English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Дългата сянка върху изборите в Украйна

публикувано на , , София

Основният въпрос преди изборите в Украйна на 28 октомври е не толкова кой ще ги спечели, а дали ще бъдат честни и свободни. За това свидетелства огромният брой наблюдатели, които вече са в страната - от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), от различни неправителствени организации, от отделни държави, членки на ЕС и други. За Киев изборите са шанс да опровергае съмненията, че вече две години управляващото мнозинство на президента Виктор Янукович подготвя почвата да управлява еднолично и за дълго, включително с цената на нарушаване на демократичните ценности и върховенството на закона. А основанията за подобни съмнения изглеждат сериозни.

В доклад от май тази година ОССЕ отбелязва, че след президентските избори през 2010 г. в Украйна са настъпили промени, които влошават контекста за провеждане на парламентарните избори. Управляващото мнозинство на Партията на регионите е предприело редица стъпки (връщането към конституцията от 1996-а, реформата на съдебната система и множество промени в правораздаването), които се разглеждат от мнозина като засилване на ролята на изпълнителната власт, пише в доклада. Организацията изразява загриженост и по отношение на медийната свобода. Според доклада, медийният пейзаж е доминиран от частна телевизия, за която преди се смяташе, че представя различни политически позиции, но това разнообразие значително намаля, вероятно заради нежеланието на собствениците на медията да влязат в конфликт с правителството.

Описани са и други негативни особености в медийната среда, познати у нас - автоцензура, въздържане от теми, изискващи критично отношение към властите, ограничаване на достъпа до телевизионния ефир на събеседници, критични към правителството. На свой ред журналистите са обезпокоени от концентрирането на медийната власт в ръцете на малка група бизнесмени и липсата на прозрачна информация за собствеността. Интернет става все по-важен източник на информация, но разпространението му из страната все още е ограничено.

Наблюдателите отбелязват и тревогата си от промените в изборното законодателство. Тези избори ще бъдат първите в Украйна от десет години насам, които ще се проведат по смесена избирателна система. Тя предвижда половината от 450-те депутати във Върховната рада (парламентът) да бъдат избрани с партийни листи в един национален избирателен район, а другата - мажоритарно, в 225 едномандатни избирателни района. Увеличен е и прагът за влизане в парламента от 3 на 5%. Новост в закона е и забраната да се сформират изборни блокове.

В статия, озаглавена „Повтаря ли Украйна историята?”, журналистката от в. Kyiv Post Оксана Фарина твърди, че смесената избирателна система ще ощети опозицията и ще облагодетелства управляващите в едномандатните райони, както се е случило преди 10 години, когато за последен път е използвана смесената система. Според статията купуването на гласове е масово явление, като цената на един глас в Киев е 50 долара, а в провинцията хляб и шоколад са достатъчни. Предпоставка за нарушения е и възможността в новия избирателен закон за временна промяна на адреса за гласуване, без да се сменя постоянния.

В последните дни външното министерство на Канада излезе с остро изявление, в което изразява тревогата си от нередностите, установени от канадската наблюдателната мисия в Украйна. В първия доклад на мисията се говори за различни нарушения по време на кампанията - от процедурни, през купуване на гласове, до ограничаване на медийната свобода. "Честни и свободни избори, които изразяват волята на украинския народ, все още са възможни. Не е твърде късно", се казва в изявлението.

Всъщност основният въпрос е възможно ли е да има честни и свободни избори, след като опозицията е обезглавена. "Вкарването в затвора на ключови лидери на опозицията хвърля много дълга сянка върху тези избори и това прави провеждането им изключително чувствително и важно", каза бившият председател на Европейския парламент Пат Кокс, който заедно с бившия полски президент Александър Квашневски беше изпратен на специална мисия в Украйна от името на ЕП. Целта на мисията, започнала през юни т.г. е била да се подобри хуманитарната и правната ситуация по случая "Тимошенко", обясни председателят на ЕП Мартин Шулц. Бившият премиер Юлия Тимошенко и министри от правителството й бяха осъдени и вкарани в затвора за злоупотреба с власт, но Европейският съюз смята, че делата са политически мотивирани.

По тази причина случаят хвърля дълга сянка не само върху провеждането на изборите, но и върху отношенията между Брюксел и Киев. Продължава да се бави подписването на споразумението за асоцииране, което включва и първото по рода си споразумение за дълбока и всеобхватна търговска зона. Киев настоява, че развитието на отношенията ЕС-Украйна не трябва да се обвързва с конкретни случаи и личности. ЕС на свой ред твърди, че не става дума за конкретни личности, а за спазване на фундаментални европейски принципи и ценности. Затова и изборите ще бъдат гледани под лупа, а резултатите от тях ще бъдат от значение както за по-нататъшното развитие по делото Тимошенко, така и изобщо за отношенията Киев-Брюксел.

Самата Юлия Тимошенко все още се лекува в болница, което е по-добре отколкото да е в затвора, отбеляза Александър Квашневски, а бившият министър на отбраната Валерий Ивашченко е бил освободен условно. Пат Кокс подчерта, че в правно отношение има много аспекти по делото, които могат да бъдат атакувани пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург. "Ние вярваме, че въпросите са от достатъчно сериозен характер, че със сигурност ще има външно съдебно решение." Друга задача на мисията е била да провери хода на съдебната реформа в страната. Новият Наказателно-процесуален кодекс ще бъде в сила от ноември, а в момента се изработва нов закон за прокуратурата, който се очаква да бъде приет до края на годината, съобщи Александър Квашневски. Мисията на ЕП ще бъде прекратена по време на кампанията и ще продължи след изборите до края на годината, когато ще представи и формален доклад. Парламентът ще изпрати отделна мисия, която да наблюдава провеждането на изборите, наред с хилядите други чуждестранни наблюдатели.

Освен въпроса дали изборите ще са честни и свободни, има и още един интересен въпрос - дали от тях можем да очакваме отговор на въпроса ще направи ли Украйна избор между ЕС и Русия. На този етап позицията на Киев е, че европейската интеграция трябва да продължи, без това да става за сметка на отношенията с Русия. Освен това, Украйна едва ли би могла да направи този избор едностранно, докато отношенията между ЕС и Русия са в период на изчакване. ЕС трябва ясно да дефинира политиката си към Русия, включително по отношение на Украйна и другите страни от т.нар. Източно партньорство, за да не позволява европейската им интеграция да се превърне в заложник на руската съпротива. Засега обаче ЕС е твърде зает с вътрешните си проблеми, с решаването на дълговата криза и реформирането на собствените си институции. И не на последно място, с поддържането на ценностите и принципите, които изисква от съседите си, в собствените си страни-членки- проблем, който в дългосрочен план може да се окаже по-опасен дори от икономическата криза.

А иначе, освен решаващи и внимателно наблюдавани, изборите в Украйна са любопитни и с участието на две големи спортни звезди. Боксьорът Виталий Кличко влиза в надпреварата със собствена партия, красноречиво наречена УДАР - Украински демократичен алианс за реформи. Партията е трета в предпочитанията на гласоподавателите, след управляващата Партия на регионите и опозиционната „Родина” на Юлия Тимошенко. Друга спортна легенда - футболистът Андрий Шевченко пък се кандидатира за депутат от партията „Напред, Украйна”, за която обаче не е сигурно дали ще успее да премине петпроцентовата бариера за влизане във Върховната рада.

коментари
Сурджиков
6 октомври 2012 14:01
Канада и прозрачни избори - смях в залата. Смесена система - да, така се взема впредвид партийното лидерство и от друга страна - лидерството по райони - или с други думи ще се контролира про - полското и про - руското лоби в интерес на единността на държавата в свободна и равнопоставена конкуренция. Да не забравяме и про - българското лоби. Проблема им на запад и на поляците, че гледат на крайна като територия, а не като държава дори и искат да я разпокъсат на парченца за по-лесно предъвкване и за преместване на проблемите от болната глава - ЕС към здравата - Русия ползвайки дивидентите от създаваните проблеми изкуствено с така наречения проблем- "човешки права". Но палачинката се обръща господа стъклени очи и това, че вие се правите, че не го забелязвате не означава, че не се случва. Ваш ред е.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.