English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Гърция минава на командно дишане

Published on , , София

Представете си пациент, който се нуждае от животоспасяваща операция. Всички са наясно, че дори и операцията да е успешна най-доброто, на което пациентът може да се надява, е да остане на командно дишане. Но все пак, жив.

Нещо такова се случи с Гърция през последното денонощие. След 14-часова „операция” апаратът е включен и пациентът диша, макар и изцяло зависим от чужда воля. Оптимистичният сценарий е пациентът да започне да диша сам след две години, а след осем да може и да ходи. Никой не беше готов да обсъжда песимистичният сценарий след тежката нощ. Най-хубаво го каза еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен, който изглеждаше уморен, но облекчен: "През последните две години и отново тази нощ научих, че маратон наистина е гръцка дума".

Какво всъщност се случи?

Финансовите министри от еврозоната одобриха условията на втората спасителна програма за Гърция в размер на 130 милиарда евро до 2014 година. В решаващото заседание на Еврогрупата участваха още гръцкият премиер Лукас Пападимос, директорът ва Международния валутен фонд Кристин Лагард и президентът на Европейската централна банка Марио Драги.

За разлика от първия заем за Гърция, когато спасителният фонд EFSF още не беше създаден и страните от еврозоната дадоха на Гърция двустранни заеми, втората спасителна програма ще бъде финансирана почти изцяло от фонда. На първо време, още в следващите две седмици EFSF трябва да осигури около 70 милиарда евро, свързани с дълговата замяна: „подсладител” за загубите на частните кредитори в размер на 30 милиарда евро, 5,5 милиарда евро за изплащане на натрупани лихви по гръцки правителствени облигации, 35 милиарда евро за увеличаване на обезпечението в евросистемата, обясни директорът на фонда Клаус Реглинг. С други думи, ако по време на операцията по отписването на дълга Гърция се окаже в ситуация на „селективен фалит”, което е твърде вероятно, гръцките банки ще имат гарантиран достъп до финансиране в евросистемата (ЕЦБ и националните централни банки в еврозоната). Фондът е готов да предостави и средства за рекапитализация на гръцки банки, ако се наложи.

Отговорът на въпроса как ЕЦБ ще участва в повторното спасяване на Гърция е трудно откриваем в официалното изявление на Еврогрупата и още по-трудно разбираем. Става ясно, че печалбата на ЕЦБ от гръцките правителствени облигации, изкупени в последните две години ще бъде разпределена между националните банки в евросистемата, а оттам към правителствата. Те, от своя страна, могат да заделят част от тези средства за "допълнително повишаване на устойчивостта на гръцкия дълг", става ясно от съобщението. В допълнение, страните от еврозоната, чиито централни банки държат гръцки дълг в инвестиционното си портфолио (според The Financial Times стойноста им е 12 милиарда евро), са се съгласили да предоставят на Гърция целия си доход от гръцките облигации до 2020 година. Според изчисленията това ще редуцира гръцкия дълг с 1,8 процентни пункта до 2020 година и ще намали нуждата от финансиране на Гърция с 1,8 милиарда евро. В допълнение, страните са се съгласили да намалят със задна дата лихвата по сегашния заем до 150 базисни пункта, което се очаква да намали гръцкия дълг с 2,8 процентни пункта.

На този етап не е ясно с каква сума ще участва във втория заем Международният валутен фонд. Директорът на фонда Кристин Лагард не отговори на въпрос дали наистина участието на фонда ще бъде по-малко отколкото досега. Неофициално се говори за едва 13 милиарда евро при положение, че МВФ финансира една трета от сегашния заем на стойност 110 милиарда евро. В изявлението на Еврогрупата е записано, че се очаква „значителен принос” от МВФ. Значителен означава много неща, каза г-жа Лагард в типичния си завоалиран стил. Тя отказа да коментира подробности преди бордът на МВФ да обсъди въпроса, което ще стане през втората седмица на март, след като гръцките власти са изпълнили предварителните ангажименти, които са поели.

В изявлението на Еврогрупата изрично се казва, че успешното приключване на сделката с частните кредитори е условие за окончателното одобрение на заема. По последни данни, частният сектор трябва да бъде „подстриган” с 53,5% от номиналната стойност на гръцките облигации. Увеличението спрямо досегашните 50% се е наложило, след като последният анализ на устойчивостта на гръцкия дълг е показал, че „подстригването” ще намали дълга до 129% от БВП през 2020 г., вместо до 120%, както беше планирано. В резултат спасителният заем трябваше да е на стойност 136 милиарда евро. Песимистичният сценарий предвижда дългът на Гърция да достигне космическите 160% от БВП през 2020 г., ако страната се провали в прилагането на реформите и бюджетните ограничения. Директорът на МВФ Кристин Лагард обобщи ситуацията така: вчера започнахме деня със съотношение на дълга към БВП от 129% и 136 милиарда евро, а днес започваме деня със 120,5% и 130 милиарда евро, така че е постигнат значителен напредък.

В тази връзка The Financial Times разказва любопитен епизод от кухнята на преговорите. Според дипломати, по време на среднощното заседание финансовите министри на Холандия и Германия Ян Кеес Де Ягер и Волфганг Шойбле са изпращали четири пъти гръцките лидери при частните кредитори, които се намирали наблизо в Брюксел, за да се договорят по новите параметри. В крайна сметка кредиторите са се съгласили да отпишат 53,5% от номиналната стойност на гръцките облигации, което означава над 70% загуба от нетната процентна стойност на дълга. В резултат се очаква да бъде отписан дълг на стойност около 100 милиарда евро. Освен това, частните кредитори са склонили и на по-ниски лихви на новите облигации - 2% за първите три години, 3% за следващите 5 и 4,2% след това. Дълговата замяна се очаква да започне на 8 март и да продължи няколко дни. Макар да не е ясно колко точно от кредиторите ще се включат в операцията, според изявлението на Еврогрупата се очаква „високо участие.”

Поуките

Другото условие Гърция да получи парите е да изпълни поетите предварителни ангажименти. А те са свързани със законодателни гаранции, че обслужването на дълга ще бъде приоритет. За целта Гърция е обещала възможно най-скоро да направи съответната промяна в конституцията си. Атина се е съгласила и на искането да заделя средства от правителствени заеми и от международното финансиране, предназначени за обслужване на гръцкия дълг в отделна сметка. Всичко това ще става под засиленото наблюдение на Тройката, която вече ще има постоянно присъствие в Атина. Еврокомисарят Оли Рен обясни, че вече е в ход увеличаването на състава на постоянната наблюдателна мисия в Атина, която ще включва и експерти на страните-членки, защото, както обясни комисарят, те имат опит и знания в някои ключови области, като данъчната администрация, например.

Очевидно ЕС се е поучил от опита си със сегашния гръцки заем, защото сега липсват всякаква наивност и завишени очаквания. "Подценихме проблемите, произлизащи от слабия административен капацитет и слабото политическо единство в Гърция", призна еврокомисарят Оли Рен. Затова сега, вместо на ентусиазъм и воля от гръцка страна, се разчита на завишен и постоянен контрол от страна на Тройката, а гръцките политически партии бяха принудени да дадат предварителни писмени гаранции, че ще спазват поетите ангажименти, при това и след изборите през пролетта.

"Очакваме, че тази безпрецедентна солидарност на гръцките партньори в еврозоната сега е съчетана със силен ангажимент на гръцките политически лидери да приложат изцяло програмата, преди всичко в интерес на собствените си граждани. Ясно е, че гръцката икономика не може да разчита повече на голяма публична администрация, финансирана от евтин дълг, а по-скоро трябва да се основава на инвестиции, гръцки и чужди, за да се подпомогне растежът и създаването на работни места", заяви г-н Рен. За целта е необходимо да се подобри инвестиционния климат като се създаде ефективна данъчна стистема, ефективна публична администрация, усвояват се еврофондовете, адаптират се (евфемизъм за намаляват се) разходите за труд.

Гръцката икономика обаче е в състояние на "свободно падане". Към края на 2011 година се е свила със 7%, а кредиторите очакват от следващата година да бъде на излишък. При това на фона на новите бюджетни съкращения в размер на 325 милиона евро, за да се запълни дупката в бюджета за 2012 година.

Директорът на МВФ Кристин Лагард също подчерта, че за разлика от първата спасителна програма, втората има по-силен фокус върху конкурентоспособността, структурните реформи и растежа, което според фонда е много по-важно, за да гарантира успех на програмата. Тя за пореден път намекна, че решението за участитето на МВФ във втория гръцки заем е свързано и с решението на еврозоната да увеличи капацитета на спасителния си фонд.

Очаква се този въпрос да бъде обсъден на Европейския съвет в началото на март, когато лидерите трябва да одобрят окончателно гръцката програма. Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер обясни, че лидерите ще направят преглед на тавана от 500 милиарда евро на спасителните механизми, но отказа да коментира конкретни числа за увеличението му. Въпреки това намекна, че очаква положително решение. Еврокомисарят Рен обаче беше по-конкретен: "Възможно е да се обедини ресурсът на ЕМС с останалата сума от EFSF, за да имаме значително по-силна финансова защитна стена, отколкото имаме в момента. Ако пресметнете, ще видите, че ЕМС е 500 милиарда евро, а остатъкът от EFSF е 250 милиарда евро". Както знаете, Германия беше силно против обединяването на двата фонда, но напоследък има ясни знаци за промяна в позицията на Берлин.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required