обслужването му, които в момента Гърция получава отвън и които трудно ще набави сама.

Централната банка няма да има друга опция, освен да печата пари. За да покрие нуждите от ликвидност на банките, тя ще трябва да налее в системата нова валута на стойност поне 128 милиарда евро (63% от гръцкия БВП) или повече, ако се увеличи отлива на депозити. Национализацията на банките, както предлага лидерът на Сириза Алексис Ципрас например, би била самоунищожително решение, твърди анализът. Балансите на шестте най големи банки се равняват на 113% от гръцкия БВП и евентуалното поемане на задълженията им ще изстреля държавния дълг до рекордни нива.

Затова анализаторите препоръчват гръцкият банков сектор да бъде оздравен, а бюджетът да е на излишък преди страната да излезе от еврото, защото така е по-вероятно изходът да бъде контролиран, а ефектът върху еврозоната да бъде овладян. „Във всички случаи, предвид несигурността инфлационният натиск и риск от колапс на банковия сектор, ако Гърция се оттегли през следващите шест месеца, ползите от девалвацията може да не надвишат цената на изхода”. Анализаторите признават, че ефектът върху еврозоната е трудно да се изчисли, но в дългосрочен план проблемите ще продължат, въпреки че напускането на Гърция ще намали до известна степен политическата и икономическа несигурност. В този смисъл, еврото ще остане слабо дълго време, а това няма да е от полза за гръцкия износ и ще намали ползите от девалвацията на новата драхма.

Според анализа на Open Europe, ако се стигне до гръцки изход от еврозоната, най-благоприятният вариант за всички е Гърция да остави еврото, но да остане в ЕС. Това обаче е юридически много сложна задача, въпреки че авторите да предлагат решение - бърз изход от еврозоната на базата на чл. 352 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), който дава възможност на страните-членки да предприемат мерки (на базата на единодушие в Съвета и съгласие от ЕП) без да е необходима ратификация от националните парламенти. При всички случаи обаче решението за излизане на Гърция от еврото трябва да е последвано незабавно от договорна промяна, а това, както знаем е твърде продължително и рисковано мероприятие, предвид, че всяка една от 27-те страни-членки може да блокира целия процес и да го направи заложник на вътрешнополитически искания.

Анализаторите изтъкват няколко политически ползи, които Гърция би имала в дългосрочен план от напускането на еврото. На първо място, девалвацията ще намали нуждата от рязане на бюджетните разходи, което ще облекчи политическата ситуация. Освен това, „гръцката администрация и политическа култура не изглеждат много подходящи за наднационално управление, което се предлага като бъдещето на еврозоната - например, обединяване на дълга в замяна на стриктни, обвързващи и принудителни бюджетни правила в еврозоната”. Третият аргумент е, че гръцки изход може да облекчи напрежението и нарастващата враждебност между Гърция и останалите европейски страни, което да се окаже печеливш ход за европейския проект в дългосрочен план.

Всички тези аргументи могат с пълна сила да се приведат и в подкрепа на тезата, че Гърция не бива да напуска еврозоната, именно защото ще се намали натиска за бюджетни икономии и реформи и именно защото политическата система не е способна сама да осигури строги и задължителни правила. А без тези предпоставки е силно съмнително, че страната ще успее да се възползва от евентуален изход от еврото, за да спечели икономически растеж.

Въпросът обаче е не дали Гърция иска да излезе от еврозоната - социологическите проучвания ясно показват, че нито гърците искат това, нито политическите сили са готови да поемат риска. Въпросът е, че в един момент това може да се окаже единствената възможност. Затова, както отдавна настояват Германия и Холандия, трябва да се предвидят законови възможности за излизане (било то и принудително) от еврозоната, както и механизми за решаване на всички въпроси, които произлизат от това.

*Grexit - комбинация от Greece (Гърция) и exit (изход)

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required