English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Искрено и лично за Балканите

Published on , , Дубровник
Last change on

Много отдавна беше назрял моментът за истински откровен разговор за процеса на интеграция на Западните Балкани. И макар да трябваше този разговор отдавна да се е състоял, моментът точно преди формирането на новата Европейска комисия и в началото на новия мандат на Европарламента е изключително подходящ. Нещо повече, той се осъществи в най-новата членка, която се показа истински ангажирана да помогне на съседите си от региона да ускорят и вложат повече качество в своите интеграционни процеси. И въпреки че "Хърватия форум" се провежда вече девета година поред, изданието му от юли 2014 ще остане в историята като форума, по време на който се говореше откровено за проблемите в страните от региона, ЕС, геополитическите влияния и който може да послужи за основа за формиране на бъдещи политики. Форум, в който се включиха и анализатори от големи европейски, но и местни мозъчни тръстове с идеи за бъдещето. Безспорен успех за хърватската дипломация, особено като се има предвид, че събитието в Дубровник завърши с дългоочаквано извинение от страна на Сърбия за бомбардировките над това историческо и културно наследство, намиращо се под защитата на Юнеско.

Геополитиката, глупако!

Най-фундаменталното постижение на "Хърватия форум 2014" е очертаването на геополитическите сфери на влияние, което впоследствие послужи за отправна точка за много от изказаните идеи и предложения. Обръщения към участниците направиха представителите на три от най-големите сили в света - САЩ, Русия и Китай. От изказването [на английски] на американския помощник-държавен секретар Виктория Нюлънд стана ясно, че за Вашингтон много по-голям интерес представлява ставащото в Украйна. Това е ключът за мира в Европа, каза тя като подчерта, че сега повече от всякога трябва да се работи за европейската енергийна независимост. Фу Инг, председател на комисията за външни отношения в китайския парламент, заяви, че Китай няма проблеми с това, че ЕС става по-голям, защото страната ще е концентрирана още няколко десетилетия основно върху себе си. Китай се нуждае от мирна среда и стабилно съседство, за да осъществи "китайската мечта" - по-добър живот и по-голям просперитет за страната.  

За Русия обаче Балканите са сфера на влияние, от която Москва няма намерение да се отказва. Руският заместник-външен министър Алексей Мешков заяви, че Балканите играят важна роля в руската външна политика заради общата история, дългогодишно приятелство, общи славянски корени и религиозно родство. Той припомни, че Русия е съгласна "с аргумента на ЕС", че интеграцията на Западните Балкани с Европа е нещо хубаво и е важен фактор за стабилността и икономическия растеж в тази част на Европа. "Както често се получава в истинския живот обаче, нещата са доста по-сложни от който и да било модел". Мешков намекна, че не всички съвети, които Брюксел е раздавал през годините, както и парите, които е инвестирал под формата на техническа помощ, са дали желания резултат.

"Важен въпрос, на който трябва да се отговори, е до каква степен рецептите на Брюксел помагат за решаване на социалните и икономически проблеми в региона. Не бихме искали ЕС да действа все повече като куче в обор и да използва Запаните Балкани просто като сфера на влияние и да ограничава взаимодействието им с останалия свят. Едва ли скоро може да се очаква нови страни да се присъединят и затова става все по-спешно да се реши въпроса как да се помири фокуса на Западните Балкани върху интеграцията с Европа с интересите на онези страни от региона, които имат отношения с останалата част на света". Москва смята, че ЕС принуждава страните от региона да налагат санкции срещу Русия и заяви, че това е неприемливо. Страните от региона не бива да бъдат насилвани да избират. Същевременно, добави г-н Мешков, с Русия трябва да се водят консултации по време на преговорния процес, за да се защитят руските интереси в региона. 

Мнозина и от регионалните представители изтъкнаха геополитиката като сериозен фактор, който трябва да се взима предвид, когато се говори за европейската интеграция на Западните Балкани. Едно от най-силните и всеобхватни изказвания по почти всички сюжетни линии в Дубровник беше на словашкия външен министър Мирослав Лайчак, който още от времето си на специален представител на международната общност в Босна и Херцеговина има силен интерес към ставащото в региона. Според него едно от нещата, които са се променили от Солунския ангажимент досега е геополитическият контекст. Добрата новина, по неговите думи е, че регионът вече е направил своя стратегически избор с едно или две изключения и не страда от стратегически дилеми.

"Има нови правила на играта и те се определят на изток, на територията на Украйна с ясни последствия за нас", каза еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле. "Вярвам, че когато се говори за Западните Балкани, трябва да се има предвид и глобалната картина, пред която сме изправени в момента. Виждаме все по-нарастваща нестабилност, да го кажем меко, в южното Средиземноморие, Близкия изток, източните граници на ЕС, глобалните противоречия между ЕС и Русия, НАТО-Русия. Не мисля, че това ще продължи вечно, но според мен, ако погледнем картата на Европа, очевидно Западните Балкани са регион, който се нуждае от по-силен ангажимент от наша страна", беше позицията на българския външен министър в оставка Кристиян Вигенин. Той подчерта, че това съвсем не означава да се прави компромис с критериите, но е нужно да се засили вниманието върху глобалните предизвикателства. 

Не разширяване, а интеграция

Няколко основни сюжетни линии се откроиха по време на тридневния форум в началото на юли (10-12). Една от тях беше очертана от италианския външен министър Федерика Могерини в качеството й на представител на ротационното председателство на Съвета на министрите на ЕС. Тя е и един от основните кандидати за наследник на Катрин Ащън като върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността. При откриването на форума на 10 юли тя заяви, че предпочита да не се говори за разширяване на Съюза, а за интеграция. Това отекна по особено силен начин у мнозина говорители след това и повечето участници във форума се съгласиха, че това трябва да е правилния подход. Всъщност интеграцията беше разгледана в две посоки - Западните Балкани към ЕС и вътрешната интеграция на Съюза. Освен геополитическата има промяна и вътре в самия ЕС след дълговата криза в еврозоната, за която има все повече съгласие, че съвсем не е отминала, а е само паузирана. 

Няколко души описаха ситуацията по неочаквано откровен и прям начин. Холандският външен министър Франс Тимерманс пръв забоде пръст в раната като заяви, че има не само умора от разширяването в Холандия, но и умора от Европа. Нещо, което посочи и италианската му колежка Могерини, която каза, че ЕС е изморен и от себе си. Заради историческото разширяване преди 10 години, което никой не отрича, че е най-големият успех на ЕС, до момента цялото внимание беше насочено към интегрирането на нови членки в европейското семейство, като напълно са били пренебрегнати икономическите различия между севера и юга, каза холандският дипломат номер едно. В момента най-голямата опасност пред ЕС е когато хората на север започнат да си мислят: "Чакайте малко, защо трябва да плащам за всички тези мързеливци на юг", а тези на юг започнат да се оплакват, че търпят жестоки ограничения заради егоистичните северняци. 

Ако това скоро не се промени, много е възможно в не чак толкова необозримо бъдеще хората да кажат "не" на бъдещо разширяване. Не забравяйте, призова Франс Тимерманс, че всяко разширяване трябва да мине през одобрението на националните парламенти. Той се съгласи с германския министър на финансите Волфганг Шойбле, че ЕС се нуждае от време да "смели" новите членки. Все пак, само за десет години ЕС набъбна от 15 на 28 членки. В подобен дух Щефан Фюле заяви, че е абсолютно нереалистично да се вярва, че със сегашните темпове и правила страните-кандидатки могат да се подготвят за задълбочената интеграция, която се осъществява в еврозоната. Необходимо е да се работи за икономическата подготовка на страните-кандидатки и може би е време да се помисли отново за концепцията на многоорбитен ЕС, при който еврозоната има карт-бланш да върви към задълбочаване. Онези, които са готови, може да отидат друга орбита, а трета орбита е за страни като Турция и Украйна. 

ЕС е не просто икономически съюз, а политически процес, съюз на ценности. В този смисъл интеграцията е наистина основния въпрос, на който трябва да се обърне много повече внимание. Няколко души говориха за това, че често процесът на интеграция се свежда до изпълнението на технически критерии, но всъщност, обясни Мирослав Лайчак, това е дълбок политически процес, който трансформира общества и "изгражда ЕС във вашите страни". ЕС не принуждава никого да прави каквото и да било, но присъединяването към ЕС означава не само приемане на европейското законодателство (acquis communautaire), но също и възприемане на ценностите, манталитета, политиките "и, да, декларациите на ЕС", което си беше директно насочено към Сърбия, която отказва да се присъедини към европейските позиции спрямо Русия. Мирослав Лайчак остана верен на тезата си, че промяната започва отвътре и не може да се очаква местната работа да бъде свършена отвън. 

Темата за ценностите беше централна за един от панелите по време на "Хърватия форум". На моменти разговорът се превърна във философски, но въпреки това извади на показ един от големите проблеми с интеграцията в ЕС - различното разбиране на ценностите и какво точно означават те. Чешкият заместник-външен министър Петър Друлак предупреди, че трябва да се говори внимателно за ценности, особено за политика на ценности, защото те се разбират по различен начин по света. Така например свободата, демокрацията и върховенството на закона няма да бъдат отхвърлени нито от САЩ, нито от Китай, само че дяволът е в детайлите, обясни той. Много по-важно от това да се говори за ценности е да се говори за това доколко живеем спрямо тях, отбеляза министърът на външните работи на Босна Златко Лагумджия, който предложи да се направи йерархия на ценностите. 

По повод ценностите, а и по-усложнения процес на разширяване като цяло, сръбският външен министър Ивица Дачич заяви, че силно се съмнява, че много от сегашните страни-членки на ЕС биха издържали теста на присъединяването, през който сега минават Сърбия и Черна гора. Той предложи да се въведе системен преглед на всеки десет години на това дали всички членки изпълняват критериите. "Сигурен съм", каза той, "че някои страни-членки не биха преминали сегашната фаза на преговори, през която минаваме ние. Може би защото са имали привилегията да са страни-основателки". По-късно в интервю за този сайт г-н Дачич каза, че предложението му не е било сериозно, а целяло да покаже само, че наставническият тон от страна на ЕС е контрапродуктивен. И все пак идеята не бива да бъде пренебрегвана, особено на фона на нарастващите проблеми в страни като Унгария и България, но и в други страни-членки.

Това е и една от причините, заради които Европейската комисия предложи създаването на специален механизъм, който да следи за спазването на върховенството на закона, а новият шеф на Комисията Жан-Клод Юнкер предлага специален комисар, който да се занимава с това, а също и със спазването на човешките права и свободи. Това означава, че може би няма да е далече денят, когато и страните-основателки ще трябва да отговарят на същите въпроси, на които отговарят и кандидатките. В този дух италианският дипломат номер едно Федерика Могерини предложи създаването на специален комисар за тези прегледи. 

Защото сме балканци

Третата много важна сюжетна линия бяха двустранните отношения между страните от региона, наследени от столетия конфликти. Отвъд фактологията обаче, македонският външен министър Никола Попоски даде изключително точна оценка за причините, заради които страните от региона не напредват изобщо или с много плахи стъпки към европейската си интеграция. "Мисля, че сме развили манталитет на вечно оплакващи се, на жертви", каза той и посочи, че това е в пълно противоречие с англосаксонския светоглед на винаги позитивна, иновативна и решаваща проблемите нагласа. Другият много голям проблем, според него, е "двустранността" (bilaterisation) на процеса на разширяване. Това означава, когато една членка има проблеми с кандидатка, да блокира нейния евроинтеграционен процес, въпреки общото виждане в ЕС, че разширяването е най-успешната политика на ЕС, тъй като води до сериозни обществени трансформации. 

Михаел Линхарт, австрийският заместник-външен министър, заяви, че отделни страни не бива да имат право на вето в процеса на разширяване. Двустранните спорове нямат място в условността на ЕС, чиято основна цел е да донесе промени, добави дипломатът. Това обаче ще бъде много сериозно предизвикателство, особено като се има предвид, че на форума в Дубровник най-често споменаваният успех на ЕС и то посочван като единствен е диалогът Белград-Прищина, благодарение на който Сърбия започна преговори за присъединяване. Стивън Блокманс от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS) изрази опасения, че копипействането на диалога като модел не е решение, защото спорът около името на Македония не е спор между кандидатка и потенциална кандидатка, а между страна-членка и кандидатка. Въпросът обаче не опира до модела, а до политическата воля, както заявиха поотделно в различни панели косовският външен министър Енвер Ходжа и сръбският му колега Ивица Дачич.

Според г-н Ходжа, диалогът със Сърбия е станал възможен заради твърдата решимост на Косово да загърби миналото и да гледа в бъдещето. Нещо повече, каза г-н Ходжа, Косово прояви политическа воля да започне преговори с Белград в името на междуетническите отношения в Босна и Херцеговина и спора за името между Скопие и Атина. "Искахме да служим за добър модел как други предизвикателства в региона да се решат". "Не е виновно Дейтънското споразумение за отношенията в БиХ. Не е виновна конституцията на Белгия за това, че няма правителство от една година. Става дума за недостиг на политическа воля. И ако ме питате как се стигна до подписването на Брюкселското споразумение, какво се промени в Сърбия, какво се е променило? Нищо. Промени се политическата воля това да се случи. И това направи възможен напредъкът на Сърбия в европейската интеграция. Затова апелирам към всички да разберем, че това е наистина въпрос на политическа воля", каза Ивица Дачич.

И макар той да каза това по адрес на Босна и Херцеговина, мнозинство имаха политиците и анализаторите, които са убедени, че Босна е специфичен случай. Условността към нея е контрапродуктивна, защото водещи босненски политици всъщност не искат присъединяване към ЕС. И на практика условията, които Съюзът им поставя ги предпазва - докато не ги спазват, те са на сигурно, защото да си политик е една от най-сигурните работи в Босна и Херцеговина, каза Волфганг Петрич от Центъра за международни работи към университета в Харвард. В края на 90-те години той беше специален представител на ЕС за Косово и върховен представител на международната общност за Босна и Херцеговина. 

Иван Вейвода, старши заместник-председател на German Marshall Fund, беше модератор на уникалната кръгла маса [на английски] в края на форума, на която седнаха заедно политици и анализатори. Той откри панела с думите, че за интегриране в ЕС останаха специалните случаи от Западните Балкани - следвоенните държави, които все още имат много сериозни проблеми. Един от тези проблеми е демокрацията, каза Ведран Джихич от Центъра за напреднали изследвания на Югоизточна Европа. В страните от Западните Балкани се наблюдава умора от демокрацията, недоверие сред гражданите, криза на представителството. Има ясна тенденция за нарастване на конкурентни авторитарни или полуавторитарни режими. Колкото и да е парадоксално, демокрацията хем е част от проблема, хем е и част от решението, обясни анализаторът. Босна и Херцеговина, Македония и Косово са специални случаи и ако Сърбия и Косово успяха, защо да не успее Босна и Херцеговина, попита той и препоръча специален подход към всяка една страна поотделно, какъвто предлага и Хърватия. 

За опасността от авторитарност говори и Димитър Бечев, вече бивш шеф на софийския офис на Европейския съвет за външна политика. Той нарече тенденцията "завръщане на модела на силния мъж". Според него няма нужда да се посочва конкретна страна, защото този процес се наблюдава в повече от една държава. Сърбия обаче е голям риск, според Соня Бисерко, шеф на Хелзинкския комитет за правата на човека в Сърбия. Тя беше изключително директна и в присъствието на първия вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич заяви, че сегашното правителство е истинска опасност за Сърбия, за демокрацията и за либерализацията на обществото заради концентрацията на власт. На практика няма жизнена опозиция с различно мислене, парламентът е слаб, медиите не са фактор на промяна, а поддържат статуквото. ЕС означава ценности. За Сърбия е много важно да възприеме тези ценности и затова членството в ЕС и НАТО е съществено. И още нещо, каза тя, липсата на политическа воля за справяне с наследството на Милошевич е пречка не само за нормализацията в региона, но и вътре в самата Сърбия. 

И икономиката, глупако!

И съвсем не на последно място е сюжетната линия на икономиката. Най-големият проблем на региона са слабите перспективи за икономическо развитие, каза Владимир Глигоров от Виенския институт за международни икономически изследвания, син на покойния македонски президент Киро Глигоров. ЕС на практика не променя икономическата динамика в региона нито през процеса на интеграция или други условия. За него е изненадващо, че се е запазила стабилността, въпреки че регионът беше най-тежко засегнат от кризата. Това обаче не бива да се приема за даденост. Шефът на Делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина Питър Сьоренсен също каза, че истинският проблем е липсата на икономически фундаменти в региона и особено в Босна и Херцеговина. 

Най-важната задача на ЕС е да преодолее икономическите трудности, каза унгарският външен министър Тибор Наврачич, който беше номиниран от правителството в Будапеща за следващия еврокомисар на Унгария. Според него, както страните-членки, така и кандидатките трябва да подсилят бюджетната дисциплина и да обновят пазарните си икономики. Европейският съюз не е в състояние да квалифицира нито една от страните от Западните Балкани като функциониращи пазарни икономики, констатира и шведският външен министър Карл Билд, а това е проблем, защото са възможни още Тузли в региона (по масовите социални протести в Босна и Херцеговина от началото на годината), ако не се смени фокуса към структурни реформи. Без икономиката нищо друго няма да работи, каза португалският държавен секретар за външните работи Бруно Масаес, току-що завърнал се от обиколка из Балканите. 

Той разказа, че друг голям проблем е, че с колкото души разговаряш, толкова версии чуваш. Има фундаментален проблем в диалога между ЕС и тези страни, смята той. Не само политици, но общественото мнение, интелектуалци и анализатори смятат, че ЕС може да дойде и да им реши всички проблеми. Само че ЕС не работи така. "Ние не сме империя. Работим чрез консенсус и диалог". Друг мит в тези страни е, че ЕС представлява една гледна точка. Това не е вярно, продължи португалският дипломат. Става дума за съзвездие от гледни точки. Общото обаче са ценностите. За него голям урок от обиколката му е, че е разбрал наличието на фундаментални различия в политическата и философска традиция. Като цяло в Европа традициите са формирани от Джон Лок и Томас Хобс. Тази основа донякъде я има в страните от Западните Балкани, но е необходимо "адаптиране към нашите ценности", каза той. 

Уроци за ЕС и за региона

В момента и двамата основни кандидати за поста върховен представител на ЕС за външните работи нямат фокус върху Западните Балкани. Който и от двамата или трети да бъде назначен на този пост трябва задължително да изгледа всички дискусии от тазгодишния "Хърватия форум", защото ако имаше нещо, по което всички бяха съгласни в Дубровник, това е, че без Западните Балкани европейската интеграция няма да е завършена. Освен това стана ясно, че те са част от геополитическата игра, която Путинова Русия в момента води. Затова следващата Европейска комисия трябва да бъде особено внимателна и в същото време смела в подхода си към региона, защото няколко неща станаха кристално ясни на този форум. Първото е, че проблемите вътре в ЕС имат пряко отражение върху настроенията към разширяването. Второ, интеграцията е ключовия процес, не разширяването. Третото е, че проблемите не може да се решават с технически средства, а с дълбок и дългосрочен ангажимент. 

Българският външен министър в оставка беше не по-малко откровен от колегите си като заяви, че някои проблеми се решават по-добре ако си вътре в ЕС, отколкото ако си отвън и че интеграцията не приключва с членството. Кристиян Вигенин каза това, след като беше притиснат от германския депутат Гернот Ерлер, който зададе с извинение за недипломатичността въпроса дали не е било грешка, че ЕС прие България на 1 януари 2007-а година неподготвена. Много от политиците, анализатори и журналисти от старите членки призоваха да се говори честно с гражданите и да им се обясни, че интеграцията на Западните Балкани е необходима. Същевременно обаче, страните от региона трябва да покажат неоспорими доказателства, че могат. 

ЕС трябва коренно да промени подхода си към страните от Западните Балкани. Европейският семестър трябва да стане задължителен и за тях, а не само да е адаптиран. Тези страни трябва да участват под една или друга форма в изграждането на ЕС, а не само да прилагат автоматично новото законодателство и е видно, че сегашното сръбско правителство ще бъде двигател на подобен подход, ако се съди по директността, с която подхожда към ЕС, без ни най-малко да подценява това, което Сърбия трябва да направи. Нещо, което трябва да се използва добре. Както препоръча чешкият заместник-външен министър, тези страни трябва да бъдат въвличани в ценностите на ЕС, а не да им бъдат налагани. Нужно е ЕС да работи повече с гражданското общество, а не само с политиците в тези страни. И най-важното е да се сложи край на досегашната практика на блокиране на евроинтеграцията заради двустранни проблеми. Вярно е, че всеки случай е специфичен, но е важно да се има предвид, че най-голямата опасност за региона е европейското безразличие, както каза Ив Росие, държавен секретар на Швейцария по външните работи. "Опитът с Украйна ни показва какво означава, когато аспирациите на населенията се пренебрегват в продължение на 20 години. Знаем накъде води това", каза той.

Има нова тенденция за изграждане на нови разделителни линии и липса на политическа яснота какво следва от страна на ЕС, каза албанският външен министър Дитмир Бушати. Мнозина критикуваха остро изказването на Жан-Клод Юнкер за това, че в следващите пет години не се очаква ново разширяване. Това е вредно послание. Еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле каза, че не може да има пауза и време за смилане на разширяването, защото правилата на играта са променени. "Време е да се върнем към ценностите", добави комисарят. "Вероятно изказването на Юнкер е вярно", допълни шведският първи дипломат Билд, "но ако това е единственото изречение за разширяването, то изпраща грешно послание". Това увеличава рисковете. Думата "разширяване" не фигурира в стратегическите насоки на ЕС от 26-27 юни. Без разширяването съществуват значителни рискове за сигурността на Европа, предупреди той. 

Форумът в Дубровник предложи точни диагнози и много идеи. Може да се използва като упътване за посрещане на проблемите и намирането на подходящи решения. Хърватското правителство направи може би най-важния си принос досега в ЕС - рецепта за интеграция на региона. Ще бъде изключителен провал, ако следващата Комисия и върховен представител не успеят да приготвят най-добрата програма за интеграцията на Балканите, особено в сегашната геополитическа ситуация. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required