English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Световни усилия за спасяване на еврото

Published on , , София

След 12 часово и вероятно драматично заседание, финансовите министри на Европейския съюз одобриха създаването на Европейски стабилизационен механизъм на стойност 500 милиарда евро. На принципа на гръцката финансова помощ, в сложната схема от няколко компонента участва и Международният валутен фонд с 220 милиарда евро. Така общата сума на средствата за евентуална подкрепа на бедстващи страни от еврозоната става 720 милиарда евро.

Механизмът се основава на член 122.2 от Лисабонския договор, който предвижда финансова подкрепа на държави членки при затруднения, причинени от извънредни обстоятелства извън техния контрол. „Днес ние сме изправени пред такива извънредни обстоятелства и механизмът ще остане в сила толкова дълго, колкото е необходимо, за да се защити финансовата стабилност”, се казва в изявление на финансовите министри на ЕС.

За целта се създава фонд от 60 милиарда евро на разположение на Европейската комисия, които могат да бъдат отпуснати на затруднена държава-членка бързо, но при строги условия. За да осигури средствата, Европейската комисия увеличава на 60 милиарда евро тавана на издаваните еврооблигации, с които участва на финансовите пазари. Това е така нареченият механизъм „balance of payments”, който беше използван през 2008 в помощ на Латвия, Унгария и Румъния, но сега действието му се разширява и върху страните от еврозоната.

Вторият „стълб” на Механизма са междуправителствени споразумения между страните-членки на еврозоната, на базата на които се създава т.нар. Средство със специална цел (Special Purpose Vehicle). Чрез него на затруднените страни могат да бъдат отпускани заеми до 440 милиарда евро, гарантирани от държавите-членки. Участието на страните в подкрепящия инструмент ще бъде „пропорционално и координирано”, в съотвествие с техния дял в капитала на ЕЦБ и националните им конституционни изисквания. Инструментът ще действа в тригодишен срок и в него могат по желание да се включат и държави, които не са членки на еврозоната. Великобритания отказа да участва в него, но за сметка на това, Швеция и Полша са изразили доброволно желание да се включат.

От своя страна, Международният валутен фонд участва с 220 милиарда евро. Те ще бъдат предоставяни по обичайния за фонда ред и в съотвествие с насоящите европейски програми. Всички заеми предоставяни по силата на Механизма, ще бъдат при срокове и условия подобни на тези на МВФ, се казва в изявлението на министрите. Активирането му ще става при строги условия и изисква обща подкрепа от ЕС и МВФ. Лихвите по заемите ще са същите, както в случая с Гърция, защото логиката е същата, обясни на среднощния брифинг еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен. И поясни, че това важи както за фонда от 60 милиарда евро, така и за двустранните заеми, защото независимо от различния произход на парите, механизмът на договарянето им е един и същ.

Успоредно с договарянето на стабилизиращия механизъм, Европейската централна банка обяви, че ще се намеси на дълговите пазари в еврозоната, за да гарантира ликвидността в проблемните сегменти, т.е. ще изкупува частни и държавни дългове на вторичните пазари. Това на практика означава отпускане на заеми на страните от еврозоната. Първата интервенция на банката ще бъде на 12 май, чрез 6-месечна рефинансираща операция, а след това чрез 3-месечни операции в продължение на 5 седмици от 26 май до 30 юни. За да се неутрализира въздействието на интервенции, ще бъдат извършени специфични операции за обратно усвояване на инжектираната ликвидност, за да не бъде засегната паричната политика, се казва в съобщение на банката.

Спасяването на еврото обедини не само европейските, но и световните усилия. ЕЦБ предприе общи действия с централните банки на Канада, Великобритания, Швейцария и Федералния резерв на САЩ за намаляване натиска върху европейските пазари за краткосрочно финансиране в долари. 5-те институции обявиха, че са реактивирали временни средства за валутен обмен в долари, с цел да подсилят ликвидността на европейските банки в американската валута.

В изявлението си Европейската централна банка подчертава, че при вземането на решението да изкупува дългове е взела под внимание изявлението на еврозоната правителствата, че "ще предприемат всички мерки, необходими за посрещане на своите фискалните цели през тази и следващите години в съответствие с процедурите за прекомерен дефицит", както и допълнителните ангажименти, поети от някои правителства в еврозоната (Испания и Португалия, б.а.) за ускоряване на фискалната консолидация и за гарантиране на устойчивостта на публичните финанси.

В същия дух, финансовите министри на ЕС взеха решение за ускоряване на плановете за финансова консолидация и структурни реформи, където е необходимо. „В този смисъл, приветстваме и подкрепяме волята на Португалия и Испания да предприемат значителни допълнителни консолидиращи мерки през 2010 и 2011 година и да ги представят на заседанието на финансовите министри на 18 май”, се казва в изявлението на министрите. Адекватността на мерките ще бъде оценена от Комисията през юни, в контекста на процедурите за свръхдефицит.

На 12 май Европейската комисия ще представи цялостното си виждане за реформи в еврозоната, включително подобряване на икономическата координация и надзора, засилване на финансовата дисциплина и приемане на постоянен механизъм за решаване на кризи.

В заключение, министрите подчертават нуждата от спешен напредък по въпросите на финансовата регулация и надзора, особено по отношение на пазарите на деривати и ролята на рейтинговите агенции. ЕС ще продължи и работата по инициативи като стабилизационната такса, с която да се гарантира, че финансовият сектор ще поеме тежестта на бъдещи кризи, както и проучване на възможността за налагането на глобални такси върху транзакциите. ЕС трябва да излезе с обща позиция по тези въпроси на срещата на Г20 през юни в Торонто, където се очаква това да е доминиращата тема.

EurActiv съобщава, че по време на срещата на финансовите министри на ЕС, държавите, членуващи и в Г7 (Франция, Германия, Италия и Великобритания) са провели два конферентни разговора с колегите си от групата. Че заседанието е било не само дълго, но и напрегнато, свидетелства и внезапният здравословен проблем на германския финансов министър Волфганг Шойбле. Наложило се е той да бъде приет в болница Брюксел и да бъде заместен от своя колега, министърът на вътрешните работи Томас де Мезиер.

Българският финансов министър Симеон Дянков коментира, че „за първи път от въвеждането на еврото се създава механизъм, в който и страните от ЕС, които като България не са членки на еврозоната, участват в изработване и одобрение на споразумение. Целта беше да се покаже, че има солидарна финансова политика в Европейския съюз”.

Всички европейски и световни лидери, както и големите финансови институции, изразиха подкрепата си за стабилизиращия механизъм като средство да се противодейства на пазарния натиск върху еврото. Най-колоритен безспорно беше шведският финансов министър Андерс Борг, който определи механизма като "вълчи пакт" за спасяване на еврото.

Първите сигнали от пазарите тази сутрин бяха обнадеждаващи и стойността на еврото започна да се покачва. Въпрос на време е да се види дали и вълкът ще остане сит, и еврото-цяло.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside