euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

За първи път в последните две години имаме ‘нормална’ среща на върха, което само по себе си е пробив, защото ни даде възможност да се фокусираме спокойно върху проблемите. Така президентът на Европейския парламент Мартин Шулц оцени пролетното заседание на Европейския съвет на 1 и 2 март. Той обаче умело се възползва от ‘затишието’, за да постави пред лидерите изискванията на Европейския парламент по-ясно и по-категорично от всякога.

За ценностите и правилата

Президентът Шулц разказа пред журналистите, че се е обърнал директно към холандския премиер Марк Рюте по повод антиимигрантския сайт, подкрепян от партията на свободата на Геерт Вилдерс. „Забелязвам със загриженост, че стереотипите, предразсъдъците и всяването на страх отново излизат на преден план на много места в Европа,” е заявил президентът Шулц. Според него е недопустимо да има втора класа европейски граждани и европейските лидери трябва да изразят позиция срещу случващото се.

„ЕС е общност на ценности, а свободата на движението и недискриминациата са фундаментални принципи, подкрепящи процеса на европейската интеграция”. В този контекст Мартин Шулц е заявил пред лидерите пълната си подкрепа за членството на България и Румъния в Шенген и даването на Сърбия на статут на кандидат-член на ЕС.

„Ако бъдат взети решения Сърбия да не получи статут на страна-кандидат, а България и Румъния да не бъдат приети в шенгенското пространство, защото отделни страни ги блокират чисто заради собствените си политически интереси, тогава общността, в която едни и същи правила се прилагат за всички, ще бъде заменена от такава, в която някои правила важат за едни, но не за други.”

Както знаете, Холандия наложи вето на приемането на България и Румъния в Шенген, защото според коалиционното споразумение на правителството в Хага, двете страни трябва да покажат напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност. Румъния пък заплаши да блокира даването на статут на страна-кандидат за ЕС на Сърбия, ако Холандия не омекне за Шенген.

По-силна роля на Европейския парламент

Мартин Шулц е подчертал пред лидерите нуждата от координация на икономическите политики на европейско ниво и ключовото значение на Европейския семестър и Годишния обзор на растежа. Но, Европейският парламент настоява да получи своята роля в този процес.

Европейският семестър е процедурата на координация и наблюдение на бюджетните и икономическите политики на страните в ЕС. Тя започва с представянето на Годишния обзор на растежа от Европейската комисия, в който се съдържат насоки за политиките, към които страните-членки трябва да се придължат. В рамките на полугодието страните предоставят на Комисията и Съвета своите бюджети, национални програми за реформи и програми за стабилност (конвергентните програми за страните извън еврозоната). Всяка страна получава препоръки, с които трябва да се съобрази, а изпълнението на препоръките отново се оценява от Съвета и Комисията. Това, което Европейският парламент конкретно иска е да може да прави промени в политическите насоки и в Годишния обзор на растежа: „Комисията трябва да представя текст и Европейският парламент трябва да може да го изменя, преди той да отива в Съвета.”

Озадачаващо в случая, обаче, не е самото искане на парламента, а аргументите за него. Според Мартин Шулц е налице „депарламентаризиране” на Европа, защото страните-членки трябва да представят бюджетите си на Комисията шест месеца преди да бъдат приети от националните парламенти. „Смятаме, че правата в областта на отчетността и контрола, които бяха отнети от националните парламенти, трябва да бъдат върнати на Европейския парламент без забавяне.”

От речта на г-н Шулц не става ясно как даването на нови правомощия на Европейския парламент ще компенсира националните парламенти, защото нито ЕП по някакъв начин представлява националните парламенти (членовете му се избират директно от гражданите на европейски избори, отделни от националните парламентарни избори), нито ролята му в европейския законодателен процес е същата, както на парламентите на национално ниво.

По силата на Лисабонския договор националните парламенти получиха повече правомощия по отношение на европейското законодателство и възможност да участват по-активно в процеса на взимане на решения. В резултат на дълговата криза, обаче, се наложи виждането, че е необходимо европейските институции и най-вече Комисията като независим орган да получи повече правомощия по отношение на бюджетните и икономическите политики на страните-членки.

Това провокира остри дебати дали по този начин националните парламенти не са лишени правото си на последна дума по отношение на бюджетите. Темата беше горещо обсъждана и на съвместното заседание на депутати от икономическите и бюджетните комисии в Европейския и националните парламенти, която се проведе в Брюксел в началото на седмицата. Някои национални парламенти вече открито възразиха срещу новите предложения на ЕК за засилване на бюджетния надзор в еврозоната. Представители на Европейския парламент пък се опасяват, че засилената роля на ЕК не е подплатена с необходимата демократична легитимност, защото Комисията не се избира директно от гражданите и в този смисъл - не изразява тяхната воля. От своя страна Брюксел пък упреква страните-членки, че не прилагат европейските решения на национално ниво.

Като част от тази дискусия не може да не споменем и тенденцията за обезличаване на националните парламенти в някои от страните-членки, които се превръщат изцяло във функция на изпълнителната власт. Това е особено видимо в някои от новите членки, като България и Унгария например, но в разгара на кризата много парламенти просто се оказаха принудени да подкрепят спешните решения, взети от националните лидери. В този смисъл диалогът на европейско ниво между националните парламенти от различните страни-членки и между тях и Европейския парламент може да се окаже успешният модел за намиране на изгубената (или поне поставена под въпрос) демократична легитимност.

А предвид необратимостта на посоката към все по-силна интеграция, може би отговорът на всички тези дилеми е във визията, начертана от германския канцлер Ангела Меркел по време на икономическия форум в Давос през януари: Европа като политически съюз, в който Европейската комисия прилича повече на правителство, Европейският парламент е по-силен, а лидерите на страните-членки са нещо като негова втора камара. От решаващо значение за постигането на тази визия обаче е пътят, по който ще се върви към нея, защото в този случай целта не оправдава средствата. А този път все още е неясен.