English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Еврокомисар Малмстрьом: Разочарована съм от страните-членки

публикувано на , , София

Неуспешният опит на България и Румъния да получат поне частично шенгенско членство разбираемо засенчи останалите теми от Съвета на вътрешните министри на 22 септември. Но въпросът с приемането на двете страни не може да се раглежда извън контекста на другите два ключови въпроса, обсъдени на Съвета - реформата на управлението на шенгенското пространство и общата европейска система на убежище. А, ако се съди по продължителността на заседанието и последвалите коментари на полския вътрешен министър Йежи Милер, който председателстваше Съвета и еврокомисаря Сесилия Малмстрьом, обсъжданията едва ли са минали гладко.

Както euinside подробно писа, на 16 септември ЕК представи предложението си за промени в управлението на шенгенското пространство. По думите на комисар Малмстрьом, предложението постига „засилване на оценката и ранното предупреждение, така че да може много рано да идентифицираме възможен проблем, като се запазват основанията кога е възможно да се възстановяват границите, но като се променя процеса на взимане на решенията, за да позволява изцяло общностен подход. Защото, ако вие решите да върнете вътрешната граница, това ще се отрази на съседа ви и следователно трябва всички страни-членки да участват в това”.

Йежи Милер коментира, че предложението на Комисията поставя правилно приоритетите, но тепърва предстои то да бъде подложено на внимателен анализ от страните-членки. „Това, което беше важно според мен, беше съгласието, че тези въпроси са жизнено важни и всички страни-членки очакват бърз и задълбочен анализ на всички процедури и наблюдението на тези процедури как се изпълняват, така че да не се случва в бъдеще да обсъждаме връщането на вътрешните граници. Това ще бъде крайна мярка при извънредни обстоятелства, дължащи се както на извънредни обстоятелства в определена страна-членка, така и ако страна-членка не изпълни задълженията си, произтичащи от европейското законодателство в това отношение”.

Сесилия Малмстрьом се изрази дипломатично като определи дискусията по темата като „динамична”. Предвид съпротивата на страните-членки да отстъпят повече права на Брюксел по въпроси, свързани със сигурността и инициативата на Франция и Италия от тази пролет националните правителства да имат право да връщат границите по своя преценка, можем да си представим какво има предвид г-жа Малмстрьом под динамична дискусия. Но както и самата тя припомни, все пак предложението на Комисията е съвсем прясно и това беше едва първият обмен на мнения по въпроса. Не така стои обаче въпросът с общата европейска система за убежище.

Дебатите по законодателния пакет за убежището вървят от години, но са в застой. Обсъждахме общата система за убежище не за първи и със сигурност не за последен път, коментира Сесилия Малмстрьом. Тя благодари на полското председателство за усилията да направи пробив в блокиралите преговори, но беше силно критична към страните-членки: „Трябва да кажа, че съм малко разочарована от страните-членки, защото ако искаме да постигнем нещо, което сме се договорили да постигнем, което страните-членки са се договорили да постигнат - обща европейска система за убежище до 2012 година - всеки трябва да направи компромис. А днес наистина нямаше компромисен дух.”

Oт името на председателството Йежи Милер призна, че това е била най-трудната тема и подкрепи комисар Малмстрьом за нуждата от компромиси, защото в момента „10 страни-членки приемат 90% от търсещите убежище”. За да ускори процеса и да спази крайния срок за приемането на законодателството през 2012-а, полското председателство е решило да приложи по-ефективен начин на работа, с участието на всички институции и под формата на неформални групи. Йежи Милер подчерта, че председателството поддържа постоянен диалог с Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ) в Европейския парламент.

„Неотдавнашните събития в Средиземноморието и необходимостта от преструктуриране на системите за убежище на някои държави-членки потвърдиха необходимостта от създаването на обща процедура и единен статут на равнище на ЕС”, се казва в годишния доклад на ЕК за имиграцията и убежището за 2010г. За целта е необходимо по-добро европейско законодателство, по-добро сътрудничество с трети държави и „ясен многостранен ангажимент по отношение на солидарността”, подчертава документът. Комисията еднозначно настоява Европейския парламент и Съвета да постигнат съгласие по отношение на съвместната схема на ЕС за презаселване.

Според документа през 2010 година в страните-членки са регистрирани над 250 хиляди молби за убежище. И докато в Полша, Италия, Унгария и Малта има по-малко кандидати за убежище, отколкото през 2009 г., значително увеличение се отбелязва в Германия, Белгия и Швеция. Преобладаващият брой кандидати за убежище в ЕС са били граждани на: Афганистан (20 580), Русия (18 500), Сърбия (17 715, без Косово), Ирак (15 800) и Сомалия (14 350). Впрочем, по повод Сърбия и някои други западнобалкански държави, Европейският съюз се видя принуден заради тези данни да заплаши страните от региона, че ще премахне либерализирания визов режим за техните граждани. Над 55 хиляди кандидати за убежище са получили на първа инстанция статут за закрила в ЕС. До третото тримесечие на 2010-а близо 4 хиляди души са били презаселени в ЕС от трети държави (за 2009 г. броят им е 7 147).

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.