English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Виктор Орбан строи нов режим

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Още не усетили напълно вкуса на демокрацията, пазарната икономика и европейските ценности, унгарците преминават през поредна смяна на режима по-малко от 30 години от предишната. Това стана ясно от поредната предизвикателна реч [на английски] на унгарския премиер Виктор Орбан, произнесена на 26 юли пред етнически унгарци в Румъния. Според Орбан смяната се налага заради финансовата криза от 2008-а година и провала на либералната демокрация и капитализъм. Той очерта три повратни момента, допринесли за промяна на режима в света - Първата световна война, Втората световна война и падането на Берлинската стена. Значението на глобалната финансова криза от 2008-а година, смята той, не е толкова очевидно като повратна точка, защото за разлика от предишните три, хората я възприемат по различен начин. Тя обаче е факт. 

Независимо от лошия превод на английски език, многото неясноти и очевидно ad hoc говорене, речта на Виктор Орбан трябва да се приеме много насериозно, защото е червена лампа, мигаща в сърцето на Европейския съюз в много труден контекст. Съюзът е притиснат от няколко колосални проблема. Първият е поуките и изводите от досегашните мерки за излизане от икономическата криза, за която расте убеждението, че е само паузирана, но не и приключила. Вторият колосален проблем е падането на маската на Путин като лидер, на който може да се има доверие и с който може да се работи. Анексирането на украинския полуостров Крим, създаването на горещ конфликт в източна Украйна и пълния отказ от сътрудничество с международната общност за потушаване на все по-разрастващия се конфликт в Близкия изток са изключително тежки предизвикателства за самото оцеляване на Европейския съюз като общност и за неговата сигурност. 

На трето място е и поредната фаза от вътрешно строителство, в която Съюзът се намира. Всичко това без да е напълно осмислено разширяването на Съюза през последните 10 години, от което Унгария е част. Призивите на влиятелни политици като германския министър на финансите Волфганг Шойбле, че ЕС се нуждае от време, за да "смели" разширяването, не е ясно до каква степен всъщност означават цялостен анализ на този процес. 

ЕС подценява Орбан

След падането на Берлинската стена мнозина западноевропейски и американски политици и анализатори вярваха, че последвалото разширяване на ЕС на изток, съпроводено със задълбочаване на интеграцията на общността, е закономерно възстановяване на историческата справедливост. Уви, това, което пропуснаха да осъзнаят поради съвсем обективни причини е какви вреди е нанесъл тоталитаризмът на общественото съзнание и политическия манталитет. Затова и никак не е изненада, че в тази част на Европа се наблюдава стабилна тенденция от завръщане на едноличното управление и носталгията към тоталитаризма. Унгария е най-яркия пример, но безспорно не е единствения. Достатъчно ясни сигнали имаше в Румъния и България. Завръщане към едноличното управление се наблюдава и в ключова за бъдещото разширяване на ЕС държава от Западните Балкани - Сърбия. 

Брюксел реагира остро на опитите на Виктор Орбан да превземе държавността и да ограничи демокрацията, но без да си даде напълно сметка за мащаба на заплахата. Нито, когато Орбан понечи да ограничи медийната независимост, нито когато обяви война на Брюксел. Орбан беше подценяван, точно както твърде дълго беше подценяван и Владимир Путин. За нас, които сме родени и израснали в тоталитаризма, знаците на появата му са много лесно разпознаваеми. Възможно е понякога да преекспонираме страховете си, но като цяло не мога да сбъркам диктатор, когато видя такъв. А Виктор Орбан е диктатор, както и Владимир Путин. Румънската реч на унгарския министър-председател е доказателство за това, с която той заявява, че Унгария върви по нелиберален път.

Режимът на Орбан

В момента най-популярната тема за размисъл, според Виктор Орбан, е да се разбере как системите, които не са западни, либерални, либерални демокрации и може би дори изобщо не са демокрации, са успешни. "Звездите на международните анализатори днес са Сингапур, Китай, Индия, Русия и Турция". Унгарският премиер добави към това, че е настъпил моментът да се "разделим" с догмите и идеологиите на Запада и "да се опазим независими от тях", докато същевременно се търси нов път, който да направи унгарското общество конкурентоспособно в глобалната надпревара през следващите десет години.

Виктор Орбан вярва, че не е невъзможно да има демокрация, която не е либерална. Той не дава повече подробности как точно си представя новия режим, по чието създаване работи в Унгария, но заявява, че последните 20 години Унгария е прилагала идеологическите принципи на Западна Европа. Един от водещите е личната свобода на индивида да не нарушава личната свобода на останалите индивиди. Кой обаче решава кога нечия свобода е нарушена, пита Орбан и заявява, че някой трябва да реши това. И тъй като никой не е назначен да вземе това решение, всеки ден има случаи, при които това решава по-силният. Конфликтите от приемането на взаимната свобода не се решават според някакъв абстрактен принцип на справедливост, а вместо това по-силната страна винаги е права, каза той, сякаш непълно неразбиращ принципа на върховенство на закона, който е и една от основните ценности, върху които е изграден Европейският съюз. 

Принципът, около който трябва да се върти унгарското общество, е, да не правиш на другите това, което не искаш да се прави върху теб. Този принцип ще се вкорени в унгарското общество чрез образователната система и личния пример, обясни Виктор Орбан. Новата държава, която Орбан строи, е нелиберална. Тя обаче не отхвърля фундаменталните принципи на либерализма като свободата например, но функционира на базата на "различен, специален, национален подход". 

Съвсем в Путинов стил, Виктор Орбан също вярва, че неправителственият сектор обслужва чужди интереси и е вреден за националното благо. Той вярва, че неправителствените организации трябва да се самоиздържат и да се основават на доброволен труд. Вместо това обаче, повечето организации се финансират от "чужденци" и на практика се е създала класа от платени активисти. "Те са платени от конкретни групи, обслужващи чужди интереси, за които много трудно можем да си представим, че правят социални инвестиции и е много по-реалистично да се вярва, че те желаят да използват тази система от инструменти, за да упражняват влияние върху унгарския политически живот по определена тема в определен момент". Затова е напълно оправдано, казва Орбан, унгарският парламент да сформира комисия за редовно наблюдение и регистриране на чуждестранното влияние в Унгария. "Ние трябва да знаем кои са реалните хора, които стоят зад тези маски", добави унгарският премиер. В България през изминалата година също често можеше да се чуе, че излезлите да протестират граждани срещу опитите на бившето правителство на Пламен Орешарски да назначи компрометирана фигура с връзки с олигархията за шеф на ДАНС са финансирани от чужди организации. Дори им беше лепнат етикета "соросоиди". 

ЕС пречи на Орбан да смени режима

Основната пречка за реорганизацията на държавата е Европейския съюз, казва Орбан. Той обаче не изключва възможността мечтите му да се осъществят в рамките на ЕС. Само че това ще стане чрез много битки, тъй като Орбан е наясно, че много от идеите му са в конфликт с правилата на ЕС. Затова е много възможно в скоро време Унгария да бъде втората държава след Великобритания, която ще поиска предоговаряне на членството си. 

На този етап виждането на Орбан за унгарската държава е в противоречие с Договора на ЕС, както и с водещите принципи [на английски] на Европейската народна партия, към която принадлежи и неговата Fidesz. Затова ще бъде изключително важно как новата Европейска комисия ще посрещне поредното предизвикателство на Виктор Орбан. Още по-важно ще е дали ЕНП ще продължи да си затваря очите за очевидните нарушения на собствените й принципи от нейни членки, не само от Унгария. Европейският съвет също трябва да реагира адекватно на заплахата Орбан и да поиска активирането на член 7 от Договора, за да даде ясно да се разбере, че ЕС не може и няма да прави компромиси със собствените си принципи и ценности. Това ще бъде особено важно както за страните-кандидатки, които преминават през труден период на несигурност за бъдещето, така и за новите членки, в които има ясна тенденция за завръщане към едноличното управление. 

Унгарското правителство номинира за еврокомисар външния министър Тибор Наврачич. По време на изключителния форум за Западните Балкани в Дубровник тази година той отдели доста време да обяснява пред аудиторията, че не трябва повече да се говори за нови и стари членки на ЕС. Вече всички са стари, каза той. Уви, Унгария демонстрира през последните години, че няма много дълъг стаж в прилагането на фундаменталните принципи, върху които е изграден ЕС, което я прави много нова и неподготвена членка. 

Отвъд конкретните мерки, които трябва да се предприемат спрямо Орбан, ЕС трябва да осъзнае, че унгарският премиер е симптом. Коренът на проблема е, че трансформиращата сила на ЕС работеше на твърде повърхностно ниво и беше твърде техническа, за да доведе до манталитетна промяна.  А именно тя е разковничето, за да може демокрацията да пусне дълбоки корени в общественото съзнание. Очакванията бяха, че манталитетът ще се промени някак от само себе си, постепенно. Това не е невъзможно, но само ако се провежда в лабораторни условия - чисти от външни влияния. Ето че кризата постави на изпитание дори и стари демокрации в ЕС, с дълбоки и здрави корени. Можете да си представите тогава какво изпитание за обществата от новите членки е задържането на крехката им демокрация, при положение, че те дори не я разбират достатъчно добре. 

Не са малко хората в Югоизточна Европа, които ще ви кажат с въздишка: "Ех, едно време имаше ред, сигурност, а сега какво имаме?". Мнозина в тази част на Европа нямат нужда от свободата, за която Дон Кихот казва, че е на върха на копието и затова си избират мачо-лидери, които да мислят и действат вместо тях. А в Унгария вероятно отдавна са забравили 1956-а година, когато са въстанали срещу тоталитаризма и са искали независимост и политическа свобода. Орбан е симптом и на това, че ЕС не присъстваше в животите на гражданите, освен като цел стратегическа цел (преди членството), а после като тоягата, която постоянно наказва. Какво ЕС прави често достига до гражданите в страните-членки, пречупено през личните или политически интереси на правителствените ръководители. Това е сфера, в която има много какво да се подобри и то не само в страни с крехки демокрации като Унгария, но спрямо новите членки трябва да има специален подход. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required