English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Украйна е залогът в Източното партньорство

публикувано на , , София

Пълно единодушие цари сред анализаторите в Европа, че в по-широк план от Украйна зависи дали Източното партньорство ще има успех, а в по-тесен - успехът на Украйна ще зависи от процеса срещу Юлия Тимошенко, бивш премиер на страната. Както написа Мартин Шимечка в пражкото списание Respekt, "дали Украйна със своите близо 50 милиона души ще се окаже под контрола на Русия или в сферата на влияние на ЕС, това ще реши съдбата на останалите по-малки източноевропейски страни като Молдова, Беларус и Грузия".

В момента Украйна се намира в изключително тежка ситуация. В Русия догодина предстоят президентски избори като вече стана ясно, че президентът Дмитрий Медведев отстъпва правото на премиера Владимир Путин да се кандидатира за трети президентски мандат. Факт, който ще окаже огромно влияние върху процесите в Украйна. От друга страна, Европейският съюз, който има претенциите да бъде стожер на демократичната трансформация, но е някак дистанциран, сега е направо твърде ангажиран с многобройните си проблеми - от дълговата криза в еврозоната и очакванията за фалит на Гърция, през Арабската пролет и изпитанието с наплива от бежанци и имигранти, до глобалното усещане за надвисваща криза.

В целия този контекст на 29 и 30 септември във Варшава ще се състои срещата на високо равнище между ЕС и страните от Източното партньорство и Украйна ще бъде в центъра на вниманието.

Защо?

Както посочват Аманда Пол и Васил Белмега от Европейския център за политики, Украйна е първата държава от Европейската политика на добросъседство (ЕПД), с която ще се договаря цялостно и дълбоко споразумение за свободна търговия, отделно от споразумението за асоцииране. Това споразумение ще засили значително отношенията между ЕС и Украйна, тъй като свободната търговия беше основният елемент от интеграцията на страните от Централна и Източна Европа. Споразумението ще отвори вратите за значителни потоци капитал и инвестиции към украинската икономика и ще улесни интеграцията на страната в световната икономика.

И ако това звучи достатъчно изкусително, от изток Русия протяга ръка с друго икономически изгодно предложение - включване на Украйна в митническия съюз, вече създаден от Русия, Беларус и Казахстан. Авторите посочват, че Москва иска Киев да прекрати преговорите по споразумението за свободна търговия и да подпише митническия съюз. Според тях, в краткосрочен план членството в митническия съюз ще донесе някои икономически ползи, но няма да улесни интеграцията на Украйна в световната икономика. По-скоро ще я запази неконкурентоспособна и енергийно зависима. Нещо повече, пишат Аманда Пол и Васил Белмега, за Украйна ще бъде стратегически опасно да се присъедини към нещо, което има неясно бъдеще.

На фона на всичко това, търговските показатели на отношенията между Украйна и ЕС са повече от красноречиви. По данни на Световната банка, населението на страната е 45,5 милиона души, а брутният вътрешен продукт възлиза на 102,9 млрд. евро за 2010 година. БВП на глава от населението е 2 262,7 евро за 2010. Износът на ЕС към Украйна за 2009 г. е на стойност 13,9 млрд. евро, а вносът от Украйна възлиза на 7,9 млрд. евро. Украйна основно изнася съм съюза земеделски продукти, енергия, химикали, желязо и стомана, докато ЕС изнася за огромния си източен съсед машини, транспортно оборудване, химикали, текстил и облекло, земеделски продукти.

Визова либерализация

По време на ноемврийската среща на върха ЕС-Украйна миналата година Украйна получи План за действие за визова либерализация. Това е въпрос от изключителна важност за Украйна, но твърде болезнен за ЕС в момента. Но фактите говорят сами за себе си. Една на всеки десет шенгенски визи се издава на украински гражданин. В момента съюзът е в процес на реформиране на управлението на шенгенското пространство заради последиците от Арабската пролет и засилващото се вътрешно напрежение. Авторите на анализа от Европейския център за политики смятат, че визовата либерализация трябва да бъде подчертана във Варшавската декларация, която предстои да бъде приета на срещата на върха, защото това ще демонстрира сериозните намерения на съюза да установи по-амбициозно партньорство с източните си партньори.

Над визовата либерализация обаче тегне и друг проблем - този със страни от Западните Балкани, които получиха визови облекчения, с които очевидно все повече се злоупотребява. А най-новите данни, представени по време на Съвета по правосъдие и вътрешен ред на 22 септември показват, по данни от 2010 година, че над 17 хиляди сърби са поискали убежище в ЕС. Затова и съюзът заплаши, че ще отнеме облекченията и ще възстанови старото положение. Предвид вътрешнополитическата ситуация, няма основания да се смята, че това няма да се случи и с Украйна, ако нейните граждани получат лесен достъп до ЕС.

Аманда Пол и Васил Белмега смятат, че ЕС не бива да допуска преговорите по визовата либерализация да стават жертва на по-сериозните политически теми, защото обикновените граждани не бива да плащат сметката от действията на лидерите си. Това обаче е често допускана грешка спрямо страни в преход като България, Румъния, страните от Западните Балкани и Кавказ - да се прави разграничение между гражданите и политиците, защото в крайна сметка, гражданите са тези, които трябва да изискват от управляващите реформите, които биха им гарантирали безпролемно придвижване в Европейския съюз и добри търговски връзки. Не може винаги някой да смята, че към гражданите трябва да се държи бащински, както впрочем се държи Русия, а към политиците като към враг (също руски подход).

Госпожа Тимошенко

Най-големият залог за това как ще протекат преговорите по задълбоченото търговско споразумение с Украйна е процесът срещу бившия украински премиер Юлия Тимошенко, която в момента се намира в ареста по обвинение за сключения от нея договор през 2009 с Русия за доставка на природен газ. Според Аманда Пол и Васил Белмега, Тимошенко може да бъде освободена, ако член 365 от Наказателния кодекс бъде декриминализиран, което ще има два резултата. Първият е, че ЕС ще бъде удовлетворен, че украинското ръководство е взело предвид критиките му, а Киев ще си е запазил достойнството, което ще му даде възможност да се фокусира върху по-сериозни въпроси. А това, което предстои не е никак малко, според анализаторите.

В доклада си от тази година за Украйна, по изпълнението на плановете за действие по ЕПД доста от набелязаните реформи не са довършени. Процесът на реформиране трябва да бъде извършен с участието на възможно повече политически и граждански структури, за да се избегнат минали грешки като възстановяването на конституцията от 1996-та година и правенето на промени в избирателното законодателство буквално седмици преди местните избори през ноември 2010-та година. Необходима е също така и дълбока съдебна и конституционна реформа, както и по-сериозни усилия в борбата с корупцията.

Именно тези реформи са голямо изпитание за Украйна, а и за Европейския съюз, от когото се предполага, че се е поучил от неуспехите на България и Румъния, които бяха приети на доверие за членове на Европейския съюз преди пет години, но несериозното им отношение към този тип реформи доведе до блокиране на присъединяването им към Шенген. Въпросният доклад на Комисията изразява загриженост от състоянието на демокрацията, основните свободи и върховенството на закона. Проруски настроеният президент Виктор Янукович, който спечели изборите през 2010-а година, е обвинен в документа в ерозиране на демокрацията чрез централизиране на властта. Споменават се и твърденията за сплашване на журналисти и ограничения на свободата на събиране.

ЕС иска Украйна да бъде по-близък партньор

Това каза еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле на 21 септември на конференцията "Украйна 20 години по-късно: предизвикателствата за бъдещето". Според него 2011 е критично важна за Украйна. "Честването на 20-тата годишнина от независимостта ще съвпадне, надявам се, с приключването на нащето ново Споразумение за асоцииране на срещата на върха през декември". Г-н Фюле подчерта обаче, че преговорите по споразумението са само началото, необходимо е всеки да изпълнява поетите ангажименти. "Остават няколко предизвикателства. Бих искал да обърна внимание специално върху върховенството на закона, въпрос, който имах възможност да обсъдя с моите украински колеги по време на конференцията в Ялта миналата седмица".

Щефан Фюле също заяви, че предстоящата среща на върха на Източното партньорство ще бъде повод за Украйна да демонстрира, че може да бъде водач в Източното партньорство, особено в качеството си на пионер в приемането на европейските ценности и приближаването към стандартите на ЕС, които са от полза за всички нейни граждани. Ако обаче се придържаме към досегашния опит от политическите трансформации в Централна и Източна Европа, 20 години не са достатъчни за страни като Украйна, която все още се лута между изтока и запада. И, което е по-важно, чиито граждани все още стоят някак встрани от политическите процеси, вярвайки вероятно, че са изчерпали своята роля с Оранжевата революция през 2004-а.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.