English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Йоханес Хан: Политиката на съседство вече е политика на сигурност

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Източната политика на ЕС се очертава като една от водещите в следващите пет години. От заявените досега позиции на председателя Жан-Клод Юнкер и от мандатите на върховния представител за външната политика Федерика Могерини и кандидата за еврокомисар по политиката на съседство Йоханес Хан може да се заключи, че източната политика ще бъде по-убедителна и проактивна. Може да се каже, че тя преминава вече във фазата на зрелостта. Политиката на ЕС към постсъветското пространство е сравнително млада и е известна под името "Източно партньорство". Тя беше създадена през 2009-а година по инициатива на Полша и Швеция във време, когато още се вярваше, че Русия е избрала курс към демокрация от западен тип. Целта й беше да помогне на страните от региона да създадат работещи институции, да утвърдят върховенството на закона и човешките права, като по този начин осигурят спокойствие по източните граници на ЕС, както и икономическа изгода от съседството.

Още в самото начало обаче източната политика се сблъска с трудности, за които не беше готова - силното руско влияние в региона и различния дневен ред. Ситуацията се усложни още повече, когато се появи алтернатива - Евразийският съюз, за да се стигне до реална война за Украйна. През цялото това време ЕС изглеждаше напълно неспособен да реагира адекватно на задаващата се опасност, а поведението на отделни страни-членки засили усещането за липса на единство. Срещите на върха ЕС-Русия първи паднаха жертва на тази липса. С оглед на новите геополитически реалности е повече от важно ЕС да се опита да намери единен и силен подход към района, като първо се опита да намери общ език с Русия, а след това да подхожда към "близката й чужбина". Това е и заявената амбиция на Комисията на Юнкер.

При представянето на приоритетите си пред Европарламента през лятото Жан-Клод Юнкер заяви, че ЕС трябва да е по-силен по отношение на външната политика. "Кризата в Украйна и тревожната ситуация в Близкия изток показват колко е важно Европа да е обединена във външен план. Предстои много дълъг път", каза тогава новоизбраният шеф на ЕК. От разпределението на мандатите в новата ЕК става ясно, че най-тежката работа за постигането на тази задача се пада на австрийския кандидат за еврокомисар Йоханес Хан, който получи ресора "Европейската политика на съседство и преговорите за разширяване". Неговият мандат е доста по-ясно формулиран от този на Федерика Могерини, което е нормално, защото тя има двойна роля - да бъде член на Комисията, но същевременно и на Съвета. Външната политика на ЕК ще се формира от група от еврокомисарите, чиито ресори са по един или друг начин свързани с външната политика и която трябва да се събира минимум веднъж месечно. 

Като върховен представител г-жа Могерини ще докладва директно на Юнкер за геополитическите проблеми, но Йоханес Хан е този, който трябва да се заеме с изграждането на новата източна политика. По време на изслушването си във външната комисия на ЕП г-н Хан обясни, че политиката на съседство вече няма да е насочена само към изграждане на зона на демокрация и просперитет в дългосрочен план, а към това да запази европейската сигурност, ценностна система и интереси. Първият му приоритет ще бъде решаването на украинската криза, базирано на запазване на териториалната цялост на страната, суверенитета и независимостта, както и на международното законодателство. За ЕС е от особено значение да се уважава изконното право на Украйна сама да прави стратегическите си избори.

Като част от източната политика е продължаването на диалога с Русия, който в момента е на практика замразен. Йоханес Хан заяви, че на Русия трябва да бъде ясно показано, че не бива да подценява решимостта на ЕС да отстоява принципите си, като същевременно й се обясни, че политиката на съседство няма да е за сметка на интересите й. Предвид сегашното ръководство в Кремъл, тази задача изглежда не само трудна, но дори и невъзможна, особено на фона на една от новите цели на европейската политика на съседство - да се засили ролята и приноса на ЕС в решаването на замразените конфликти в източното съседство. 

Новата политика на съседство трябва да е готова до една година. Йоханес Хан обеща, че ще се консултира редовно с Европарламента при съставянето й. Той обмисля да смени подхода в досегашната политика, който се базираше на принципа "още за повече". Това означава, че страните, които се справят добре с изискванията на ЕС, получават повече стимули, основно под формата на финансиране на съвместни или локални проекти. Изцяло в духа на нуждата от вътрешна консолидация, Йоханес Хан планира да заложи на точно обратния принцип - ако страните предлагат малко, да получават малко или нищо, вместо да им се налагат санкции за несправяне. 

Съществен принцип, който бъдещият еврокомисар за политиката на съседство ще отстоява е, че енергията не бива да се използва за политическо оръжие. Той същевременно призна, че потреблението на енергия на ЕС е най-уязвимият елемент за Европа. По този въпрос ще се работи в обособена група, начело със заместник-председателя Аленка Братушек (ако бъде одобрена от ЕП), която ще отговаря за енергийния съюз. В тази група ще участват още и еврокомисаря, който отговаря за енергетиката и за климата. 

Йоханес Хан изглеждаше уверен по време на изслушването и със сигурност ще се ползва с респект в източния регион. Неговият авторитет обаче ще зависи основно от подкрепата, която ще му дадат страните-членки. Темата "Русия" е много чувствителна в ЕС, което отваря множество слаби места за атакуване от Владимир Путин. Заявените от г-н Хан приоритети са добри и наложителни. Само че те ще бъдат напълно безсмислени, ако страните-членки не застанат единодушно зад тях. Затова при изготвянето на новата политика на съседство той трябва да проведе задълбочени консултации с всяка страна-членка поотделно, за да консолидира позициите и да избегне хоровото говорене по тази тема. 

Похвално е, че Йоханес Хан има намерение да работи за решаване на замразените конфликти, но това ще бъде невъзможно без съгласието на Русия или без наличието на макар и минимална отбранителна мощ. В своите приоритети Жан-Клод Юнкер говори за това, като се позова на заложената в Лисабонския договор възможност група страни-членки да обединяват военните си способности. Това е нещо, на което трябва да се обърне сериозно внимание, особено като се има предвид, че за САЩ регионът отдавна не е приоритет, както и вече пълното им нежелание да бъдат армията на ЕС, докато страните-членки режат разходи за отбрана. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required