English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Шенген - развръзката предстои

публикувано на , , София

Поредният епизод от шенгенската сага на България и Румъния не донесе дългоочакваната развръзка, но произведе един много важен въпрос. Може би това ще се окаже сърцевината на интригата, но засега - сценаристите мълчат.

Всъщност, темата Шенген се появи неочаквано в дневния ред на пролетното заседание на Европейския съвет. В поканата си до лидерите на страните-членки президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой небрежно споменава Шенген между въпросите, които ще бъдат дискутирани по време на работната вечеря. Впоследствие, темата привлече вниманието на медиите заради информациите, че Румъния ще блокира даването на статут на страна-кандидат член на ЕС на Сърбия, заради холандското вето на членството на България и Румъния в Шенген. От изказването на Херман Ван Ромпой след вечерята стана ясно, че по-рано през деня е имало преговори под негово ръководство, в които са участвали премиерите на Холандия и България, както и румънският президент.

Днес постигнахме напредък по отношение присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство. След интензивни подготвителни консултации през последните седмици, вече имаме пътна карта,” съобщи президентът Ван Ромпой.

Пътната карта, която е описана и в заключенията на Европейския съвет, означава следното: през септември 2012 г. Съветът по правосъдие и вътрешни работи трябва да вземе решение относно присъединяването на България и Румъния към Шенген, а дотогава Съветът трябва „да идентифицира и приложи мерки, които биха допринесли за успешното разширяване на шенгенското пространство към Румъния и България.”

И дума не се споменава какви биха могли да бъдат тези мерки, а това именно е важният въпрос, за който споменах в началото. От българска страна цари пълно мълчание по въпроса. Така че, да поразсъждаваме. Както неведнъж са заявявали Европейската комисия, Европейският съвет, Европейският парламент, Съветът на вътрешните министри и дори Холандия, България и Румъния са технически готови да влязат в Шенген. Дори холандският премиер Марк Рюте каза в Брюксел: „Формално и от правна гледна точка България и Румъния могат да се присъединят към Шенген”.

Това, което иска Холандия е в два последователни доклада на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка да пише, че двете страни отбелязват напредък. Както знаете, механизмът беше наложен на София и Букурещ с цел да се помогне на двете страни да реформират правосъдните си системи и да проведат ефективна борба с корупцията и организираната престъпност (последното само за България). Както обясни холандският премиер, имаме първия доклад от февруари. Следва мъчителен опит да се изрази възможно най-дипломатично: „Парламентът и правителството се съгласиха, че той беше ... ами ... повече или по-малко достатъчен, би могъл да е по-добър, но, добре, беше приемлив”.

След тази оценка вероятно годишният доклад на ЕК, който ще излезе през юли, трябва да отчете, че България и Румъния са решили веднъж завинаги всичките си проблеми в правосъдието и вътрешния ред, за да се приеме за достатъчен напредък. Изказването на холандския премиер противоречи на съобщението на пресслужбата на българско правителство, според което на снощното заседание Марк Рюте е казал, че докладът дава положителна оценка на постиженията на България в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Какво обаче Холандия очаква да види в тези доклади, според премиера Рюте? „Винаги сме казвали, че не само искаме България и Румъния да изпълнят законово критериите, ние искаме също така да видим на практика, в реалния живот, в ежедневната практика, че всичко, за което сме се договорили в Шенген е приложено по отношение на върховенството на закона, съдебната система и т.н.”Тоест, както и самата Европейска комисия не се уморява да пише в докладите си, въпросът е правилата не просто да ги има на хартия, а да функционират на практика в живия живот.

И ако сега се върнем към техническата готовност, потвърдена от всички и към мерките, които Съветът по правосъдие и вътрешни работи трябва да набележи и приложи, и се запитаме пак какви ще да са тези мерки, възможният отговор е само един. Тези мерки ще са свързани именно с постигането на резултати, така както са формулирани в Механизма за сътрудничество и проверка. Нищо, че пак според съобщението на правителството, цитиращо премиера Бойко Борисов, "мониторинговият доклад няма защо да се цитира в това отношение".

С други думи, ще бъде направено всичко България и Румъния да получат добра оценка от Европейската комисия, а в последствие и от Съвета на министрите. Защото съгласете се, ако ще измислят и ще приложат въпросните мерки, не е удобно след това министрите да пишат сами на себе си двойка като отново отхвърлят София и Букурещ. Какво именно ще направят предстои да видим. Но по аналогия с Гърция, нищо чудно експерти от шенгенските страни да плъзнат из българските институции, като германски данъчни в гръцката приходна агенция.

При този сценарий вече можем да говорим не за приемане на България и Румъния в Шенген, а за „вкарване” с дружни усилия. Включително и на самата Холандия, която очевидно е склонила на този компромисен вариант. Между другото, Марк Рюте отрече "слуховете", както ги определи той, че Румъния е шантажирала партньорите си със статута на Сърбия. „Президентът Траян Бъсеску дори отрече това, така че трябва да му вярвам”, заяви Рюте. Макар думата „доверие” да прозвуча странно в този контекст на политически пазарлъци, ние също на свой ред се налага да вярваме на думите Рюте. Каквото и да се е случило зад завесата, Сърбия получи каквото искаше, а България и Румъния също направиха стъпка напред.

Дали пък причината холандската непреклонност да се превърне в неохотно съгласие не е пак там, където е разковничето на съпротивата срещу приемането на България и Румъния в Шенген? С други думи - в Хага. В речта си пред европейските лидери президентът на Европейския парламент Мартин Шулц остро е критикувал антиимигрантския сайт, подкрепян от холандската партията на свободата на Геерт Вилдерс. Марк Рюте се е дистанцирал от сайта, но така или иначе, правителството му разчита на подкрепата на крайните националисти. А Шулц директно обвърза проблема със сайта и темата за Шенген: „ЕС е общност на ценности, а свободата на движението и недискриминациата са фундаментални принципи, подкрепящи процеса на европейската интеграция”.

В тази ситуация Марк Рюте няма друг ход, освен крачка назад по шенгенския въпрос. По-точно, встрани: ще ви приемем, но преди това ще направим каквото смятаме за необходимо. А какво е то ще разберем, когато станат ясни въпросните "мерки". Всички имаме интерес от това те да не са просто отбиване на номера. Защото както вече euinside писа, ако България и Румъния бъдат приети в Шенген в резултат на политически пазарлъци, никой няма да спечели от това. Най-малко самите граждани на двете страни.

Премиерът Бойко Борисов обича да казва, че европейците могат да спят спокойно, защото външните им граници са добре охранявани от България. Компютрите по границите, обаче, не могат да запушат пробойните в съдебната система, в борбата с корупцията и с организираната престъпност. Очевидно това не се разбира (или не се признава) единствено в София. А е крайно време, защото българите също заслужават да спят спокойно.

коментари
Лукома
2 март 2012 20:17
Так держать. Нам троянский конь не только в ЕС, но и в Шенген нужен. Очень нужен.
anonymous
31 март 2012 12:14
iskam da vidq karta na Schengen-kak izglejda?!
anonymous
31 март 2012 13:19
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.