English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

За Гърция няма друга алтернатива освен остерити

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Лидерите на страните от еврозоната се събират отново, за да решат какво да правят с Гърция след проведения спорен референдум миналата неделя, чийто резултат беше отхвърляне на вече невалидната спасителна програма. И докато всички заявяват, че желаят Гърция да остане в еврозоната, валутният клуб на практика е разделен на два лагера. Новите страни-членки + Германия, Холандия, Финландия не са настроени отстъпчиво. Те са на мнение, че Гърция трябва да проведе предлаганите от Тройката реформи, колкото и болезнени да са те, в замяна на което еврозоната ще отвори кранчето на животоспасителните финансови инжекции. В другия лагер са Франция, Испания и Италия, които са по-благосклонни към отстъпки.

Решенията, които ще бъдат взети на извънредната среща на върха на еврозоната, ще бъдат наистина съдбовни, защото всяка несправедлива сделка ще създаде условия за началото на мъчителен и болезнен разпад на най-голямото постижение на европейската интеграция, както го описват европейските лидери - еврото. Напълно възможен е и прецедент - напускане на еврозоната. Сделката трябва да е справедлива спрямо онези държави, които са преминали през сходни и дори по-тежки кризи, защото новите членки например, особено балтийските държави, работиха усърдно, за да излязат от собствените си кризи и междувременно да се присъединят към общата валута. Техните реформи са пример, срещу който няма аргументи, освен бедността. Мнозина анализатори и политици, основно от левия спектър, се опитват да обяснят, че преживяното от Ирландия, Португалия, балтийските републики е с цената на голяма бедност. Те обаче не успяват да посочат пример за богатство, натрупано върху дълг. А и данните показват друго. 

От всичко по малко, но редовно

Ирландия се присъединява към ЕС през 1973-а година. Брутният вътрешен продукт на глава от населението нараства стабилно през годините, като тръгва от 6,366.1 долара през 1980-а година, по данни на Световната банка, и достига 53,313.6 долара през 2014-а година. Преди кризата БВП на глава от населението достига 61,218.6 долара (2007 г.). В резултат на нея обаче, през 2010-а, когато страната започна работа по спасителната програма на Тройката, този индикатор беше спаднал до 47,903.7. В периода 2009-2011-а година Ирландия изпада в рецесия. През 2009-а ирландската икономика се свива с -6.4%, през 2010 с -7.4%, а през 2011-а с -2.9%. Разполагаемият доход на домакинство в Ирландия спада драматично през 2011-а година с -6.16%.

В момента Ирландия е с най-висок икономически растеж в ЕС, безработицата убедително спада, като цяло страната се възстановява и вече е в състояние да изплати дълговете си. Страната излезе от спасителната си програма в края на 2013-а година. Министърът на финансите Майкъл Нунън е от тези, които съчувстват на гърците, но не е склонен към отстъпки. 

Португалия се присъединява към ЕС през 1986-а година. Оттогава досега португалският брутен вътрешен продукт на глава от населението нараства значително, като тръгва от 2,705.5 долара през 1985-а година и достига 22,080.9 долара през 2014-а година. Заради кризата, разпологаемият доход на домакинствата спада с -5.56% през 2011 г., с -4.8% през 2012 г. и с -0.6% през 2013-а, според данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Португалската икономика не преживява значителна рецесия. Най-голямото свиване е през 2012 - с -4.0%. 

Гърция става член на Европейската общност през 1981-а година. Година по-рано брутният вътрешен продукт на глава от населението е 5,915.4 долара. През 2014-а той е 21,682.6 долара. Най-високата му стойност е през 2008-а година, когато БВП на глава от населението достига 31.700.5 долара. Доходите на домакинствата наистина спадат драматично от 2010-а година до 2013-а, за когато ОИСР има налични данни. През 2010 г. спадът е с -9.56%, 2011 с -9.37%, 2012 с -8.1%, а през 2013 г. с -8.7%. Гръцката икономика изпада в рецесия през 2008 г., като най-голямото свиване е през 2011 г., когато БВП се свива с -8.9%. 

Латвия преживява два пъти тежка рецесия. Първият път, когато се отделя от СССР и тогава губи над 14% от брутния си вътрешен продукт, а вторият път е през 2009 г., когато икономиката се свива с -14.2%. Свиване в подобен мащаб преживява и Естония, чието БВП пропада с -14.7% през 2009-а година. През същото свиване преминава и литовската икономика същата година -14.8%. В момента всички тези държави са "икономически тигри", като Португалия дори успя да изплати предсрочно част от заемите си към Международния валутен фонд, а балтийските държави успяха да излязат от кризите си с много нисък публичен дълг. 

Рецептата на всички е една и съща - бързо и решително провеждане на реформи, като за тях се търси максимално широка подкрепа в обществото - сред останалите партии, синдикатите, населението. Действа се бързо и без колебание. Сигурно ще се намери някой да каже, че все пак страданието на гърците е по-голямо на фона на наистина депресиращите данни за безработицата, ръста на самоубийствата, нарастването на бедността. Има обаче един много важен елемент, който показва, че не може да се мине без болезнена корекция. Става дума за разходите за единица труд. Този показател мери средната цена на труда спрямо единица производство, тоест ръста на заплатите спрямо производителността. През 2001 г. този показател скача в Гърция с цели 9.2%, като през следващите години продължава да расте до 2006-а година, когато спада с -0.4%. През 2007-а заплатите продължават да растат за сметка на производителността, като през 2010-а, в епицентъра на кризата в еврозоната разходите за единица труд се покачват в Гърция с 10.7%. Най-големият спад е през 2012-а, когато намаляват с -6.3%.

За сравнение разходите за единица труд в Германия или не растат изобщо, или с много бавни темпове, или дори намаляват, както е през 2004-а и 2005-а година, когато се въвеждат големите реформи в Германия. Скок Германия отбелязва през 2009-а, когато разходите за единица труд се увеличават с 6.7%. При Ирландия, където този ръст е постоянен и висок, през 2009-а година започват големите спадове. Тогава този показател се срива с -6.4, следващата година със -7.4%, а през 2011 с -2.9%. В момента разходите за единица труд в Ирландия отново растат, но по-бавно. Португалия не преживява толкова драматични спадове. Най-големият спад е през 2012-а година, когато разходите за единица труд пропадат с -4.0%. 

Гърция няма нужда от дългово преструктуриране все още

Предвид дългите години рецесия и лошите икономически перспективи в момента (основно по политически причини) не е възможно Гърция да продължи да поддържа сегашния си стандарт на живот, независимо колко ужасно звучи това, защото няма кой да го плаща. В момента 10-годишните бенчмаркови облигации на гръцкото правителство са с доходност 14.732%. Покачването започна още в средата на октомври миналата година, когато започна да назрява политическата криза около избора на президент в Гърция. Дотогава 10-годишните облигации на Гърция се търгуваха за около 6%, което е непосилна цена, особено за практически фалирало правителство. В такава ситуация единственият изход е остерити. 

По-назад във времето данните [на английски език] на гръцката национална банка показват, че цената на правителствените облигации започва рязко да се покачва от 2010-а година, когато тръгват от 6.02% през януари и достигат 12.01% през декември. По време на най-нестабилния период около договарянето на подстригването на дълга цените на 10-годишните облигации достигат космическа доходност от 21.14% през декември. През ноември същата година тогавашният премиер-социалист Георгиус Папандреу прави първия опит с референдум по програмата на Тройката. Доходността на гръцките правителствени облигации започва да спада през 2013. Дори и да се върне към нива от около 6%, това е неустойчиво. Именно заради подобни нива Испания беше принудена да поиска помощ от ЕС, макар и без програма за реформи. Това означава, че единственият източник на пари за Гърция в следващите години е ЕС със или без МВФ. 

В момента усилено се обсъжда от анализатори и политици възможността от опрощаване на дълга, голяма част от който се държи основно от институции, като с най-голям дял е еврозоната, а в нея най-голям дял има Германия. От горните данни се вижда ясно, че нито една страна-членка на еврозоната, особено онези, които са преминали през тежки корекции и болезнен спад на стандарта на живот, няма да се съгласи да плаща неустойчивия стандарт на живот на Гърция. Нещо повече, в момента най-големият проблем на Гърция не е дълга. Според поправката в споразумението [на английски език] с Гърция от декември 2012-а година, лихвите по двустранните заеми, отпуснати от страни-членки на еврозоната бяха намалени със 100 базисни пункта. Срокът на погасяване беше удължен с 15 години, като общият матуритет на заемите достигна 30 години. В първите десет години Гърция не плаща лихви по заемите по временния спасителен фонд на еврозоната. 

Това е обаче е според втората спасителна програма, която изтече на 30 юни. Това означава, че при сключване на ново споразумение предстои отново да се обсъжда кога Гърция да изплати заемите си и на каква цена. В момента ситуацията не е особено подходяща за такъв разговор, защото нивото на доверие спрямо Гърция е безпрецедентно ниско. Каквото и да бъде договорено, условията ще бъдат още по-строги, отколкото бяха досега. На Гърция й предстои да плати скъпо и прескъпо играта с демокрация и суверенитет в един валутен съюз, който именно благодарение на Гърция в момента е много по-интегриран, отколкото беше преди 5 години. Това прави цената на спасяването му по-висока. Важно е да не се забравя, че основните проблеми на Гърция са политически, не икономически. Тя има нужда от манталитетно и институционално преструктуриране, не от дългово. 

Край на гъвкавостта в еврозоната?

Благодарение на Гърция е много възможно гъвкавостта, която Комисията на Жан-Клод Юнкер въведе с тазгодишния Европейски семестър, да се изпари, заради силния деморализиращ ефект. През пролетта, поредният жест на ЕК към Франция, която с години не провеждаше реформи и постоянно избягваше санкциите на Брюксел разклати сериозно доверието в най-голямата реформа на икономическото управление на ЕС в последните 10 години. Тази поредна отстъпка обаче, можеше да бъде преглътната, ако проблемът с Гърция не беше достигнал тези безпрецедентни размери. Ако Гърция не получи големи компромиси, но остане в еврозоната, вече ще бъде немислимо да се правят компромиси и с други страни, които по политически причини отлагат реформи и по този начин излагат на риск останалите споделящи общата валута. Така че, Гърция вероятно ще послужи като своеобразен катарзис за еврозоната в момент, когато излизането от кризата, макар и неубедително, беше започнало да отпуска политическата воля за реформи. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required