English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Ще стане ли еврозоната европейска „Суперлига”?

Published on , , София

От години в европейския футбол витае идеята най-богатите и успешни клубове да се отделят в т.нар. „Суперлига”, където очевидно ще отива лъвският пай от приходите от реклама и телевизионни права. Идеята, разбира се, среща противоречиви оценки и съпротива от клубовете от „втория ешелон”.

Подобна идея сега буни духовете в Европейския съюз - еврозоната да има отделно, постоянно икономическо управление, което да взима общи решения по-бързо и организирано. Предложението, както можете да се досетите, е на Франция и типично по френски, включва институционализиране на управлението, което да има свой президент и секретариат.

Фаворит да оглави „икономическото правителство” на еврозоната е президентът на Съвета на ЕС Херман ван Ромпой. Както стана ясно, белгиецът не е чужд на идеята и направи заявка за лидерство като оглави две важни срещи на лидерите на Еврогрупата. Рутинните събирания на финансовите министри на 16-те в навечерието на Съвета на финансовите министри на ЕС обикновено са председателствани от премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер (който наскоро беше избран за втори мандат като председател на Еврогрупата).

Според европейски дипломати, самият Ван Ромпой не смята, че създаването на отделно управление на еврозоната трябва да се формализира като нова институция с отделен секратариат, а може да използва администрацията на Съвета на ЕС, оглавяван от Ван Ромпой. Засега френското предложение за нова евроинституция среща скептицизма на Германия, която се опасява, че подобно решение може да намали независимостта на Европейската централна банка и да доведе до държавна намеса в пазарната икономика.

Големият въпрос обаче е принципен: трябва ли страните от еврозоната да взимат решения отделно от останалите 11 държави-членки, макар и да споделят обща валута? В изявление след срещата си с германския канцлер Ангела Меркел на 10 юни, президентът Ван Ромпой казва:

"Страните от еврозоната споделят обща валута, което в някои случаи налага по-високо ниво на икономическа координация. Но страните извън еврозоната са тясно свързани с нея икономически и финансово. Повечето от тях ще приемат еврото след като изпълнят критериите. Нямаме нужда от нови институции, за да изпълним целите си. Имаме нужда от по-голяма ефективност"

Полша твърдо се обяви против отделянето на еврозоната в елитарна част от ЕС: "Като страна с аспирации да влезе в еврозоната ние бихме искали еврозоната да бъде лидер, но не изключителен елит в ЕС", каза в Брюксел полският премиер Доналд Туск. Според него това може да доведе до разделянето на Европа на две скорости: "Много е важно Европейската комисия да използва еднакви стандарти за всички страни-членки. Искаме обединена Европа, която може да предприеме солидарни действия в полза на ЕС като цяло”.

Тази позиция се споделя напълно и от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо: "Общата рамка трябва да бъде еднаква за еврозоната и за страните извън нея. Не можем да имаме разделение в ЕС”.

Последните предложения на Европейската комисия за засилване на финансовата дисциплина и надзора и за по-голяма координация на икономическите политики на държавите-членки, са издържани именно в този стил - с общи правила за всички 27 страни, но с по-строг контрол, особено по отношение на конкурентоспособността, за еврозоната. В този дух са и решенията на работната група, ръководена от президента на ЕС Херман ван Ромпой.

Нестабилните позиции на еврото и страхът за бъдещето на еврозоната, обаче, може да налеят вода в мелницата на радетелите на идеята за „Супер-евро-лигата”. Затова останалите държави (като изключим, разбира се, Великобритания, която твърдо отказва да бъде третирана като страните от еврозоната) трябва да последват примера на Полша и ясно да заявят позиция в подкрепа на общите правила и общото управление. Защото всички имат желание един ден също да станат членове на еврозоната и трябва да работят именно по нейните стандарти, за да са готови. Оставянето на страните извън еврозоната в периферията на вниманието на Брюксел, е последното, от което ЕС има нужда, ако наистина иска да излезе от кризата по-хомогенен и по-единен.

И ако се върнем към футбола, представете си как най-добрите отбори в Европа се отделят в собствено първенство. За съжаление, аналогията с еврозоната не е буквална, защото не всички 16 страни имат първокласни клубове и защото от сметката изпадат английските отбори. Но ако се абстрахираме от детайлите, метафората е следната: Ако си представим, че еврозоната стане като футболната „Суперлига”, кога според вас „Левски” или ЦСКА ще влязат в нея?

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required