English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Холандските избиратели предпочитат проевропейските партии

Published on , , София

С наближаването на парламентарните избори в Холандия картината на избирателните нагласи се променя динамично. Само преди десет дни, както euinside писа, социологическите проучвания сочеха, че първа в предпочитанията на избирателите е партията на и.д. премиера Марк Рюте - либералната Народна партия за свобода и демокрация с 22%, следвана от социалистите със 17% и социалдемократите от Партията на труда с 16.6%. Данните от 8 септември обаче показват, че Партията на труда е настигнала либералите и в момента двете партии получават по над 22% от гласовете или по 35 депутатски места, докато социалистите падат до 13.4% (21 места). Крайнодясната Партия на свободата на Хеерт Вилдерс също отбелязва спад до 12.3% или 19 места в парламента. Следват Демократи 66 със 7.7% (11 места), Християнският съюз с 4.2% (6 места) и Зелените с 2.9% (4 депутатски места).

Холандският политически анализатор Анди Лагенкамп коментира на този сайт, че катализатор за възхода на социалдемократите е доброто представяне на техния лидер Дидерик Самсом в телевизионните дебати. Според него вероятната управляваща коалиция ще включва либералите на Рюте, Партията на труда, Християндемократическия апел и Демократи 66. Анализаторът подчертава, че три от партиите в коалицията са проевропейски настроени, а една (либералите) има някои проблеми с европейската интеграция, но не е антиевропейска, както социалистите и Партията на свободата на Хеерт Вилдерс.

За да разберем причината за нарастващата (доскоро) популярност на Социалистическата партия, euinside зададе няколко въпроса на нейния представител Cornelis de Jong, евродепутат и член на групата на Eвропейската обединена левица в Европейския парламент. От неговите отговори стана ясно, че партията не е против европейската интеграция по принцип, а по-скоро не одобрява начина, по който тя става. Например социалистите не приемат системата на икономическо управление и нейните строги изисквания за балансиран бюджет и граница на дефицита от 3% от БВП. Според тях, макар да признават нуждата от балансирани бюджети в средносрочен към дългосрочен план, трябва да се позволи надхвърлянето на границата от 3%, ако това ще донесе ползи в дългосрочен план. Социалистите не одобряват и критериите за оценка на макроикономическите дисбаланси, нито механизмите за налагане на санкции.

По другия спорен въпрос, който разделя холандското общество - дали трябва да бъдат спасявани южноевропейските страни - социалистите смятат, че трябва, но отново не са съгласни със средствата - според тях дълговете на тези страни трябва да бъдат преструктурирани, вместо да се използват спасителните фондове, които разчитат на "гаранциите и вноските на страните-членки", срещу което на затруднените страни да се налагат строги програми за бюджетни икономии.

На срещите си с избиратели обаче социалистите обсъждат въпроси, близки до сърцето на всеки един холандец (и не само): "Хората се страхуват от намесата на ЕС в колективните споразумения и заплатите на работниците, пенсиите и публичните услуги като здравеопазване и образование. Те са особено разтревожени от икономическото управление и препоръките, които Комисията може да подготви и Съветът да наложи на страните-членки. Също така хората са недоволни от начина, по който ЕС се опитва да овладее финансовия сектор. Те смятат, че взетите мерки са недостатъчни и са разочаровани от липсата на споразумение за данък върху финансовите сделки или за разделяне на търговските от „обикновените” банкови дейности и много от тях отхвърлят последните споразумения за задължителни правила за балансиран бюджет".

Според евродепутата Cornelis de Jong една от причините за антиевропейските настроения в Холандия е, че хората не участват във взимането на големите полиически решения в ЕС. Той смята, че гражданите не са били наясно нито с последиците от въвеждането на еврото, нито от премахването на вътрешния граничен контрол (Шенген). Затова сега "не смятат, че са били взети на сериозно и са склонни да негодуват срещу тези политики". А другата причина е, че "просто е невъзможно за гражданите да разберат еврокризата във всичките й измерения: хората се страхуват, когато чуват за милиардите евро, необходими за запазване на южноевропейските страни".

Според евродепутата "в момента Холандия е по-скоро изолирана: сегашното правителство успя да отчужди от себе си както южноевропейските, така и източноевропейските страни–членки, не само чрез крайно твърдата си позиция по отношение на бюджетните икономии, но и като не се дистанцира от партията на Вилдерс, когато тя започна кампания срещу полските и други централно- и източноевропейски работници в Холандия." Затова едно бъдещо правителство, в което Социалистическата партия би била основен играч ще търси съюзи: със Северна Европа и Франция - за социален пакт с профсъюзите за запазване на социалните права; с Централна и Източна Европа - за създаване и прилагане на план за действие срещу експлоатацията на техните работници навсякъде в ЕС; с Южна Европа - за намиране на хуманно решение на икономическата криза.

Последните проучвания обаче ясно показват, че проевропейските партии печелят преднина за сметка на крайно левите (социалистите) и крайно десните (Партията на свободата). Някои коментатори дори смятат, че и.д. премиерът Марк Рюте умишлено заема малко по-крайни позиции по европейските теми, за да открадне гласове от популистите. Макар голяма част от гласоподавателите все още да не са решили за кого ще гласуват в сряда, повече от половината от холандците вярват, че Рюте трябва да остане начело на страната, защото е лидера, който най-успешно би защитавал интересите на страната в Европа.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required